Танц с остриета

Глава тридесета

Мъртвешката маска осъзнаваше голямата вероятност за отправяне към ранната си смърт, но не допускаше останалите от гилдията да зърнат тревога по лицето му.

— Оглеждайте се за подозрителни неща — каза той. — Не го очаквам да направи нещо глупаво, но все пак говорим за Трен Фелхорн. Онова, което е глупаво за нас, за него е поредната стъпка от план.

На пръв поглед убежището на Паяковата гилдия приличаше на обикновен дом. По-внимателното оглеждане щеше да установи подсилените прозорци, а също и факта, че всички врати, без предната, са запечатани. Двама мъже в сиви плащове изчакваха пред къщата и изтеглиха оръжия при приближаването им. Велиана ги изгледа с омраза, но не каза нищо.

— Аз съм Мъртвешката маска, предводител на Пепелявата гилдия. Дошъл съм да разговарям с Трен.

— Само ако той реши така — каза единият. Другият потропа на вратата. Отвори се малко прозорче, през което пазачът предаде съобщението. Няколко минути по-късно вратата се отвори.

— Само той — каза един от изникналите Паяци, сочейки към Мъртвешката маска.

— Всичко е наред — обърна се магьосникът към готовата да оспори Велиана. — Мога да се оправя и сам.

Той прекрачи прага.

Личеше, че някога домът е бил уютен. Понастоящем всичките му ценности бяха разпродадени. Светли петна върху стените указваха местата на липсващи картини. Разноцветният под говореше за изтръгнати килими.

Мъртвешката маска следеше завоите и вратите, за да се убеди, че при нужда може да намери обратния път. Същевременно си припомняше всичко, което знаеше за легендарния предводител на Паяците.

Най-сетне двамата с предвождащия го крадец достигнаха врата, към която гидът посочи. Магьосникът отвори сам, влезе и придърпа вратата след себе си. Така се озова лице в лице с Трен Фелхорн.

Трен изглеждаше стар. Това бе първото нещо, което направи впечатление на Мъртвешката маска. Последният знаеше, че първомайсторът на Паяците е към края на четиридесетте, но косата на въпросния бе изцяло побеляла. Кожата му също издаваше състаряване. Но очите бяха запазили настойчивия си блясък. Фелхорн се бе настанил край камина, с чаша в ръка. Дръжките на късите му мечове улавяха пламъците на огъня. Той се усмихна на посетителя си, но тази усмивка криеше нетърпеливост и презрение. Несъмнено Трен знаеше причината за идването му. И не беше доволен от нея.

— Добре дошъл — каза той. Гласът му бе дълбок и съдържаше сила, която веднага впечатли магьосника. Прииска му се самият той да разполагаше с такъв властен глас. Подобно звучене можеше да превърне във впечатляващо дори едно описание на посещение в нужника. — Чух слухове, че си заел мястото на Гарик. Макар че не е останало много за предвождане.

— Както казваме на дамите, не е важен размерът на меча, а умението, с което го размахваме.

Трен се засмя. Това беше добре. Ако Мъртвешката маска успееше да породи усещане за сродство, нещата щяха да протекат по-гладко.

— И все пак дори аз не бих нападнал копиеносец, ако съм въоръжен единствено с нож за хранене.

— Би го сторил, Трен, ако цената го оправдава. И освен това би го порязал трикратно, преди копиеносецът дори да е усетил присъствието ти.

Ласкателството не постигна очаквания резултат. Фелхорн само махна с ръка и остави чашата си.

— Да говорим по същество. Нощта напредва, а ти не си дошъл тук да се запознаваш с мен и да си бъбрим. Става дума за онзи побъркан Стражител, нали?

— Трябва да призная, че съм любопитен да чуя мнението ти за тази сделка.

— Сделка? Това не е сделка, а поробване. Кралят отрязва мъжеството ни и го продава на Трифектата. Знаеш ли как е устроен светът, Маско? Силните отнемат онова, което слабите не успяват да задържат за себе си. И така трябва да бъде. Глупавите и наивните се опитват да защитят слабите, да ги защитят със сила, която на слабите не се полага. Наивността на подобни хора е оскърбителна.

— Пак бихме изкарвали хубави пари — каза магьосникът. — И преди сме приемали рекет. Не е ли това начин слабите доброволно да предоставят онова, което силните биха могли да вземат и сами?

— Но не и в подобен мащаб — настоя Трен. — Не и от целия град. Що за лудост е довела до това? Гледах ги как кървят пред мен. Цели държави биха могли да се изхранват с богатството, което съм задигал от Трифектата. А сега те хвърлят злато към мен с надеждата да си изтъргуват безопасност и спокойствие. Поне Алиса прояви склонност да се сражава, макар че тази й склонност трая само две нощи, преди да отстъпи на обичайната страхливост. Несъмнено тази сделка на краля има нещо общо с това.

Върху масичка магьосникът забеляза бутилка и няколко чаши. Тъй като Трен не възрази при посягането му, гостът си наля чаша. Наоколо се разнесе аромат на ягоди.

— Аз виждам нещата така — поде Мъртвешката маска. — Минали са десет години. Дори и най-великите сред нас не могат да се сражават постоянно. Нужна ни е почивка. Завръщане към нормалното.

— Каза носещият маска.

Магьосникът се засмя.

— Към сравнително нормалното.

Той наблюдаваше Фелхорн внимателно, макар да знаеше, че е безсмислено. Трен умееше да прикрива емоциите си по-добре от всеки друг, дори и без маска. Домакинът също наблюдаваше очите на посетителя си, опитваше се да открие истинската причина за посещението му.

— Този Стражител… Той твърди, че ще убие всеки, който откаже. Смяташ ли, че ще успее?

— Двамата с теб сме още живи — рече Трен. — Явно не се справя особено добре. А и няма значение. Би могъл да убие всички останали, но няма да убие мен. Докато аз съм жив, Трифектата няма да получи и миг покой.

Мъртвешката маска потропа с пръст по челото си.

— Докато си жив… Точно това е, Трен. Не, не се напрягай, не съм дошъл да те убивам. Това не беше заплаха, а просто твърдение. Тази война е твоя, само твоя. На теб се пада да й сложиш край. Но няма да постигнеш края, на който се надяваш. Трифектата е прекалено могъща. Да, ти успя да я нараниш, уби мнозина. Но имаше ли значение? Ако на един противник не е позволено да се предаде, той ще продължи да се бие. Дай й възможност да стори това. От гледна точка на Трифектата, споразумението на краля е именно това: признание, че тя не може да те надвие и не може да се защити от теб. Затова първенците й са склонни да поверят защитата си на теб. Чисто и просто, това е подкуп. А в този град подкупите далеч не са рядко явление.

Трен изглеждаше изморен от спора. Мъртвешката маска усещаше, че е настъпил деликатен момент. Той бе излъгал в твърдението си, че не е дошъл тук да убива, поне отчасти бе излъгал. Дали Фелхорн бе успял да разгадае истината? Магьосникът искаше да постигне безкръвна победа. Останалите първомайстори бяха заменими, но ако Фелхорн умреше, имаше голяма вероятност Трифектата да реши, че от споразумението няма нужда. През последните години влиянието на Трен бе спаднало значително, но репутацията му все така си оставаше страховита.

— Не си ли уморен от всичко това? — продължи магьосникът с по-тих глас. — Всеки от жителите на града е изгубил близък през изминалите десет години. Макар слуховете да нашепват друго, аз зная, че загубата не е подминала и теб.

За частица от мига, оставила Мъртвешката маска с колебанието за привиждане, Фелхорн изглеждаше покъртен от умора и отчаяние.

— Именно заради тази загуба продължавам. Каква друга причина бих имал? Би било обида да приема нещо различно от пълна победа, обида не само към мен, но и към съпругата ми и…

Той се овладя и хвърли остър поглед към Мъртвешката маска. Очите му виняха посетителя за неочакваната проява на слабост.

— Няма да се съглася — продължи Фелхорн. — Ако това е единствената причина за посещението ти, върви си.

Маскираният се усмихна. Моментът бе настъпил. И най-малката грешка щеше да му коства живота.

— Чувал съм, че този Стражител е изключително добър. Почти невъзможно добър. Освен това съм чувал, че той се сражавал като теб. Знаеше ли? Сякаш е твой син. Разбира се, и двамата с теб знаем, че това е невъзможно. Синът ти е умрял в пожара преди пет години. Уверен съм, че си видял тялото му…

Той замълча и погледна към Трен. Мълчанието загатваше, че са останали неизречени думи. Само това. Никакви лъжи. Никакви блъфирания.

Фелхорн понечи да каже нещо, но затвори уста. Сините очи почти не помръдваха. Каква ли буря от мълниеносен размисъл протичаше зад тях? Мъртвешката маска си пое дълбок дъх и предприе най-рискования си ход.

— Ако успее, Стражителя ще се превърне в легенда. Само за една нощ ще е надвил и Трифектата, и гилдиите. С един удар на мечовете си ще е поставил края на десетилетен конфликт. Целият град ще се бои от него, защото Стражителя ще се е превърнал в пазител на реда.

Маскираният навлажни гърло. Сега или никога.

— Възможно е да надмине дори теб, Трен. Колко ли удивително би било това?

Фелхорн приличаше на човек, върху когото се е стоварила огромна тежест. Мускулестото му тяло вече не изглеждаше толкова силно. Страховитата му воля изглеждаше отслабнала. Хиляди въпроси напираха да изскочат върху устните му. Може би за пръв път в живота си Трен Фелхорн изглеждаше разколебан.

— Той ли те изпрати тук? — попита той накрая.

Мъртвешката маска кимна.

— Така да бъде. Дай му шанс. Гилдията ми ще приеме условията, стига Стражителя да е останал жив. Градът е жесток. Възможно е вече да е отнел живота му.

— Съмнявам се — отвърна магьосникът. Сърцето му биеше оглушително. — Предвид кой е той и кой го е оформил. На сутринта ще преброим телата и ще видим какво е останало от силните. Имам усещането, че тази нощ ще сложи край на конфликта.

— Напусни дома ми — каза Фелхорн. — И никога не споменавай за това пред друг, иначе ще те убия.

Магьосникът се поклони.

— Да бъде волята ти.

Радваше се, че маската скрива широката му усмивка. Никога през живота си не бе изпитвал облекчение като в момента, в който излезе от стаята. Необезпокояван, той пое по коридорите и напусна къщата. Жив и победил.