Чеда на Магията

21.

Раджак сънуваше. Виждаше брат си, Якад, който бе останал в Планините на Забравата.

„Върви и помогни на принцесата, братко“, бе му рекъл той. „Аз ще се опитам да разкрия истината за барон Саркорос пред собствения ни народ.“

И така двамата се бяха разделили. До този странен сън. Брат му беше окован с тежки вериги, притиснали го към влажна каменна стена. Лицето му бе измъчено и уморено, а тялото — дамгосано и осеяна с кървави рани.

До него стоеше старец в черни дрехи и червени очи.

— Здравей, първожрецо на баща ми — присмехулно поздрави барон Саркорос.

Раджак плю.

— Твоят баща беше истинският властелин на Ралмия, но изгуби трона в честна битка. Ти не си нищо повече от един узурпатор.

Очите на барона блеснаха още по-свирепо. Ръката му се сбръчка и по пръстите поникнаха огромни нокти, с които той погали тялото на пленения Якад. Зелената кожа на затворника се покри с кръв.

— Спести ми моралните си проповеди, Раджак — изсъска баронът и разпери грамадните си черни криле, от които лъхна зловоние на мърша. — Моите верни слуги хванаха брат ти по време на една от трогателните му речи срещу мен. Присъдата за измяна е смърт, а аз мога да направя кончината на един орк дълга колкото хиляда живота, изпълнени със страдание.

Жрецът на Прокълнатия безпомощно изръмжа.

— Ти ще ми се поклониш и ще извършиш каквото ти кажа, в противен случай брат ти ще умира с векове.

— Не го слушай, Радж… — простена Якад. От ноктестата лапа на Саркорос захвърчаха ситни червени искри, които обвиха окования и го накараха да запищи. В килията се разнесе мирис на опърлено.

— Направи каквото трябва, Раджак. Доведи ми момчето магьосник. Избий спътниците му… или не, почакай. Доведи ми и двамата братя живи. Останалите не ми трябват.

Старческото лице на барона се изви в усмивка, напомняща нагъната маска, изпод която надничаше истинския вид на съществото.

— Ти си добър войн, орко. Ще се справиш. Или… — направи кратка пауза — никога повече няма да видиш Якад.

Сетне баронът се разсмя оглушително и сънят изчезна.

Раджак се събуди. Беше още призори. Всички останали спяха. Той се изправи на крака и погледна спътниците си. Джеси, момчето с тъмната тайна, съкровената цел на барона. Майкъл, наследникът на онзи, който бе убил господаря му и бе направил възможно идването на кошмарния му наследник. Далвон, старият архимаг, който си играеше с огъня и разчиташе, че безумния му план ще сработи. Тиара, арогантната драконова ездачка, всъщност пионка на стария Вилхелм. Бе убил родителите й. Колко щеше да му струва да убие и нея…

В следващия миг се засрами от мислите си. Те го бяха приели като един от тях, бяха се вслушали в думите му, бяха му дали шанс и бяха му се доверили.

Щеше ли Якад да се зарадва на такова спасение? Щеше ли да е спасение изобщо?

Оркът знаеше отговора.

— Проклятие! — изръмжа той и хвана главата си с две ръце. Сетне събуди останалите и им разказа за съня си. Призна им за това, че има брат, за това, че баронът го държи и ще го убие.

— Толкова съжалявам — каза накрая Далвон.

Тиара гледаше невярващо. Майкъл я прегърна нежно и тя отпусна глава на рамото му.

— Имам план — рипна Джеси. — Нека с Майкъл се престорим на пленени от Раджак и минем през прохода малко по-напред от Далвон и Тиара, които ще вървят на разстояние след нас. Жрецът ще ни стовари уж безпомощни в краката на барона и когато той разкрие къде е Перлата, аз ще го нападна. Ще го изненадам. И ще успея да го победя!

— Това е твърде дръзко, Джеси, още си много млад! — парира Далвон. — Саркорос е на хиляда години!

— От които 900 е бил зазидан — отвърна момчето. — Знам историята му. Нямаме друг избор. Аз мога и ще го победя.

— Разумът ми казва, че това е лудост, но… — Майкъл поклати русата си глава. — Винаги ще съм с теб, братле.

Петимата кимнаха и стиснаха ръцете си.

— Започва последната битка — промълви Далвон. — Щеше ми се ние да определяхме правилата.

Манфред дремеше в гнездото си, свил се в огромен леден кръг, когато пред него се яви злокобно призрачно видение. Драконът понечи да се изправи, но невидима сила го задържа в полусън и той разбра, че това е магията на барона.

— Времето да приключим играта настъпи — рече Саркорос. — Всички пионки са наредени на шахматната дъска.

— Кажи какво трябва да направя? — отвърна леденият дракон насън.

— Превземи крепостта на ралмийците — нареди баронът. — Това ще ги прекърши. После ще се погрижа за останалото.

— Да бъде волята ви, господарю мой. Ще искате ли живи свидетели на триумфа ви?

— Не. Избий всички!