Демонът на Максуел

3.

Линиите на астропилотската й длан, залепени на фотонното око, отваряха всички специални ключалки на кораба, но Астра не идваше служебно и това я задължаваше да сигнализира. Тежката врата към астробиологическия сектор започна безшумно да влиза в стената, бавно се открехна и насрещният елипсовиден люк. Щом процепът стана достатъчно широк, Астра се вмъкна в него и едва не се блъсна в черната си дубльорка, тръгнала да излиза.

— Какво правиш тук?

— Забрави ли, че когато не съм дежурна, работя тук?

Урания не изглеждаше изненадана, а тя не бе предусетила присъствието й, разсъждавайки дали японецът не дозасилваше бъркотията на кораба с нелепите си закачки. Телепатията й.

— Прощавай, ама продължавам да си мисля, че щом Урания е музата на астрономията, би трябвало да работиш при астрономите.

Неведнъж бе си правила тази шега — астрономията бе нейната и на Георг втора специалност, но сега се сконфузи, защото знаеше, че негърката също улавяше всяко нейно душевно движение. Огледа претъпканата с уреди биофизическа и биохимическа лабораторна зала, за да не срещне черните дула на ирисите й.

— Оттатък е при микроскопите. Влизай, няма да ви преча!

Астра пристъпи към най-близката, отрупана със стъкленици маса, облегна се на ръба й, преглътна сухотата в гърлото си.

— Как си, Ури?

Това беше името, което някога бе чула под масата на баща си. Отраснаха в противоположни краища на планетата, знаеха за съществуването си, повече инстинктивно го знаеха, а ги събраха, вече девойчета, за началното астропилотско обучение. И веднага се залепиха една за друга като близначки, макар Астра да бе година по-стара, а кожата на Урания — кадифенотъмна като мрака между звездите, чиято муза бе. Отдавна бяха се убедили, че възприемат света различно от останалите хора, и първото нещо, което се запитаха, бе как се виждат една друга. Като току-що опечена кифличка — весело примлясна с възпълничките си негърски устни Урания. Като шоколад, от ония с въздушните шупли и бадемовия крем — прихна тогава Астра и ето че бяха произнесли първото си взаимно обяснение. От следващите рядко имаше нужда, защото почти безгрешно, по невидимия проводник на вътрешната си връзка, отгатваха какво става у другата. И сега Урания й отвърна, сякаш да я подсети за това:

— Като теб, сестрице.

Беше облечена в зелена лабораторна мантия, поизцапана тук и там от разноцветни химикали. Сигурно щеше да я съблече, ако наистина бе тръгнала да излиза.

— За друго дойдох да се посъветвам с него — рече Астра, за да избегне недоразумението.

— Аз вече се съветвах, но какво може да ти каже той, освен просто да му се изповядаш.

Все още неуверена, че говорят за едно и също, Астра изрече с ревнива острота:

— Решението е да не говорим за това!

— Кардинала е дискретен. Сам ми каза да не го съобщавам никому освен на астропилотите — отвърна Урания без чувство за вина и потвърди опасенията й, но Астра не успя да се разсърди, защото астробиологът влетя в лабораторията от страничната врата. Провикна се:

— Хей, неумолима си като богинята на отмъщението! Мислех си, ще ми се размине. Ури, иди оттатък да опишете с Кора резултатите!

Урания й смигна окуражаващо и изчезна във вратата, от която бе дошъл.

Разбира се, оглавяващият сектора по астробиология не беше никакъв кардинал. Експедицията им, срещнала на Земята съпротивата на всички, които смятаха за ненужно да се пращат хора там, където можеха да идат автомати, бе комплектувана на конкурсни начала. Място в нея печелеше страната или институцията, която предлагаше особено оригинални научни задачи и съответната издръжка за изпълнението им. Младият астробиолог, въпреки световната си слава, придобил я едва ли не още юноша, нямаше шансове да попадне в нея. Той произхождаше от малка страна, отказала да финансира строежа на кораба, а в момента нямаше и кой знае какво ново да предложи. Тогава, изненадващо за целия свят, Ватиканът реши да подкрепи експедицията. Пресата се шегуваше, че ватиканските отци сигурно се надявали там, в недостигнатите преди далечини на космоса, хората най-после да срещнат Бога, та не случайно са определили младия астробиолог за свой представител.

Астробиологът бе готов и с дявола пакт да сключи само и само да попадне в експедицията, но все пак добросъвестно обясни на ватиканската комисия, че може би не са разбрали добре насоката на трудовете му. Бе доказал съществуването на организирани силициеви структури върху нажежената повърхност на Меркурий, подобни на земните термоплазми, които, изглежда, притежаваха и подобие на геном. Това почти опровергаваше теорията за всеобщата водно-въглеродна основа на живота, но с него той съвсем не искаше да възражда някогашния принстънски гностицизъм, който смятал, че Вселената е изградена от някакво фундаментално космическо съзнание. Просто се стремял да докаже, че живата материя се е зародила едновременно с неживата и притежава структуроизграждащи функции. На Земята това лесно се проследявало в развитието й от първите полувируси и синьозелените водорасли до сегашната й биосфера, прераснала в ноосфера, в сфера на разума. Въпросът бил то да се докаже и в галактически мащаб, което революционно би преобразило схващанията ни за света.

В комисията имаше и сериозни учени, които със заговорнически усмивки му намекваха да не обърква работата с прекалени обяснения, а направо да подписва договора. Но и директорът на Ватиканската библиотека, който я оглавяваше, беше достатъчно образован, та го прекъсна:

— Господине, обвиняват ни често в консерватизъм, в догматизъм. Вярата винаги си е догматична, иначе ще престане да бъде вяра. Но най-свята догма за нас е и това, че нравствеността е неотделима от познанието. А досега познанието със своята студена относителност все е третирало морала като пречка за обективността. Ние много вярваме, че ако успеете да докажете своята теза за структуроизграждащата роля на живата материя, това ще изведе и човека към ново нравствено съзнание. Той ще престане да гледа на Вселената като на любопитна купчина от звезди, прах и газове, ще намери истинското си място в нея…

Престарелият кардинал в комисията вметна тук нещо, което в по-предишните векове сигурно би прозвучало като ерес:

— Така де, Всевишният няма да си играе да създава своя образ и подобие само на някаква случайна планетка!

По-късно този кардинал го покани при себе си за уреждането на някои технически формалности. Астробиологът подозираше, че Ватиканът ще използува името му за свои цели, но нали това вършеха и всички спонсори и фондации, финансиращи експедицията, та само помоли да не го афишират прекалено. Кардиналът обеща — Църквата била чужда на евтината пропаганда, но веднага поиска от него ответния компромис:

— Вие, синко, не сте висше духовно лице и не сте задължен да спазвате безбрачие, Ватиканът обаче няма достатъчно средства за още един човек. Дали този въпрос би могъл някак да се уреди?

Астробиологът не бе и помислял за интимната страна на продължителната експедиция. Макар и твърде млад, сексуалните вълнения, силно потиснати от неговата всеотдаденост на науката, не му създаваха проблеми. Затова и когато най-после попадна в подготвителния лагер, където му заявиха, че е наложително да има партньорка, шеговито се позова на някакъв измислен обет за безбрачие пред Ватикана, с което и моментално си спечели прякора Кардинала и така го затвърди, че никой повече на борда не го нарече с името му.