Знакът на Атина

XVI. Пърси

Тунелът минаваше под аквариум с размерите на физкултурен салон. Той изглеждаше величествено празен, ако не се брояха няколко евтини декорации. Пърси предположи, че над главите им има около двеста хиляди литра вода. Ако по някаква причина аквариумът се счупеше…

Нямаше да стане нищо, реши Пърси. Хиляди пъти се бе потапял под водата. Тя бе неговият дом.

Сърцето му обаче затупка бясно. Спомни си как бе потънал в леденото мочурище в Аляска и как черната кал бе покрила очите, носа и устата му.

Форкис спря по средата на тунела и разпери ръце.

— Красива изложба, а?

Пърси опита да се разсее, като фокусира вниманието си върху детайлите. В единия край на аквариума, сред гора от изкуствени водорасли, имаше пластмасова захарна къщурка в реални размери. От комина й излизаха мехурчета. В срещуположния край имаше пластмасова фигура на водолаз, коленичил до сандъче със съкровище, чиито капак се отваряше през няколко секунди, избълбукваше и след това отново се затваряше. По белия пясъчен под бяха пръснати стъклени топчета — толкова големи, че с тях можеше да се играе боулинг. Мяркаха се и странни оръжия като тризъбци или харпуни. Пред аквариума имаше малък амфитеатър с места за няколкостотин души.

— Какво пазите вътре? — попита Франк. — Гигантски кръвожадни златни рибки?

— Това щеше да е яко — повдигна вежди Форкис, — но не, Франк Занг, потомъко на Посейдон. Този аквариум не е за златни рибки.

„Потомъко на Посейдон“. Франк потръпна и направи крачка назад, стиснал раницата си така, сякаш бе брадва, с която щеше да замахне.

Пърси усети, че по гърлото му се спуска горчилка, подобна на сок за кашлица.

За съжаление, това бе познато чувство.

— Откъде знаете последното име на Франк? — попита той. — Как разбрахте, че е потомък на Посейдон?

— Ами — сви рамене Форкис, като се мъчеше да изглежда скромен, — имаше го в описанието на мама. Сещаш се, Пърси Джаксън. Същото, в което обявява награда за главите ви.

Пърси свали капачката от химикалката си. Въртоп незабавно се появи в ръката му.

— Не ме предавай, Форкис. Обеща ми отговори.

— След края на ВИП обиколката — кимна Форкис. — Обещах да ви кажа всичко, от което се нуждаете. Само дето вие не се нуждаете от повече информация. — Гротескната усмивка отново разкриви лицето му. — Дори да стигнете до Рим, което не е много вероятно, няма да победите братята ми, освен ако към вас не се присъедини някой бог. А кой от тях би ви помогнал? Аз имам по-добър план. Изобщо няма да си тръгвате. Ще станете мои ВИП затворници!

Пърси се стрелна напред, а Франк замахна с раницата си към главата на бога. Форкис просто изчезна.

Гласът на бога отекна от озвучителната система на аквариума и проглуши целия тунел.

— Браво! Битките са хубаво нещо. Знаете ли, мама никога не ми се е доверявала за важните задачи, но се съгласи да задържа това, което хвана. Двамата ще бъдете чудесни експонати, единствените потомци на Посейдон в плен. „Геройските ужасии“, това ми харесва! Вече имаме уреден спонсор. Ще се биете всеки ден от 11 до 13 часа и вечер от 19:00 часа.

— Ти си луд! — извика Франк.

— Не се подценявайте! — каза Форкис. — Вие ще сте гвоздеят на програмата ни!

Франк се затича към изхода, но срещна стъклена стена. Пърси хукна към другия край, но установи, че и той е в капан. Тунелът им се бе превърнал в мехур. Постави ръка на стъклото и разбра, че то се топи като лед.

Скоро водата щеше да нахлуе вътре.

— Няма да играем по свирката ти, Форкис! — извика Пърси.

— Няма проблем — гръмна гласът на бога. — Ако не искате да се биете помежду си, ще ви пращам морски чудовища. Пък и храната ще ви укроти. Скоро ще се научите да правите това, което ви се казва. Ще се влюбите в новия си дом, повярвайте ми!

Стъкленият купол над главата на Пърси се напука и започна да капе.

— Аз съм синът на Посейдон! — Пърси се опита да скрие паниката в гласа си. — Не можеш да ме затвориш във вода. Там е силата ми.

Смехът на Форкис дойде от всички страни.

— Какво съвпадение! Моята също! Пък и този аквариум е измислен, за да удържа герои. А сега ви пожелавам приятно изкарване. Ще се видим на вечеря!

Стъкленият купол се пръсна и водата нахлу вътре.

Пърси задържа дъха си, доколкото може. Когато най-сетне не издържа и вдиша от водата, всичко бе наред. Налягането не го притесняваше. Дори не се намокри. Подводните му умения не бяха засегнати.

Това беше просто глупава фобия, успокои се той. Нямаше да се удави.

След това си спомни Франк и отново се паникьоса. Освен това се почувства виновен. Толкова се бе страхувал за себе си, че бе забравил факта, че приятелят му е само далечен потомък на Посейдон. Франк не можеше да диша под вода.

Но къде беше той?

Пърси се завъртя на триста и шейсет градуса. Не видя нищо. Тогава погледна нагоре. Над него плуваше огромна златна рибка. Франк се бе превърнал в аквариумна рибка с размер на тийнейджър. Заедно с дрехите и раницата си.

Човек! — изпрати Пърси мислите си във водата по начина, по който общуваше с другите морски създания. — Как можа да се превърнеш в златна рибка?

Гласът на Франк долетя до него: Уплаших се. Нали говорихме за златни рибки. Това ми беше останало в главата. Съди ме, ако искаш.

Водя телепатичен разговор с гигантска златна рибка — каза Пърси. — Невероятно. Не може ли да се превърнеш в нещо по-полезно?

Настъпи тишина. Може би Франк се концентрираше. Беше невъзможно да се каже. Златните рибки не бяха способни на много лицеви изражения.

Съжалявам. — Франк звучеше засрамен. — Заклещен съм в този образ. Понякога се случва, ако съм уплашен.

Добре — стисна зъби Пърси. — Ще измислим как да се измъкнем.

Франк преплува аквариума и докладва, че в него няма никакъв изход. Горната му част бе покрита с решетка от небесен бронз, подобна на онези, които нощем спускаха над магазините. Пърси се опита да я разсече с Въртоп, но тя дори не се изкриви. Пробва да счупи стъклото с дръжката на меча си, но отново не постигна нищо. Продължи опитите си с оръжията, пръснати по дъното. Успя да счупи три тризъбеца, един меч и един харпун.

Накрая се опита да овладее водата. Искаше тя да се разшири и да счупи аквариума или да събори решетката на върха.

Водата не му се подчини. Може би беше омагьосана или пък служеше на Форкис. Пърси се съсредоточи толкова силно, че ушите му изпукаха, но единственото, което постигна, бе, че счупи капака на ковчежето със съкровище.

Това е — помисли си той обезсърчен. — До края на дните си ще живея в пластмасова захарна къщурка и ще се бия със своя приятел, златната рибка, докато чакам вечерята.

Форкис им бе обещал, че ще обикнат новия си дом. Пърси си спомни за замаяните телкини, нереиди и хипокампи, които плуваха в кръг, отегчени от живота. Мисълта, че ще свърши като тях, не го успокои.

Замисли се и върху думите на Форкис. Може би морският бог беше прав. Дори ако успееха да се измъкнат, как щяха да победят гигантите без помощта на някой бог? Може би Бакхус щеше да им помогне. Той бе побеждавал близнаците и преди, но сега не искаше да се намеси, ако не бъде почетен по някакъв шантав начин. На Пърси му се повръщаше от самата мисъл, че трябва да отдаде почит на Бакхус.

Виж! — обади се Франк.

Пред аквариума Кето водеше тренер Хедж през амфитеатъра. Тя му говореше нещо, а треньорът кимаше и се възхищаваше на стадиона.

Тренер! — извика Пърси. След това разбра, че е безнадеждно. Треньорът надали можеше да чува телепатични крясъци.

Франк удари главата си в аквариума. Хедж не го забеляза.

Кето го развеждаше из амфитеатъра, без дори да поглежда към аквариума. Очевидно все още го смяташе за празен. Тя посочи към далечния край на стаята, сякаш казваше: „Хайде. Нататък има още гнусни морски чудовища“.

Пърси осъзна, че имат още няколко секунди, преди треньорът да си тръгне. Той заплува подире им, но — за разлика от обикновено — водата не помагаше на движенията му. Всъщност изглеждаше, все едно го бута назад.

Той пусна Въртоп и заплува с две ръце.

Тренер Хедж и Кето бяха на няколко метра от изхода.

Отчаян, Пърси взе една голяма стъклена топка и я метна, все едно щеше да събаря кегли. Тя се удари в стъклото с тихо „туп“, което далеч не беше достатъчно силно, за да привлече нечие внимание.

Сърцето на Пърси прескочи удар.

Тренер Хедж обаче имаше слух на сатир. Той погледна през рамо. Когато видя Пърси, изражението му се смени няколко пъти в рамките на секунда — неразбиране, изненада, гняв, а след това маска на спокойствие.

Преди Кето да забележи, Хедж посочи към върха на амфитеатъра, все едно извика: „Богове на Олимп, какво е това?“.

Кето се обърна. Тренер Хедж незабавно свали едната си обувка и изрита в тила богинята като нинджа с копитото си. Кето се свлече на пода.

Пърси направи гримаса. Собствената му наскоро ритната глава затуптя в съчувствие. Никога обаче не бе бил толкова щастлив от факта, че отговорникът му обича бойните изкуства.

Хедж дотича до стъклото и вдигна длани, сякаш за да каже: „Какво правиш тук, Джаксън?“.

Пърси удари с юмрук по стъклото и отвори уста: „Счупи го!“.

Хедж изрева нещо, което вероятно беше: „Къде е Франк?“.

Пърси посочи към огромната златна рибка. Тя махна с предната си перка: „Как е?“.

Зад Хедж морската богиня се размърда. Сатирът разклати крак, все едно загряваше копитото си, но Пърси размаха ръце: „Не“. Не можеха да продължат да удрят Кето по главата. Тя беше безсмъртна и нямаше да се предаде, а и това нямаше да ги измъкне от аквариума. Бе въпрос на време Форкис да се върне и да провери какво става.

„На три! — Пърси вдигна три пръста, посочвайки към стъклото. — Всички ще го ударим едновременно.“

Пърси никога не бе владял знаците добре, но Хедж кимна, сякаш го разбира. Удрянето на разни неща бе език, който сатирът владееше до съвършенство.

Пърси взе още една стъклена топка и изпрати мислите си по водата към Франк: Ще ни трябва и твоята помощ. Можеш ли да смениш формата си?

Може би бих могъл да се превърна отново в човек — отвърна Франк.

Става! Само затаи дъх. Ако това проработи…

Кето стана на крака. Нямаха време за губене.

Пърси преброи на пръсти.

Едно.

Две.

ТРИ!

Франк се превърна в човек и удари с рамо стената. Треньорът се завъртя като Чък Норис и ритна стъклото с копито. Пърси използва цялата си сила, за да удари стъкленото топче в стената, но и направи нещо повече. Призова водата на помощ и този път не прие не за отговор. Усети налягането в аквариума и го използва. Водата обичаше да е свободна. С времето тя преодоляваше всяка бариера и — подобно на Пърси — мразеше да бъде ограничавана. Той си спомни за Анабет, за това, че иска да е отново с нея. Помисли си как иска да унищожи този противен морски затвор. Как иска да натика тъпия микрофон на Форкис в грозната му уста. Двеста хиляди литра вода отговориха на гнева му.

Стъклото се счупи. Първо се напука, а после аквариумът избухна. Пърси попадна в огромна вълна и в следващия миг се озова на пода на амфитеатъра заедно с Франк, няколко големи стъклени топчета и купчина пластмасови водорасли. Кето тъкмо се бе изправила, когато статуята на гмуреца я събори, като че ли искаше да я прегърне.

Тренер Хедж изплю малко солена вода.

— Джаксън, какво, в името на Пан, правеше там?

— Форкис! — успя да каже Пърси. — Капан! Да бягаме!

Навсякъде проехтяха аларми. Тримата се затичаха покрай аквариумите с нереидите, а после и покрай тези с телкините. Пърси искаше да ги освободи, но не знаеше как. Те бяха упоени и бавни, освен това бяха морски създания. Нямаше да оцелеят, ако не намереше начин да ги върне в океана.

А ако Форкис ги хванеше, Пърси бе сигурен, че няма да успее да победи морския бог. Пък и Кето щеше да му помогне, готова да нахрани чудовищата си с тях.

— Ще се върна — обеща Пърси, но създанията от изложбата с нищо не показаха, че са го чули. Гласът на Форкис прогърмя от звуковата уредба:

— Пърси Джаксън!

Наоколо засвяткаха лампи и искри. Димни колелца във формата на понички изпълниха коридорите. Разнесе се драматична музика от пет или шест различни песни, звучащи едновременно по говорителите. Пожари избухнаха от включилите се едновременно ефекти.

Пърси, тренер Хедж и Франк излязоха, като се препъваха по стъкления тунел. Намериха се в залата с китовите акули. Смъртната част от градския аквариум бе пълна с пищящи хора — семейства и групи от летни лагери, които тичаха във всички посоки, докато служителите на парка търчаха напред-назад и се мъчеха да убедят хората, че всичко е наред, че алармата просто се е повредила.

Пърси обаче знаеше истината. Той и приятелите му се присъединиха към смъртните и се затичаха към изхода.