Последната императрица

7.

Калните равнини

1,5 км северно от крепостта Уей, Китай

21 август 1860 г.

05:23 ч. местно време

Мисия Ездра — ден 171

Изгревът наближаваше и небето на изток беше алено. Бомбардировката на британската артилерия продължаваше непрекъснато вече почти два дни. Постоянните гърмежи на двайсет и трите гаубици отекваха през Таку и река Хай и всяко оръдие запращаше 12 фунтовите си гюлета или снаряди — сферични топки, пълни с барут, и с фитил, който се палеше ръчно — срещу укрепената твърдина. Снарядите улучваха целта си и експлодираха едва когато фитилът стигаше до барута. Канонадата направи невероятен спектакъл в нощта, когато огнените топки описваха дъги към крепостта в мрака като на забавен кадър, преди да се взривят със секваща дъха ярка светлина; звукът от детонациите се връщаше при артилеристите миг по-късно.

Оръдията бяха завлечени до огневите си позиции през дълбоката кал, тресавища и стотици ручеи, които се кръстосваха във всички посоки. Всяка гаубица се теглеше от шест коня на най-трудните участъци. Откъм океана шест канонера стреляха по високите стени на Уей, но целта на това беше повече психологическа, отколкото военна. Намерението на Рандъл беше да накара хората на Сенге Ринчен да си мислят, че са обкръжени. В действителност стените откъм морето бяха дебели над 13 метра и бе невъзможно да се пробият.

От височината на крепостните стени китайците отвръщаха на огъня с руските си оръжия, но въпреки по-високата си позиция снарядите и барутът им бяха по-некачествени и проектилите им не достигаха целите си.

Подготовката през изминалата седмица бе преминала идеално. На 12 август британските и френските сили, общо 1000 души, бяха тръгнали на югозапад покрай брега към Сън-Хо, докато Втора дивизия под командването на сър Хоуп се насочи на юг, следвана от 340 кавалеристи. Дивизията отново се сблъска с татарската конница, но обходната маневра отляво на англо-френските войски рязко намали пътищата за отстъпление на татарите и те побягнаха към укрепленията, без да влизат в сражение. Блестящо изпълнените от съюзниците клещи прогониха противника от калните равнини и блатистия район северно от Таку, позволявайки безпрепятственото придвижване на тежките оръдия.

На 14 август, както бе наредено, градчето Тан Ку беше превзето от Втора бригада. Овладяването на тази стратегическа позиция отряза снабдителните линии на кавалерията на Сенге Ринчен и елиминира възможността противникът да ги атакува от запад. Под ръководството на Рандъл британците избиха над сто татарски войни и влязоха в градчето, без да изгубят нито един човек.

Рандъл огледа повредените стени на крепостта Уей с пехотински далекоглед, като търсеше достатъчно големи дупки, през които да влезе човек. Стоеше на двуетажна дървена платформа, скована от кралските инженери, на малко повече от километър и половина от укрепените позиции на противника. Наблюдателницата бе най-високата точка в блатото и видимостта от нея беше идеална. Когато идваше прилив, равнината отдолу потъваше под една стъпка вода.

Лорд Елгин седеше в тапициран стол стил Луи XVI, който бе наредил да бъде донесен през тресавището от каютата му, за да си осигури известни удобства. Както обикновено, той се потеше обилно.

До него на друг такъв стол седеше Хари Паркс, британският консул в Хонконг, облечен в официален черен костюм и пушещ касълфордска лула. Хари беше вторият най-високопоставен резидент в Хонконг след губернатора Бауъринг. Говореше свободно китайски — както кантонски, така и мандарински — и беше главен преговарящ на лорд Елгин. Рандъл много добре знаеше, че Хари Паркс е един от най-умните хора в Далечния изток. Именно той се бе възползвал от инцидента със „Стрела“ — кораб под британски флаг, арестуван незаконно от китайците през октомври 1856 г. За Хари случаят се превърна в предлог да започне война с Китай. Този добре пресметнат ход целеше единствено подобряване на условията за търговия на Великобритания със Средното царство. Затова той беше мразен от китайските власти и бюрокрацията.

Паркс пристигна с параход от Хонконг само преди шест часа и се отправи направо към бойното поле. Първоначално беше отклонил предложението да дойде с британско-френската армада и умно изчака да научи за успешното изграждане на лагера при Пей Тан. Хари не искаше да бъде свързван с още едно поражение — беше съпровождал Фредерик Брус и адмирал Дженинкс при глупавия им опит да превземат крепостите Дагу година по-рано. Още бяха живи спомените му как стотици британски войници бяха пометени от китайските оръдия и как четири кораба на Нейно Величество, озовали се под тежка канонада, поеха по последния си път към дъното на океана. Като много бдително политическо животно, той не можеше да си позволи отново да бъде свързван с провал.

Хари Паркс засмука лулата си и пусна облачета дим, докато педантично наблюдаваше всяко действие на Рандъл. 32 годишният британски консул беше сравнително привлекателен — сини очи, светла коса, среден ръст и стройно тяло. Темето му беше плешиво, лицето и носът — тесни, и той бе гладко обръснат, с изключение на рошавите бакенбарди, щръкнали на десетина сантиметра от двете му страни, сякаш се опитваха да поправят конструкцията на лицето му.

На всеки няколко секунди поредното гюле или снаряд политаше с оглушителен гръм към крепостта. Бомбардировката не спираше нито за миг. Оръдията бяха подредени в огромна дъга в равнината и Рандъл час по час прошепваше на Елгин накъде да насочи огъня. След това лордът предаваше на висок глас заповедта на генерал-майор сър Робърт Нейпиър, помощника на сър Хоуп.

Рандъл отново приближи лорд Елгин.

— Всички оръдия да вдигнат мерника си с един градус — прошепна той.

— Всички оръдия да вдигнат мерника с един градус! — изрева лорд Елгин.

Хари Паркс не казваше нито дума — само наблюдаваше как Рандъл Чен дава заповеди на лорд Елгин и попиваше всичко, свързано него.

— Още малко — прошепна Рандъл.

Лорд Елгин избърса потта от челото си с бродирана кърпичка.

— Надявам се да е така. Жегата е ужасна и комарите направо ме подлудяват. — Той изстиска подгизналата кърпичка и потта закапа по дъските на импровизирания команден пост.

Рандъл отново вдигна далекогледа. Бяха произведени още десет изстрела, преди гаубиците да се вдигнат и снарядите да започнат да разчистват систематично външните стени на крепостта Уей. Три минути по-късно тя се разтърси от мощна експлозия. Гърмежът беше петстотин пъти по-силен от гърмежа на снаряд. Земята се разлюля — Рандъл усети как ударната вълни премина през гърдите му, въпреки че до крепостта имаше около километър и половина. Секунди по-късно от вътрешността и забълва гъст черен пушек. Несъмнено бяха улучили барутния погреб.

Изуменият лорд Елгин се надигна от стола си.

— Боже мой — прошепна той.

Хари Паркс бе изпуснал лулата си — толкова силна бе детонацията. За момент хладнокръвието му бе разбито и той залитна напред към парапета на наблюдателната платформа.

— Горките нещастници — рече той. Коментарът беше насочен по-скоро към Рандъл, отколкото към някой друг; британският дипломат вече бе започнал игра с китайския съветник с една-единствена цел — да спечели доверието му.

Рандъл кимна в знак на съгласие. Събитията се развиваха точно според плана. Едно беше сигурно — той изпълняваше мисията си на Надзирател и под вещото му ръководство британците и французите щяха да превземат с лекота укрепленията Дагу. Жертвите щяха да са минимални. Историята щеше да бъде насочена в съответствие с по-големия план и равновесието в природата от тук нататък щеше да бъде запазено. И въпреки пълното си презрение към британците, продаващи опиум на китайците, Рандъл знаеше, че това е единственият начин.

В този момент нямаше как да не си помисли за Уилсън Даулинг, на около 200 години напред в бъдещето. Макар и доста нестандартен, менторът му го бе подготвил добре за предизвикателството да се справи с онези, които нямаха представа каква е истинската му цел. Точно както бе казал Уилсън, съдбата му беше наистина опияняваща. Мисия Ездра беше мисията на Рандъл и всичко се развиваше идеално по план.

Рандъл пое дълбоко дъх.

— Време е пехотата да тръгне — каза той.