Чеда на Магията

20.

Майкъл гледаше втренчено уродливата статуя пред себе си и тежко преглътна, забелязвайки оръжията, които държаха многобройните й ръце.

— Марак-и-асбах, древно демонско божество, почитано от орките в древни времена. Покровителства войната — обясни, подпирайки се на жезъла.

След като се бяха събудили сравнително отпочинали, оркският първожрец бе завел останалите членове на групата пред руините на древен храм, днес обрасъл с храсталаци и лиани. Той бе нисък и схлупен между палмите, а от старите, почернели от времето камъни се носеше злокобен хлад. Вътрешността му, сега изложена на показ поради разрушенията на времето бе изпълнена със странна, белезникава мъгла, която водеше до уродливата каменна статуя на създанието, което Майкъл наблюдаваше с почуда и отвращение. То представляваше масивно туловище на нещо средно между змия и стоножка, обгърнато в тежки доспехи и увенчано с шест ръце, които държаха разнообразни оръжия — сабя, меч, ятаган, брадва, късо копие и кръгъл щит. Лицето на съществото бе гротескно и се блещеше злокобно на петимата спътници, изплезило раздвоен език, с очи, които сякаш наблюдаваха, накъдето и да се обърнеш.

— Интересна религия сте имали, Раджак — обади се Тиара.

— Не почитаха ли в Индия подобни създания, Майк? — попита Джеси, който се бе присвил, наблюдавайки създанието.

— Ракшаси — отговори другият, спомняйки си уроците по история за многоръки демони. — Но не са ги почитали, а са се бояли от тях.

— Мъдро са постъпвали в тази Индия — кимна одобрително Раджак. — Марак-и-асбах е бил легендарен злодей от миналото и един от първите слуги на Прокълнатия, преди да бъде вкаменен, загдето се разбунтувало срещу абсолютната власт.

— Но за разлика от Саркорос този демон не се е върнал — изкашля се Далвон. — Да се надяваме да си остане статуя!

— Искаш да кажеш — извиси глас Джеси, — че това нещо е истинският зъл дух от миналото?

— Едва ли има значение, щом е неподвижен — отговори Тиара. — Защо ни доведе тук, Раджак?

Оркът я погледна накриво.

— Заради това под статуята. Древно заклинание я отмества и разкрива пътя към таен проход, водещ до ак-Орках, градът на пустинните орки. Нещо повече, тунелът отвежда до самия Храм на Ужаса, владян от барон Саркорос.

— Аз не знам такова заклинание — каза тихо Далвон.

— Аз го знам — озъби се Раджак, — но нямам магическата сила да го изрека.

— Нека аз го кажа! — примоли се Джеси.

— Не — поклати глава Далвон, — не.

— Заклинанието е твърде черно, хлапе — поясни Раджак. — То отприщва забравени загадки, невиждана тъмнина. Открехва една вратичка към тъмнината в душата на човек. Далвон е стар маг и е в безопасност, но ти си твърде млад. Душата ти трябва да остане неопетнена за сблъсъка със Саркорос.

— Да започваме — неохотно произнесе Далвон.

Раджак кимна и извади изпод плаща си дълъг пергамент.

— Аз ще чета, ти ще повтаряш след мен.

И така оркът започна да реди слова на език древен и гнусен, звукът на който напомняше плъзгането на змия по кожа, покваряваше и омърсяваше човек. Далвон започна да реди думите и останалите спътници в храма усетиха как мракът се сгъстява и ледени иглички започват да пъплят по плътта им. Майкъл потръпна и вдигна ръце, за да прегърне Тиара и Джеси.

Статуята се раздвижи. Кожата й от каменна стана на люспеста, очите светнаха в жълто-червено, а раздвоения език облиза гнусните бърни на Марак-и-асбах. Демонът се плъзна напред, действително разкривайки проход.

Но магията не бе за левитация на статуя.

Тя бе призоваване.

— Проклятие! — изруга Далвон, отпускайки се назад. — Тази магия изцеди всичките ми сили.

— Мръсно подаръче от стария ми господар за верните му жреци — процеди и Раджак, развъртайки жезъла си. Майкъл и Тиара бяха изтеглили мечовете си, Джеси отстъпваше настрани и червена енергия играеше по пръстите му.

Марак-и-асбах изсъска клокочещо от уродливото си гърло и в следващия момент нападна. Мечът на Дракона и дългото острие на Тиара се срещнаха с пороя от удари, които демона изсипа върху младежа и жената. Джеси отскочи настрани, мъчейки се да прицели мълниите си към многоръкото чудовище, но се опасяваше, че ще порази брат си или любимата му.

Раджак се опита да изненада демона в гръб, но Марак-и-асбах блокира удара му с късата си брадвичка и го избута назад с късото си копие, докато изблъскваше Майкъл и Тиара надалеч от храма.

Младежът никога не се беше бил с такъв враг и скоро благодареше на Бронята на Сребърната Луна, че го защитава. Дори вълшебния му Меч губеше ефекта си, кръстосан с дузината остриета, дори уменията на Тиара изглеждаха нищожни пред умопомрачителната скорост, с която изчадието нанасяше ударите си.

Джеси се отдръпна настрани от храма и вдигна ръце, като внимателно се прицели в демона. Червените светкавици полетяха напред, но Марак-и-асбах вдигна кръглия огледален щит и магията се върна към атакуващия, вдигайки го във въздуха, блъскайки го в близка палма. Джеси изпъшка при сблъсъка си с дървото, хлъзна се по кората му надолу и отново изпъшка, когато един кокосов орех се стовари върху бедната му чернокоса глава.

Майкъл гневно изкрещя и се втурна в атака, но няколко удара на Марак-и-асбах го принудиха отново да се присвие в защита, особено когато едно от свистящите остриета едва не го остави без нос.

Раджак и Тиара, при все уменията си не бяха равностоен съперник на великия демон, събуден от отвъдното, а Далвон бе твърде изнемощял от призоваването му, за да може да се намеси отново.

Отчаяние изпълни Майкъл. Усилията му, дори комбинирани с уменията на Тиара и Раджак, не само че не можеха да преминат защитата на демона, те дори не забавяха вихреното му нападение! Пак и пак младежът трябваше да се хвърля наляво и надясно, поемайки с непробиваемата си броня удари, предназначени за приятелите му. Той трябваше да плати цена за саможертвата си и скоро движенията му се забавиха, а тялото му го болеше.

Зла усмивка изкриви гротескното лице на Марак-и-асбах и раздвоения му език нетърпеливо облиза устни, предвкусвайки пролята кръв.

Че се тътен, демонът се извърна мълниеносно назад, повали Раджак и Тиара с длъгнестата си опашка и притисна Майкъл към земята с брадвата и ятагана. Ръката с меча се издигна за да промуши русия младеж, а останалите три — копие, сабя и щит отбранително се вдигнаха срещу изправилия се на крака Джеси. Очите на момчето блестяха в пурпур, а от високо вдигнатите му ръце излизаха мълнии.

Ала те не бяха отправени към демона. Марак-и-асбах усети клопка и надигна лице към небето.

Палмата с кокосови орехи леко се поклащаше току над главата му… и… падна…

Отекна неприятен, хрущящ звук, подобно на огромна настъпена хлебарка, а след миг цялото пространство пред древния храм бе отрупано с каменни отломки и демонът отново се вкамени.

— Удивително — промълви изправилия се Далвон. — Как ти хрумна?

— Много е неприятно — потърка глава Джеси, — да ти падат кокосови орехи отгоре.

Тиара избухна в истеричен смях, а след миг и Раджак се присъедини към нея. Майкъл също се ухили и прегърна брат си.

— Мисля, че заслужаваме кратка почивка — промълви Далвон, — но подир това ще трябва да се отправим на път.