Последната императрица

39.

Пекин, Китай

Забраненият град

Дворецът на съсредоточената красота

8 октомври 1860 г.

19:00 ч. местно време

Мисия Ездра — ден 219

Внимателно подредените дърва горяха буйно в откритото огнище и пламъците скачаха нагоре, мъчейки се да достигнат железния комин. Танцуващият огън излъчваше силна топлина и в същото време хвърляше златни отблясъци по всички стени и колони на огромната къща.

Докато чакаше сам в спалнята на Цъ Си, Рандъл крачеше напред-назад по полирания под. Императрицата го беше извикала преди половин час, а още я нямаше никаква. Решението й да се срещне с него точно тук го изпълваше с опасения.

Само след четири дни той щеше най-сетне да се махне от това място и присъствието му тук щеше да бъде забравено завинаги сред гордостта и избледняващите спомени на победители и победени. Историята нямаше да каже нито думичка за съществуването на Рандъл Чен. Лорд Елгин и Хари Паркс щяха да бъдат запомнени като най-големите нашественици на всички времена, а Цъ Си щеше завинаги да остане като жената, успяла сама да спаси Средното царство от самоунищожение. Единствено Надзирателят щеше да знае пълната истина за случилото се в действителност. Рандъл се запита дали ще продължи да скърби за незнайния брой хора, изгубили живота си поради знанието, което беше донесъл от бъдещето, но се съмняваше. Историята беше жестока — винаги е била и винаги щеше да бъде. Ако не беше неговата намеса, тактиката, която така внимателно бе приложил в полза на съюзниците, щеше със сигурност да се преобразува в нещо друго. Предимството щеше да се насочи като поток в някаква друга посока, която щеше да бъде също толкова брутална и ужасна.

Рандъл отиде до леглото на Цъ Си, наведе се и вдиша аромата на една от извезаните възглавници. Коленете му моментално омекнаха, уханието го върна към спомена за голото й тяло и усещането, което изпита, когато косата й докосваше лицето и гърдите му. Той затвори очи и въздъхна.

По-рано същия ден Хари Паркс и хората му си получиха конете и оръжията и бяха изпратени от Пекин с огромна почетна стража, която ги ескортира до външните стени — всички татарски войници и конници, най-малко 3000 души. Цъ Си беше решила последният спомен на Хари Паркс при напускането на града да бъде за храбрата и сплотена войска, разположена вътре. А не за победена държава, оставена на милостта на червените дяволи.

Рандъл прие стратегията й и макар това да не бе включено в бележките на мисията, се съгласи. Много събития се бяха отклонили от първоначалния план, но в по-голямата си част всичко вървеше в правилната посока, както и трябваше. Рандъл си спомни последния си разговор с Хари Паркс в присъствието на измършавелия Хенри Лох.

— Свободни сте да се върнете при лорд Елгин — каза Рандъл, докато ги водеше към вратата. — Задържането ви бе най-злощастното събитие в тази война.

— Благодаря ви за помощта около освобождаването ни — отвърна Хари.

— Моята роля в това е съвсем малка, така че не е нужно да ми благодарите. Хората ви чакат отвън, конете са оседлани и готови. Със съжаление трябва да ви кажа, че телата на мъртвите, общо тринайсет души, са положени в прости ковчези и натоварени на каруца, за да бъдат изпратени с вас. Уви, тленните останки на двама от хората ви така и не бяха открити. От името на Цин се извинявам за безсмислената им гибел. Те умряха преди много дни и телата им са били посипани с негасена вар, за да не се допусне зараза, но гледката е много неприятна. — Рандъл посочи към вратата. — Искрено се надявам вие и лорд Елгин да погледнете отвъд участта им към светлото бъдеще на отношенията между Цин и Запада. — Той замълча за момент. — Ако ли не, трябва да обмислите внимателно възможностите си и не се съмнявайте, че ще следя събитията твърдо от страната на Цин, за да съм сигурен, че ще изпълните своята част от сделката.

Хари запази пълно самообладание.

— Имате думата ми, че няма да пробием стените на Пекин. И че династията Цин няма да бъде свалена. Но ще ви кажа следното… — Адамовата му ябълка нервно подскочи, след което той продължи: — Британската империя е най-могъщата сила в света. Това се доказа отново в лето господне хиляда осемстотин и шейсето на бойното поле при моста Осем ли. Със или без помощта ви, Рандъл Чен, ние щяхме да победим.

Рандъл го изгледа сурово.

— Ако не бях там да ви помагам, вие и хората ви щяхте да бъдете изклани. Не позволявайте прекалената самоувереност да замъглява преценките ви. Това може да ви струва прескъпо.

— Не се съмнявам, че ще се видим отново в бъдеще — каза Хари.

— Ако ме видите отново, значи не сте изпълнили ангажимента си — направо му каза Рандъл. — И ви предупреждавам, че ще съм последният, когото ще видите през живота си.

На челото на Хари моментално изби пот и Рандъл разбра, че заплахата е попаднала точно в целта.

Хари кимна и тръгна към вратата, давайки знак на Хенри Лох да го последва.

— В такъв случай се надявам никога повече да не се видим — каза той достатъчно високо, за да бъде чут.

Рандъл откри, че отново се взира във виещите се струйки благоуханен дим, издигащи се в неподвижния въздух на спалнята. Инстинктивно усещаше, че Хари Паркс шикалкави. Британският дипломат бе казал всички правилни неща и бе поел много ангажименти, но сякаш беше воден от някакъв по-важен мотив, от някакъв друг план.

Внезапно двойната врата на спалнята се отвори и влезе Цъ Си, облечена в широка синя роба. На лицето й бяха изписани гняв и безсилие. В ръката си държеше червен плик, с който посочи към Рандъл.

— Няма и три часа, откакто Хари Паркс се върна при съюзниците, а армията на лорд Елгин се мобилизира! — раздразнено рече тя. — Оставили са около хиляда души да пазят оръдията и лагера, а останалите са потеглили на север.

Рандъл веднага се зачуди дали не са тръгнали към Дзъхол, но знаеше, че той се намира прекалено навътре в планината, за да могат да се надяват да стигнат дотам преди бързо наближаващата зима.

— Къде отиват? — попита той. — Не биха посмели да атакуват Пекин.

Цъ Си тропна с крак като капризно дете.

— Тръгнали са към Летния дворец!

Веднага щом го каза, Рандъл разбра, че Хари си е мислел за това през цялото време. Той и лорд Елгин щяха да опитат да ограбят едно от най-големите съкровища на Средното царство — и тъй като то не се намираше зад стените на Пекин, нямаше да са нарушили уговорката с него.

— Направил си грешна преценка! — с отровен тон каза Цъ Си. — Виждам го по физиономията ти. Освободи предателя Хари Паркс и сега излиза, че на състраданието ти се отговаря с открито неуважение.

— Каква охрана има в Летния дворец? — попита той.

— Почти никаква — отчаяно отвърна Цъ Си. — Само хиляда евнуси прислужници и двеста войни. Изобщо не са достатъчни да защитят двореца от атака. Мястото може да бъде превзето с лекота от всяка посока. — Тя присви очи към Рандъл. — Не оправда очакванията ми.

Гневът премина като мълния през тялото на Рандъл.

— Как смееш да ми говориш така! — изръмжа той. — Дойдох тук да защитя Забранения град — и го направих. Лорд Елгин няма да посмее да атакува стените на Пекин и да рискува отмъщението ми. Жалко, че Юан Мин Юан се намира извън стените. Най-важното е, че Забраненият град е в безопасност и че ти и синът ти сте тук. Това само по себе си ще гарантира управлението на Цин и в бъдеще.

— Юан Мин Юан е най-любимото ми място на земята — по-спокойно рече Цъ Си, чийто гняв явно бе смекчен от избухването на Рандъл. — Трябва да има начин да успеем да го защитим.

Рандъл се опита да измисли план, който би могъл да постигне целта, но знаеше, че времето и липсата на знания за бъдещите събития са срещу него. В историята, която бе изучавал, лорд Елгин изобщо не се насочваше на север от Пекин да ограби Летния дворец. Накрая попита:

— Ако имаше възможност да избираш, кое би защитила — Забранения град или Летния дворец?

— И двете.

— Не може и двете.

Явно разтревожена, Цъ Си разтри лице.

— Юан Мин Юан е най-изящното място на света — каза тя. — Там има три европейски двореца, по-фини и по-величествени от онези в самата Европа.

— Не мога да гарантирам защитата на Юан Мин Юан — каза Рандъл. — Да се надяваме, че лорд Елгин и Хари Паркс ще видят прелестта на създадения от Циенлун свят и ще го оставят непокътнат, като само откраднат това-онова.

— Трябва да направиш нещо повече, отколкото да чакаш съжалението им! — озъби се Цъ Си. — Те нахлуха в тези земи и сега се готвят да осквернят едно от най-големите съкровища на Средното царство!

Рандъл се взираше в яростните очи на императрицата — бяха хладни и кафяви като шоколад, а в същото време горяха враждебно.

— Нищо не мога да направя — отвърна накрая той.

Цъ Си яростно тръгна към огнището, а сянката й се разтегли по полирания под и по стената откъм Императорските градини.

— Трябва да има начин!

— Какво има там? — попита Рандъл и посочи червения плик, който Цъ Си носеше от самото си идване.

Тя не се обърна към него, а само протегна ръка. Пликът се очерта на фона на пламъците.

— Още едно нареждане за екзекутирането на Хари Паркс и хората му. Пристигна само четвърт час след като те напуснаха Пекин. — Цъ Си се обърна и погледна Рандъл. — Явно стратегията ти да освободиш пленниците преди пристигането на писмото се оказа пълен успех. Но се боя, че в успеха допуснахме грешка. Изгубихме разменната монета.

— С пристигането на писмото така или иначе щяхме да изгубим разменната монета — посочи Рандъл. — Ако пленниците бяха екзекутирани, съюзниците щяха да отговорят така свирепо, че би било невъзможно да ги удържим. Тогава целта им нямаше да е Летният дворец, а самият Забранен град.

Цъ Си стоеше абсолютно неподвижно, сякаш изваяна от камък, величествена и прекрасна.

— Трябва да има нещо, което да направиш — с треперещ глас каза тя. И в следващия момент решимостта й сякаш се стопи напълно и тя захлипа.

Рандъл я прегърна през раменете. Чуваше тъгата й и усещаше лекото повдигане на гърдите й, но това събуди повече влечението му към нея, отколкото някоя друга емоционална струна.

Цъ Си се обърна в обятията му като змиорка, въртяща се в ръцете на рибар.

— Трябва да има нещо, което да направим, нали?

Рандъл се взираше в красивото й тъжно лице и усети как куражът му се засилва.

— Рискуваме много, ако реагираме на придвижването на червените дяволи към Юан Мин Юан.

Цъ Си облегна глава в копринената му туника, като в същото време го прегърна през кръста.

— Ти си герой, който знае много за бъдещето. Сигурна съм, че можеш да ги спреш. Червените дяволи се страхуват от теб. Страхуват се от силата ти.

— Не можем да си позволим още една загуба на бойното поле. Това със сигурност ще оголи напълно Забранения град.

Цъ Си разкопча колана на Рандъл и плъзна длани по кожата му. В отговор той неволно изстена.

— Трябва да защитим Юан Мин Юан — прошепна тя.

Рандъл осъзна, че има само една възможност. Щеше да се наложи да препусне към Летния дворец сам и да пристигне преди основните сили на съюзниците.

Цъ Си разтвори дрехата му и устните й докоснаха голите му гърди.

— Ще направя всичко, за да го спася. Всичко — тихо рече тя.

Ако искаше да успее да спре лорд Елгин, Рандъл трябваше да отправи предупреждение, оплискано в кръв — в края на краищата, това бе единственото, което червените дяволи наистина разбираха. Цъ Си прокара език по голата кожа на корема му и от Рандъл отново се изтръгна неволен стон.

— Мога да спася Летния дворец — каза той, като дишаше на пресекулки.

Цъ Си обхвана с длани задника му.

— Зная, че можеш — отвърна тя. — Но ще бъдеш ли в безопасност? Не искам да те излагам на риск.

— Нищо няма да ми се случи — отвърна той.

Цъ Си се отпусна на колене пред огъня и свали панталоните на Рандъл, които се свлякоха на пода. Дланите й се плъзнаха по голите му бедра. Тя вдигна глава и го погледна за момент.

— Имаш много неща, за които да се бориш — рече тя. — Удоволствието, което ще ти дам сега, е само смътна представа за невъобразимото блаженство, до което ще те докарвам от тук нататък, ако успееш да спасиш най-любимото ми място на света.