Последната императрица

13.

Пекин, Китай

Забраненият град

Дворецът на небесната чистота

22 август 1860 г.

14:25 ч. местно време

Мисия Ездра — ден 172

Вестта за падането на крепостта Уей пристигна в Пекин по пладне на следващия ден. По настояване на Цъ Си император Сиен Фън беше свикал военния си съвет в Двореца на небесната чистота, четвъртата по значение сграда в Забранения град. Подобно на всичко друго между стените на Великото вътре, всяко действие се изпълняваше с неимоверна помпозност и церемониалност. И най-простото събрание на военния съвет изискваше присъствието на повече от петстотин войници, строени в двора, както и на над двеста евнуси, които да охраняват и да се грижат за нуждите на десетимата членове на групата.

Тежкият златен трон на Сина на небето беше кацнал върху три стъпала, украсен със сини и сребърни дракони с пет нокътя. Внушителното съоръжение се извисяваше от центъра на залата, съвършено разположен между четирите алени колони, поддържащи огромния островръх покрив. Таблата на самия трон бяха дълги над 4,5 метра отзад и високи 6 м: светлината се отразяваше от стотиците дракони и китайски символи, гравирани изящно върху златната повърхност. Към платформата на трона водеха пет стълбища, като централните стъпала бяха запазени единствено за императора. Между стълбищата имаше четири подиума с лазурносини съдове за изгаряне на благовония, изработени от най-фин порцелан. Всичко, върху което се спираше погледът, секваше дъха — също като сградата, двореца, просторните дворове и целия Забранен град. И това дори не бе най-впечатляващото или пищно от всичките 9999 помещения на двореца. Китайците вярваха, че небето се представя от звездите в нощното небе — и че те са общо десет хиляди. Единствено Небето можеше да бъде съвършено — затова Забраненият град бе почти съвършен.

В двора в десет редици бяха строени Тигрите, абсолютно неподвижни под палещото слънце. Бяха облечени в жълти и черни копринени роби и носеха меч и лък. Представляваха великолепна гледка ярките униформи се открояваха на тъмносивия фон на каменната настилка на двора.

Тронът в Двореца на небесната чистота оставаше празен, макар че всички членове на военния съвет вече се бяха събрали. Не се чуваше нито звук, докато всички чакаха мълчаливо пристигането на Сина на небето. Цъ Си седеше в края на деветте стола, подредени на нивото на пода в полукръг, обърнат към трона. Подобно на всички останали, тя бе в дворцова униформа — най-официалните дрехи от гардероба й. Носеше златна рокля чаофу от фина коприна с черни бродирани ръбове, която се спускаше чак до земята. Леката материя бе украсена с дузина летящи жерави, символ на най-високия цивилен ранг. Около шията й имаше шест наниза от червени и златни перли. Блестящата й черна коса бе прибрана назад с две нефритени пръчки за коса, които се кръстосваха в стегнатия кок на тила й.

Красотата на Цъ Си не остана незабелязана за осемте мъже от лявата й страна. И тя миришеше сладко като мед, когато минаваше покрай тях. Цъ Си знаеше, че увлечението на императора по нея изисква да бъде желана и от други мъже. Все още не беше достатъчно могъща да не обръща внимание на влиянието им върху Сина на небето. Една дума тук или там можеше да се окаже от решаващо значение. И затова тя флиртуваше едва доловимо, така че чарът и да раздвижи слабините на почитателите й. Независимо дали силата й се коренеше в начина, по който ги стрелваше с черните си очи, в докосването на гръдта, когато знаеше, че я гледат, или в остроумието и интелекта й, тя се беше нагърбила да разучи всеки от осемте мъже около нея. Само един от тях наистина устояваше на чара й — великият помощник-секретар Су Шун. Той бе студен като лед към нея и ясно бе дал да се разбере, че според него влиянието й върху императора е в противоречие с традицията.

Военният съвет се състоеше от деветима членове — петима велики съветници: великият помощник-секретар Су Шун, по-младият брат на императора принц Кун, принц И, член на манджурския императорски род, принц Чън, братовчед от императорско потекло, и Му Ин, председателят на военния съвет. Другите трима бяха помощни генерали от татарската армия — мъже, които лесно попадаха под влиянието на Цъ Си. Членовете на съвета бяха облечени в черни роби; принцовете носеха изображение на дракон с четири нокътя, а благородниците — дракон с три нокътя. Символът можеше да се носи единствено от член на императорския род или на избраната му императрица; със своите жерави върху облеклото Цъ Си проявяваше скромност, за да не обиди или да не се покаже по-високопоставена от останалите присъстващи.

Тънки струйки благовонен дим бавно се виеха в неподвижния въздух в двореца и обезоръжаващият аромат се носеше навън на горещия двор. През цялото време Цъ Си гледаше великия евнух Ли Лиен в дъното на помещението. Погледът му не се откъсваше от нея. Ако й се приискаше освежаващо питие или вода, можеше само да го погледне по определен начин. Това предизвикваше незабавна реакция — Ли Лиен прошепваше нещо на някой подчинен и евнусите се втурваха във всички посоки, докато той самият не тръгнеше безмълвно по полирания черен под към императрицата си с чаша с ръка. На тези официални събирания цялото внимание на евнуха беше насочено към нея. Би било невероятен позор някой принц, министър или генерал да остане необслужен — какво оставаше за императрицата.

Великият помощник-секретар Су Шун винаги сядаше най-далеч от Цъ Си, което означаваше, че тя винаги имаше най-добър изглед към него. Неговият евнух беше зад нея, нейният — зад него. Су Шун беше чиновник със значително влияние в двора и член на обшитото със синя ивица знаме — клана на императора. Кожата му беше лешникова, тялото — кокалесто и слабо; лицето му бе тясно, а носът бе доста остър за манджурец. Наближаваше петдесетте и вече бе прехвърлил разцвета на силите си, но амбициите му бяха очевидни в добре преценените му думи и безупречно поведение. Неотдавна беше предал бившия велик секретар По Суей, като го обвини ад подписването на договора от Тиендзин — предателство, което доведе до екзекуцията на По Суей. Цъ Си се бе опитала да се намеси, но за съжаление твърде късно и в този кратък момент на съчувствие действията й показаха на всички в двора, че между нея и Су Шун назрява смъртна вражда. Притежател на огромни богатства, повечето придобити от корупция и изнудване, Су Шун беше страшилище за всички останали в двора и Цъ Си трябваше да използва чара си върху императора, за да контролира амбициите на великия помощник-секретар.

Членовете на военния съвет чакаха вече повече от час пристигането на императора и започваха да губят търпение. Продължаваха да мълчат, но започнаха да се въртят в столовете си. Единствено Цъ Си и Су Шун бяха спокойни, сякаш медитираха. Нямаха намерението да доставят удоволствие на другия, показвайки слабост. Наблюдаваха се един друг като две котки в нощта — абсолютно неподвижни, дебнещи другият да помръдне пръв.

Императрица Цъ Си бе единствената жена, влизала някога в тази група. И макар останалите да не показваха открито негодуванието си, тя знаеше, че те се отнасят предпазливо към нея. Жените в Средното царство при никакви обстоятелства не бяха равни на мъжете. Но Цъ Си беше любима жена в леглото на императора и майка на единствения му оцелял син, законния наследник на трона на Цин и следващ Син на небето Тун Чъ, който сега бе на пет години. Благодарение на това положението й беше до известна степен непоклатимо.

В далечината се чу барабанен бой и всички членове на военния съвет станаха от местата си. Постоянният ритъм означаваше, че Синът на небето пристига. През алените врати, водещи към двора, можеше да се види златният му паланкин, носен от шестнайсет евнуси. Императорът беше отслабнал ужасно през последните четири месеца и се носеха слухове, че се изтощавал все повече и повече от нощните си лудории с Цъ Си и другите наложници, които тя водеше в спалнята му. Истината всъщност бе, че 29-годишният Син на небето беше с болен черен дроб, който скоро щеше да отнеме живота му.

Сиен Фън никога не бе смятан за най-умния или най-мъдрия владетел, но пък за сметка на това на младини се славеше като силен и умел ездач. Сега обаче силата до голяма степен бе напуснала тялото му, оставяйки го уморен и безжизнен — и затова той разчиташе все повече и повече на Цъ Си да му осигурява силна позиция и коварен ум за добруването на Средното царство. Действията му се тълкуваха от мнозина като страхливост — това, че оставя една жена да дава заповеди — и се смятаха за позор за могъщата династия Цин и императорите преди него.

Внимателно ескортиран нагоре по бялата мраморна рампа, Сиен Фън трудно запазваше равновесие по наклонената повърхност. След като се препъна два пъти, придружителите му едва не го понесоха на ръце, докато не намери по-сигурна опора на гладките черни плочки на двореца. Междувременно всички евнуси се бяха проснали на пода с протегнати към императора ръце. Членовете на военния съвет се поклониха, докато Синът на небето бавно се изкачваше към трона си по централните стълби и бе внимателно настанен на меката възглавница. В този момент барабаните замлъкнаха.

По настояване на императора членовете на военния съвет и многото други съвети, които ръководеше, не биваше да гледат право към него, докато не е седнал и не се е приготвил за това. Въпреки това Цъ Си видя как старият гарван Су Шун следи движенията на болнавия господар от другия край на помещението. Тя знаеше, че Су Шун черпи сила от слабостта на Сина на небето. Беше особено важно господарката да покаже големи умения днес, за да се погрижи влиянието й да не отслабне. Ако Сиен Фън умреше, докато синът й още е дете, враговете й — а те не бяха никак малко — щяха да я унищожат. Ето защо Цъ Си беше много загрижена за здравето на императора и бе извикала най-добрите лекари и специалисти по акупунктура, които всеки ден правеха всичко възможно да върнат силите му и да поддържат неговата чи.

Сиен Фън изглеждаше блед и изпит върху златния трон в Двореца на небесната чистота. Двама евнуси непрекъснато му вееха с големи ветрила, върху които бе изобразен драконът с петте нокътя. Императорът бе облечен в широка златна одежда с дракона на гърдите, по един на всяко рамо и един на гърба — митичното същество трябваше да го защитава от всички посоки. На главата си носеше кадифена шапка, която скриваше оредяващата му коса. Дългата му рехава брада, която не бе докосвана през целия му живот, се спускаше до гърдите му. Изпотен от усилието да измине пътя от паланкина до трона, Сиен Фън заговори през свитите си устни.

— Продължете — каза той и погледът му за миг спря върху Цъ Си. Гледката видимо му вдъхна сили.

Му Ин, председателят на военния съвет, стана от мястото си и разпери възпълните си ръце настрани.

— Военният съвет заседава — официално обяви той. Направи пауза, която продължи сякаш цяла вечност, след което добави: — Имам лоши новини, уважаеми съветници. Много лоши новини. Крепостта Уей е била превзета от червените дяволи. Британците и французите сега държат в ръцете си перлата на морската ни защита.

Генерал Лун стана от стола си, отдаде чест на Сина на небето и каза:

— Монголският господар Сенге Ринчен не е успял да удържи укреплението, тъй като червените дяволи не са атакували от морето. Стоварили войските си на север от Дагу като истински страхливци и преминали блатата, за да атакуват Уей откъм тила.

— Къде е сега Сенге Ринчен? — попита Су Шун.

— Изтеглил е кавалерията си по хълмовете, за да се прегрупира и подготви за битка в равнините между Дагу и Тиендзин — отвърна генерал Лун. — Говори се, че ще остави другите крепости да паднат във вражески ръце през следващите няколко часа.

Цъ Си стана от мястото си и всички погледи се насочиха към нея.

— Трябва да повикаме подкрепления от южните провинции. — Тя си седна отново.

— Против подобно действие съм — каза Су Шун. — Само преди шест месеца бандитите от Тайпин овладяха Нандзин и се носят слухове, че събират сили да ударят Шанхай. Трябва да внимаваме Шанхай да не падне, като разводним силата на южните си армии, за да спрем някакви си двайсет хиляди бели призраци.

— Враговете на Средното царство са много — спокойно рече Цъ Си, — но най-голямата заплаха за династията идва от врага, който се е насочил право към този дворец.

— Бандитите от Тайпин трябва да бъдат основната ни грижа — разпалено каза Су Шун. — Техните войници наброяват над половин милион души и предстоящите им действия срещу Шанхай трябва да бъдат наш основен приоритет. Отклоняването на вниманието ни от това важно начинание може да се окаже катастрофално.

— Червените дяволи са само на сто и петдесет километра от стените на този свещен дворец, а вие говорите за заплахата от Тайпин? — попита Цъ Си. — Те застрашават южните ни провинции вече повече от десет години. — Цъ Си посочи на югозапад. — Червените дяволи са унищожили най-силната ни крайморска твърдина само за няколко дни. Ако не отвърнем подобаващо, след седмица може да тропат на портата на този дворец.

Су Шун се изкиска.

— Тайпинското въстание е голямо злощастие за тялото на Китай, императрице. Сърцето на страната е засегнато от тяхното предателство. Жалката атака на червените дяволи е просто неприятност за крайниците, при това незначителна. Червените дяволи са нищо. Дори името им отразява глупостта им.

Названието „червени дяволи“ беше лепнато на британците, след като първият им официален пратеник в Китай лорд Макартни пристигнал в страната от името на крал Джордж III. Макартни бил удостоен с аудиенция от може би най-успешния китайски император, могъщия Циенлун. Британецът бил толкова изтощен от жегата и изгорял от силното слънце, че презрителното прозвище завинаги останало запазено за западняците.

— Та те нямат дори двайсет хиляди души — продължи Су Шун. — Каква заплаха биха могли да представляват за нас? Британците и французите са завладявали крепостите Дагу и преди, по време на Първата опиумна война, но нуждата им да търгуват с нас е толкова голяма, че въпреки това успяхме да победим псетата на преговорите. И по този начин да ги прогоним. Трябва да внимаваме най-вече с тайпините. Безброй въстаници са потеглили срещу великия Шанхай и те трябва да са основната ни грижа.

— Благородният Су Шун е убедителен — каза Цъ Си, ставайки отново от мястото си. — Но говори глупости. По Суей получи коприненото въже, защото се съгласи с условията на договора от Тиендзин. Значи твърдите, че сте победили червените дяволи в преговорите? Кажете ми как. Уверявате, че сте ги прогонили? Лорд Елгин идва насам с армията си, за да наложи съглашението, с което според вас сме ги победили! Идват с по-модерни оръжия, с по-нови кораби и най-важното, с по-добро разузнаване. Сенге Ринчен е най-великият военачалник в Азия, а въпреки това не е успял да удържи крепостта Уей. Точно в този момент другите укрепления при Дагу сигурно вече падат в ръцете на чуждоземните дяволи.

Тя седна отново на мястото си.

Принц И се изправи.

— Моите шпиони твърдят, че Ринчен е оставил Уей да падне във вражески ръце, за да постигне друга цел. Предполагам, че част от стратегията му е била да допусне червените дяволи в крепостите. Изтеглил е конницата и пехотата си, за да посрещне врага при укрепения Тиендзин, следователно всичко е под контрол.

— Колко уместно би било — обади се принц Чен. — Червените дяволи могат да бъдат разгромени точно там, където беше подписан онзи жалък договор.

— Не могат да ни победят — добави принц И. — Разполагат с по-малко от двайсет хиляди души. Намират се далеч от домовете си, продоволствените им линии са опънати до скъсване и ще се опъват още повече с отдалечаването им от брега. И което е най-важно — каза той с известно задоволство, — те се опитват да постигнат невъзможното! Опитват се да победят всемогъщия Цин против волята на Сина на небето.

Цъ Си ясно съзнаваше как участниците във военния съвет не са в състояние да видят каквото и да било извън собственото си самомнение. Чуждоземните дяволи наистина представляваха заплаха за Средното царство, в това нямаше никакво съмнение. И онзи синеок китайски съветник на лорд Елгин със сигурност беше част от преимуществото им.

— Мога ли да предложа компромис? — меко рече тя.

— Какво предлагате? — отвърна Му Ин.

— Определяме награда за главите на нашествениците — отвърна тя. — Сто таела2 за бял варварин, петдесет за черен. — Цъ Си имаше предвид сикхите, доведени от британците от Индия. — Това ще осигури допълнителен стимул на войниците и съюзниците ни да се бият. Не бива да сме самодоволни. Те наистина са заплаха.

— Битката ще ни струна два милиона таела — абсолютно безизразно каза Су Шун. — Това е цена, която не е нужно да се плаща.

— Стойността на Средното царство е безкрайна. Два милиона таела за унищожаването на врага са като чаша вода от Императорския кладенец. Разходите са незначителни.

— Наистина ли смятате, че червените дяволи представляват заплаха за нас? — коварно попита Су Шун.

— Да, наистина — отвърна Цъ Си.

— Мисля, че е най-добре императорът да напусне Забранения град и за по-сигурно да се оттегли в родната Манджурия, северно от Великата стена — продължи Су Шун. — Щом, както твърдите, сме изложени на опасност, подобаващо е Небесният принц да отдаде почит на достойните си предци и да се моли за благополучие.

Цъ Си знаеше, че ако Сиен Фън напусне Забранения град, властта й ще бъде сериозно ограничена. Строгият етикет на Великото вътре правеше трудна всяка аудиенция със Сина на небето, докато се намира в двореца. От друга страна, тя се радваше на почти неограничен достъп до него. Освен това не биваше да забравя и уговорката си със Сенге Ринчен — ако монголският господар постигнеше успех в отбраната, тя трябваше да легне с него не другаде, а в леглото на самия император. Научеше ли, че е дезертирала с двора в Манджурия, Ринчен вероятно щеше да изостави защитата на Средното царство. Но най-нежелателната от всички възможности бе Сиен Фън да замине на север без нея — в този случай Цъ Си щеше да изгуби целия контрол над императора и Су Шун със сигурност щеше да го настрои срещу нея.

— Синът на небето не бяга от противниците си — гордо рече Цъ Си. Тя погледна болния си любовник на високия трон и уморените му очи примигнаха към нея. — Синът на небето унищожава враговете си с меч или с коварство — драматично добави тя. — Той никога не отстъпва. Синът на небето е душата на тази велика империя. И точно сега се нуждаем най-много от него.

Сиен Фън успя да пусне само немощна усмивка на жената, в която се беше влюбил. Но тя бе достатъчна, за да покаже на Цъ Си, че разполага с пълната му подкрепа.

— Щом е така — обяви Су Шун, — не бива да се съгласяваме на никакви допълнителни отстъпки пред нашествениците. Трябва да им се даде урок и договорът от Тиендзин да бъде отменен. — Су Шун правеше нещата възможно най-сложни за Цъ Си. — Напълно съм готов да подкрепя плана ви, императрице, но условията трябва да са тези.

— Нужен е среден път — каза Цъ Си. — Щом червените дяволи са успели да овладеят всички крепости Дагу, този съвет трябва да изпрати пратеници, които да забавят нашествието на Елгин с ласкателства, заплахи и шикалкавене. Междувременно ще съберем огромна армия, която да не може да бъде победена от чуждоземните дяволи. Татарската кавалерия на всяка цена трябва да бъде изтеглена на север от Шанхай, за да задържи армията на лорд Елгин на югозапад от Тиендзин. Докато преговаряме, ще съберем допълнителна монголска и манджурска конница от провинциите. Ще използваме десетата от класическите трийсет и шест стратегии — ще се усмихваме и ще крием кинжал зад гърба си. Ще маскираме силната си воля зад покорна външност.

— И когато сме готови, ще атакуваме — подкрепи я принц Кун. — Едва тогава ще обявим и наградата.

— Отличен план — заяви Су Шун. — Съгласен съм.

— Имате и моята подкрепа — каза генерал Лун.

— Първо ще се справим с червените дяволи — съгласи се Му Ин. — След това събраната армия може да се насочи на юг, за да се справи с тайпинските въстаници.

— Отличен план — призна принц И.

— Току-що ни поведохте по пътя към победата — каза Су Шун на Цъ Си, сякаш й правеше комплимент. — Когато победим, ще бъдете наградена за вашия ум и коварство.

Цъ Си много добре разбираше какво има предвид той — ако стратегията й се провалеше, щяха да й предложат донесено в палисандрова кутия червено копринено въже, завързано на примка. Членовете на императорската фамилия не биваха обезглавявани заради провалите си като обикновени престъпници, вместо това им се предлагаше коприненото въже. До залез-слънце на същия ден те трябваше да се обесят, в противен случай ги очакваше „смърт от хиляда порязвания“.

Му Ин продължи според традицията:

— Моля, станете. — Всички членове на военния съвет станаха от местата си. — Почитаемият съвет взе решение. Събрали сме се в Двореца на небесната чистота да предложим напътствия на Сина на небето. Тази благородна сграда някога е била дом на могъщия Циенлун, нашия най-почитан и уважаван бивш император и прадядо на могъщия Сиен Фън. Тази зала е специална за Сина на небето и преките му прадеди. Всички решения, взети на това свещено място, получават силата и закрилата на Циенлун и дядо му Канси. В качеството им на най-почтени и достойни от всички велики господари на Средното царство, днес ние ги молим за тяхната благословия, както и за твоята, Сине на небето.

Всички погледнаха към болнавия Сиен Фън.

— Продължете — безсилно рече той.

Цъ Си вдигна поглед към четирите йероглифа, дръзко изписани над златния трон на Сина на небето. Джън Да Гуан Мин. Това означаваше „почтен и открит“. Дълбоко в себе си тя знаеше, че днес бе надхитрена и че животът й е застрашен. Ако нещо се провалеше, нямаше да я спаси дори фактът, че е майка на следващия Син на небето. Сякаш гордото знаме на Цин, висящо от покрива, беше пародия на случилото се днес на това място — нищо между стените на Забранения град не беше почтено, когато животът на императора малко по малко напускаше тялото му. Просто хората с амбиции за трона се боричкаха да видят кой ще го заеме. Както в Забранения град имаше безброй стени зад стените, така и Средното царство бе заобиколено от врагове. В резултат имаше битки в битките както извън стените, така и между тях.