На ръба на гроба

Епилог

След седмица погребахме Ранди. Дон изготви фалшиви документи, така че да изглежда, сякаш е станал жертва на трагична автомобилна катастрофа. Толкова тежка, че се налагаше ковчегът да бъде затворен. По мое настояване Дениз отседна при мен и Боунс. Тя се обвиняваше, че не е накарала Ранди да остане с нея, вместо да напусне онази стая, за да ни помогне. Опитвах се да я утеша, но сама си давах сметка, че съм безпомощна. Единственото, което можех да сторя, бе да я подкрепям. Можех да направя поне това.

Менчерес сам погреба Патра. Не знаех къде. Боунс също не знаеше, но не го и интересуваше. Беше му достатъчно, че тя е мъртва.

Същото се отнасяше и за оцелелите членове на семейството й. Някои потърсиха защита при други мастер вампири. Някои предпочетоха да останат независими, а имаше и такива, които се обърнаха към Боунс, надявайки се на неговата милост. Той я проявяваше в зависимост от тяхното място в йерархията на приближените на Патра. В края на краищата тя бе съществувала като вампир доста дълго време и избиването на всички от семейството й щеше да се превърне в масово убийство в епичен мащаб.

На някои от подчинените й, които я бяха следвали поради липса на избор, Боунс предложи сделка. Те му разкриха подробности за нейното богатство, а той им даде правото да живеят, без да се озъртат през рамо. Обаче с най-приближените на Патра, Боунс не преговаря. Той се възползва от част от зашеметяващото й богатство и обяви награда за тяхното елиминиране. Примамени от високата цена, мнозина ловци на глави изпълзяха от убежищата си, за да ги открият.

Не бяхме виждали Менчерес от нощта, в която прибра тялото на Патра и замина. Това бе преди повече от два месеца. Той се обаждаше по телефона, но не казваше къде е. Боунс не го притискаше, макар да сподели, че не разбира как изобщо Менчерес се е влюбил в Патра, да не говорим как е продължил да я обича след всичко, което тя извърши. Аз също не разбирах, но понякога в любовта няма никаква логика и е безсмислено човек да си блъска главата да я разгадае.

Досега не бе имало никакви последици, задето Менчерес бе използвал забранена магия. Някои от по-високопоставените мастер вампири помърмориха недоволно, но тъй като самата Патра два пъти бе използвала заклинания, никой от тях не пожела да предприеме нещо по въпроса. Или пък се страхуваха от Менчерес, защото той бе от малцината, които бяха достатъчно стари, за да знаят как се прави магия, и достатъчно силен, за да я прилага. А може би се притесняваха, че те могат да бъдат следващите мишени. След случилото се пред очите ми можех само да се радвам, че съм на страната на Менчерес. Обаче ме безпокоеше мисълта, че един ден Боунс може да притежава същата могъща сила. Някои неща не трябваше да бъдат възможни и знанието, че са, ме плашеше.

Но в момента нямах намерение да се притеснявам за това. До мен бе мъжът, когото обичах, и най-добрата ми приятелка, на която трябваше да помогнала преодолее скръбта. Нека бъдещето само да се безпокои за себе си.