Чеда на Магията

18.

След като преспаха в дома на стария пустинен орк, петимата се отправиха на лов. Мустар им бе дал козичка, която да използват за примамка. Джеси твърдо бе решил някак си да спаси животинката, която уплашено блееше, докато групата се отдалечаваше от селото, приближавайки злокобното леговище на мантикора.

Скоро стана очевидно, че наблизо живее чудовище. Земята се покри с изпочупени кости, тук-там се виждаше мърша на различни животни, няколко оркски черепа белееха по тревата.

— Ще вържем козата за дърво — каза Раджак — и сетне ще се скрием зад едно от хълмчетата, в посока обратна на вятъра, за да не може звяра да ни подуши. Докато яде, ще го нападнем.

— Трябва да го изненадаме и да приключим бързо с него — предупреди Далвон, — ако битката се проточи може да стане много опасно.

До него Майкъл мрачно сложи шлема си и изтегли Меча на Дракона. Тиара го погледна окуражително и той й кимна.

Джеси заканително каза:

— Ако всичко мине както съм го намислил, няма да има нужда от мечовете ви.

— Много самоуверен си станал — отбеляза Тиара.

— Магията ми е силна — сви рамене Джеси.

Петимата вързаха козата до едно широко разклонено дърво, скривайки се зад един хълм и зачакаха.

В началото не стана нищо. Козата уплашено блееше от време на време, но никой и нищо не идваше за нея. Слънцето стигна заник, а сетне и взе да преваля. Тъкмо когато ги хвана безверие, че съществото ще се появи, на фона на залеза в небето се появи грозно крилато създание, разперило дълги прилепови криле.

— Саркорос! — помисли си Джеси, но после установи разликите. Това нещо имаше здраво, мускулесто тяло на огромен лъв, което продължаваше чак до главата, която бе увенчана с мощна грива. Дори в далечината се виждаше, че лицето не е котешко, а досущ слабоумен човек, злобно вперил поглед в безпомощната козичка. Опашката на съществото, бе покрита с хитинова броня и се извиваше нагоре, завършвайки с огромен шип, по чийто връх лъщеше мазна течност — опашка на гигантски скорпион, а течността на върха й — смъртоносна отрова.

Тиара сви устни, Майкъл усети силно чувство на погнуса, лицето на Далвон се изопна щом видя мантикората и дори Раджак стисна бойния си жезъл, така че кокалчетата на ръцете му побеляха.

Козичката започна отчаяно да блее за помощ и в този миг Джеси не издържа. Преди някой да може да го спре, той изскочи от прикритието си с боен вик, закривил пръсти, от които хвърчаха светкавици към нападателя, летящ ниско над земята.

Джеси бе уверен в магията си, тъй като бе видял как тя прогонва могъщия барон Саркорос и ледения му дракон Манфред — и то на два пъти. Мантикората обаче бе старо и зло създание, свикнало на изненади и калено в десетки битки с различни претенденти — орки, джуджета, рицари и дори млади дракони. Викът на момчето, излязло иззад хълма го предупреди за нападението и изчадието ловко се килна настрани във въздуха, а светкавиците профучаха покрай него, опърляйки само празно пространство.

Козата бе забравена, а мантикората кацна пред объркания млад вълшебник. Опашката се стрелна напред и улучи момчето по шията. Джеси извика от болка, сетне вдигна ръце за да изстреля нови светкавици, но отровата вече започна да го парализира. Младежът изпъшка, направи две крачки назад и рухна на колене и се строполи по нос в тревата.

Мантикората кимна доволно и дебилното й лице се изкриви в зла усмивка, забелязвайки още няколко нападатели, този път въоръжени с мечове. Зад тях тичаше старо, побледняло човешко създание. Мантикората не можеше да повярва на късмета си. Бе долетяла за една дръглива коза, а ето че цял банкет тичаше насреща му. Съществото махна леко с криле и се озова до друго момче, по-високо от това със светкавиците, с тяло, защитено от сребриста броня и много остър меч, който — мантикората отбеляза наум — като потенциално опасен. Потенциалът му си остана неразкрит. С внезапния си скок чудовището изненада нападателя и с тежък удар на грамадната си лапа го обезвреди.

Мантикората усети тежък удар по крилото си и изпищя, обърна се и видя едър орк от планинския тип, който размахваше грамадна тояга. Този е опитен, помисли си мантикората, когато и другото му крило бе поразено, този път от остър меч, държан от млада жена.

Изчадието сериозно се ядоса и надигна опашката си за да парира, когато стар човек се яви пред него и вдигна ръце. Слабоумното лице изненадано изгримасничи, когато върху него се изля порой от сини пламъци.

Обезумяло от болка, съществото се изви настрани, под тежестта на тялото на младата жена върху си. Преди да може да реагира, острия й меч премина пред гърлото му. Мантикората изгъргори и човешките й устни се намокриха в червено преди да издъхне.

Тиара скочи от мерзкото същество и веднага приближи Майкъл, докосна шията му и потърси пулс с крайчетата на пръстите си.

— Слава богу — въздъхна облекчено, щом се увери, че младежът е жив. — Този удар можеше да му счупи врата!

— Джеси не е толкова добре — мрачно констатира Далвон и ездачката се обърна разтревожено. Старецът бе вдигнал чернокосото момче в ръцете си. Джеси бе пребледнял и постоянно стенеше, облян в студена пот. Кожата, където мантикората го бе ужилил, беше зачервена и подута, а лицето бе изкривено от болезнена гримаса.

— Както каза Харолд докато биехме хидрата — обади се кисело Раджак, — няма съмнение, че поне по манталитет са братя.

Майкъл не можеше да си намери място от притеснение. Беше се свестил в дома на стария Мустар, който бе много благодарен, че са отървали селото му от мантикората, но младежът веднага скочи от леглото, без да обръща внимание на неразбираемите му благословии. Тиара го посрещна и отведе в помещението, където лежеше Джеси.

Кожата му бе бледа, почти сива, целият бе облян в пот и пъшкаше. Вратът му, където го бе ужилила мантикората, беше силно зачервен и изглеждаше болезнен на допир, явно изгаряше в треска, разпознаваше хората около себе си, но не бе състояние да разговаря. Далвон го стискаше за ръката, докато нареждаше заклинания за подсилване. Майкъл приближи брат си и го хвана за другата ръка. Джеси го позна и му кимна благодарно, преглъщайки мъчително. Тиара постави длан под тила му, повдигайки го, че да пийне малко вода, а после изля остатъка от манерката върху лицето му.

— Друг път — каза тя — бъдете така любезни да ни изчакате преди да се втурнете в бой с непознати чудовища!

— Ако не беше Тиара, вероятно и двамата щяхте да сте мъртви — тихо рече Далвон, — но сега не е време за укори. Раджак отиде да набере билки, които той и Мустар ще направят на мехлеми. Само те могат да помогнат срещу отровата, магията ми само я възпира, но не може да я изхвърли от тялото.

Раджак се върна на свечеряване. Двамата с Мустар баяха няколко часа над тревите, варейки ги на чайове и бульони, докато накрая не получиха гъста лепкава течност. Старият орк приближи болното момче и рече нещо на своя си език.

— Ще трябва да го държим здраво — преведе Раджак — това, което предстои няма да е много приятно за Джеси.

Майкъл преглътна, но кимна и стисна брат си за ръката. Далвон държеше другата, а Тиара го притисна към леглото. Раджак кимна и хвана в железните си ръце главата на пациента, за да я държи неподвижна.

Следващият половин час Майкъл разбра, какво е пъкълът. Мустар сложи мехлема върху кожата на раненото момче и започна да изцежда със старческите си пръсти събраната отрова. Джеси крещеше и пищеше от болка и всячески се мъчеше да се освободи, но държан отвсякъде, нямаше как. Очите на Майкъл се изпълниха със сълзи, лицето на Тиара се изопна, а Далвон гледаше мрачно и угрижено.

Когато пустинният орк най-после свърши, Джеси просто беззвучно ридаеше, но отокът на врата му спадна, а кожата му си върна нормалния цвят.

Мустар произнесе още нещо на оркски.

— Сега трябва да почива — преведе Раджак. — Ние също.

Другите кимнаха, но Майкъл реши да остане при брат си и скоро братята останаха сами.

Джеси бе заспал, но сънят му бе нервен и той постоянно потръпваше в леглото. Въздъхвайки Майкъл и сложи ръка на челото на Джеси, така, както бе правил преди много, много години, когато брат му бе съвсем малък. И точно както тогава, дишането на чернокосото момче се успокои и то потъна в дълбок и възстановяващ сън.

Не след дълго, опънал се на пода, по-големият брат също заспа.