Вековен дъжд

Тридесет и осем

Блийд-двигателят все още не беше готов за максимална тяга. Докато се носеха с едва забележимото едно же към заподозрения портал, Флойд отведе Оже и Тунгуска обратно в каютата си.

— Най-добре да си струва — предупреди го тя.

— Да разполагаш с някаква друга алтернатива?

— Просто исках да кажа… не ни вдъхвай напразни надежди, Флойд. Зная, че се опитваш да помогнеш, но наистина…

Той я погледна със засегнато достойнство.

— „Но наистина“ какво?

— Материята е изключително сложна — обясни тя.

— Онова, което се опитва да ти каже — намеси се Тунгуска с помирително изражение, — е, че съществуват някои области, в които от теб се очаква да имаш мнение… и други, в които се очаква да нямаш.

— Разбирам — отсече Флойд.

— И се страхувам, че въпросите, свързани с пътуването през хипермрежата, категорично се отнасят към втората категория — довърши Тунгуска.

— Поне ме изслушай, човече.

— Флойд, разбирам, че го правиш с добри намерения — каза Оже, — но вече трябва да се подготвяме за момента, в който ще се включи блийд-двигателят.

— Преди да драснете клечката, не ви ли се иска да знаете дали сте се отправили във вярната посока?

Той отвори вратата към обширното пространство, което изпълняваше ролята на временна каюта. Тримата приближиха леглото и малкото мебели около него.

— Флойд, дай ми поне намек, става ли?

— Беше нещо, което ти самата спомена, Оже: как, по дяволите, са успели да разчетат числата, идващи от онази антена, ако им се е налагало да работят в условията на хиляда деветстотин петдесет и девета година?

— Просветли ме — предложи Оже.

— И мен, след като така и така си започнал — обади се Тунгуска.

— Търсехме микроточка или нещо подобно — обясни Флойд, — защото смятахме, че се нуждаем от десет или дванайсет цифри — координатите на АГС обекта.

— Продължавай — произнесе Оже, почувствала леко вълнение, въпреки опасенията си.

— Е, според мен допускахме грешка.

— Флойд, не протакай излишно.

Флойд се настани на леглото и предложи на Оже и Тунгуска двата стола.

— Да погледнем истината в очите: нямахме никакъв шанс да намерим търсеното. Ти сама го каза, Оже — съобщението би могло да е скрито навсякъде — от най-дребното петно, до най-лекото изместване в позицията на някоя буква във вестника. За да го откриеш, трябва да знаеш точно къде и какво да търсиш.

— Флойд — произнесе предупредително тя.

— Но това все пак оставя един важен въпрос без отговор: как са стигнали до тези числа? Било е едно да построят онази антена, но за да разберат какво им казва — е, дори и ти си на мнение, че би се оказало трудно, като се вземе предвид научното равнище от хиляда деветстотин петдесет и девета година.

— В света на Флойд не съществуват компютри — обясни на Тунгуска Оже. — И са доста по-изостанали от нашата петдесет и девета, тъй като Втората световна война така и не се е състояла, следователно техническият прогрес не е получил приоритет.

— Разбирам — отговори Тунгуска, като поглади брадичката си. — В такъв случай наистина е трудно да се разбере как биха могли да обработят данните от гравитационното устройство. Дори и в днешно време упражнението би ни поизпотило.

— Не много, надявам се — каза Флойд, — защото мисля, че и на вас ще ви се наложи да се поупражните.

— Какво си открил? — попита Тунгуска.

Флойд се наведе за кутията под леглото си и измъкна от нея една от плочите. Оже прочете етикета: Луис Армстронг.

— Това — отговори простичко той.

— Имах подозрението, че плочите са ти дошли в повече — произнесе Тунгуска.

— И си напълно прав.

— А сега?

— Чудя се дали това не е следата, която търсехме през цялото време. — Флойд наведе калъфа, така че дискът изпадна в ръката му. — Мисля, че информацията, която търсите, е тук — обясни той.

— В микроточка на етикета? — попита Оже, все така объркана.

— Не. Нещо много по-комплексно от това е. Мисля, че е в самата музика. Не просто десет или дванайсет числа, а реалните данни от антената. Ти беше права, Оже. Не е имало начин да интерпретират данните с технология от хиляда деветстотин петдесет и девета година. Така че дори не са се опитали.

Лекото вълнение в нея вече се бе превърнало в неудържим трепет, който караше всяко косъмче по врата й да настръхне.

— Какво са направили тогава? — попита нетърпеливо тя.

— Прехвърляли са информацията през портала. От другата страна момчетата на Ниагара са слагали ръка върху нея и са умували над нея.

— Значи в музиката има код? — попита Оже.

— В последно време някой наводняваше Париж с евтини контрабандни плочи — обясни Флойд. — Продължи с месеци. Сега знаем защо.

— Не можеш да бъдеш напълно сигурен, че има нещо общо с това — каза тя.

— Напротив. Старият ми познат Майол дори ме насочи към връзката между случая Бланшар и собственото му разследване срещу контрабандистите. Просто по онова време не успявах да видя очевидното.

— А сега можеш? — попита тя.

— Кюстин беше разговарял с един от наемателите на Бланшар — човек на име Риво, — който твърдял, че е виждал едно от малките ви неприятни дечица да се размотава из сградата. Когато опитах и аз да поговоря с Риво, той вече си беше сложил шапката-невидимка. Няколко дни по-късно Майол ми съобщи, че са открили тялото му в наводнено мазе на склад в Монруж.

— Интересно — произнесе Оже, като сбърчи нос от погнуса.

— Става още по-интересно. Човекът имал охлузвания по врата, сякаш едно от онези деца му е помагало да не се подава над водата.

— А значимостта на този склад?

— Същият, в който Майол намерил пресата за отпечатване на плочи на контрабандистите.

— Мислиш, че Риво е участвал в схемата?

— Може и да е — отговори Флойд, — но тогава ще ни се наложи да обясним как така случайно се е оказал наемател в същата сграда, в която е живяла и Сюзан Уайт.

— Сериозно съвпадение.

— Прекалено сериозно. По-вероятно Риво отново е мярнал едно от онези деца и на своя глава е решил да проведе малко разследване. Проследил е детето чак до склада. Може дори да е бил подмамен вътре, ако децата са решили, че вече е видял прекалено много.

— Флойд може и да е попаднал на нещо — каза Тунгуска. — Дай ми плочата, ще видя какво мога да направя.

— Това оригинал ли е? — попита Оже.

— Не. Факсимиле, базирано на повърхностния анализ, направен от Касандра — отговори Тунгуска. — Но за нашите нужди би трябвало да е достатъчно, ако в него е скрита латентна информация.

— Имаш думата ми — настоя Флойд. — Или онзи музикоубиващ вирус вече е успял да си проправи път към главата ми, или в тази плоча има нещо нередно.

— Възможно е в записа да е кодиран високочестотен сигнал — предположи Тунгуска, — съдържащ в себе си значителна част от информацията, записана от антената. Мога да го потвърдя относително бързо…

— Колко бързо? — попита Оже, чието търпение вече бе на път да се изчерпа.

Той мигна.

— Толкова бързо. Трябваше просто да прегледам холографските данни на Касандра и да потърся някаква аномална структура. Винаги е по-лесно да идентифицираш един модел, ако имаш някаква представа какво търсиш.

— И? — настоя тя, като вече едва си намираше място.

— Флойд е прав. Върху тази плоча има отпечатан допълнителен канал с информация. Недостатъчна, че да направи музиката непоносима за слушане, но достатъчна, за да разстрои префинените вкусове на човек като него. — Той го възнагради с усмивка, изпълнена с възхищение. — Иначе никога не бихме я забелязали.

Тунгуска преобърна плочата от едната и другата страна, любувайки се на играещата светлина по огледания черен диск.

— Красив предмет наистина. Но и нещо като двуостър меч.

— Ние сме им помагали — каза Оже. — Изнасяли сме тази информация от Париж с мисълта, че спасяваме безценни артефакти.

— Знаели са всичко за усилията ви да изнесете колкото можете повече културни паметници от града — произнесе Тунгуска. — И при положение че по същото време агентите на Ниагара е трябвало да изнесат собствените си открития, малката им операция е съвпаднала с вашата идеално. Трябвало е само да заровят информацията в записа на тези плочи и да се погрижат да попаднат в ръцете на Сюзан. Най-добрият вариант е бил да наводнят пазара с фалшификати.

— Знаете ли какво? — каза Флойд. — Не бих бил изненадан, ако Парижката сфера се е намирала в някой съседен склад. Дори и Майол да се е натъкнал на нея, никога не би се досетил за какво служи.

— Измамиха ни — обади се Оже, едновременно разгневена и засрамена.

— Не се обвинявай — напомни й сериозно Тунгуска. — Благодарение на усилията на Сюзан от Париж са били изнесени цели купища уникални материали. Не е нито твоя, нито нейна вината, че някои от тези артефакти са били подправени умишлено.

— Но как е възможно само един диск да съдържа цялата информация? — попита тя.

— Разполагаме с цяла кутия — напомни й Тунгуска. Той отново мигна, докато някаква част от ума му прехвърляше данните на Касандра и преглеждаше анализа им. — Изглежда една трета от тях имат сходна микроскопична структура. Останалите вероятно са автентични.

— Но ние сме изнасяли плочи още откакто порталът на Фобос е бил отворен — обади се Оже. — Това са стотици хиляди записи.

— Може би няма значение — сви рамене Тунгуска. — Навярно си спомняш, че Ниагара положи специални усилия да се добере до последната доставка. Възможно е предишните да са съдържали данни с временен или несигурен характер. Нищо чудно едва наскоро да са успели да настроят антената както трябва. Като се вземе предвид времето, необходимо да комбинират информацията от трите сфери… да отпечатат сигналите на плочите… и да разпространят самите плочи, така че да попаднат по правдоподобен начин в ръцете ви… е, лично на мен не ми се струва прекалено невероятно последната доставка да е била най-значима от всички.

— Тогава все още имаме шанс — каза Оже. — Ако успееш да декодираш вградения сигнал, разбира се.

— Не предвиждам големи трудности — отвърна Тунгуска. — Не забравяйте, че би им отнело доста време да кодират информацията по по-комплексен начин, особено след като са имали проблем дори да я разчетат. Не вярвам декодирането да ни отнеме време и усилия.

— Надявам се да си прав.

— Вече сливам и обработвам данните — каза той. — Отделих значителна част от изчислителната мощ на кораба си за целта. Разбира се, нищо не пречи и в този случай да преследваме просто сенки, но…

— Не преследваме сенки — прекъсна го твърдо Флойд.

Тунгуска пъхна плочата на Луис Армстронг обратно в калъфа с известно благоговение.

— Блийд-двигателят е почти готов за максимална тяга. Ще продължим по настоящия си курс и ще поемем през най-вероятния портал. Щом навлезем в тунела, ще разполагаме с осем часа да обработим информацията и да определим позицията на АГС-а. Няма да бъде лесно — може би дори ще е невъзможно, — но поне имаме надеждата за още една следа, водеща към Ниагара.

— Все пак има полза от теб, Флойд — каза Оже.

— Не благодари на мен — отговори той. — Благодари на музиката. Винаги съм твърдял, че ще спаси света.