Чеда на Магията

23.

Пътят през тунелите, водещ до ак-Орках бе едно от най-неприятните преживявания в живота на който и да е от петимата спътници. Макар проходите да не бяха объркани или оплетени, те бяха мрачни, влажни и миришеха на мокър пясък, а освен това пътуващият през тях имаше натрапчивото усещане, че всеки миг могат да се срутят без предупреждения върху главата му.

— Време е да се разделим. Най-накрая рече Раджак.

Далвон и Тиара останаха назад, а оркът върза ръцете на Джеси и Майкъл с въжета, взе меча на русия младеж и го поведе напред към решителната среща с барона. Тунелът започна да се изкачва стръмно нагоре и въздухът стана по-свеж. Накрая тримата стигнаха до врата, която Раджак отвори със скърцане.

Озоваха се в тъмен коридор, който ги отведе до вито стълбище, мрачно и покрито с паяжини, което подсказваше, че скоро не е било използвано; което стълбище ги изкачи до върха.

В кулата име още една врата. Раджак погледна момчетата, те бавно, но решително кимнаха.

Оркът натисна бравата, вратата подаде и плавно се отвори, разкривайки задната част на огромен трон. Пред трона бяха коленичили няколко пустинни орка, които внезапно се ококориха и започнаха да крещят.

— Виж ти, виж ти — рече барон Саркорос усмихнат, изправяйки се от престола си. — Нямаше да предположа, че красивите орнаменти на минали битки всъщност са тайна врата.

Раджак и мнимите му пленници погледнаха портата, през която бяха минали. Наистина тя изобразяваше древни битки на орки, хора и джуджета, а също така и свирепи жертвоприношения.

— Три века след смъртта си баща ми не спира да ме изненадва — засмя се Саркорос. — Както с архитектурата си, така и с верните си слуги.

Баронът се наведе напред и периферията на бомбето му хвърли неестествено дълбока сянка върху лицето му, от което видими останаха само блестящите червени очи.

— Добре се справи, Раджак. Сега ще бъдеш възнаграден за добрата работа. Кажи ми как успя да плениш Джеси? Едва ли едно просто въже може да удържи магията му.

— Той заплаши да убие брат ми — каза с престорено умърлушен глас чернокосото момче.

— Разбирам — баронът се облегна на трона и се засмя. Кикотът му бе злобен и оглушителен.

— А къде е моят брат? — попита Раджак с пресипнал глас.

Саркорос кимна на един от пустинните орки. Последният излая някаква заповед на останалите, които излязоха за и се върнаха почти веднага.

Майкъл положи всички усилия да не закрещи, а Джеси пребледня и се отпусна в ръцете на брат си, докато Раджак се свличаше на колене. Пустинните орки носеха овъглен труп.

— Защо правиш всичко това? — прошепна първожреца.

— А защо не? — заливаше се от смях Саркорос. — Нали мога?

— Това е краят ти, Саркорос — мрачно констатира Джеси и вдигна ръце. По пръстите му заиграха светкавици, а въжетата се свлякоха от китките му. В този момент Раджак метна Меча на Дракона назад към Майкъл. Младежът ловко го хвана във въздуха и накланяйки острието му назад се освободи от възлите, мнимо стягащи китките му. Като по сигнал зад гърба му изникнаха Тиара и Далвон готови за бой.

Но баронът изглеждаше развеселен и махна успокоително с ръка към пустинните орки, наизвадили ятагани.

— Спокойно, оставете ни — заповяда им.

— Господарю… — понечи да каже едно от съществата. От показалеца на барона изригна червен пламък, който за секунди погълна орка и го изпепели.

— Вън! — излая Саркорос и останалите пустинни орки избягаха тичешком.

— Чудовище!

— Такъв език, Джеси — подигравателно каза баронът. — Не се държи на близки роднини. Все пак срещата на Раджак с брат му далеч не е единственото семейно събиране, планирано за деня.

Чернокосото момче килна главата си настрани.

— Какво искаш да кажеш? — очите му потъмняха до червено.

— Не го слушай! — извика Далвон.

— Май старият архимаг не ти е говорил много за баща ти? — невинно попита Саркорос.

— Какво знаеш за баща ми! — попита Джеси несигурно. — И него ли държиш пленник?

— Ами — отвърна Саркорос, опитвайки да успокои смеха си, — всъщност аз съм баща ти.

Настана гробна тишина. Червените очи на Джеси се разшириха в неверие, Тиара изглеждаше в шок, а лицата на Далвон и Раджак излъчваха обезвереност и отчаяние.

— Това не е възможно — прошепна Джеси.

— О, напротив, сине мой. Много е възможно.

Гласът на Саркорос стана мек и хипнотичен, а лицето му се успокои.

— Както моят баща създаде мен, така и аз създадох теб, дете мое. Създадох те в твоя свят. Създадох те, за да бъдеш негов господар.

Джеси се олюля. Майкъл се опита да му каже нещо, но момчето чуваше само създанието, само… баща си.

— Чеда на магията, ти и аз — продължи барона бавно и упоително. — Аз да владея Ралмия, а ти Земята. Две Чеда на Магията, двама господари на два свята. Но онези, които убиха дядо ти, се уплашиха от това. Те те откраднаха от мен и те дадоха в семейството на най-големите ми врагове. Всъщност, на най-големите ни врагове. На потомците на оня, който уби дядо ти.

Далвон гневно извика, но Саркорос махна с ръка и гласът на стария архимаг заседна в гърлото му.

— Те ти отнеха живота на господар, Джеси. Дадоха те на проклетия род на крал Александър, където ти трябваше да бъдеш играчката на техния принц. На Майкъл.

Като чу името си Майкъл погледна отчаяно брат си. Джеси изглеждаше не на себе си. Очите му грееха в мрачна червена светлина — същата като на барон Саркорос. По-големият брат отново отвори уста за да извика, но Джеси не му обърна никакво внимание.

— Да, Джеси — продължи барона. — Истината е, че си предречен да бъдеш господар на вселената. Един ден мен няма да ме има повече и ти ще владееш както Ралмия, така и Земята. Властелин на двата свята, далеч по-могъщ от предците си. Само трябва да ми позволиш да те обуча на магията, която ти принадлежи по рождение.

Джеси отговори с глас, напомнящ трошенето на сухи есенни листа:

— Какво трябва да сторя, татко — попита момчето, с пулсиращи червени очи.

Баронът се засмя топло, като истински доволен баща.

— Преди всичко трябва да отмъстиш за дядо си, Джеси. Пришълецът Алекс Джаспърс го уби. Сега ти трябва да убиеш внука му!

Джеси се обърна към Майкъл.

Към брат си.

Към най-добрия си приятел.

Към човека, който го бе подкрепял в най-тежките му мигове.

— Той е истинският ти враг, Джеси — продължи да нашепва Саркорос, а очите му пулсираха в такт с думите му. — Макар да те откраднаха от мен, аз видях как се отнася с теб. Как ти се подиграваше в школата, където израснахте. Където бе принуден да учиш безсмислици, които нямат значение за някой от твоето потекло. Където се изтъкваше като пръв във всичко и ти натъртваше, че си провал.

Майкъл поклати глава. Щеше му се да погледне брат си лице в лице, да го разтърси, да го прегърне, да му каже, че това е поредният лош сън.

Но в червените очи на Джеси прочете само собствената си смърт.

— Когато дойде в Ралмия, нему Далвон и останалите слуги дадоха Бронята на Сребърната Луна и Меча на Дракона, оръжията, с които предтечата му закла дядо ти. Защо мислиш му ги дадоха? — Лицето на Саркорос потъмня. — За да те убие, когато ти убиеш мен. Виждаш ли, колко зловещо действат тези хора! — баронът повиши глас. — Те искат да ни настроят един срещу друг, баща и син, за да запазят цялата власт за себе си. Така направиха и навремето с така наречения велик крал Александър. Докараха го отнякъде и го туриха на трона в Ралмия на мястото на дядо ти. Сега правят същото и с потомъка му, който гласят да заеме твоето място. Спомни си обаче колко уплашен стана Майкъл, когато твоята сила очевидно започна да превъзхожда неговата.

Гласът на барона в един миг бе мазен, а в следващия стана стържещ като острие по ръждясала повърхност.

— Усети страха на Майкъл, почувствай ужаса му, вкуси го на върха на езика си. Виж какво нищожество е той. Нещастник, който сам не може да свърши нищо, та трябва да му дават крадени оръжия. Меч да напада вместо него. Броня да го защитава. Защото в честна битка беше победен дори от жена. Заслужава ли такава отрепка да живее? Да вземе това, което се полага на теб, наследникът на великия архимаг Санарос?

Джеси пристъпи към Майкъл. Тиара изпищя и се метна към чернокосото момче. То вдигна ръка, без да я поглежда и назъбена червена светкавица я повали на земята.

Раджак надигна тоягата си, но Джеси се обърна към него.

— Поклони се пред своя господар, жрецо!

Оркът се свлече на колене подобно марионетка, чиито конци са скъсани.

— Джеси… — опита да каже Далвон, но чернокосият само вдигна показалеца си.

— МЛЪК! — и думите замръзнаха в гърлото на архимага, давещи го до посивяване.

— Вдигни меча си, принц Майкъл — изръмжа Джеси и лицето му се изопна около червените очи, като маска, опъната до скъсване, готова да разкрие ужасната същност, която прикриваше.

— Нека видим дали оръжията ти могат да се мерят с магията на законния властелин на Ралмия! — плесна с ръце отстрани Саркорос.

Майкъл гледаше съществото, което толкова години бе наричал свой брат и сълзите се стичаха по лицето му.

— Не мога да се бия с теб — отговори той и захвърли Меча настрана.

— Интересно какво ли можеш тогава — отговори присмехулно Джеси и от очите му изхвръкнаха две светкавици и повали русия младеж на земята, превивайки го на две. — Не си толкова специален, за колкото се мислеше — продължи Джеси. — Уж пръв във всичко, а всъщност в нищо.

Лицето на чернокосото момче се изкриви в усмивка, която разкри неестествено удължените му и заострени зъби.

— Трябваше да се моля на приятелката ти, да не те бие. Толкова струваш в действителност. Но все пак опита да вземеш това, което си е мое. Не ти ли е неудобно?

Майкъл вдигна очи и отвори уста да отговори нещо, но не можа.

— Питам — извиси глас Джеси. — НЕ ТИ ЛИ Е НЕУДОБНО?

— Достатъчно приказки — намеси се Саркорос. — Довърши го!

Но момчето този път не обърна внимание и на баща си.

— Вдигни меча си и се защити, Майкъл. Иначе ще те убия.

Русият младеж се изправи мъчително на колене.

— Няма — изхлипа той. — Ако наистина смяташ, че нещата стоят така както ги описа, убий ме. Ако наистина съм такъв, какъвто ме описа, заслужавам да срещна смъртта си сега. Но знай, че все пак аз те обичам. Винаги съм те обичал. И ще те обичам, докато умра, а ако има живот на оня свят, дори и след това. Какъвто и да станеш. Защото знам, че и ти ме обичаше. Моето малко братче — Джеси.

— Не вярвай на глупостите му — предупреди баронът.

— Но едно нещо не мога да направя — продължи Майкъл — и никога няма да мога да го направя. Няма да вдигна меч срещу брат си. Срещу най-добрия си приятел. Срещу теб.

Джеси не отговори нищо, но сенките около него се сгъстиха, така че видими останаха само червените му очи. От мрака се подадоха ръце, чиито пръсти бяха изкривени като на граблива птица.

Сините очи на поваления му брат се разшириха, на фона на виковете на Тиара.

Баронът се изсмя — звук, който прозвуча като граченето на козодоя от легендата, отмъкващ душата на покойник.

В следващия момент Джеси се завъртя на пети и сенките около него се разпръснаха. От пръстите и очите му се изстреляха светкавиците, които блъснаха барона, стопиха нелепите палто и бомбе, свалиха кожата от тялото му и го накараха да избухне.

— Да! — извика в този момент Далвон, хватката, около чието гърло, най-после бе отслабнала. Архимагът понечи да вдигне победно ръка, но в този миг от пламъците и пушеците около Саркорос се чу неистов писък и над дима се разпериха черни криле, които след миг издигнаха притежателя си във въздуха.

— Жалко нищожество — изръмжа баронът, — аз те създадох, аз ще те и убия.

Маската на старец, която бе носил, най-после бе паднала, унищожена от мълниите на собствения му син. В тронната зала се носеше тъмнина от нокти и пламъци, която протегна ръце, от които изригна лавина от червени пламъци.

Очите на Джеси се разшириха, но той махна с ръка и вдигна щит от червени светкавици, които удържаха и погълнаха пламъците, преди да се разпаднат на шепа искри.

Саркорос кацна на земята, безплътна фигура, изградена от сенки, поглъщащи светлината в себе си.

— Ще избия всички ви — изхриптя съществото и размаха криле, които навяха огнен вятър. Далвон вдигна синя стена, която да скрие метналия се да измъкне Тиара жрец Раджак.

Джеси обаче бе този, който застана на пътя на червените пламъци, когато те се насочиха към Майкъл. Той се уви с броня от червени мълнии и тръгна към баща си.

Саркорос изръмжа. Погълнат от гнева си се остави на собствената си черна магия, която бавно започна да изпепелява разсъдъка му. Червените пламъци обхванаха сенките, които го съставяха и го превърнаха в огнен елементал на черната магия, който вече не мислеше за власт и господство, не искаше никой да му се кланя.

Просто щеше да изгори всичко, живо и неживо, докато не остане сам в нищото и не изтлее от собствената си омраза.

Джеси осъзна, че се е озовал в беда, че трябва да спре това адско творение сега, защото после няма да има. Досети се и защо Прокълнатия в действителност е зазидал това ужасно същество в недрата на земята.

Не защото е имал спор за властта с него. А защото бе разбрал, че е създал изчадие, способно да унищожи самото съзидание.

Джеси призова цялата си сила и мълниите около него потъмняха до виолетово, докато приближаваше създанието, което някога се бе наричало Саркорос. Ала червените пламъци ги отблъснаха, а младият маг усети да го лъхва зной, от която потта му се изпари от кожата.

— Ела при татко — изгъргори чудовището пред него и разпери огнените си ръце във фатална прегръдка.

И… от гърдите му изскочи сребърен меч, изчадието отвори уста, от която избълва още по-огромна струя пламък към тавана.

— Да! — тръсна черната си коса Джеси. Той събра цялата си магия, всичките си светкавици, в едно блестящо копие, което изстреля към огненото създание, изпънал длани напред. Мълнията блъсна Саркорос и погълна огъня му завинаги, а тялото изчезна в нищото.

Очите на Джеси проблеснаха за последно, след което възвърнаха нормалния си зелен цвят. Зъбите му се прибраха и той остана очи в очи с Майкъл, който се бе промъкнал зад потъналия в магията си барон, нанасяйки му удар, позволил на Джеси да довърши баща си.

— Братле — рече русокосият и преглътна, виждайки страх в очите на най-обичания си.

Заплака.

— Майк… Толкова съжалявам, Майки.

Русото момче се поколеба, но направи крачка напред.

— Джеси… аз…

Чернокосият направи още една крачка и го прегърна.

— Толкова съжалявам — хлипаше той. — Всички тези ужасни неща, които ти наговорих!

Майкъл се отпусна и на свой ред го прегърна.

— Няма нищо, братле — отговори по-високия младеж. — Няма нищо. Това беше черната магия.

— Това бях аз — поклати глава. — Страховете ми, най-лошите гласове от подсъзнанието ми. Моята тъмна страна. Моята кръв. Моята същност.

— Твоята същност е на добрия човек, който застана пред пламъците на барона, за да ме спаси — отговори Майкъл. — Същността на моя брат.

— Моята същност едва не ме накара да убия най-скъпия си човек на света — изхлипа Джеси и се притисна силно до Майкъл. — Никога няма да си простя това, което ти наговорих.

— Аз съм този, който трябва да се извини, щом някаква част от теб се е чувствала така, Джеси — поклати глава брат му.

— Не, Майкъл — отблъсна се от него Джеси. — Ти никога не си ми правил нищо лошо. В мен имаше зло.

— Но вече го няма.

— Какво имаш предвид? — не разбра Майкъл.

— За да спра барона, дадох цялата си мощ.

— Джеси! — възкликна Далвон отстрани.

— Просто излях магията от себе си — продължи чернокосото момче. — Сега съм най-обикновен. С магията на Прокълнатия е свършено.

— Значи ти си жертвал вълшебството си — очите на Тиара се разшириха.

— Без колебание. Тази магия ми донесе само зло. Заради тази магия едва не убих брат си, който винаги съм обичал и който винаги ме е подкрепял.

— Джеси, такава жертва… — зяпна Майкъл.

— Цялата магия на света не струва колкото теб — поклати глава Джеси, а после се обърна към Далвон:

— Сега обаче искам да разбера цялата истина.

Архимагът въздъхна, кимна и отговори:

— Барон Саркорос никога не те е обичал и не е твой баща в по-голям смисъл от това, че е съблазнил с магия майка ти. Той го е направил, за да си отвори вратичка към Земята, която да направи достъпна за магията си, използвайки свой потомък. Това беше ти, Джеси. Но майка ти разбра, че Саркорос — или Ибенизър Фриймарк, както се представяше той на земята, е лош човек и вероятно зъл. Тя го помисли за извънземен и до известна степен беше права. Опита се да те скрие от себе си и се жертва затова. Родителите на Майкъл, които бяха дошли на Земята за да спасят собствения си син, те взеха като свое дете. Останалото ти е известно.

Сигурно се питаш защо не ти казах всичко това. То щеше да те направи несигурен в себе си и уплашен, нещо, което баронът щеше да използва. И може би това, което стана, щеше да завърши другояче.

— Нямаше — поклати глава Майкъл. — Брат ми никога и при никакви обстоятелства не би станал Прокълнат.

— Брат ти това, брат ти онова — приближи Тиара. — Нищо не казваш затова какво направи ти. Твоят удар отслаби барона. Явно си струваха мъчителните тренировки!

— Струваха си, заради това че те срещнах — погледна я Майкъл и се усмихна. Драконовата ездачка приближи, прегърна го през врата и го целуна страстно.

Джеси извърна поглед, смутен.

— Не се прави — обади се Раджак. — И тебе те чака една принцеса.