Последната императрица

43.

Калифорния, Америка

„Ентърпрайз Корпорейшън“

Сграда „Меркурий“, етаж 2

26 юли 2084 г.

12:05 ч. местно време

2 дни преди началото на мисия Ездра

Рандъл изключи холографската работна станция и огромното изображение моментално изчезна. Бръкна в джоба си за таблета и сякаш за стотен път погледна колко е часът. Започваше да го мъчи главоболие и той отпи глътка вода от бутилката пред себе си.

Изруга. Уилсън закъсняваше с повече от час за срещата и Рандъл започваше сериозно да се тревожи дали не му се е случило нещо. Джипиес сигналът му беше превключен на „уединение“, така че бе невъзможно да разбере къде се намира.

През главата му минаха какви ли не конспиративни теории. На практика можеше да се е случило какво ли не — Уилсън можеше да е отвлечен или дори убит. Бяха въвлечени в игра с ужасно високи залози и съдейки по разговора на Уилсън с Г. М. предишната вечер и косвените клевети към Джаспър, имаше много тайни и несъвместими цели. Рандъл усети как гневът се надига в него — това не беше спокойната и отзивчива атмосфера, от която се нуждаеше преди прехвърлянето.

През последните трийсет минути препрочиташе точките на мисията относно поемането на регентството от Цъ Си и какво трябва да направи тя, за да получи титлата. Цин бяха безжалостни при преминаването на властта от едни ръце в други; дори най-малката промяна на върха можеше да предизвика огромни катаклизми надолу по стълбицата. Хора умираха по прищявката на един-единствен мъж или жена, печелеха се и се губеха състояния, а истината се преиначаваше в полза на победителя много след като прахта се е уталожила.

Рандъл се заигра разсеяно с таблета си и се замисли дали да не се свърже със службата за сигурност на „Ентърпрайз Корпорейшън“ и да докладва за изчезването на Уилсън. Можеше да е попаднал в катастрофа, особено като се има предвид скоростта, с която караше по онези планински пътища до дома си. Всичко беше възможно. Залозите около мисия Ездра бяха много високи и Рандъл за момент изпита негодувание, че не е абсолютният център на вниманието в този момент. За да се постигне успех, сега всички трябваше да са съсредоточени върху личната му подготовка — а ето че беше съвсем сам.

Престана да си играе с таблета и погледна екрана. Написа „ССЕК“ в полето за набиране и натисна бутона за повикване. Точно в този момент нахълта Уилсън.

— Страшно се радвам, че още си тук! — запъхтяно каза той.

— Надявам се, че си имал наистина основателна причина да… — Рандъл прекъсна обаждането и погледна часовника — закъснееш със седемдесет и четири минути.

— Друже, съжалявам — отвърна Уилсън. — Сутринта беше пълна лудница и просто не успях да се измъкна.

Той придърпа един от столовете за посетители до бюрото и седна. От гърдите му се изтръгна въздишка.

Рандъл остави таблета на бюрото.

— Даваш ли си сметка, че се разтревожих?

— Разбрах те, Рандъл. Съжалявам. — Уилсън погледна пространството над бюрото, където допреди малко беше висял холографският образ. — Е, как минаха симулациите?

— Цъ Си е студена и пресметлива кучка — отвърна Рандъл.

Уилсън се усмихна.

— Великолепна е, нали? Никога не изпуска от поглед целите си.

— И това е нещо, от което можеш да се поучиш — промърмори Рандъл.

— Знам, че си бесен — рече Уилсън. — Но нямах избор. Озовах се в ситуация, която изискваше цялото ми внимание — при това за доброто на всички.

— И каква беше тази ситуация?

— Предпочитам да не казвам, но това не променя факта, че беше нещо, което трябваше да се направи. И сега екипът ни е по-добър.

Искриците в очите на Уилсън странно не съответстваха на четината му и разчорлената коса. Рандъл се зачуди каква ли е тази история.

— Защо се държиш толкова смахнато?

Уилсън пое дълбоко дъх.

— Рандъл, съвсем скоро ще бъдеш изпратен на мисия в миналото, в свят на императори и военачалници, на завоевания и катастрофи. Не бива да се безпокоиш за онова, което става тук. Трябва да бъдеш подготвен максимално добре. Научи всичко, което има за научаване, намираш се в най-добрата си физическа форма. Сега единственото, върху което остава да работиш, е състоянието на ума ти.

— Трябваше да си тук с мен — кисело рече Рандъл.

Уилсън се размърда неспокойно. На лицето му се изписа съмнение относно реакцията, която вижда.

— Трябва да се съсредоточиш върху онова, за което си обучен, и да останеш позитивно настроен.

— Трябваше да си тук — повтори Рандъл и този път в гласа му се долови зла нотка. — Действията ти трябва да са съобразени на първо място със състоянието на моя ум.

Уилсън се наведе напред в стола си.

— Очаквам повече от теб — грубо рече той. — Ако си се чувствал самотен през последния час, само чакай да видиш какво ще е в миналото. Там няма да намериш никаква подкрепа! Ще имаш единствено противници, които ще се страхуват от теб и ще те ненавиждат заради онова, което си, и заради ценната информация, с която разполагаш. А тази информация няма да струва нищо, ако не запазиш дълбоко в душата си непоклатима вяра в онова, което правиш. Ти си Надзирател, Рандъл Чен. Във вените ти трябва да тече ледена вода. Трябва да посрещаш всяко предизвикателство с овладени емоции, хладнокръвие и остър ум. Няма място за щуротии като тази, на която съм свидетел в момента.

Сините очи на Уилсън пронизаха Рандъл.

— Ще го повторя за твое добро — рязко продължи той.

— Ти си по-добър от мен във всяко отношение. Но за да успееш, трябва да останеш позитивен и в настоящия момент. Винаги позитивен. Никога не бива да изпускаш от поглед целта си. Не се безпокой за онова, което се случва около теб, било то добро или лошо. Съсредоточи се само върху това, което можеш да контролираш.

Уилсън откъсна пронизващия си поглед от Рандъл и се загледа към гората навън. Поклати глава и продължи с по-мек тон:

— Реагирах по същия начин като теб, Рандъл. До такава степен се бях фокусирал върху чувствата си, че престанах да си давам сметка какво правя и Бартън Ингърсън ме вкара в правия път по съвсем категоричен начин. — Уилсън въздъхна. — Мога само да се надявам, че съм ти обяснил онова, което Бартън така добре обясни на мен. — Последва дълга пауза. — Винаги ще бъдеш сам, Рандъл. Няма как да избягаш от това.

Рандъл заби поглед в таблета си. Беше му трудно да говори, толкова много чувства напираха в него. Уилсън беше прав. Трябваше да се съсредоточи върху задачите си и да забрави за чувствата.

Уилсън стана от стола си и отиде до стъклената стена. В продължение на около минута се взира в гората, след което се обърна към Рандъл.

— Причината да закъснея, е, че бях с Минерва. Дойде в дома ми да поговорим. — Уилсън потърка брадичка. — Заради коментарите ми вчера е била уволнена от „Ентърпрайз Корпорейшън“.

— Наистина ли са я уволнили? — попита Рандъл.

Уилсън поклати глава.

— Дълбоко се съмнявам. Предполагам, че е въвлечена в опит да осуети мисията ти. Бях убеден в това от самото начало.

— Тогава защо е трябвало да имаш каквото и да било общо с нея?

— По-добре е да държиш враговете си близо до теб — простичко отвърна Уилсън. — Това е единственият начин да поддържаме илюзията, че до прехвърлянето ти остават цели четири седмици. Независимо дали работи за Г. М. или за Джаспър, за поддържането на илюзията трябва да се държа така, сякаш разполагам с повече време и от господ.

— Разбирам — каза Рандъл, макар че явно му беше трудно да възприеме ситуацията. — Но ако…

— Просто се погрижи да стоиш настрана от Г. М. и Джаспър — прекъсна го Уилсън и го посочи с пръст. — Само за следващите два дни. Положението и без това е достатъчно сложно.

На Рандъл му се искаше да каже, че Уилсън не може да се сравнява с толкова могъщи хора, но си даде сметка, че моментът не е подходящ.

— Трябва да ми се довериш — каза Уилсън. — Помниш ли какво ни каза Лъ Дан онази сутрин на върха на планината? Истинската цел трябва да бъде набелязана и не може да има объркване относно задачата ти. — Той замълча за момент. — Искам да разбера дали знаеш съвсем точно каква е задачата ти. Знаеш ли?

Рандъл стана от стола и също отиде до стъклената стена.

— Зная каква е задачата ми.

Гласът на Уилсън бе мек, но думите му бяха като от стомана.

— Единствената ти цел е да защитиш Забранения град, Рандъл. Всичко друго — битки, политики, регентството на Цъ Си — всичко това има една-единствена цел — да бъде предпазена неизвестната жизнена сила, намираща се между стените му. Нужно е да си представиш точно нещата, които трябва да направиш, за да успееш. И никога не бива да се колебаеш. Ситуациите и обстоятелствата около теб ще се променят. Няма да си в състояние да контролираш много от тях, но никога не забравяй какво трябва да постигнеш. Разбираш ли?

Рандъл се взираше с празен поглед в гората.

— Да, Уилсън. Разбирам.