Последната императрица

25.

Калифорния, Америка

„Ентърпрайз Корпорейшън“

Градините на сграда „Меркурий“

12 юли 2084 г.

05:14 ч. местно време

42 дни преди началото на мисия Ездра

Беше все още тъмно, когато Уилсън пресече двора и продължи нагоре по виещата се пътечка до върха на хълма зад сграда „Меркурий“. Беше се разбрал да се срещне с Рандъл и Лъ Дан, трийсет и пето поколение шаолински майстор, който тренираше Рандъл още от петгодишна възраст. Рандъл бе описал учителя си като деветдесет годишен китаец с тяло на трийсет годишен, с бяла коса и спокойни очи. Освен това каза, че старецът бил носител на безкрайна мъдрост, предадена му от неговия учител и от онзи преди това, и така едва ли не от зората на времето. Говореше се, че един учител от Шаолин има само трима ученици, които се учат при него през целия си живот. При смъртта му само един от тримата получавал титлата учител и избирал трима ученици. Уилсън бе приел, че Рандъл е един от тримата, но не можеше да е сигурен. Така или иначе, сутрешната среща щеше да хвърли допълнителна светлина върху въпроса защо Рандъл е бил избран като Надзирател на мисия Ездра.

Лъ Дан беше прекарал в „Ентърпрайз Корпорейшън“ последните две седмици, за да тренира физически и психически Рандъл. Подробностите около мисията трябваше да се пазят в строга тайна, но за шаолинския учител беше повече от ясно, че ученикът му е изправен пред огромно предизвикателство. Всяка крачка на Уилсън нагоре по пътеката беше изпълнена с очакване. Надяваше се денят да бъде вдъхновяващ, но и непрекъснато предупреждаваше самия себе си да не очаква прекалено много.

Уилсън знаеше, че монасите от Шаолин са много затворени, но в същото време са световноизвестни с невероятните си бойни умения. Манастирът им се намираше в провинция Хънан, в подножието на планината Шаошъ. Общността била основана от монаха воин Бодхидхарма през 527 г., след като бил изгонен от двора на император У от династията Лян. Според легендата монахът воин не продумал нито дума в продължение на девет години след пристигането си в Хънан, където постулирал бойните си умения и изучавал даоистки текстове в търсене на мъдрост и познание. С такова скромно начало започнало развитието на изкуството кунгфу, означаващо „трудна задача“ на китайски.

Нямаше никакво съмнение, че бойните изкуства на Шаолин са невероятни. Уилсън бе присъствал на демонстрации преди доста години и физическите способности и силата на владеещите шаолинско кунгфу нямаха равни на себе си. Нямаше представа доколко напреднал е Рандъл в това изкуство, но реакциите му при медицинските прегледи се оказаха най-бързите, записани някога, в сравнение с останалите служители на „Ентърпрайз Корпорейшън“.

Когато приближи върха на хълма, Уилсън различи две фигури в тъмното, висока и ниска, които го очакваха на затревеното било. Лъ Дан не обичаше да прекарва много време в сгради с климатични инсталации и компромисът му бе да се срещнат по изгрев на най-високата точка в територията на „Ентърпрайз Корпорейшън“ за разговор, тренировка и медитация.

С всяка крачка фигурите ставаха все по-различни и накрая Уилсън можеше ясно да разгледа двойката. Рандъл и Лъ Дан бяха облечени в бели памучни анцузи и обути в китайски бойни сандали. Първото впечатление от Лъ Дан беше от необикновената му външност — по гладката му кожа нямаше нито едно петънце, чертите му бяха симетрични и балансирани. Уилсън бе поразен от мисълта, че стои пред учител от Шаолин, чиито учения са наследени по пряка линия от самия Бодхидхарма, живял преди повече от 1500 години. Лъ Дан не се усмихна, но въпреки това Уилсън се почувства добре дошъл в присъствието му. Около шаолинския учител имаше някакъв ореол на спокойствието, който трудно можеше да се определи, но определено се усещаше.

— Уилсън Даулинг — каза Рандъл. — Бих искал да ти представя учителя Лъ Дан.

Лъ Дан кимна за поздрав, без нито за миг да откъсва поглед от Уилсън.

— За мен е удоволствие — тихо каза той. Равномерният му глас звучеше успокояващо.

— За мен също — отвърна Уилсън.

— Рандъл ми каза, че сте добър човек — каза Лъ Дан, поставяйки ръце зад гърба си, сякаш за да покаже откритост. — И по лицето ви си личи, че сте видели много през живота си.

Уилсън се усмихна.

— Не очаквах подобен комплимент от вас, учителю Лъ Дан.

— Не бъркайте комплимент и факт — отвърна старецът. — У вас виждам нещо, което не съм виждал досега. Когато разбера какво е, ще ви кажа. — Той продължи да наблюдава изпитателно Уилсън. — Разбирам, че голяма част от ставащото тук е забулено в тайна. Признавам, че има място за тайни. Не се бойте, нямам желание да научавам какво се опитвате да скриете. — Лъ Дан се ухили. — По реакцията ви виждам, че се тревожите да не би Рандъл да ми е разказал нещо. Уверявам ви, той спази уговорката си с вас. Още преди да дойде тук, ясно каза, че няма да разкрие причината, поради която е дошъл. Така че моля да ме разберете. Щях да бъда много разочарован от ученика си, ако наруши това обещание.

— На Рандъл може да се има доверие — отвърна Уилсън. — Никога не съм се съмнявал в това.

В отговор старецът едва-едва помръдна очи, сякаш подозираше, че Уилсън е несигурен.

— Рандъл ми каза, че искате да участвате в сутрешната ни тренировка — каза Лъ Дан.

— За мен ще бъде чест, учителю — отвърна Уилсън.

— Тъй да бъде. — Старецът погледна изсветляващото небе. Някъде от запад пропя птица, докато летеше в гората. — Слънцето скоро ще ни дари с още един ден. — Лъ Дан посочи трите оранжеви постелки, поставени в кръг на грижливо подстриганата трева. — Моля, седнете.

Все така съсредоточен и с безизразна физиономия, Рандъл седна с кръстосани крака на меката правоъгълна постелка. Уилсън последва примера му и зае дзен поза — изправен гръб и стиснат десен юмрук, притиснат в отворената длан на лявата ръка.

Тримата останаха в тази позиция, докато Лъ Дан вдишваше дълбоко и издишваше, а Рандъл и Уилсън му подражаваха. Уилсън използва момента да разгледа по-внимателно шаолинския учител. Кожата му почти не беше набръчкана, мускулите му бяха развити и стегнати. Главата му бе плешива отгоре, а косата отстрани бе съвсем бяла и въздълга. Лешниковите му очи излъчваха ведрина. Старецът не изглеждаше особено опасен, но си личеше, че е много учен.

— За да постигнем хармония — с тих, дълбок глас каза Лъ Дан, — трябва да следваме петте принципа на живота. Първият се нарича Дао, или Път. Посоката на живота, истинската цел, трябва да бъде набелязана — не може да има объркване относно задачата ви. Вторият се нарича Тиен, или Небе. Целта на действията трябва се определя ясно и успехът да се определя лесно. Третият принцип е Ди, или Земя. Всички неща трябва да са хармонични, в противен случай ще бъдат в конфликт със Земята и нейните сили. Четвъртият е Гиан, или Водачество. Без него не може да се постигне успех. И петият е Фар, или Закон. За да бъдем в хармония, трябва винаги да действаме с уважение и достойнство.

Лъ Дан пое дълбоко дъх.

— Повтаряйте след мен. Дао.

Рандъл и Уилсън повториха думата.

— Тиен.

Отново повториха.

— Ди.

— Ди — казаха те.

— Гиан.

— Гиан — като ехо отвърнаха двамата.

— Фар.

— Фар.

— Това са петте принципа — тихо рече Лъ Дан. — Дао… Тиен… Ди… Гиан… Фар. — Той отново пое дълбоко дъх. — Път… Небе… Земя… Водачество… Закон. — Ново дълбоко вдишване. — За да успее във всяко предизвикателство, човек трябва да прави преценки. Всеки воин, влизащ в битка, ще направи преценка преди началото на сблъсъка. Онзи, който търпи поражение, е човекът, който не взема предвид всичко. Пълната преценка води до победа. Непълната преценка означава поражение. — Лъ Дан изостави дзен позата и сложи ръце на коленете си. — Погледнете на изток.

Приближаващото хоризонта слънце вече бе оцветило небесния купол в светлосиво.

— Дао… Тиен… Ди… Гиан… Фар — повтори той. — При всяко ваше планиране трябва да имате предвид петте принципа, ако целта ви е успех. — Лъ Дан отмести спокойния си поглед от изсветляващото небе към Уилсън. — Да, вие сте човек, видял много — отново каза той. — И в резултат знаете много.

— Не се заблуждавайте по дрехите ми — отвърна Уилсън. Беше облечен в черната си униформа на Меркуриевия екип. — Не съм особено учен човек.

Лъ Дан отмести поглед.

— Извинете, господин Даулинг. Грубо е от моя страна да ви зяпам.

— Защо мислите, че знам толкова много? — попита Уилсън.

— Личи си в очите ви, господин Даулинг. Човекът, видял невероятни неща, винаги се познава по едно характерно спокойствие в погледа му — нещо, което може да се сбърка с отегчение, но аз мога да направя разликата. Обратното е захласнатата почуда, която можете да видите в очите на дете, видяло за първи път нещо. И да, господин Даулинг, усещам и вълненията ви.

От тези думи сърцето на Уилсън се разтуптя по-бързо.

— Ще медитираме — каза Лъ Дан и се обърна на постелката с лице на изток. — Медитацията е в основата на поддържането на чи. Погледнете изсветляващото небе и освободете съзнанието си от всякакви мисли. Потопете се в чудото на раждането на нов ден.

Небето наистина беше прекрасно. Но наред с това просто осъзнаване Уилсън беше изпълнен с въпроси и последиците от всеки техен възможен отговор. Рандъл не се нуждаеше от напътствията му, за да успее. В малкия пръст на Лъ Дан имаше повече напътстваща мъдрост, отколкото притежаваше Уилсън. Желанието на Г. М. да получи еликсира на живота от Забранения град сега доминираше мислите на Уилсън; подобно искане нарушаваше всички закони, които би трябвало да защитава един Надзирател. И в същото време Уилсън нямаше друг избор, освен да отстъпи и да се съгласи с плановете на Г. М. В противен случай мисия Ездра изобщо нямаше да се състои. Мислите на Уилсън се насочиха към Хелена Каприарти — жената, която бе оставил в миналото. Ако на този свят имаше справедливост, щеше да му бъде позволено да се върне при нея. Не му се струваше правилно двамата да споделят толкова много за толкова кратко време и връзката им завинаги да бъде прекъсната.

Гласът на Лъ Дан наруши тишината:

— Господин Даулинг, умът ви бъбри толкова силно, че чак аз го усещам. Съветвам ви да се съсредоточите върху слънчевата светлина, която скоро ще се появи на хоризонта. Златните лъчи са пътували чак от Слънцето, за да преживеете този интимен момент. Не го пропилявайте, като се разсейвате.

Уилсън пое дълбоко дъх и се загледа във все по-светлото небе. В същия миг златните лъчи блеснаха във всички посоки през хълмовете и долините на Калифорния по-ярко и по-бързо, отколкото Уилсън бе виждал досега. Топлото сияние докосна лицето му и той някак осъзна осем минутното пътуване, необходимо на топлите лъчи да достигнат кожата му от звездата джудже, около която обикаляше планетата. Изведнъж съзнанието му се успокои, празно като неизписан лист хартия.

Лъ Дан се усмихна, но не каза нищо.

След десетина минути стана от постелката си и разкърши врат.

— Господин Даулинг, добре дошъл сте да започнете физически упражнения с нас, но накрая задачите ще станат прекалено трудни за вас. Постарайте се според възможностите си, а когато решите, ни оставете. Благодаря ви, че споделихте тази сутрин с нас. За мен бе удоволствие да се запознаем.

След това Лъ Дън зае дзен позата и се поклони в кръста, без да откъсва поглед от Уилсън. Уилсън също му се поклони, после се поклони и на Рандъл, който му върна жеста.

Лъ Дан се обърна към яркото слънце и започна серия бавни тай-чи движения, които Уилсън повтори без особени трудности. Харесваше му да следва копринените движения на шаолинския учител и ученика му, които без усилия започнаха 108-те упражнения от Залата на дървените хора — всяка поза от изкуството на Шаолин.

— Овладейте цялата си сила — говореше Лъ Дан, докато изпълняваше първите няколко пози. Той завъртя бавно тялото си на една страна със свит юмрук. — Когато се завъртате, опитайте се да си представите, че сте бързи и силни като виещ порив на вятъра, способен да измести и самите звезди от местата им. — Дланите му бавно се разтвориха и той разпери ръце. — Че се протягате като облаци, обгръщащи луната. — Без да бърза, приклекна в следващата позиция. — Стойте твърдо, сякаш краката ви са непоклатими като планини. Това се нарича позата на коня и тя е основната в кунгфу.

След трийсет пози, съпроводени с подобни коментари и описания, движенията станаха по-сложни и Лъ Дан замълча. Гъвкавостта и силата, която покачваха той и Рандъл, бяха невиждани за Уилсън. Той разбра, че вече не може да ги следва, и затова спря и се отдръпна. След като няколко минути наблюдава тренировката им, му стана ясно, че Рандъл е несъмнен майстор на бойните изкуства. Уилсън гледаше как той бавно се изправя на ръце, после прехвърля цялата си тежест на темето си и за момент отлепя длани от земята — също като Лъ Дан. Двамата буквално стояха на главите си.

Стоящият отстрани Уилсън постепенно започна да разбира защо Рандъл е бил избран за Надзирател на тази мисия. Той бе психически стабилен, обучен от шаолински майстор, физически съвършен и нямаше равен на себе си в бойните умения. Като се прибави към това китайският му произход, решението бе очевидно. Единственият въпрос сега бе как ще се справи с мисията и с безочливото искане на Г. М., с което скоро щеше да бъде натоварен.

Уилсън се загледа през рамо към Рандъл и Лъ Дан, докато двамата се изправяха в съвършен унисон с крака, успоредни на раменете, след което заеха поза за лицева опора и прехвърлиха цялата си тежест на изпънатите си пръсти. Ясно си личеше, че Рандъл се е упражнявал през целия си живот, за да овладее до такава степен изкуството на Шаолин. Уилсън леко въздъхна, когато си помисли за собственото си детство. Никога не се бе посвещавал на нещо особено важно преди мисия Исая. И ако не беше омега програмирането, със сигурност щеше да се провали и в нея.