Чеда на Магията

4.

Отвътре изглеждаше, сякаш магическият микробус се движи с нормална скорост, но начина, по който пътя профучаваше отстрани подсказваше, че превозното средство препуска с поне 200 км/ч. Майкъл и Джеси седнаха на пейки, заковани за пода.

— Добре ли си? — попита Джеси.

— Не — призна Майкъл, докато потъркваше челюстта си. — В рамките на пет минути обаче една хърба и един дядо ме спукаха от бой.

— Че си сравнително здрав, здрав си — каза човекът с острите уши. — Но не си трениран да издържиш на битка с елф като мен. А и да беше, това нямаше да има значение срещу могъщия барон Саркорос.

— Барон кой? — попита Майкъл.

— Саркорос — повтори елфът. — А моето име е Арлеан. Джуджето, което ми е спътник се казва Харолд.

— Аха — отговори тъпо Майкъл. — Елф, джудже, в Ралмия явно сте доста странни птици.

— Като в Северна Корея — отвърна Арлеан.

— Този барон… — намеси се Джеси. — Той е убил мама, нали?

Джуджето, което търкаше кристала, задвижващ вълшебния микробус, се обърна рязко и погледна изпитателно момчето.

— Ти откъде разбра?

— Сънувах в продължение на години кошмар за крилато чудовище, което напада мама — тихо отговори Джеси. — Когато ти простреля стареца, той се превърна на онова същество.

— Дарбата му е силна, както предсказа архимаг Далвон — джуджето се спогледа с елфа.

— Каква дарба? — попита Джеси.

— Ще видиш — отвърна загадъчно Арлеан, сетне се приближи към задното прозорче на микробуса и се вгледа в пътя зад тях.

— Все още няма никой — установи.

— Кого очаквате? — вдигна вежди Майкъл.

— Севернокорейците — каза Арлеан.

— Саркорос — отговори Харолд и погледна намръщен приятеля си.

— Но как така? — зяпна Майкъл. — Ти го напълни с олово!

— Такова създание не може да бъде убито тъй просто — каза Джеси. — Ако можеше, нямаше да е кошмар.

Майкъл усети ледени тръпки.

— Прав си — отговори Арлеан. — Барон Саркорос не може да бъде убит лесно. Не вярвам обаче да ни настигне още тази вечер. Легнете и се опитайте да поспите малко.

Двамата братя не вярваха, че ще могат да заспят в странното превозно средство, но веднага щом затвориха очи се унесоха в сън.

— Предаваме директно от Мартинстаун — говореше журналистката, с микрофон в ръка, застанала пред фона на почти изгорялата къща. — Тази вечер над дома на уважаваното семейство Сандърс е било извършено престъпление. Съседите са дочули изстрели и са видели пламъци, опожарили къщата, която виждате зад нас. Тела не са намерени и единствената улика за чуждо присъствие е ретро автомобилът, паркиран пред сградата.

Камерата се отмести от говорещата репортерка и показа въпросния автомобил. Неговата тъмнина оставаше абсолютна и отблясъците от пожара сякаш не се отразяваха в лака на боята.

Внезапно се чуха викове от събралата се тълпа. От двора на семейство Сандърс излизаше възрастен човек, облечен в много дълъг шлифер, с бомбе, сложено на главата и ръце, закрити в черни ръкавици.

— Господине — завтече се репортерката към него. Старецът обаче я изгледа така злобно, че тя изпусна микрофона от ръката си и изхлипа шокирана от омразата в очите му.

Барон Саркорос, който се бе представял на Земята като детектив Ибенизър Фриймарк отвори вратата на колата си и влезе в купето, без да обръща внимание на въпросите и протестите на околните. Гумите на автомобила изскърцаха и той се понесе по асфалтирания друм.

Майкъл се събуди от друсане и надигна сънено русата си глава, като потърка очи. Джеси още спеше, свит на кравай в края на странната пейка-седалка.

— Приближаваме Стоунхендж — съобщи Харолд, като го видя да се събужда. — Скоро ще оставим тази таратайка и ще отидем в един по-нормален свят където нещата се движат с естествена скорост.

Не след дълго микробусът стигна каменния монумент от времената на древните келти и четиримата, включително посъбудилия се Джеси излязоха навън. Чернокосото момче изглеждаше далеч по-ентусиазирано за предстоящите събития, отколкото бе нормално за него. Майкъл се усмихна на тази промяна. Поне сега нямаше да мислят за химията.

Бе все още много рано, призори и тъмно. Наоколо нямаше никой. Арлеан извади стар свитък изпод плаща си и започна да рецитира думи на някакъв странен и неразбираем език. С течение на заклинанието обаче Джеси и Майкъл чудодейно започнаха да разбират за какво се говори и им стана ясно, че става дума за някаква магия за прехвърляне.

В този момент се чу ръмженето на двигател и в далечината светнаха два жълти фара. Момчетата потрепериха. Нямаше как да знаят чия е колата, но усетиха прилив на ужас, който им подсказа кой е шофьорът.

Елфът ускори четенето на заклинанието, по челото му изби студена пот. Джуджето също се намръщи и измъкна малка, но широка брадва изпод палтото си.

Около четиримата започнаха да се издигат сини искрици, когато ужасната черна кола ги приближи и спря, като вдигна облак чакъл. Вратата се отвори и от нея излезе Саркорос, Старческото му лице бе изкривено от злоба и приличаше на зле поставена маска, под която се крие нещо чудовищно.

— Паднахте ми — изсъска той заканително и вдигна ръце. Пръстите му бяха извити като куки.

В този миг обаче над тях се чу оглушителен рев и от небето се спусна огромен златисточервен дракон.

— Вилхелм! — възкликна Харолд облекчено, а готвещия се за удар Саркорос отскочи стъписан назад.

— Загуби, старче — чу се ръмженето на дракона, който сграбчи в лапите си четиримата спътници и избълва струя пламък в станалите съвсем ярки искрици, отваряйки портал пред себе си. Сетне се метна в него.

Баронът зад него зави като звяр.