Танц с остриета

Епилог

Хаерн откри Мъртвешката маска и гилдията му в обичайното им убежище. Крадците го приветстваха като стар приятел.

— Ето я и живата легенда — каза маскираният и се засмя.

— Джерънд ми каза за съгласието на Паяковата гилдия — каза посетителят, преминал направо на въпроса. — Що се отнася до Кънингтън, някой си Потс е поел контрол, докато роднините са заети да се тровят едни други. Не бих се изненадал, ако им потрябва поне година, за да определят наследника. Както и да е. Въпросният Потс е съветникът на Кънингтън и се съгласи на условията ни. Само две гилдии отказаха, но и двете понастоящем са без предводителство.

— Вече започнахме да завземаме от територията им — заяви Велиана. — Паяците и Вълците също се присъединиха към начинанието. Новите първомайстори несъмнено ще дадат съгласие, само и само да запазят няколко улички.

— В такъв случай сме готови — каза Хаерн и погледна към магьосника. — Джерънд ще изготви условията, според които на петте гилдии ще бъде заплатено по равно. Предполагам, че в този случай малобройността на вашата гилдия е плюс.

— И аз самият се бях сетил за този момент — ухили се Мъртвешката маска. — Очакват ни няколко напрегнати дни. Всички ще изпробват какво може да им се размине, доколко си в състояние да удържаш всичко под контрол. По принцип не бих се усъмнил в способността ти, но точно сега приличаш на животно, премазано от цял керван.

— Не се притеснявай за мен — отвърна Хаерн. — И не забравяй, че ще наблюдавам и вас не по-малко зорко.

Магьосникът прихна.

— Ние с теб не сме съюзници, Стражителю. Не съм и възнамерявал да бъдем. Добре дошъл си да наблюдаваш. Няма да откриеш причина да замахнеш насреща ми. Тревожи се за онези, които застрашават споразумението. Ние само ще извличаме облаги. До момента аз постигнах всичко, което желаех, макар и в малко по-объркана от очакваното последователност. Някогашните ми колеги смятаха, че хаосът във Велдарен никога не би могъл да бъде прекратен и не би могъл да ни носи приходи. Смея да кажа, че разобличих грешката им. А със сигурност ще го кажа, когато златото на Трифектата потече към мен, без да се налага да си помръдна пръста.

— Поне някой извлече полза от това — промърмори Хаерн.

— Предвид позицията ти, съмнявам се, че ще живееш като просяк — вметна Велиана. — А ти си седнал да хленчиш.

— Не искам злато. Искам спокойствие. Получа ли го, на Пепелявата гилдия няма да се налага да се бои от мен.

С тези думи Хаерн излезе, отнемайки им възможността за още подигравателни самохвалства.

До падането на нощта не му предстоеше никаква работа. След известен размисъл той се отправи към дома на Есхатон. Пред къщата откри полунатоварена кола. Цяло чудо беше, че нищо от вещите не бе задигнато.

В следващия момент Хаерн си припомни споразумението, което лично бе установил. Какво пък — и това беше начало.

Той се отправи да почука на вратата, но тя се отвори сама при приближаването му. Изненадан и уморен Тарлак стоеше насреща му, стиснал няколко книги.

— Ти ли си?

— Дойдох да…

— Спести си приказките, Хаерн. Сигурен съм, че си дал най-доброто от себе си. И се съмнявам, че и самият Зенке би променил нещо. С изключение на собствената си смърт, разбира се. — Магьосникът замълча за момент. — Предложението все още е в сила. Без речи, извинения и глупави изисквания. Купих кула близо до Кралския лес и възнамерявам да я превърна в много по-добър дом от тази дупка. Казах ти, че имаме потенциала да се превърнем в нещо специално. Все още го мисля. Ако си съгласен, дай първия си принос още сега, като помогнеш за пренасянето на багажа.

Хаерн се отдръпна, за да направи път на магьосника. В къщата Бруг, подпомогнат от Делисия, подготвяше за пренос ковашките си инструменти. Двамата се шегуваха тихо. Очите им бяха зачервени, но въпреки това те не се бяха предали на скръбта.

Жрицата го видя, усмихна се и му направи знак да влезе.

— Защо не — каза той на минаващия край него Тарлак, който тъкмо се връщаше за поредната порция книги. Хаерн го последва и взе един от сандъците. Може би новият кралски Стражител най-сетне щеше да си намери истински дом.