Постлюдия
Птицата е мъртва от месец, но не го знае. Вратът й е счупен и главата виси, докато крилата плющят в небето.
Прелита над хълм под синьо-зелената луна и каца на прясно издялан камък.
Прелита над поле от пепел край реката и отваря клюн, за да вкуси от спомена за война и кости.
Прелита над океан, в началото на който се събира желязна армада, а пушекът от двигателите замъглява мъртвите й очи.
Този мъртъв пратеник лети към дома по заръка на Наблюдателя.
Птицата влиза през малкия прозорец. Каца на аления ръкав, отваря клюн и се чува металически шепот.
— Греховете на П’Андро Уим ще се стоварят върху децата му! — казва гарванородната птица на господаря си.
ТЕЛЕГРАМКанал с обзорами, анонсами новинок и книжными подборками
Книжный Вестник
Бот для удобного поиска и скачивания книг
Книжный Бот
Свежие любовные романы в удобных форматах
Любовные романы
О психологии, саморазвитии и личностном росте
Саморазвитие
Детективы и триллеры, все новинки
Детективы
Фантастика и фэнтези, все новинки
Фантастика
ВКОНТАКТЕ