Принц с часовников механизъм

Както и в „Ангел с часовников механизъм“, така и в „Принц с часовников механизъм“, Лондон е — доколкото съм успяла да го постигна — смесица от реалното и измисленото, от общоизвестно и позабравено. (Например в Уестминстърското абатство наистина съществува Съкровищница.) Географията на реално съществувалия викториански Лондон е съхранена във възможно най-голяма степен, в някои случаи обаче това не бе възможно.

За тези, които се питат за Института: наистина е имало църква, която се е наричала „Малките Вси Светии“, изгоряла по време на Големия пожар в Лондон през 1666 г. Тя се е намирала обаче на „Ъпер Темз Стрийт“, а не където съм я сложила аз, на „Флийт Стрийт“. Тези, които познават Лондон, ще разпознаят местонахождението на Института и острия му връх, както и любимата на вестникари и журналисти църква „Сейнт Брайд“, която не е спомената в „Адските устройства“, тъй като мястото й е заето от Института. За тези, които се питат за Института в Йорк, ще кажа, че той е разположен в църквата „Света Троица“ на Гудрамгейт, църква в Йорк, която все още можете да откриете и разгледате.

Колкото до къщата на Лайтууд в Чезуик, през XVI и XVII век се е смятало, че Чезуик е достатъчно отдалечен от Лондон, за да бъде убежище от градската мръсотия и епидемии, и богатите семейства са имали имения там. Къщата на семейство Лайтууд представлява свободна възстановка на известната Вила в Чезуик. Що се отнася до къщата на номер 16 на „Чейни Уок“, където живее Улси Скот, по това време там са живеели Алджернон Чарлз Суинбърн53, Данте Гейбриъл Росети54 и Джордж Мередит55, които я наемали съвместно. Те били част от движението на прарафаелитите и биха оценили по достойнство мотото върху пръстена на Улси — „изкуство заради самото изкуство“ или „чисто изкуство“.

За тези, които се питат какво казва Уил на Теса, непосредствено преди да влязат в имението в Чезуик, Caelum denique е бойният призив на кръстоносците и означава „Небесата най-сетне!“