Знакът на Атина

XLVI. Пърси

Нещата се объркаха от самото начало. Гигантите изчезнаха в два облака пушек и се появиха на две различни места в другия край на стаята. Пърси се втурна към Ефиалт, но под краката му се отвориха жлебове, а от двете му страни изскочиха метални стени, които го разделиха от приятелите му. Стените започнаха да се затварят към него като преса. Пърси скочи нагоре и хвана долния край на клетката на хидрата. Хвърли бърз поглед към Пайпър, която подскачаше към Нико като на дама над отварящи се огнени бездни. Беззащитен и замаян, синът на Хадес бе нападнат от два леопарда.

В същото време Джейсън се хвърли към Отис, който с тежка въздишка свали копието си, сякаш предпочиташе да танцува на „Лебедово езеро“ пред това да убие поредния герой.

Пърси видя всичко това за части от секундата, но нямаше как да помогне. Хидрата понечи да отхапе ръцете му. Той се залюля и се пусна, като се приземи в горичка от шарени шперплатови дървета, изникнали от нищото. Те се пренаредиха, когато Пърси се опита да мине между тях, и затова трябваше да ги изсече с Въртоп.

— Прекрасно! — извика Ефиалт. Той стоеше до контролното табло на около осемнайсет метра от Пърси. — Ще приема това като генерална репетиция. Да пусна ли хидрата на Стълбището на Испанския площад?

Гигантът дръпна един лост, а Пърси се огледа около себе си. Клетката, от която бе висял допреди малко, сега се надигаше към един отвор на тавана. Ако нападнеше Ефиалт, хидрата щеше да опустоши града. Той прокле и метна Въртоп като бумеранг. Мечът не бе предвиден за това, но острието от небесен бронз сряза веригите, на които висеше хидрата.

Клетката се килна настрани. Вратата се отвори и чудовището падна… Точно пред Пърси.

— Развали ми номера, Джаксън! — извика Ефиалт. — Но щом нямаш търпение, бий се с хидрата тук. Смъртта ти обаче няма да се получи толкова хубаво без публика.

Пърси пристъпи напред, за да се изправи срещу чудовището, и внезапно осъзна, че току-що е метнал оръжието си настрана. Лошо планиране от негова страна.

Той се завъртя, когато и осемте глави на хидрата изплюха киселина и превърнаха пода, на който бе стоял допреди малко, в пушещ кратер от разтопен камък. Пърси наистина мразеше хидрите. В това, че бе изгубил меча си, обаче имаше и нещо добро. Инстинктът му щеше да е да отсече главите на чудовището, но така те просто щяха да се удвоят. На мястото на всяка отсечена глава на хидра се появяваха други две.

Последният път, когато се бе изправил срещу такова същество, Пърси бе спасен от боен кораб с бронзови оръдия, които бяха разкъсали чудовището на части. Тази стратегия обаче сега нямаше да му помогне… или?

Хидрата се стрелна напред. Пърси мина под едно колело за гигантски хамстер и огледа стаята, като търсеше кутиите, които бе видял в съня си. Спомни си, че бе мернал ракети.

Пайпър застана пред Нико на подиума, но леопардите тръгнаха към тях. Тя се прицели с рога на изобилието и изстреля печено месо над главите на огромните котки. Явно месото ухаеше добре, тъй като леопардите се стрелнаха към него.

На около двайсет метра от Пайпър Джейсън се бореше с Отис, а мечът му срещаше копието на гиганта. Отис бе изгубил диамантената си тиара и изглеждаше много ядосан заради това. Вероятно досега щеше да е намушкал Джейсън няколко пъти, ако не настояваше да прави пирует с всяка атака, което го забавяше.

В същото време Ефиалт се смееше истерично и натискаше различни бутони по контролното си табло, като ускори скоростта на конвейерите и отваряше различни клетки.

Хидрата нападна покрай въртележка за гигантски хамстер. Пърси се скри зад една колона, взе една опаковка „Чуден хляб“ и я метна към чудовището. Хидрата плю киселина, което се оказа грешен ход. Торбата и найлоновите опаковки се разпаднаха във въздуха, но хлябът попи киселината като дунапрен и се разплеска по хидрата, покривайки я с лепкава отровна висококалорична слуз.

Чудовището залитна назад и започна да тръска глави, за да извади хлебната киселина от очите си, а Пърси трескаво се огледа за някакво оръжие. Не видя ракетите, но до стената имаше подпрян статив, в който имаше наредени зловещи на вид оръжия. Пърси забеляза базука, гранатомет, огромна римска свещ и още дузина други адски машини. Те изглеждаха свързани и насочени в една и съща посока. Контролираше ги един-единствен лост. На края на статива с карамфили бе изписано: ЧЕСТИТО УНИЩОЖЕНИЕ, РИМ!

Пърси се стрелна към странното оръжие. Хидрата изсъска и се втурна след него.

— Сетих се! — извика щастливо Ефиалт. — Можем да започнем с взривовете на улица „Лабикана“! Не бива да караме публиката да чака!

Пърси застана зад статива и го обърна към гиганта. Не умееше да работи с машини като Лио, но знаеше как да прицели едно оръжие.

Хидрата пропълзя до него и скри Ефиалт от погледа му. Пърси се надяваше, че това чудо има огневата мощ да свали две жертви и опита да дръпне лоста.

Той не помръдна.

Осемте глави на хидрата се извисиха над него, готови да го превърнат в киселинна слуз. Той отново дръпна лоста. Този път стативът се разклати и оръжията започнаха да съскат.

— Всички долу! — извика Пърси. Надяваше се приятелите му да го разберат.

Той отскочи настрана, когато оръдието гръмна. Звукът бе като от избухнала фабрика за барут. Хидрата изчезна мигновено, но откатът събори оръдието настрана и така зарядите му се изстреляха във всички посоки на стаята. Част от тавана падна и счупи едно водно колело. Още клетки бяха освободени от веригите, които ги придържаха. Те паднаха и освободиха две зебри и глутница хиени. Една граната избухна над главата на Ефиалт, но успя само да го събори. Контролното табло дори не изглеждаше повредено.

В другия край на стаята заваляха чували с пясък. Пайпър се опита да дръпне Нико настрана, но единият от чувалите я удари по рамото и я повали.

— Пайпър! — извика Джейсън. Той хукна към нея и напълно забрави за Отис, който се прицели в гърба му.

— Внимавай! — извика Пърси.

Джейсън имаше добри рефлекси. Когато Отис метна оръжието си, той направи кълбо. Копието прелетя над него и Джейсън махна с ръка, призовавайки силата на вятъра, за да отклони посоката на копието. То прелетя през стаята и промуши Ефиалт, който тъкмо се бе изправил на крака.

— Отис! — Ефиалт отстъпи от контролното табло, стиснал копието, докато се разпадаше на прах. — Няма ли да спреш да ме убиваш!

— Не съм виновен!

Стрелящата машинария прекъсна Отис, запращайки в неговата посока една последна сфера с римски огън. Горящата розова топка (трябваше да е розова, разбира се) удари тавана над гиганта и експлодира в красив дъжд от светлина. Шарени искрици грациозно се спуснаха около гиганта. След това триметрова част от тавана падна и го премаза.

Джейсън изтича до Пайпър. Тя извика, когато той докосна ръката й. Рамото й изглеждаше неестествено изкривено, но тя успя да каже:

— Добре съм. Наистина съм добре.

Нико се изправи до нея и се огледа смаян от това, че току-що е пропуснал битка.

За съжаление, гигантите не бяха победени. Главата и раменете на Ефиалт вече се бяха оформили от купчината прах. Той измъкна ръцете си от нея и погледна злобно към Пърси.

В другия край на стаята купчината камъни се размърда и от нея изскочи Отис. Главата му бе леко изкривена. Всички пиратки по косата му бяха избухнали и плитките му димяха. Трикото му бе на парцали, което бе единственият начин да стане още по-непривлекателно.

— Пърси! — извика Джейсън. — Контролното табло!

Пърси се размърда. Той намери Въртоп отново в джоба си, извади го и се стрелна към таблото. Прокара острието по него и го унищожи в дъжд от бронзови искрици.

— Неее! — зави Ефиалт. — Провали представлението ни!

Пърси се обърна към него, но прекалено бавно. Гигантът бе размахал копието си като бухалка и го удари в гърдите. Той падна на колене, а болката се разля из стомаха му като лава.

Джейсън тръгна към него, но Отис бе по петите му. Пърси успя да се изправи и се намери рамо до рамо с Джейсън. Пайпър все още стоеше легнала на подиума, неспособна да се изправи. Нико бе замаян.

Гигантите се възстановяваха, ставайки все по-силни и по-силни с всяка изминала минута. За разлика от Пърси.

— Уморен ли си, Пърси Джаксън? — усмихна се извинително Ефиалт. — Както казах, не можеш да ни убиеш. Това ни поставя в равна позиция… Или не! Ние можем да ви убием!

— Това — каза Отис, докато надигаше копието си от земята — е първото разумно нещо, което каза днес, братко.

Гигантите насочиха оръжията си към Пърси и Джейсън, заплашвайки да ги превърнат в геройски дюнер.

— Няма да се предадем — каза Джейсън, — ще ви насечем на късове така, както Юпитер е направил със Сатурн.

— Точно така — каза Пърси. — Със или без бог на наша страна, вие двамата сте мъртви.

— Дано не е така — долетя нов глас.

Вдясно от тях от тавана се спусна още една платформа. Облегнат на жезъл с шишарка на върха, стоеше човек с червена лагерна риза, къси панталони и сандали с бели чорапи. Той свали широкополата си шапка и в очите му блесна пурпурен пламък.

— Не ми казвайте, че съм бил целия път дотук напразно.