Последната императрица

28.

Пекин, Китай

Забраненият град

Императорските градини

25 септември 1860 г.

17:27 ч. местно време

Мисия Ездра — ден 206

След като се разхождаха из Императорските градини в продължение на повече от час, Цъ Си поведе Рандъл обратно към Двореца на съсредоточената красота. Слънцето вече залязваше на запад и температурата бе паднала значително. Намерението й бе, след като пристигнат, да запали огън, да приготви вечеря на госта си и да го съблазни.

Разговорът, който водеха, беше пълен със сексуална енергия. И колкото повече време прекарваха заедно, толкова повече се засилваше стремежът й да го овладее. Още не бяха обсъждали защитата на Средното царство и Цъ Си показваше огромна сила на характера да не изглежда уплашена или застрашена. Времето бе минало просто в обсъждане на преплетените борове, прочути в цял Китай като „брачни дървета“, както и на древните кипариси в Императорските градини — говореше се, че някои от тях са на повече от хиляда години. Брачните дървета бяха страхотна гледка — два извисяващи се бора, единият светъл, другият много по-тъмен, увити заедно през столетията под умелите грижи на евнусите градинари.

Вниманието на Рандъл обаче беше привлечено най-вече от древните кипариси. Той обиколи много от тях и дълго време докосва чворестите им, изтощени и изкривени от възрастта стъбла, след което се взираше нагоре в гъстите зелени клони, очертани на фона на ясното есенно небе.

— Омъжих се за Сина на небето Сиен Фен в сянката на тези дървета — каза Цъ Си, сякаш си спомняше щастлив спомен. — Това бе най-голямата чест в живота ми. Само като си помисля, че някаква си третокласна наложница може да спечели сърцето на най-могъщия човек на света. Истинско чудо. — Тя погледна косо Рандъл. — Това е вълшебен свят, който си струва да бъде запазен.

— Съмнявам се, че сте спечелили само сърцето на Сина на небето.

Цъ Си сдържа усмивката си.

— Имам много таланти. Сред тях е пеенето, което той обожава, а също и способността да водя разнообразни разговори, тъй като имам широки познания по различни теми. — С внезапен прилив на енергия тя скочи напред и се завъртя грациозно, първо на една страна, после на друга, с великолепно поставени ръце. — Освен това харесва и как танцувам.

Блестящото представление предизвика усмивката на Рандъл и той осъзна, че с чара си Цъ Си е успяла да проникне през защитите му с по-голяма лекота, отколкото бе очаквал. Напомни си, че е важно да запази мисълта си ясна. И въпреки това енергичното й присъствие и красотата й му се харесваха все повече и повече.

Цъ Си се въртеше и въртеше, докато отново не се озова до него.

— Освен това цени съветите ми — сериозно рече тя и застана до него.

— Вие сте жена с много таланти.

Слънцето тъкмо се беше спуснало зад стените и в двора падна хладен сумрак.

— Тази вечер ще ви сготвя — каза Цъ Си. — Сами сме в Западния дворец, толкова голяма бе нуждата присъствието ви да се пази в тайна. Готвенето не е сред най-големите ми умения, но съм сигурна, че вечерята ще бъде достойна за съюза ни.

— Хари Паркс и хората му трябва да бъдат върнати в лагера на лорд Елгин веднага щом се възстановят — сериозно рече Рандъл.

— Оцелелите затворници са преместени в по-подходящи квартири в Пекин — отвърна Цъ Си. — И за тях се грижат най-способните ни лекари. Съобщиха ми, че ръцете им били вързани с мокро въже, което се е свило при изсъхването си. Мнозина от пленниците са изгубили пръсти на ръцете и краката. Други са умрели от инфекция.

— Не го казвам заради себе си, императрице, защото видях много жестокости от пристигането си тук. Но е трябвало да си помислите добре и да не се отнасяте с пленниците по такъв начин.

— Не знаех как са се отнасяли с тях — спокойно отвърна тя. — Но все пак намираме се във война и чужда армия е стигнала на петнайсет километра от столицата на великата ни държава. Подобна несправедливост би могла да се очаква. — Цъ Си замълча за момент и продължи: — Ако не бяхте вие, червените дяволи щяха да бъдат победени от Сенге Ринчен и татарската армия и съдбата на затворниците нямаше да е от значение.

Рандъл погледна нагоре към смрачаващото се небе.

— Една победа на Сенге Ринчен над съюзниците само щеше да създаде още повече проблеми за вас и за великото Средно царство.

— Как е възможно да има по-голяма заплаха от тази, пред която сме изправени сега?

— Попечителството над Средното царство трябва да остане в ръцете на Цин — отвърна Рандъл. — Синът ви трябва да наследи Сиен Фън. Ако Сенге Ринчен беше спечелил битката при моста Осем ли, той със сигурност щеше да се опита да запълни празнината, зейнала от слабостта на съпруга ви, и да заграби трона на Средното царство за себе си. И вас заедно с него.

Цъ Си спря пред Двореца на съсредоточената красота и се загледа в профила на Рандъл.

— Откъде знаете това? — попита тя.

— Притежавам много таланти, императрице.

— Можете ли да виждате бъдещето?

— Не мога да виждам бъдещето, но притежавам знания за много от аспектите му. И зная следното — пленниците трябва да бъдат излекувани колкото се може по-бързо. Трябва да им се осигурят всички удобства, така че омразата им да се е притъпила, когато дойде време да бъдат върнати на лорд Елгин.

— Вече се погрижих за това — отвърна Цъ Си. — Но междувременно как можем да умилостивим червените дяволи и да ги накараме да не атакуват?

— Принц Кун трябва да организира официална среща с лорд Елгин за обсъждане на условията по примирието. Трябва да внимава и да не го споменава като капитулация. Всяка слабост от негова страна ще бъде брутално използвана и резултатът ще бъде плачевен за трона на Цин.

— Той не е готов за подобна задача.

— Наясно съм с това — отвърна Рандъл. — Той е просто момче. Затова ние с вас ще седим зад копринена завеса в залата за срещи, ще слушаме преговорите е вие ще насочвате действията и поведението му.

— Какво знаете за принц Кун?

— Зная, че има страст към мъже и момчета — каза Рандъл. — Зная също, че пазите грижливо този факт в тайна.

— Знаете много неща — рече Цъ Си, мъчейки се да скрие изненадата си. — И с тези ваши големи познания, колко време имаме според вас, преди лорд Елгин да атакува?

Рандъл въздъхна.

— Докато пленниците са у нас и ако успеем да убедим лорд Елгин, че за хората му се полагат адекватни грижи, съюзниците няма да атакуват. По моя преценка времето на връщането на пленниците всъщност ще бъде определено от съпруга ви в Дзъхол. Той ще се отчая и изнерви, че не сте разрешили навременно конфликта с врага. Рано или късно с напътствията на Су Шун Синът на небето ще поиска всички пленници да бъдат освободени. Следователно трябва да ги върнем на Елгин, преди да бъде отправено това искане.

По гърба на Цъ Си пробягаха тръпки. Тя знаеше, че се дължат на невероятното пророчество на синеокия, но се престори, че е от вечерния студ.

Щом видя реакцията й, Рандъл посочи стълбите към издигнатата площадка на великолепния дворец.

— Трябва да се махнем от студа.

— Май винаги знаете как е правилно да се постъпи — смирено отвърна Цъ Си. Тя се обърна, бутна огромната алена врата и влезе в просторния дворец. Тръгна с дълги грациозни стъпки по черния мраморен под към гигантското открито огнище, драсна клечка, внимателно я поднесе към идеално подредените подпалки и огънят запращя. Цъ Си се обърна към Рандъл с бавно и плавно движение, поднесе дългата клечка към устните си и духна пламъка.

— Мога ли да помогна с нещо? — попита Рандъл.

— Тук съм, за да служа на вас — отвърна Цъ Си. — Седнете. — Тя го насочи към мекото канапе пред огнището. — Ще ви приготвя зелен чай, а после и вечеря.

Цъ Си усещаше топлината на огъня зад себе си, докато бавно разкопчаваше копчетата на жакета си. Погледът на Рандъл не се откъсваше от нея и той не помръдна, докато тя се разкопчаваше и бавно разтваряте алената дреха. Отдолу Цъ Си носеше елече без ръкави с цвят на слонова кост, което задържа затворено на гърдите, докато жакетът й падаше на пода.

Рандъл гледаше силуета на императрицата на фона на лумналите пламъци. Неравномерната светлина подчертаваше извивките на тялото й и превръщаше и без това красивото й лице в лик, на който би могла да завиди и самата Венера. Това беше моментът, за който Рандъл се бе подготвял безброй пъти — опитът за прелъстяване от една от най-големите любовници на всички времена.

— Как да ви се отплатя за напътствията ви? — каза Цъ Си, отпускайки ръце. Коприната на елечето без копчета леко се разтвори, разкривайки деколтето и стегнатия й плосък корем.

Рандъл пое дълбоко дъх, като се мъчеше да не обръща внимание на напрежението в слабините си.

— Отношенията ни трябва да останат почтени — отвърна той. — Ако ви компрометирам, може да изложа на риск отношенията ви със Сина на небето. А това е нещо, което не бива да се допуска, особено сега.

С престорена свенливост Цъ Си бавно измъкна една по една нефритените пръчици, докато косата й не се посипа по раменете й.

— Аз съм просто ваша слугиня — отвърна тя. — Вие дойдохте в Забранения град с огромните си знания и съветите си. Какво мога да ви предложа в замяна?

— Не е нужно да ми предлагате каквото и да било — каза Рандъл и насила насочи вниманието си към оранжевите пламъци, танцуващи в огнището. Но колкото и да се опитваше, подсъзнателно продължаваше да я гледа с периферното си зрение.

Цъ Си се обърна към огъня.

— Щом не искате нищо, аз съм късметлийка — рече тя. — Но бъдете така добър да ви разкажа една история…

Рандъл едва си поемаше дъх, докато очите му пируваха с очертанията на изправените рамене на императрицата, извивката на гърба й и стегнатото й дупе, което сега бе обърнато към него.

— Бих сторила всичко, за да защитя трона на Цин — призна Цъ Си. — Досега винаги съм правила онова, което се иска от мен. Синът на небето е мой съпруг, но тронът на Цин е върховният ми господар. Това е един от уроците, които една императрица трябва да научи, ако иска да бъде верен слуга. — Тя замълча. — Отначало се молех да не пожелаете тялото ми като отплата за помощта ви, но ако го бяхте направили, като слуга на Цин със сигурност щях да ви се отдам изцяло. — Цъ Си се обърна, знаейки, че тялото й ще се очертае великолепно на фона на горящите трупи зад нея. — Но постепенно всичко се свързва не толкова с дълга ми, колкото с вас и мен. Моля, простете думите ми, ако ви изглеждат просто ласкателство, но никога през живота си не съм срещала мъж като вас. Мъж, който може да влезе във Великото вътре и да върви из дворове и дворци без никакъв намек, че го е страх или че е поразен от видяното. Тази сила и самопознание е нещо невиждано между тези стени от смъртта на могъщия Циенлун преди повече от шейсет и пет години, несъмнено най-великият манджурски император. Отново ви моля да простите за думите, но нашата сила докосва една част от мен, която оставаше пуста, защото този дворец е изпълнен със слабост и страх. Признавам, че копнеех от много години за подобна сила. И ето ви тук, загадъчният синеок, който се измъкна от същото това място, като скочи от външните стени на Забранения град, за да избяга от обкръжилите го войни евнуси.

— Единственият ми друг избор бе да ги избия на място — отвърна Рандъл. — А подобно нещо щеше да предизвика много повече суматоха и грижи.

— Няма значение дали сте избили стражите или не. Вие сте човек с голяма сила, който се е върнал в Забранения град да постигне собствените си цели. Виждам го в забележителните ви сини очи. Но въпросът си остава. Защо?

Преди Рандъл да успее да отвори уста, Цъ Си заговори отново:

— Идвате тук със съвети и напътствия, за които съм ви много благодарна. Но откъде мога да съм сигурна, че намеренията ви са точно такива, каквито казвате? Каква е гаранцията, че наистина сте тук, за да ми помогнете, а не сте шпионин, пратен да осигури унищожаването на Цин отвътре?

— Тук съм, за да ви помогна — отвърна Рандъл. — Ако не беше така, още щях да съм с лорд Елгин и щях да го посъветвам да атакува Пекин, без да се замисля, и да смаже жалката ви съпротива тук.

— Така твърдите вие. Ами ако целта ви е да превземете Средното царство, без да унищожавате Пекин? Как бихте я постигнали в такъв случай?

Рандъл се усмихна.

— Тук съм, за да ви помогна, императрице. Можете да сте сигурна в това.

— И не искате нищо в замяна?

— Нищо.

— От опит зная, че на човек, който не иска нищо в замяна, не може да се има доверие. Всички трябва да действаме с някакъв мотив. Такъв е балансът на живота, ин и ян. И докато не видя мотива ви, не мога да ви се доверя, Рандъл Чен. Аз отлично преценявам характерите на хората. Благодарение на това се издигнах — и оцелях — между тези стени, заобиколена от най-пресметливите и коварни принцове, министри и безбройни мандарински благородници. Да не говорим за вечните амбиции на полумъжете и наложниците, стремящи се да се изкачат по политическата стълбица с всички възможни средства, дори това да означава унищожаването на другите. За един външен човек Забраненият град е място на неописуема красота. Но за жителите му той е непрекъснато бойно поле за неспокойните вълни на властта, които прииждат и се оттеглят по прищявката на един човек, който също е манипулиран от всички около себе си.

— Наясно съм какво е това място, императрице. И не съм част от този свят.

— Вие сте част от този свят — отвърна Цъ Си и в гласа й се долови отчаяние. — И трябва да ви третирам точно като такъв.

Рандъл остана изненадан, че тя изглежда така уязвима. И благодарение на проучванията си преди осъзна, че онова, което говори, е истина. Може би двамата с Уилсън бяха надценили силата й и тя бе по-близо до пречупването, отколкото си бяха представяли.

— Трябва да бъдете силна — прошепна той. — Толкова много неща зависят от това.

Тя го посочи с елегантен пръст. Пламъците танцуваха зад нея.

— В такъв случай трябва да ме убедите, че мога да ви се доверя. Това е единственият път напред за нас.

— Няма как да ви убедя.

— Както казах — повтори тя, — имам нужда да ми дадете повече от това, което ми дадохте.

— В такъв случай се озоваваме в безизходица, императрице. Вие искате от мен нещо, което просто не мога да ви дам. Истината за мотивите ми е забулена в тайна, свързана със самата зора на времето. Но достатъчно по тази тема. Вече знаете, че съм тук, за да ви помогна.

— Щом сте тук, за да ми помогнете, както сам казвате, значи ще ми угодите.

— Как да ви угодя?

— Трябва да ми позволите да ви докосна — отвърна тя. — Да докосна кожата ви. Тогава със сигурност ще открия основата на намеренията ви.

— Ще откриете само това, че ви желая — каза той. — Докосването няма да ви каже нищо друго.

Цъ Си се засмя.

— В такъв случай не знаете нищо за човешкото тяло. Ще науча повече за вас от едно-единствено докосване, отколкото от стотици разговори. Умът може да лъже с лекота, но тялото е винаги честно.

Сърцето ма Рандъл се разтуптя, когато императрицата се плъзна по гладкия тъмен под към него, сякаш излизаше от пламъците. Докато се движеше, елечето й се развя, разкривайки безупречното й тяло. Рандъл знаеше, че правилната постъпка бе да я спре с груба дума или жест, но изведнъж беше станал напълно безпомощен.

Цъ Си вече стоеше между разтворените му крака.

Секундите се точеха като минути, докато тя смъкна елечето от раменете си и то падна на пода. После се завъртя грациозно и разви алената си пола, оставяйки тежката коприна да се свлече на купчина около глезените й.

Най-сетне очите на Рандъл пируваха с голото тяло на Цъ Си. Макар непрекъснато да си казваше да не го прави, той бе мечтал за този момент още преди да я срещне. Повтарянето да не я желае беше предизвикало обратния ефект.

Цъ Си се наведе с чупка в кръста, протегна показалец и докосна челото му. Допирът бе забележително топъл, докато тя движеше пръст надолу по лицето му, после по врата. Тя дръпна копринената му връзка, бавно разкопча ризата му и я разтвори. Рандъл усети как дълбоко в него се надига страх, какъвто не бе изпитвал никога досега въпреки всичките си необичайни преживявания. Цъ Си протегна двете си ръце, опря меките си длани от двете страни на лицето му и го погледна в очите.

— Откъде идваш? — тихо рече тя.

Сърцето на Рандъл туптеше полкова бързо, че едва можеше да мисли. Искаше да се дръпне от нея, да се откъсне от онова, което всяка клетка в човешкото му тяло желаеше така диво. Но въпреки това можеше само да седи и да я остави да го докосва. При цялото си обучение и подготовка не можеше да сдържи мислите, които вече започваха да се носят в съзнанието му като бързо течаща вода.

Дланите на Цъ Си се плъзнаха надолу към гърдите, по стомаха, все по-надолу и по-надолу, с бавни и в същото време влудяващи движения.

— Кой си ти? — отново рече тя и сладкият й дъх погали лицето му.

На фона на танцуващата светлина Цъ Си притисна тялото си в неговото и той усети тежестта й, допира на кожа върху кожа.

— Трябва да зная истинската ти цел тук — прошепна тя.

Неспособен да се владее повече, Рандъл обви ръка около нея и я привлече към себе си. Искаше да усети пълната й тежест в скута й, искаше дланите му да галят тялото й. Взираше се в сладката й уста и си представяше как езикът му докосва нейния. Единственият звук, който чуваше, беше биенето на собственото му сърце и бученето на кръвта, втурнала се по вени и артерии като силен порив на вятъра.

Цъ Си се отдръпна едва-едва в отговор на жеста му. Преди ръцете му да успеят да я обгърнат съвсем, тя се дръпна отново. Рандъл се пресегна и тя се отдръпна още повече, като ръцете и тялото й най-сетне се отделиха от него. Внезапното отхвърляне беше като докосване на оголен нерв, вкоренен в първобитната му страст.

— Мога да ти се отдам само ако ми кажеш защо си тук — рече тя, като се отдалечаваше толкова плавно, колкото бе приближила.

На Рандъл му идеше да изкрещи, но някак успя да се овладее. Вместо това седна приведен напред в нещо като опит отново да бъде по-близо до нея. Но с всяко движение тя се отдалечаваше още повече, назад към лудуващите оранжеви светлини на огъня.

— На човек без мотив не може да се има доверие — прошепна Цъ Си и в обикновено спокойния й поглед се прокрадна страх.

Рандъл стана и пристъпи към нея. Объркването му беше същинска агония. Беше го привлякла, а сега се отдръпваше? Той беше пиян от желание; знаеше, че тя също го иска, но въпреки това се дърпаше.

— Каза, че би направила всичко, за да покажеш благодарността си — грубо рече Рандъл. Чу се да изрича думите, но не беше сигурен откъде точно идват те. — Време е да я демонстрираш.

— Не и докато не получа онова, което аз искам — отвърна Цъ Си. — Достатъчно си силен да ме вземеш против волята ми, ако толкова искаш, но няма да ти се отдам напълно, докато не ми разкриеш истинските си намерения.

С всяка стъпка напред Рандъл усещаше как жегата от гигантското огнище сгорещява кожата му.

— Не бягай от мен — прошепна той.

Цъ Си стоеше гола и уязвима пред него, с полуотворена уста.

— Можеш да вземеш това тяло — прошепна тя с влажни устни. — Но това ще бъде жалко завоевание.