Кръвта на мага

12.Военен съвет

Елена виждаше как ден след ден Сейра се променя, с отговорността, падаща върху плещите ѝ. Помагаше ѝ с каквото може, но момичето беше принудено да се справя с прекалено много нови предизвикателства, решения и сътресения. Борса се превърна в нейна втора майка, бършеше сълзите ѝ на тъга, безпомощност и гняв и държеше Тимори настрана, щастлив и далече от сестра му, когато тя имаше нужда да се съсредоточи върху наложителните задачи. Жената някак познаваше и точно кога Сейра имаше нужда да види братчето си, да го прегърне силно и да го успокои. Но успокоението идваше все по-трудно, докато липсата на вест от Брокена се проточваше със седмици.

Според законите за наследяването Тимори заемаше по право кралския трон, като по-големите му сестри оставаха негови законни регенти, докато не навърши шестнайсет години — законите обаче се нуждаеха и от меч, който да ги наложи, а голяма част от армията на Нести бе останала в Брокена при Олфъс. Междувременно Паоло Кастелини имаше задачата да подготвя Нести за война. С нестихващ ентусиазъм, той се хвърли в обучението на мъжете си. Беше наредил да оцветят всичките мишени за стрелците в цветовете на флага на Горгио, на войниците им се харесваше.

Лоренцо се възстановяваше бързо благодарение на изцелителния гносис на Елена. Тя се радваше на бързото му оздравяване, но се притесняваше, че той бе започнал да вижда общото им изпитание като нещо, което ги свързва. Не му позволи да я целуне отново, въпреки че той не спря да се опитва. Сама не разбираше защо се съпротивлява, особено когато знаеше, че Гървон и Вейдия са заедно, но просто не искаше да се подаде на изкушението. Тогава щеше единствено да се възползва от привързаността на Лоренцо.

По собствено предложение, Харшал али-Асам се превърна във връзката им с джафите. Когато между римонските родове избухваше неразбирателство, джафите обикновено с радост наблюдаваха свадата, а след това се съюзяваха с победителите.

— Сега е различно — каза той на Сейра, потривайки нервно гладкото си теме и ѝ описа плана си да привика джафите на страната на Нести както си му е редът. — Горгио няма и да заподозрат.

Горгио мразеха джафите и ценяха високо собствената си „расова чистота“, дори и тя да ги правеше негодни за кандидати на трона.

— Ще си има своята цена обаче — предупреди Харшал. — Ако успея да ви набавя подкрепата на джафите, то тя няма да бъде безусловна.

На следващия ден, получил съгласието на Сейра, той изчезна в пустинята.

— Нека да разберем кой са нашите приятели сега, когато обстановката в Брокена е напрегната — отсече Сейра и изпрати свои пратеници не само към Брокена, но и към Локтис, Бароз и дори към крепостта Крак ди Кондотиори. Вестителите бяха собственоръчно подбрани от Паоло, а Елена ги наблюдаваше във водна повърхност, проследяваше движението им чрез гносиса си, докато разстоянието помежду им прекъснеше връзката. Преди пратениците да се завърнат обаче, се появи група бежанци, сред които и високопоставени държавници на Нести, с разказ за убийството на краля и настъпилото нашествие. В малките часове на нощта войниците на Нести били изненадани и надвити от армията на Горгио, без дори да подозират, че се е намирала толкова наблизо. Оцелелите били оковани във вериги и изпратени на север в мините на Горгио.

Бежанците потвърдиха съдбата на краля: Олфъс Нести беше мъртъв, а Алфредо Горгио се бе настанил в Брокена с войската и поддръжниците си. Той съобщил пред кралския двор, че Сейра и Тимори също са мъртви и народът бе останал скован от ужас. Засега страхът поддържал мира, а присъствието на Гървон Гейл, Рът Сордел и някакви други магове, с които той пристигнал, подсилвало смута.

За тяхна радост, Солинда беше жива, но войниците разказаха, че се е спогодила с този нов режим.

— Принцесата се е продала на Горгио — измърмориха те мрачно, разказвайки как Солинда е танцувала с Фернандо Толиди в двореца, а красивият рицар всяка сутрин излизал от спалнята ѝ.

Елена се опита да успокои Сейра:

— Съществуват десетки начини да използваш гносиса, за да прелъстиш някого, Сейра. Не губи вяра в нея.

Но ясно виждаше как вярата на Сейра в сестра ѝ се разколебава. Законно Солинда също бе регент и беше много възможно Горгио да я използват, за да оправдаят легитимно присъствието си там.

Сейра създаде нов регентски съвет. В него бяха назначени Елена, Паоло, Харшал али-Асам, както и Лоренцо, новият началник на личната ѝ охрана. Срещнаха се в заседателната зала на Крак ди Фаради, въпреки че дори през стените проникваше шумът от възстановителните дейности след вилнеенето на Самир из крепостта. Елена и Сейра оставиха мъжете да се настанят по местата си, преди да влязат в залата. По бузите на Елена бяха размазани два кърваво червени отпечатъка от устни, които привлякоха погледите на присъстващите — първо любопитни, а след това изпълнени с разбиране.

Няколко благородници от Нести, които бяха успели да избягат след преврата в Брокена също бяха там: Пита Розко — оплешивяващият и приветлив управник на хазната; навъсеният Луиджи Гиновиси — разпоредник на семейните приходи и пълна противоположност на оптимистичния Розко; граф Пиеро Инвейльо — заможен принц-търговец, с голям опит и трезва преценка и сър Лука Конти — рицар с посивели коси, представител на благородниците земевладелци, той бе извел в безопасност със себе си много от войниците на Нести след покушението в Брокена. Синьор Иван Прато, млад интелектуалец и солански друид, седеше срещу подозрителния и докачлив проповедник Акмед ал-Истан. Надяваха се скоро да присъстват и други джафи от Рибан и Либис, но това зависеше от Харшал, който тъкмо се бе завърнал, изморен, но доволен.

Амтехианите имаха определен ритуал, който изпълняват по време на обществени срещи, на които присъстват джафи жени — Семейната мантра. Всички присъстващи се назоваваха като семейство пред Ахм и жените имаха право да покажат лицата си. Сейра направи жест към скриптуалиста Акмед, който произнесе словата както на джафи, така и на римонски, след което тя и Елена свалиха качулките си и принцесата ги въведе в скорошните сбития.

— Господа, всички сте чули вестта: баща ми е мъртъв, а главата му е била забодена на копие върху стените на двореца ни в Брокена — гласът ѝ потрепери от гняв. — Алфредо Горгио е дошъл от юг с войската си и е обсадил града. Половината от нашите войници са били избити или задържани в плен. Стотици жени са останали вдовици и ден и нощ аз чувам техните стенания. Сестра ми се е превърнала в играчка в ръцете на Фернандо Толиди. Ако той се ожени за нея, може да се обяви за пълноправен регент.

Граф Инвейльо се наведе напред:

— Позволете, принцесо, но ако вие самата се омъжите, дори подобен съюз между Толиди и Солинда би бил незначителен — самият Инвейльо имаше млад и подходящ за жених син. — Вашият съпруг ще се превърне в Баща на фамилията и следователно пълноправен регент, докато Тимори не навърши пълнолетие. Ако тя се омъжи, то и вие трябва да го направите — той отправи елегантен жест към всички на масата. — Simplicio. Колко по-просто от това!

— Предполагам, че ще предложиш някой от твоите синове, Пиеро? — отбеляза Луиджи Гиновиси, предизвиквайки бурната реакция ни всички присъстващи.

Сейра вдигна ръка в опит да въдвори тишина, но успя да я постигне, едва когато удари силно по масата.

— Господа! Може и да не ви се хареса, но и аз държа на ред, точно както баща си! — тя отправи гневен поглед към всички и смутени, мъжете измънкаха извиненията си. — „Не се жени и не тръгвай на война прибързано“ — отбеляза тя. — Така казваше баща ми, така смятам да направя и аз. Няма нужда да се омъжвам — аз съм по-голяма от Солинда, а тя е все още непълнолетна. Без моето позволение, бракът ѝ е незаконен. А и тъй като Алфредо Горгио разпространява сред народа, че истинските Сейра и Тимори Нести са мъртви и че ние сме някакви самозванци, дори и да се омъжа, това не би повлияло никому.

Всички признаха, че тя има право.

— Това, което трябва да направим, е да си върнем Брокена. В кралския дворец сега се разполагат Горгио, а това означава, че ръкавицата е хвърлена. Ето това най-много ме притеснява — баща ми свали знамената на Доробон преди шест години! Искате ли те да се издигнат отново над страната ни?

Мъжете изръмжаха неодобрително и свиха юмруци при мисълта.

— „Не се жени и не тръгвай на война прибързано“, казва принцесата — обади се проповедникът, — това са думи от Калистам. Баща ви сигурно ги е прочел там. Съгласен съм, не бива да се омъжвате прибързано — или поне така прибързано, че единственият ви възможен избор да е синът на граф Инвейльо. Сред джафите има мнозина силни принцове, а и има много повече битки, които да бъдат спечелени, повече победи, отколкото един Инвейльо може да ви подсигури. Достатъчно дълго бяхте девица, принцесо. Време е да се превърнете в жена, в името на кралството ви.

Сейра се намръщи, смутена от така откритото споменаване на девствеността ѝ.

— Повтарям, няма да се омъжа прибързано за никого, без значение от произхода или вярата му. Не съм някаква си обявена в игра награда! Днешната среща е предназначена за обсъждане на военни решения на военния проблем пред нас. Достатъчно ясна ли съм?

По строгото орлово лице на проповедника се изписа недоволство, но Сейра продължи:

— Сър Лука, с каква численост разполагаме и каква е готовността им за действие?

Лука подръпна брадата си и съобщи:

— Принцесо, Нести поддържат постоянна сила от около хиляда копиеносци, но можем да се разгърнем в седем пъти по-голяма численост при необходимост. Цивилната стража на Брокена остана безучастна при нападението на Горгио. Как бихме могли да сме сигурни във верността им? Войниците сигурно са се продали на Гейл, преди той и маговете му да атакуват — рицарят се вгледа в Елена. — И въпреки това тук на масата ни седи един от неговите агенти.

Настъпи внезапна тишина и Елена погледна воина изпитателно:

— Какво искате да кажете с това, сър Лука?

Възрастният рицар я погледна право в очите:

— Вашите „колеги“ убиха нашия крал. Рът Сордел сега е дясната ръка на Алфредо Горгио. А ето, че и вие сега сте сред нас, точно както Сордел беше неотлъчно до крал Олфъс — той вдигна заплашително пръст към нея. — Знаехте ли за тези кроежи, доня Елена?

Всички очи се извърнаха към нея. Елена пое дълбоко дъх, изпъна спокойно ръце и отвърна:

— Справедлив въпрос — все пак врагът беше този, който ми плащаше. Но нека да подчертая следното: беше. Нямах представа, повече от когото и да е тук, за случилото се. Смятах, че властта на Нести е непоклатима. И се кълна пред всички ви: нямах ни най-малка представа, че той крои подобно нещо.

— Той? — повтори озадачено граф Инвейльо. — И кой е този „той“? — попита, въпреки че знаеше много добре за кого става дума.

— „Той“ е Гървон Гейл, графе.

— Бившият ви работодател? — запита риторично граф Инвейльо.

— Точно така.

— И любовник — добави той и из масата се разнесе тихо неодобрение.

Елена усети как поруменява, въпреки че бе очаквала подобна забележка.

— Не, всичко между нас приключи много отдавна.

— „Много отдавна“ казвате. И кога за последно си легнахте с него?

— Преди година или повече — той вече си има друга, която честно казано може да си го държи колкото иска, лъжливия му негодник.

— Беше ли крал Олфъс осведомен за връзката ви?

— Вероятно — вие очевидно сте — отбеляза тя хапливо. — Но аз така и не разбрах за планираното нападение. Интересно защо вие не сте го предвидили?

— Може би защото никой не ми го нашепна на ухо в леглото ми — отвърна графа. — Да, виждам, че сте все още тук, доня Елена, и разбирам, че се сражавахте и убихте Самир Тагуейн — но как да знаем ние, че той не е бил просто една заменима пионка във вашите схеми? Как да сме сигурни, че това не е поредната ви хитрина, с която да спечелите доверието ни, за да ни измамите отново? Знам, че Гървон Гейл е достатъчно проницателен и подобен кроеж не би му бил чужд — тогава каква гаранция да имаме ние, че продължаващото ви присъствие тук не е част от неговия основен замисъл?

Той се огледа около масата, много глави се поклащаха, някои по-спокойно, други по-енергично.

Лицето на Сейра бе строго и изопнато:

— Елла спаси живота ми, както спаси и Лори и Тими — с очите си видях какво направи! — извика тя, а Лоренцо кимаше енергично в съгласие. — Губим си времето, граф Инвейльо. Аз вярвам напълно на Елена, трябва да ѝ се доверите и вие — тя се отказа от всичко, което притежава, за да остане тук. Изгуби цялото си богатство, захвърли го, за да защити мен и моя брат. Заслужава доверието ни. Тя има моето доверие.

Инвейльо се намръщи:

— Наистина ли се е отказала от състоянието си? Ако го държи мъжът, за когото тя твърди, че вече не е неин любовник обаче, то предполагаемото „загубено“ може много лесно да се възстанови.

Елена удари по масата и се изправи.

— Много добре. Ще оставя защитите непокътнати. Ако искате съвета ми относно враговете ви и действията им, можете да ме потърсите. А ако не ми вярвате, решавайте си сами. Аз оставам в служба на Сейра и Тими. Останалите от вас — правете каквото си знаете.

— Стой! — отсече Сейра. — Аз решавам кой ще влиза и напуска тук: аз съм регент! Зарекла си се в служба на мен, така че аз решавам кога да си тръгнеш или останеш — погледът ѝ премина през всички, всяка клетка от нея засвидетелстваше, че е дъщеря на баща си. — Едно да е ясно: доня Елена е мой доверен защитник. Без присъствието на някой маг тук, тази среща не може да бъде запазена в тайна — спомнете си защо татко въобще нае магове да работят за него! Без Елена сред нас, като нищо можем да поканим Алфредо Горгио да се присъедини още тук и сега — тя вдигна поглед към Елена. — Вчера вечерта тя се закле във вярност към Нести както пред друид Прато, така и пред проповедник Акмед и то с най-висшите и свещени кръвни клетви пред Ахм и пред Сол. Аз управлявам живота ѝ, аз решавам на кого да дам ръката ѝ в брака, аз отсъждам богатството ѝ. Всички ли разбраха добре? Елла е една от нас, до смъртта си — тя посочи кървавите отпечатъци от устни на бузите на Елена. — Желаете ли тя да се закълне отново пред всички вас?

Мъжете измърмориха нещо под носа си, тръскайки глави. Сейра направи жест към Елена да седне и тогава тя срещна погледа на Инвейльо, който ѝ кимна много леко. Добре, много добре. Разговорът беше протекъл точно както го бяха планирали от по-рано: ако Елена смяташе да им бъде полезна, беше необходимо да се премахнат всякакви възможни съмнения на мъжете относно нейната преданост. Съзнанието ѝ я отнесе отново в предходната вечер — ароматът на тамян, ножът, прорязал китките ѝ. Отдавам живота си на Нести. Решението не беше трудно, всъщност беше го направила още в момента, в който се опълчи на Самир. И все пак беше изпитала почти набожна радост, когато наля кръвта си в семейната чаша за причастия на Нести и загледа как Сейра отпива от нея и докосва кървавите си устни в двете ѝ бузи. За римонците не съществуваше по-висше обвързване. Да се усъмни в господарката си вече означаваше да се усъмни в самия Сол.

— Много добре. Смятам въпросът за приключен. Продължаваме нататък! — заяви Сейра и се обърна вляво от себе си. — Харшал, вие сте разговаряли с емирите. Как реагираха джафите относно смъртта на баща ми?

Харшал заклати глава неспокойно:

— Съвсем естествено, загрижени са. Смятат, че Доробон ще се завърнат и Джавон ще остане безпристрастен към шихада. И не са никак доволни от това. Племената харкун говорят за въставане срещу всички римонци и очистване на земята. Номадите не правят разлика между Нести, Кестрия, Горгио или който и да е друг римонски род.

Мъжете от Нести избухнаха в отвращение.

— Преди да дойдем ние, тези земи бяха една безплодна пустош с няколко номадски племена, навъртащи се около водните източници — изръмжа Гиновиси. — Нямаше никакви богатства, абсолютно нищо! Ние посадихме маслиновите гори и лозята, ние открихме мините и ги развихме! Тези земи процъфтяват благодарение на римонска пот и труд! — главите около него закимаха одобрително.

Харшал се намръщи:

— С цялото ми уважение, тъкмо такива думи подклаждат гнева на моя народ. Говорите сякаш тук не е имало нищо преди вие да дойдете, въпреки че всеки град в Джа’афар съществува от векове преди вашето пристигане. Не сте построили никои от нашите храмове Дом ал-Ахм, нито един от емирските дворци. Богатствата, които жънете на земите ни, рядко достигат до самите джафи, въпреки че мнозина мъже работят във вашите мини, маслинови гори и лозя. Помежду ни съществува примирие и понякога в благородническите семейства се сключват смесени бракове, но много джафи нямат почти никакъв допир с римонците. Ние сме два напълно различни народа, на които се налага да населяват една и съща земя.

Последва нова вълна от недоволство, този път още по-отбранителна, и Сейра трябваше отново да удари по масата, за да подсигури тишина. Тя даде знак на проповедника, който кимна енергично с благодарност.

— Аз също разговарях много със сънародниците си след службите в Дом ал-Ахм. Народът ни е съпричастен към тъгата ви, господарке. Мъката и гневът ни от убийството на майка ви и леля ви са неподправени. Те бяха джафи, едни от нас и ние много ги обичахме. Помним несправедливото господство на Доробон. И ви подкрепяме духом. Но бихме искали да уточним две неща: какво ще стане с шихада? Баща ви не даде своята клетва преди да бъде убит. И още по-важното: кога римонците ще станат едно с джафите? — той вдигна ръка, за да предотврати възраженията. — Да, спазихте повелята на Проповедника и свързахте кръвта ни чрез бракове, но винаги партньорът с по-висша власт е от римонски произход: вземате за жени благороднички от джафите, за да ви родят деца, отговарящи на условията за наследяване на короната, но ги превръщате в римонки. Запазвате соланската си вяра и младите джафи момичета, дошли като ваши съпруги, трябва да приемат вашата религия. Всичките ви обичаи са римонски. По принуда присъствате на наши церемонии и след това хуквате да търсите някой друид, за да ви пречисти! Службите ви към Проповедника са само празни думи — той не обърна внимание на мърморенето по цялата маса и добави със строго изражение. — Държите си богатствата и не ги разпространявате — няма и един беден римонец, а сред джафите, с изключение на властващите родове, няма никакви богаташи! Законите ви позволяват само на малък кръг от джафи да гласуват, когато се провеждат избори за нов крал! Обръщате се към джафите за подкрепа, когато сте в безизходица, но не правите нищо, за да заслужите помощта им. Затова и ви питаме: Защо трябва да ви съдействаме?

Избухна нов смут, но Сейра незабавно тупна по масата и извика:

— Silencio! Тишина! — тя се озърна около себе си — Господа, обмисляйте добре това, което изричате. Престанете инстинктивно да скачате да ни защитавате — извиках проповедник Акмед сред нас днес, тъй като е крайно време да обсъдим въпросите, които не ви се иска да чувате — тя посочи към бюста на баща си наблизо. — Баща ми много обичаше да казва: „Истината е във възприятията“. Означава, че това, в което вярвате, без значение дали е правилно или погрешно, това е нашата истина, която се изменя от нашата същност, от изживяванията ни, пола, произхода, религията, историята ни. Така че, когато проповедник Акмед казва, че джафите не харесват Нести, не бързайте да му отвърнете, че греши, и че напротив, те ни обичат. Чуйте го добре и се запитайте: „Защо тяхната Истина е такава?“ или „Каква поука да си изведем от това?“

В стаята настана тишина. Елена потрепери: чувстваше се като че ли Олфъс Нести говори чрез устните на дъщеря си отвъд гроба си. Сейра ги наблюдаваше, опитваше се да предвиди реакциите им. Пита Розко, който досега не бе изрекъл много, кимаше бавно. Луиджи се мръщеше. Лоренцо и Харшал разменяха погледи на взаимно съгласие.

Най-сетне Розко проговори, потривайки закръглената си брадичка замислено:

— Е, какво би могло да обедини Нести и джафите, проповеднико? И каква ще е цената?

Акмед присви очи:

— Добре казано като за човек на парите, господин Розко. Но не за монети ви говоря аз: говоря за вяра и братство, за равенство пред законите и пред Ахм. И преди ни откупуваха със злато, но то винаги свършваше обратно в хазната на римонците. Даряваха ни земи, които по право са наши и никога не са били ваши, че да ги раздавате. Римоснките дарове винаги пристигат с някаква цена! Това, което ще затвърди връзката между Нести и джафите, трябва да е по-основополагащо, и въпреки че ще започне във върховете, трябва да достигне и обикновения човек.

— Нека Нести приемат амтехианската вяра. Нека принцесата се омъжи за джафи принц и му роди амтехианска челяд. Нека римонците споделят тайните на своите лозя, маслинови насаждения и мини, които ги правят така заможни! Нека римонски хляб нахрани бедните джафи. Нека металът от римонските мини достигне и до броните на нашите емири. Нека заграбените земи бъдат върнати или поне продадени на достъпна цена. Нека римонци и джафи се присъединят към братята ни в Кеш и заедно да изчистим земите ни от неверниците. Ето така могат да се спечелят сърцата на джафите, така най-сетне ще бъдем един народ.

Сейра се намеси, прекъсвайки отворените в готовност за коментар уста на присъстващите:

— Почакайте за минутка, господа. Помислете добре върху думите на проповедника и след това изразете добре преценените си отговори, а не просто моментните емоции.

Елена наблюдаваше и се чудеше къде се бе дянала нейната нежна млада принцеса. Сейра се държеше като някакъв сенатор от Рома, не като непорочна млада дама. Но тази част от нея винаги бе съществувала, проявявайки се в начина, по който командваше близките си, в начина, по който попиваше всяка дума на баща си. Излизаше наяве и в дългите ѝ разговори с Елена за несъвършенствата и неправдите на този свят, докато седяха в кръвната кула, заобиколени от свитъци с философски мисли или речи на римонски сенатори, писания за делата на императори и религиозни трактати. Тя винаги се отдаваше на размишления. Просто до сега дори не подозирах за лидера, който се крие в нея. И се обзалагам, че няма да иска да се откаже толкова лесно от този си пост, дори когато времето настъпи…

Веднага щом минутата приключи, граф Инвейльо вдигна ръка.

— По никакъв начин няма как да раздадем оръжие и доспехи на джафите. Добивът от мините ни стои в основата на властта ни — ние ги открихме, ние ще си прибираме добитото. Нашите воини трябва да разполагат с по-добра екипировка, за да компенсират числената си недостатъчност. Всичко това е невъзможно! Пагубно за нас! — изрече той разпалено към проповедника.

Друид Прато изрече спокойно:

— Вярата на човек идва от сърцето. Всички деца на Нести се докосват и до двете ни религии. И изборът им е соланската вяра — тя е в сърцата им — обясни той с усмивка на едва доловимо превъзходство. — Разбира се, не възразявам срещу обучението им и в двете вери, но изборът трябва да си остане техен.

Пита Розко се мръщеше:

— Не виждам как бихме могли да изхраним всички. Ние от Нести винаги сме се гордеели с щедростта си към бедните. Раздаваме им хляб и вода от кладенците си. Ако джафите не могат да го оценят… — той сви рамене в знак на безпомощност.

След това проговори Лоренцо:

— Доколкото знаем, преди да бъде убит, кралят смяташе да се присъедини към шихада. Но сега, дори и да искахме да си навлечем гнева на рондийските легиони и бойните магове, сме безсилни да го направим, не и преди да пропъдим Горгио от Брокена. Запазването на неутралитет може и да не се нрави на никого от нас, но благоразумието го изисква.

— А и принцесата ни отказва да се омъжи — отбеляза граф Инвейльо. — Изглежда, че нито едно от предложенията на проповедника не е осъществимо — той се огледа около себе си. — Нужни ли са ни джафите, за да победим?

Войската на Алфредо Горгио ви превъзхожда поне десет пъти, помисли си Елена. Нужни са ви, и още как.

Проповедник Акмед отсече:

— Колко типично за римонците — предлагате единствено залък хляб, за да откупите душите ни, и дори не ви е срам да го признаете! — той се обърна към Сейра. — Ако тези условия не ви удовлетворяват, може би на Масимо ди Кестрия ще му допаднат повече? Или пък на Стефан ди Аранио от Рибан? — той понечи да се изправи. — Знаех си, че ще е загуба на време да разговарям с вас.

— Моля ви, проповеднико — изстреля бързо Сейра, — аз не съм казала, че отхвърлям идеите ви, нито, че съм съгласна с изреченото от съветниците ми. Ако е рекъл Ахм, ще успеем да намерим път през този хаос.

— Ахм не води преговори — измърмори Акмед.

— Но хората преговарят — отвърна спокойно Сейра, — както и тази жена в мое лице. Лично аз смятам, че предложенията на проповедник Акмед имат големи достойнства. Очевидно подобни идеи предизвикват възражението ни и загрижеността ви е основателна. Чрез тях пристъпваме в непознатото, доверяваме се на сляпо. Винаги сме третирали джафите като външни за нас хора, но проповедникът е прав — ние сме част от една земя, затова и притесненията им трябва да се чуят, да бъдат разрешени. Ето какво ви съветвам аз: да приемем всяко едно от тези предложения и да го изследваме, но не от гледна точка на това колко е погрешно, а на това какво добро можем да открием в него. Разполагаме с времето до края на този месец, а въпросът „Как можем да осъществим тези неща?“ трябва да напътства съзнанията ви. Искам да се освободите от предразсъдъците си, господа. Искам от вас приложими, недвусмислени предложения. Нуждаем се от джафите — както и те се нуждаят от нас.

Гървон Гейл бе използвал подобен подход със своите хора в миналото и Елена го бе предложила на Сейра. Мъжете обаче не го одобриха, но въпреки това неохотно се съгласиха да го приложат. Разотидоха се с известни разисквания помежду си, но поеха по целеустремен път.

Сейра се свлече на стола си. Изведнъж отново изглеждаше на седемнайсет.

— Нямаше и да посмеят да спорят с татко — измърмори тя.

— Трябва просто да свикнеш, Сейра. Мъжете винаги спорят — но именно в разискванията се раждат различните възможности за избор.

Сейра въздъхна тежко:

— Но е толкова изморително!

— Справи се чудесно — Елена стисна студената ѝ ръка. — Може и да спорят, но отдават и необходимото уважение.

Сейра повдигна леко брадичка:

— Отдадоха го, нали?

Обещания за помощ идваха и от провинциалните владетели, дочули за завръщането на расистки настроените потисници Доробон. Масимо ди Кестрия, по-големият брат на Лоренцо, откликна първи на зова за помощ на Сейра, но най-важен бе отговорът на емир Ийлан Тамадхи от Рибан, пограничен град, в който римонците така и не бяха успели да се заселят в голяма численост. Лорд Стефан ди Аранио бе римонският владетел по тези земи, но емирът притежаваше много повече власт. Непримиримите джафи го смятаха за римонски слуга, а пък повечето римонци го вземаха за поредния джафи размирник. Емирът дойде на изток със значителен брой джафи войници и издигна палатков лагер и ограден двор за камилите си извън Форенса.

Ийлан Тамадхи също така донесе и вест, която малко или много бяха очаквали да чуят.

— Имам вест относно сестра ви, принцеса Солинда — каза той с извинение в гласа, когато Сейра го посрещна на стълбите на двореца си. — Ще се омъжва за Фернандо Толиди. Разгласиха го в катедралата в Брокена.

Сейра сведе примирено глава.

— А нямаше ли поне някакъв знак, че е принудена да го стори? — попита тя, толкова тихо, че дори Елена, която стоеше наблизо зад нея, не чу добре въпроса ѝ.

— Съжалявам, принцесо, но изглежда е напълно съгласна. Алфредо твърди, че бракът на Фернандо и Солинда ще подсигури законното право на Толиди да претендират за Форенса. Каза, че след сватбата ще пристигнат тук и ще вземат каквото си е тяхно.

В мига, в който двете останаха сами, Сейра се хвърли изневиделица в обятията на Елена, подсмърчайки и хлипайки.

— Ще се опитат да избият всички ни, Елла — Тими, мен, теб — всички ни! Ще ни избият до крак! — притискаше се в нея като малко дете.

Сдържала е сълзите си толкова дълго… Забравих, че е все още само едно момиче. Елена погали Сейра непохватно по косите, мислейки си: Борса се справя по-добре от мен в такива ситуации. Накрая промълви:

— Всичко ще е наред, Сейра. Следващата седмица ще свикаме отново регентския съвет. Ще намерим начин да спечелим.

— Ами ако няма такъв начин? — прошепна Сейра.

Да, Елена, какво правим, ако няма?

Елена лежеше на леглото си в малка стая до детските помещения. Освен малката лампа до нея, в стаята нямаше друго осветление. Беше свалила защитите си и държеше в ръце малко парче мокра глина — свързващ път към Гървон, земна магия, която му помагаше да я открие. Беше рисковано, той бе по-силният маг и можеше да причини сериозни щети, ако тя не внимаваше. Но опасностите никога не спираха Елена.

В глината се оформи око, след това още едно, и уста.

— Елена — гласът отекваше в съзнанието ѝ, въпреки движението на устните върху глината.

— Гървон. Къде си? — дочу се слабо ехтене — това означаваше, че е далеч.

— Не казвам. Ами ти?

— В Палас, чукам се с императора.

Той не се засмя.

— В името на Кор, Елена, какво си мислиш, че правиш?

— Следвам съвестта си. Как можа да си помислиш, че ще се отдръпна и ще ти позволя да убиеш децата, които защитавам вече толкова много години?

— Съвест? — повтори подигравателно той. — Каквото можеше да мине за съвест у теб се съхраняваше в портмоненцето ти с монети.

— Открих нещо по-ценно за себе си от парите, Гървон. Не би могъл да ме разбереш.

Глинените устни се присвиха.

— Въобще знаеш ли колко сме богати? По-богати сме и от кралете, Елла! Подсигурили сме си живота, за който винаги сме мечтали. Помниш ли имението покрай езерото, в което двамата щяхме да остареем заедно?

— Аз и ти, Гървон — и с Вейдия ставаме трима, нали?

— Само ти, Елла. Никога не е имало нещо между мен и Вейдия.

— Не съм глупава, Гървон.

— Ти ме обичаш, Елла — каза ми го сама!

— И ти ми се изсмя!

— Помислих си: Елена Анборн е влюбена ли? Мислех, че се шегуваш — но всъщност беше истина, нали?

— Какво ли знаеш ти за любовта?

Глиненото лице се смръщи.

— Право в целта. Е, поне няма съмнение кой се уреди по-добре, нали? У мен са всичките пари, а ти си нямаш нищо друго, освен смъртна присъда.

— Имаш ли нещо смислено да кажеш, Гървон? Ако нямаш, просто ще прекъсна връзката…

— Не, почакай! Имам едно последно предложение за теб. Оттегли се, Елла. Отиди в Йебусалим и аз ще ти изпратя всичките ти пари, до последния феник. Ще получиш императорско помилване и ще можеш да се оттеглиш като свободна жена. Ще можеш да отидеш където си поискаш на Урте, освен в Джавон. Ще си вън от играта.

— Още лъжи.

— Не, Елена, кълна ти се: предложението ми е искрено. Искат да не им се пречкаш, Елла.

— Няма да изоставя Сейра и Тимори, нито заради теб, нито заради твоя император, Гървон, така че можеш да кажеш на твоето Величество да си го начука. И никога повече не искам да те виждам.

По малкото глинено лице се изписа съжаление.

— Но ще ти се наложи, Елена — моето лице ще бъде последното, което някога ще видиш, когато острието ми потъне в теб. Ще дойдем за малката ти принцеска и братчето ѝ. Целият екип е тук с мен: Рът, Арно, Вейдия и останалите. Остави ги, Елена, тръгни си сега. Това е последният ти шанс.

— Знаеш, че никога не бих приела подобно предложение.

— Не, не знам. Онази Елена, която познавах, би го приела.

— Значи никога не си я познавал наистина, нали?

— По дяволите, Елена, чуй ме! Предай се и ще те защитавам завинаги — ти си единствената ми връзка със старите времена, с Бунта. Това бяха славните ни дни, Елена, изпълнени с радостта от живота, с тръпката от лова, бяха най-добрите ни години. Не ми пука за Самир или Вейдия. Теб искам, Елена. Винаги съм искал само теб.

Тя се вгледа в малката топка глина и погледът ѝ се помрачи. Да, имаха хубави спомени заедно — как се криеха под мостовете, как се любеха под звездите, онова лисиче лице толкова близо до нейното, изопнато от притеснения или засмяно саркастично, целувките на Гървон, близостта му, начинът, по който я караше да се чувства…

Но имаше и други спомени, които тя се мъчеше да забрави — как забиваше острието си в ребрата на нищо неподозиращи стражари, как кръвта шуртеше от гърлото на едно селско момче, озовало се на пътя им при внезапното им нападение, как мъже изгаряха като факли или се давеха, докато собственоръчно изпълваше дробовете им с вода, как стенеше един рондийски съветник, докато Сордел изгаряше очите му с ръжен. Спомени, които имаше нужда да забрави.

— Върви по дяволите, Гървон. Аз ще съм последната, която ти ще видиш, а не обратното.

Глинените устни се присвиха гневно.

— Значи е вярно, станала си сафианка. Да не си се влюбила в твоята принцеса?

— О, я вземи да пораснеш, Гървон — тя усети как гневът заседна на топка в гърлото ѝ. — Тук има нещо, което ти не би разпознал, нещо, което си заслужава да се брани. Те са добри хора, а сега са и моите хора, и са по-ценни за мен от парите ти или от така наречената ти „любов“.

— И от кога Елена Анборн я засягат „любовта“ или „доброто“? Какво, по дяволите, се е случило с теб? — Гървон звучеше истински объркан.

Добър въпрос. Не съм сигурна дали сама знам отговора му, но така стоят нещата сега.

— Не бих могла да ти го обясня, Гървон. Ще трябва да използвам прекалено много думи, чието значение ти убягва.

— Тогава си мъртва, Елена. Сама си подписа заповедта за екзекуция.

Изведнъж глинената топка се превърна в подобна на буболечка форма с големината на юмрук и скочи към лицето на Елена. Размаза се в щита ѝ, но докато падаше назад, се оформяше отново, за да скочи още веднъж. Тя я обгърна със син огън и се усмихна мрачно на смутеното изсумтяване на Гървон, докато пламъците ѝ я изгаряха.

— Само това ли можеш, Елла? — отбеляза с насмешка той и когато глината се разпадна на прах, гласът му секна.

Елена полежа в леглото известно време и прехвърли отново разговора в съзнанието си: Анализирай и разнищи. Какво се опитваше да постигне той? Наистина ли мислеше, че може да я накара да се отдръпне на този късен етап? Къде бе той и какво беше това едва доловимо ехо? Онова ехо…

Изведнъж въодушевена, Елена се изправи, уви се с халата си и побърза да намери Сейра.

Отблясъците на късната утрин се стичаха в заседателната зала през високите прозорци. Всички се подготвяха за поредния предълъг ден, но в регентския съвет се усещаше ново чувство на оживление. Елена и Сейра бяха будували през по-голямата част от нощта, обвити в одеяла и обсъждайки Гървон Гейл и стъпките, които трябва да предприемат.

— Добре, господа, дойде време да докладвате резултатите — Сейра погледна към Пита Розко. — Пита, ти и Паоло обсъждахте въпроса за облекченията за бедните джафи. Можеш да започнеш с него.

Пита Розко очерта схема за разпределяне на богатства, чрез което джафите щяха постепенно да замогнат, без на пазара да настъпи хаос или римонските родове да загубят от състоянието си. Ставаше дума за споделени права върху дялова собственост или права за притежание и предоговаряне на поземленото гласуване, от което Елена я заболя главата, а Сейра бе истински заинтригувана — тя следеше внимателно и след това назначи подкомитет, който да започне изпълняването на плановете. Денят преминаваше в усилени, но изключително цивилизовани разисквания, и Елена и Сейра започнаха да се надяват, че този път ще премине без сериозни спречквания.

Естествено, надеждите им не бяха оправдани.

Друидът Прато започна изложението си по последния за деня въпрос: религията.

— Принцесо, вие заръчахте на проповедник Акмед и мен да открием някакво средство за религиозно приобщаване. Очевидно, това е невъзможно. Двете ни вери са прекалено разнородни — изглеждаше надменно, а скриптуалистът скръсти ръце и се загледа в пространството.

Сейра се наведе напред:

— Е, как преминаха последните три седмици тогава за вас, синьор?

Друидът изрече учудено:

— Молех се, лейди, за мъдрост.

Очите на Сейра заискряха заплашително:

— И озари ли ви нещо? Някакви велики прозрения, синьор Иван? Може би мъдростта да сторите това, което регентът ви заповядва? — попита тя жлъчно.

Лицето на Прато почервеня, очевидно не бе свикнал да го критикува друг, освен по-висш от него духовен служител.

След това тя се обърна към проповедника, който тайничко се наслаждаваше на смущението у съперника си:

— Ами вие, проповедник Акмед? Как минаха вашите опити за преговори със соланските братя?

— Те не биха склонили да разговарят с нас — категорично заяви проповедника.

— Не това ви попитах.

— Не е обичайно за мен някоя жена да ми говори по този начин — или някой мъж. Моето обществено положение…

— Вашето обществено положение е по-ниско от моето, когато се съберем около тази маса. Би трябвало да сте благодарен, че въобще ви изслушвам. Одобрих правото ви да говорите тук и подкрепих предложенията ви…

— Това не е никакво одобрение! А позьорство! — прекъсна я проповедникът. — Преговори ли — обмяна на разнообразни идеи? Нищо подобно, това е просто една прищявка, забавлението на някакво момиченце. Един силен водач не би направил подобно нещо!

Ох, помисли си Елена, стигнахме до там. Каква срамота, че тъкмо той го каза. Неизбежно е обаче…

Лицето на Сейра се изопна и вледени.

— Един силен водач ли казвате, проповедник Акмед? Това ли цените вие — силата? — натърти гневно тя. — Е, в какво точно се изявява силата според вас? В деспотството? Проява на сила ли е да крещиш на подчинените си и да ги биеш? Проява на сила ли е да изпратиш въоръжена войска срещу най-слабите, за да потушиш бунта им, породен от липсата на хляб? Или пък силата е в това да подклаждаш насилие и после да го наречеш „божия воля“?

Проповедникът пребледня от яд.

— Принцесо…

— Тишина — изрева тя, — не съм приключила! — тя се изправи и започна да обикаля около масата. — Да не би силата да е умението да държиш меч? — тя изтръгна меча от ръцете на един от стражите и го подхвърли на Елена. — Елла, погрижи се за тази играчка.

Какво правиш, момиче? Тогава разбра и извлече гносиса си. Бяха ѝ необходими Земя и Огън, а тя бе слаб огнен маг, но се надяваше силата ѝ да стигне… В следващия миг тя изви острието на меча до неузнаваемост и го подаде обратно на Сейра, която го захвърли по средата на масата. Мъжете погледнаха обезпокоено Елена, която се стараеше да прикрие усилието, което ѝ бе коствало това.

— Може би силата е в златото? — Сейра смъкна диамантения си пръстен и го изхвърли през прозореца. Десетки очи проследиха полета му навън. Ченетата им увиснаха.

Елена се намуси вътрешно. Сигурно ще иска после да ѝ го намеря отново.

— Може би силата е в свещените книги — Сейра вдигна Свещената соланска книга от масата.

За миг Елена си помисли, че ще изхвърли и нея, но момичето я стовари близо до Калистам и оттласна и двете настрани.

— Когато ме погледнете, всички вие си мислите, че можете да ме малтретирате, за да правите каквото си поискате. Е, и аз мога да сторя същото с вас — имам зад гърба си най-великия воин в това кралство. Дали да не ѝ заръчам да ви покаже как наистина мога да злоупотребя с вас, ако поискам?

Елена се изправи и застана тихо до нея, мислейки си: Внимавай, Сейра — трябва да спечелиш сърцата им, не страха им.

Като че ли дочула мислите на Елена, принцесата смекчи глас:

— Ако смятате, че уважението е в силата, ще ви покажа, че съм способна и на нея — но както баща си, аз смятам, че да си владетел не се свежда до налагането на тормоз, а до всеобщото съгласие и добрия поглед. Аз съм законният регент на Джавон. Ако не аз, то кой друг ще управлява? Алфредо Горгио ли? Или може би някой от вас? — тя погледна настоятелно всички около масата. — Бихте ли желали да се сбиете помежду си за надмощие и да отслабите страната ни? Или ще следвате тази жена пред вас, която никога не е отхвърляла и един от съветите ви? Която не би се поколебала, докато не намери решение, което да обедини народа ѝ?

Мъжете се спогледаха и преглътнаха горчиво. Най-сетне Инвейльо каза:

— Принцесо Сейра, макар и откровеността ви да ме смути, аз признавам стремежите ви. И ви подкрепям — той огледа хората около масата. — Ние, римонците, ви подкрепяме — добави той с нотка на настоятелност в гласа, приканваща колегите му да му противостоят, но всички останали закимаха одобрително.

Харшал али-Асам вдигна ръка, преди проповедникът да успее да проговори, и каза отчетливо:

— Аз също ви подкрепям, принцесо Сейра — тази му постъпка зададе тона на всичко останало, което джафи лордовете биха могли да изрекат. Ийлан Тамадхи изрази съгласието си, като кимна с едва доловимо намръщване, и всички погледи се насочиха към проповедник Акмед.

Той въздъхна и изрече ядно:

— Ще продължим преговорите, за сега.

Сейра се усмихна.

— Чудесно. Ето тогава какво ще направим. Давам ви клетвата си, че в рамките на една година, без значение дали сме си върнали Брокена, или не, ще изпълним, доколкото е възможно, всички предложения на проповедник Акмед. Съгласни ли сте? Баща ми казваше, че владетелят трябва да притежава пълноправие, воля и прозорливост. Аз разполагам с правото да управлявам, докато брат ми навърши възрастта, за да поеме властта, и смятам да направя тъкмо това. Мои signori, аз може и да съм жена, но притежавам духа на мъж и разполагам със силни мъже около себе си. Виждам в бъдещето това, което предполагам всички споделяме в сърцата си — един обединен народ. Това е и моят стремеж, господа — да върна обратно и запазя принадлежащото по право на Джавон — на Джа’афар. Нашата независимост — тя се вгледа в проповедника, който бе стиснал здраво и отбранително свещената си книга. — Все още ли мислите, че не ми достига сила, проповедник Акмед?

Той се усмихна едва доловимо:

— Не, госпожице. Нашата принцеса е… неотразима.

— Ако ще ви помогне, не ме възприемайте като жена, signori, а просто като регент. Защото едно ще ви кажа със сигурност — няма да се омъжа, докато Тими не навърши пълнолетие. Приемете тази мисъл. Всичко друго може и да подлежи на обсъждане, но не и това — тя се усмихна леко. — Това, което върша сега, ми харесва и не бих го захвърлила току-така — добави тя непринудено, спечелвайки си неволните усмивки на мъжете. — Signori, огледайте се. Вие сте най-добрите мъже, на които мога да се надявам. Поглеждам Пита и Луиджи и виждам самата интелигентност и познания за силите, които задвижват пазара. Лука, Лоренцо и Елена — вие сте моите оръжия и моята броня. Иван и Акмед, вие сте моите мъдри птици, които ми показват правия път, прав и според народа ни. Погледна ли Паоло, виждам безрезервна, безсмъртна вярност. Щом видя Харшал, пред очите ми изниква народа на майка ми, непрекъсната линия от поколения, дълбоко обвързани с тези безплодни земи, а по същия начин виждам и народа на баща си, когато погледна към граф Инвейльо. А когато погледна брат си Тимори, виждам собственото си сърце, отекващо в гърдите ми — с ръка на сърцето си, Сейра приклекна на едно коляно. — Моля ви да ми служите, господа. Да служите на мен, за да служа и аз на вас.

Разбира се, никой не можеше да ѝ откаже. Елена бе виждала как офицерите спечелват непокорни войски. Бяха необходими находчивост, увереност и повече от всичко — целеустременост. Сейра бе съумяла да приложи всичко това — бе успяла да ги накара да се почувстват важни и незаменими, но без да остави и капка съмнение, че начело стои тя.

Тя огледа отново регентския си съвет и се усмихна:

— Signori, днес постигнахме много. Зададохме задачата да изследваме цените на зърното и как да им повлияем. Ще обявим Сенатът в Брокена за несъстоятелен и незаконен и след като се справим с него, ще сме свободни да изменим Законовия ред, както и ще направим, докато нормалната власт над страната не се възстанови. А духовните ни напътственици ще продължат с разучаването на религиозното приобщаване на народа — тя погледна многозначително Прато и Акмед.

— Но по-важно е всички да се замислят над следното: Вашият глас се чува от мен. Към вас е насочен слухът на властта, управляваща тези земи. Говорете и ще бъдете чути. Още от древни времена, когато на нас, римонците, ни обявяваха война, ние отивахме в полята и забивахме копие в парче земя, което олицетворяваше вражеските територии. Това ще сторя и аз пред очите на народа утре след пладне — тя плесна с ръце. — А сега остана един последен въпрос за обсъждане — тя се обърна към Елена. — Елла?

Елена вдигна ръка в приветствие:

— Signori, свързах се с Гървон Гейл — отзвуча шумно общо издихание. — Той ми предложи да получа обратно златото си, както и императорско помилване, ако ви напусна — по лицето ѝ се разля пренебрежение. — Надявам се, не е нужно и да споменавам, че отказах — сигурна съм, че и Гейл очакваше, че ще откажа. Но научих нещо много важно — Гейл се свърза с мен чрез усилвателен дървен скиптър — маговете обикновено ги използваме, за да усилим енергиите си, когато разговаряме на огромни разстояния един от друг. Създават едва доловимо ехо — тя се наведе напред и погледна хората около нея. — Осъзнавате ли какво означава това? Гървон Гейл не е в Джавон — не би използвал усилвателен скиптър, ако беше. Отишъл си е вкъщи! — тя се ухили доволно. — Може би се е прибрал, за да обясни на господарите си, защо Сейра Нести е все още жива. А ние, господа, имаме възможността да се изправим пред врага — тя вдигна глава. — А това не е възможност, която смятам да изпусна.

В последния ден от новелеве, по старата традиция на народа си, Сейра хвърли копие върху отсек от земя, ограден със знамената на Горгио, а хиляди римонци и джафи надигнаха одобрителни викове. Друиди и проповедници подклаждаха тълпите, които вече бяха насъбрали достатъчно яд у себе си. Крещяха ядно, когато им припомниха за отминалите зверства на Доробон, за убийството на крал Олфъс и кралица Фада Нести, за годежа на принцеса Солинда, измъчвана в плен от страхливите, ненавиждащи джафите Горгио. Сейра бе обявена за кралица-регент пред народа си и както от римонци, така и от джафи се откъснаха радостни и ентусиазирани викове. След това тя седна на една маса с емир Ийлан, сервираха им храна и вино, засвири традиционна музика и хората затанцуваха в едно. Намираха се във война.

Ако някой се оглеждаше за рондийската жена маг и се чудеше защо не е близо до кралицата-регент, щеше само да я търси напразно край нея. Защото Елена се намираше на стотици километри оттам, устремила се към Брокена на въздушен кораб.