Танц с остриета

Глава шеста

Това бе третият опит на Велиана да убие Мъртвешката маска — и първи, в който тя лично вземаше участие. Жената бе заела позиция върху покрива на къщата, в която гилдията бе настанена, и стискаше арбалет. Радваше се, че в момента е зима и отгоре й падат единствено бледи слънчеви лъчи. Иначе би се сварила в собствената си пот на открития покрив.

— Ами ако пропуснеш? — попита Гарик. Той бе застанал зад нея, за да не бъде видян от улицата.

— Тогава Рик ще се погрижи за него — отвърна Велиана и посочи към отсрещната страна на улицата. Върху покрива на въпросната сграда също лежеше арбалетчик.

— Не мога да повярвам, че още е жив — каза Гарик, извади лист кремион от джоба си и отхапа парче. — Нима хората ни наистина са толкова некадърни?

Велиана подбели очи. Първият заръчан от нея опит се бе състоял в обикновено намушкване през нощта. За целта тя бе избрала един от по-долните крадци. На сутринта бяха открили трупа му да гние край леглото на Мъртвешката маска. Никой не знаеше как е умрял. Самият новопостъпил не бе изразил никакво възмущение от опита. При този спомен Велиана едва не прихна. Възмущение? Та той й бе намигнал по време на закуска.

Вторият опит се състоеше от три отделни отровителства. Маскираният не бе опитал нито една от храните. При третото блюдо Велиана го забеляза да раздвижва ръка над храната си. По-късно същия ден и двамата им готвачи умряха, повръщайки кръв. Гарик прие, че те са се отровили по невнимание, но заместницата му не смяташе така.

— Възложихме му проста задача — рече Велиана и насочи арбалета към вратата. — Да събере пари от неколцина търговци. Когато излезе, той ще види подготвящия се да стреля Рик. Всъщност тъкмо на това разчитам. Прекалено умен е, за да не забележи. Може би ще побегне, ще запрати магия или ще се направи, че не е видял. Нищо от това няма значение, защото в следващия миг аз ще му запратя стрела в гърба.

— Такава увереност. Не забравяй, ако и сега се провалиш, аз ще съставя следващия план. Това е последният ти шанс да решиш въпроса чисто и безопасно.

— Много безопасно — промърмори тя.

— Какво?

— Смятам, че трябва да размислим. Той е очевидно опитен. Ами ако не е изпратен от друг? Ако действително иска място в гилдията ни?

Гарик прихна.

— Ако е толкова добър, защо е избрал именно нас? Ние далеч не сме най-могъщите. Много по-логично би било да потърси някоя от останалите гилдии. Не само би получавал по-добро заплащане, а и ще може да убива повече. Убеден съм, че Трифектата с радост би го…

— Тихо — просъска Велиана.

Очакваният от тях мъж пристъпи навън. Той все още носеше червената си роба, но над нея бе нахлузил тъмносивото наметало на гилдията им. Бе привързал обичайния сив плат пред лицето си, който откриваше единствено очите и косата.

Велиана погледна към Рик, повдигнал палец в отговор. След това тя отново погледна надолу — за да види, че маскираният е извърнал глава към нея. И укорително я поклаща.

Жената изпсува и се отдръпна назад.

— Той ме забеляза — каза тя в отговор на Гарик.

— Тогава Рик ще…

Първомайсторът замълча и се загледа към отсрещната сграда. От ушите и устата на Рик бе рукнала кръв. Крадецът полетя към земята. Когато трупът му срещна настилката, Велиана неволно простена. Арбалетът остана да лежи върху покрива, неизползван.

Мъртвешката маска се изсмя и се провикна:

— Разочарован съм, Вел. Само един?

След това той се отправи на запад. Велиана и Гарик го наблюдаваха дълго. Тя не бе видяла какво е причинил на Рик, но и не се нуждаеше. Само тъмна и мощна магия бе в състояние да стори подобно нещо. В игра срещу противник, за когото не знаеше нищо, можеше единствено да изгуби.

— Кучият син се забавлява! Знае, че искаме да го убием, а не му пука! Ако не направим нещо, много скоро ще стана за смях пред гилдията.

— Това е неизбежно — рече Велиана по време на изправянето си. — Без доказателства или причина се опитваш да убиеш човек, когото прие в гилдията си. Това ще разстрои останалите, а не невъзможността ти да го убиеш. До този момент имаш късмет, защото Мъртвешката маска уби всички, замесени в опитите. Но скоро ще се разчуе.

Тя очакваше, че Гарик ще избухне, но вместо това той я погледна с насмешка.

— Ти се провали, Вел. Сега е мой ред да избера опита. Достатъчно отрови и страхливи стрели. Време е да си изцапаш ръцете.

— Стига ти да не изцапаш своите — каза тя и се поклони подигравателно. Сарказмът й прикриваше страх. Не можеше да отстъпи, не и когато Гарик бе започнал да проявява необичайна увереност.

Но наистина ли искаше да се изправи срещу Мъртвешката маска?

Велиана увисна на ръба на покрива, стъпи върху перваз и от него се спусна на улицата. Огледът на трупа потвърди подозренията й: маскираният притежаваше поне равни на нейните умения. Дълбоко във врата на Рик бе потънал тънък бръснач. Изглежда задействането на заклинанието бе обвързано с някакъв физически допир. Омагьосаното острие бе докарало смъртта на приготвялия се да донесе смърт.

Към нея долетя смях. Без да поглежда нагоре, Велиана протегна обиден жест към покрива. Знаеше, че Гарик е застанал на ръба и я наблюдава. Хубаво. Каквото и да си мислеше той, в действителност Пепелявата гилдия принадлежеше на нея. И Велиана възнамеряваше да му напомни за този факт. Несъмнено първомайсторът гледаше на предстоящия й опит като на неизменно печеливша ситуация, защото един от двамата — Велиана или новопостъпилият — щеше да умре.

Трябваше да има и друг начин. Освен това трябваше да избере и човек, който да замени Гарик.

— Погребете го някъде — обърна се тя към пазачите и изчезна в къщата, за да размисли.

Всяко внесено изменение в рутината на маскирания щеше да го извести, затова Велиана прояви търпение. Два дни след последния провал тя изпрати един от низшите крадци да му съобщи, че тази нощ е негов ред да стои на пост. Жената се надяваше, че монотонността на дежурството ще отслаби рефлексите му. С настъпването на нощта тя се оттегли върху покрива — макар че той я бе забелязал при предишната й засада — и зачака.

Четири часа преди разсъмване, когато клепачите й започнаха да натежават, Велиана реши, че моментът е настъпил. По-рано през деня бе приготвила силна билкова отвара, която сега изпи. След няколко минути отварата подейства. Сместа донесе със себе си главоболие, но отстрани цялата сънливост.

Велиана изтегли кинжалите си и се прокрадна до ръба на покрива. Този път нямаше арбалети. Срещу толкова умел заклинател близкият бой бе единственият й шанс — така тя нямаше да му позволи да довърши движенията, необходими за подготвянето на магия.

Жената погледна надолу. Маскираният стоеше на няколко крачки от вратата на постройката.

Проклятие. Няма да мога да скоча право върху него. Няма как да е разбрал, че ще го нападна, нали?

Сега беше моментът. В крайна сметка той си оставаше обикновен човек. Смъртен. Способен да греши. Тя беше по-добра. Трябваше да докаже това, на Гарик и на себе си.

Тя скочи от покрива, безшумна като призрак, с кинжали, насочени към врата му, с подвити крака, готови да омекотят приземяването. За момент възторгът на полета се разля през нея.

В следващата частица от мига Велиана го видя да се обръща и пристъпва встрани. Тя се изви, обхваната от внезапна паника. Той бе знаел. По някакъв начин бе знаел.

Велиана се претърколи при падането, което спомогна за намаляването на болката, макар и малко. Краката й пулсираха, макар по-голямата част от тежестта й да се стовари върху рамото. Разнесе се пропукване. Десницата й се вцепени, изпускайки кинжала.

С мъка тя се изправи на крака и се обърна, за да посрещне смъртта си — някакво заклинание, което да отнеме дъха й или да накара кръвта й да избухне през ноздрите. Но Мъртвешката маска само поклати глава.

— Това не беше достатъчно — каза той. — Нужна си ми по-силна и по-бърза. Иначе не бих имал полза от теб.

Велиана притисна ръка към гърдите си и го изгледа злобно.

— Няма да ти помогна. Не съм работила толкова усилено, за да ти позволя да разрушиш всичко.

— Да руша? — Той описа кръг с ръцете си. — Дошъл съм да усъвършенствам, не да руша.

Жената се хвърли към него. Но около краката му вече се събираха сенки, които се стрелнаха нагоре, за да оформят цилиндрична стена, непреодолима за кинжала й. Велиана нанесе още един удар, после започна да обикаля, търсейки пролука. Такава нямаше.

Тя затвори очи и се съсредоточи. Със следващата си постъпка щеше да остане уязвима, но стената от сенки спираше и противника й.

Силата й започна да се съсредоточава в кинжала. Лилав пламък обгърна острието. С вик Велиана замахна напред.

Кинжалът строши стената от мрак, която се пръсна на късчета. За миг жената се наслади на паниката в очите на противника си. Тогава острието го досегна.

Раната не бе фатална, за което тя прокле лошия си късмет. Не бе успяла да прецени правилно положението му, кинжалът само го поряза. За момент времето изглеждаше застинало. През този момент двамата се гледаха в очите и подготвяха следващата стъпка от танца си. Маскираният изтегли оръжие и отстъпи назад. Ритникът й го изби от ръката му. Веднага след това Велиана замахна отново с кинжала. Щеше й се да бе запазила и другото острие. Мъжът залитна назад, повдигнал длани. От тях бликна черен блясък, който все пак успя да я заслепи. Следващите й два удара разсякоха единствено въздух.

— Какво има? — попита тя, докато правеше две крачки напред и се засилваше. Ботушът й се вряза в стомаха му. — Къде е жестокият убиец, преодолял всичките ми замисли?

Без да чака отговор, Велиана се стовари на колене и замахна към гърлото му. Противникът улови китката й точно когато върхът на острието разкъса плътта му. Струйка кръв се стичаше от раната. Богове, колко беше силен!

— Още е тук — отвърна той. От веселието му не бе останала и следа. Гласът му бе студен и безмилостен. По гърба на Велиана полазиха тръпки. Тя дръпна ръката си, но не успя да я отскубне. Очите им се срещнаха.

Да можеше да изтръгне проклетата маска от лицето му. Това щеше да й напомни, че има насреща си човек. Силата му бе нечовешка.

Велиана замахна с левия си крак и го повали на земята. Противникът не пусна ръката й дори докато падаше. Двамата рухнаха заедно. Сблъсъкът породи прясна болка в ранената ръка. Пръстите припламнаха в агония. Може би бяха изкълчени или счупени.

Кинжалът все така оставаше застинал над гърлото му неспособен да потъне по-дълбоко или да се отдръпне. Макар да бе паднал по гръб, маскираният не се претърколи, а сграбчи здравата й ръка.

— Бих могъл да прогоря плътта ти, докато в ръцете ми не остане единствено кост — каза той. По тона му пролича, че казва истината. — Готова ли си да слушаш, или трябва да подема диренето си отново?

— Няма да имаш тази възможност — отвърна тя и се напрегна.

Велиана пусна кинжала и се оттласна. След превъртането коленете й се стовариха върху гърдите му и изкараха въздуха. Тя стовари лакът в гърлото му, прекъсвайки следващите му думи. Челата им почти се допираха. Въпреки това той още не бе пуснал ръката й.

— Какво целиш? Кой си ти?

Жената леко отпусна натиска, като оставаше нащрек. В мига, в който той се раздвижеше или понечеше да изрече заклинание, тя щеше да му премаже ларинкса и да го остави да се дави на улицата.

Маскираният несмутимо се взираше насреща й.

— Казах ти и преди, нямам име.

— Глупости. Всеки си има име.

— А моето ми бе отнето!

Гневът припламваше в самото му тяло. Ръката й, която той стискаше, припламна от болка.

— От кого? — попита тя. Искаше отговори, а не гняв, преди да сложи край на живота му.

— Съветът на маговете. Той ме прогони и ми отне името.

— Заради какво провинение?

Маскираният се засмя.

— Всеки си има тайни. В това отношение аз също не правя изключение. Какво ще направиш, Велиана? Ще ме убиеш? Или ще ме изслушаш? Аз съм последната ти надежда. Гилдията ти се разпада, а ти си започнала да губиш властта си над Гарик, не е ли така?

Колебанието й бе достатъчен отговор, затова тя не си направи труда да лъже.

— Откъде знаеш това?

Той поклати глава.

— Няма да отговоря, докато се готвиш да ме удушиш. Пусни ме. Обещавам, че тази нощ няма да ти се случи нищо.

Жената разсъждаваше трескаво. Той бе умен и опасен. Можеше да го убие, но какво щеше да спечели от това? Гарик щеше да получи исканото и да подхрани параноята си. Очевидно маскираният следваше план, но чий? Дали не лъжеше заради прогонването си?

Не, гневът му бе искрен. Макар да не бе могла да види лицето му, това бе почувствала. Тогава?

Тя си помисли за подигравките на Гарик; за самодоволството, с което бе изтъквал нуждата й от него.

— Изправи се. — Велиана отдръпна ръка. В същото време той я пусна. — Слушам те.

— Няма да ти кажа всичко — поде маскираният, изправи се и разтърка гърло. — Не и докато не ти се доверя. А може би и тогава няма да го сторя. За момента трябва да знаеш, че Съветът ми бе възложил да наблюдавам гилдиите. Познавам истинските ти умения, Велиана. Зная, че Гарик е само марионетка, направлявана от теб. Или поне преди е било така. Нещо се е променило.

Той вдигна кинжала й и го подхвърли. Жената го улови със здравата си ръка и го прибра. Вместо да продължи, маскираният се приближи до нея, за да огледа ранената.

— Ако исках да те нараня, отдавна щях да съм го сторил — каза той, усетил напрягането й.

Пръстите му започнаха да опипват нейните.

— Изкълчени са. Захапи дръжката на кинжала, ако трябва.

— Просто го направи.

Един след друг той се зае да намества пръстите. Болката бе невероятна. След третия Велиана се облегна на него, защото не можеше да се задържи на крака. Когато приключи, той свали маската си и превърза ръката й.

През сълзите си тя се вгледа в лицето му. Гневът бе изчезнал. Той не бе насочен към нея, а към онези, които го бяха прогонили. Любопитството й се разбуди. Какви ли планове бе подготвил той за гилдията й?

Магьосникът отново заговори, но този път шепнешком. И приведен към нея.

— Нужна ми е помощ за онова, което възнамерявам да сторя. То ще бъде нещо удивително, каквото Велдарен не е виждал до този момент. Няма да лъжа, че ти ще застанеш начело на гилдията. Но от дясната ми страна винаги ще има място за теб.

— И защо смяташ, че съм готова да заменя Гарик с теб, след като позицията ми ще си остане същата?

Той се усмихна. Познатият блясък на веселие отново изникна в очите му.

— Защото аз те почитам. Гарик признава единствено страха. Уважение или уплах предпочиташ? Освен това не възнамерявам просто да заменя Гарик, целта ми е по-голяма. Ние с теб ще се превърнем в легенди на подземния свят, Вел. От теб се иска единствено да се съгласиш.

Велиана погледна към превързаната си ръка, а после към очите му.

— Трябва да помисля.

— Времето не тече в моя полза, затова ти давам само едно денонощие, за да размислиш. Много скоро Гарик ще изостави номерата и ще се опита да ме убие открито. Трябва да бъдеш на моя страна, когато това се случи.

Тя понечи да се отправи към убежището.

— Върни се на поста си.

— Онзи номер с кинжала — спря я мъжът. — Къде си научила това?

Този път беше неин ред да се усмихне.

— Всеки си има тайни.

Изглежда това развесели и него. Той се отдръпна, за да й направи път. Велиана се отправи директно към леглото си, където се настани, но не за да спи, а за да размишлява. Чувстваше се много объркана. Сред гилдията нямаше към кого да се обърне, но извън нея имаше една жена, която не би предала тайните й и срещу смъртна заплаха. Жена, спасила я от ужасна съдба в лапите на Гилеас Червея.

Велиана се надигна, за да се преоблече в по-тъмни дрехи. Тя напусна през друг изход и се отправи към покривите. Озовала се сравнително свободна, жената взе гилдийния си плащ и се отправи към Зуса.