На ръба на гроба

Глава 2

Събудих се сама в леглото ни. Един сънен поглед наоколо ми разкри, че Боунс не е в спалнята. Изпълнена с любопитство, слязох по стълбите и го открих на дивана във всекидневната.

Той гледаше през прозореца към планинския хребет в далечината. Вампирите имаха способността да седят съвършено тихо, неподвижни като статуи. Боунс определено бе красив като произведение на изкуството. На лунната светлина тъмнокестенявата му коса изглеждаше по-светла. Беше я боядисал от руса отново в естествения й цвят, за да е по-незабележим, когато сме на работа. Ефирните сребристи лъчи осветяваха и извивките на слабото му лице с кристално гладка кожа. Тъмните му вежди бяха в тон с цвета на очите му, когато не светеха във вампирско зелено. Сенките подчертаваха още повече перфектно изваяните му високи скули, когато той обърна глава и ме видя да стоя до вратата.

— Здравей. — Загърнах по-плътно халата, който бях облякла, усещайки във въздуха напрежението, което го изпълваше. — Нещо не е наред ли?

— Няма нищо, съкровище. Всъщност съм малко неспокоен.

Това привлече вниманието ми. Седнах до него.

— Ти никога не си неспокоен.

Боунс се усмихна.

— Имам нещо за теб, обаче не знам дали ще го искаш.

— Защо да не го искам?

Той се смъкна от дивана, за да коленичи пред мен. Аз все още не схващах. Едва когато видях черната велурена кутийка в другата му ръка, ми проблесна.

— Катрин. — Ако вече не се бях досетила за намерението му, използването на истинското ми име за първи път щеше да ми го подскаже. — Катрин Катлийн Кроуфийлд, ще се омъжиш ли за мен?

Едва тогава осъзнах колко много съм искала той да ме попита точно това. Разбира се, ние бяхме женени по вампирските закони, но срязването на дланта на Боунс и поставянето й върху моята заедно със заявлението, че ме обявява за своя съпруга, не се покриваше много с обгърнатите в бяло сватбени фантазии, които имах от малка. Освен това Боунс го бе направил, за да предотврати избухването на война между своето семейство и това на създателя му Иън по въпроса кой има права над мен.

Обаче докато гледах сега Боунс, всичките ми детски фантазии се изпариха. Вярно е, че той бе бивш човек жиголо, превърнат във вампир убиец вместо в очарователен принц, но нито една героиня от приказките не се е чувствала така, както се почувствах аз, когато мъжът, в когото бях лудо влюбена, ме помоли на колене да стана негова жена. Гърлото ми се сви от вълнение. Как можеше да съм такава късметлийка?

Боунс изпуфтя с престорено раздразнение.

— За първи път загуби дар слово. Ако нямаш нищо против, избери някакъв отговор. Напрежението ме измъчва.

— Да.

Очите ми се напълниха със сълзи, въпреки че се разсмях от истинската радост, която изпълни цялото ми същество. Нещо хладно и твърдо се плъзна на пръста ми. Едва успях да го видя, тъй като погледът ми бе замъглен, но зърнах червен блясък.

— Поръчах да изработят този пръстен преди почти пет години — каза Боунс. — Знам, че си мислиш, че по-рано бях притиснат от обстоятелствата да се обвържа с теб, но това не е вярно. Винаги съм искал да се оженя за теб, Котенце.

За хиляден път съжалих за начина, по който го бях напуснала преди години. Тогава смятах, че го предпазвам. Оказа се, че просто ненужно бях причинила болка и на двама ни.

— Как може да се притесняваш да ми предложиш брак, Боунс? Бих умряла за теб. Тогава защо да не искам и да живея за теб?

Той ме дари с дълга, страстна целувка и едва когато се отдръпнах от него, останала без дъх, прошепна върху устните ми:

— Знам само, че същото искам и аз.

По-късно лежах в прегръдките му, очаквайки зората, която скоро щеше да настъпи.

— Какво предпочиташ: да избягаме или да направим голяма сватбена церемония? — попитах сънливо.

Боунс се усмихна.

— Знаеш какви сме ние вампирите, съкровище. Винаги си падаме по пищни изпълнения. Освен това съм наясно, че вампирското ни обвързване не се покрива с представата ти за истинска сватба, затова искам да го направим както трябва.

Възкликнах развеселено:

— Еха, голяма сватба! Ще ни трябва адски много време да обясним менюто на фирмата за кетъринг. Избрани блюда с говеждо или морски дарове за хората, сурово месо и части от тяло за гулите… и буре топла прясна кръв на бара за вампирите. Боже, направо си представям изражението на майка ми.

Усмивката на Боунс стана лукава и той скочи от леглото. Гледах го с любопитство, тъй като той отиде в другия край на стаята и набра някакъв номер на мобилния си телефон.

— Джъстайна?

Втурнах се към него, щом чух името на майка ми. Боунс избяга далече от мен, като преглътна смеха си, и продължи да говори:

— Да, Боунс се обажда. Хайде сега, с толкова гадно име да ме наричаш… хм… хм, на теб също, сигурен съм…

— Дай ми телефона — настоях аз.

Той не ми обърна внимание и не ми позволи да го хвана. След случилото се с баща ми, майка ми мразеше вампирите с патологична страст. Тя дори на два пъти се бе опитала да уреди убийството на Боунс, затова сега той изпитваше такова удоволствие да й отмъщава.

— Всъщност, Джъстайна, не ти се обадих само за да си побъбрим какъв нежив убиец съм… точно така, и жалко жиголо. Казвал ли съм ти, че майка ми беше проститутка? Не? О, мътните ме взели, всъщност аз произхождам от няколко поколения проститутки…

Поех си рязко дъх, когато Боунс разкри още една пикантна подробност за миналото си на майка ми, на която сигурно вече бе избила пяна на устата.

— Обаждам се, за да ти съобщя една добра новина. Помолих дъщеря ти да се омъжи за мен и тя прие. Поздравления, официално ще ти стана зет. Искаш ли отсега да ти викам мамо или да изчакам да мине сватбата?

Хвърлих се напред, правейки голям скок във въздуха, и най-накрая го хванах, като изтръгнах телефона от ръката му. Боунс се смееше толкова силно, че дори му се наложи да си поеме въздух.

— Мамо? Там ли си? Мамо…?

— Може би трябва да й дадеш малко време, Котенце. Мисля, че припадна.

Имаше дни, в които изпитвах пристъп на истинско съжаление, че никога няма да бъда майка. По принцип вампирите не можеха да се възпроизвеждат. Да, баща ми е успял да направи бебе на майка ми, но само защото съвсем наскоро е бил превърнат във вампир. А пък аз никога не бих рискувала да предам моите генетични аномалии на дете чрез изкуствено оплождане, а още по-малко да осиновя такова, имайки предвид опасния ми начин на живот.

Обаче точно сега се радвах, че не съм майка. Бях се натъквала на някои страховити гледки, преследвайки вампири и гули, но да се изправя пред куп превъзбудени деца, които врещят, докато преминават от една компютърна игра на друга, знаейки, че не мога да се измъкна? Наистина бе плашещо.

Боунс чакаше извън „Чък Е. Чийз“2, щастливо копеле. Причината за това бе енергийното му излъчване. Другите вампири го усещаха, когато бе наблизо, така че обикновено наблюдаваше заведението отвън, докато нашата мишена не разбереше, че е преследвана, след което и той можеше да се включи в партито. При мен липсваше типичната за неживите аура, която се усещаше като статично електричество или силен токов удар, в зависимост от силата на вампира. Не, аз имах биещо сърце и дишах, което ме правеше да изглеждам безобидна… поне в очите на онези, които не знаеха какво съм.

Затова сега не показвах разголени части от тялото си. Хей, аз не играех ролята на примамка, така че не трябваше да нося обичайното облекло на уличница. Белинда бе тази с дълбоко изрязаното деколте и плитките дънки, които разкриваха няколко сантиметра от корема й. Беше накъдрила косата си и се беше гримирала, което бе рядкост, понеже като пленница на Дон рядко излизаше.

Гледайки Белинда, с русата й коса, нацупени устни и впечатляващи форми, хората никога не биха предположили, че е вампир, още повече посред бял ден. Дори тези, които вярваха в съществуването на вампирите все още робуваха на мита, че кръвопийците могат да излизат само през нощта. Което беше пълна глупост, както и това, че спят в ковчези и се страхуват от религиозни символи, а също и че могат да бъдат убити с дървен кол.

Малкото момче до мен ме дръпна за ръката.

— Гладен съм — заяви то.

Бях объркана.

— Но ти току-що яде.

То завъртя изразително очи.

— Госпожо, това беше преди час.

— Наричай ме мамо, Итън — напомних му, лепвайки лъчезарна усмивка на лицето си, докато измъквах още пари от джоба си. Толкова откачена мисия досега не бяхме провеждали. Така и не разбрах откъде Дон бе намерил това десетгодишно момченце, което да ни служи за прикритие. Но той бе уредил Итън да дойде с нас, казвайки, че ако прекараме часове наред в „Чък Е. Чийз“ без дете, нашите мишени ще ни помислят или за педофили, или — очевидно — за ловци на вампири.

Итън грабна парите от шепата ми, без да ме изчака да преброя банкнотите.

— Благодаря — каза той и хукна към щанда за пици.

Добре, това изглеждаше достоверно — през целия този ден, както и през предходния, бях видяла много деца да постъпват по същия начин с родителите си. Мили боже, за храна и безброй жетони за игра, за два дни тук бях похарчила повече пари, отколкото обикновено харчех за седмица работа по баровете, наливайки се с джин с тоник. Е, поне бяха парите на Чичо Сам, а не моите.

„Чък Е. Чийз“ беше само на един етаж, което улесняваше задачата ми да не изпускам Белинда от очи. Тя беше в сектора от лявата страна на входната врата и играеше на Скибол3. Белинда направи още едно перфектно хвърляне на топчицата в центъра на кръговете. Светлините угаснаха, докато машината изплюваше още билетчета през страничния отвор. Имаше цяла купчина такива до краката си и доста бащи, както и деца, скупчени около нея, й се възхищаваха.

Но тук нямаше нито един друг вампир, макар че заведението бе свързано с изчезването на едно семейство преди три седмици. Не че някой от посетителите знаеше за това. Само защото една от охранителните камери бе уловила чифт светещи зелени очи на паркинга, Дон подозираше, че в странното изчезване на семейството са замесени вампири.

Неживите убийци обичаха да посещават едно и също ловно поле повече от веднъж, което ме изумяваше. Ако вампирите или гулите не се връщаха на местопрестъплението, специалният отдел на чичо ми към Министерството на Отбраната щеше да остане без работа. Някои от тях нямаха достатъчно акъл да бъдат като мълнията и никога да не нанасят удар два пъти на едно и също място.

Мобилният ми телефон завибрира. Откачих го от колана си, погледнах дисплея и се усмихнах. Изписаният телефонен номер бе 911, което означаваше, че на паркинга току-що е бил видян вампир. Без да изпускам Итън от очи, се промъкнах предпазливо до мястото, където беше Белинда. Тя ме изгледа раздразнено, когато докоснах ръката й.

— Време е за шоу — прошепнах.

— Махни си ръката от мен — отвърна тя, без да престава да се усмихва мило.

Вместо това, аз я стиснах силно.

— Ако се опиташ да ни извъртиш някой номер, ще те убия. Ако Боунс не ме изпревари.

За секунда очите на Белинда присветнаха в телено, но после тя сви рамене.

— Още десет години, после няма да ми се налага да се занимавам повече с теб.

Аз я пуснах.

— Точно така. Така че не прецаквай добрата сделка, която и без това не заслужаваш.

— Не трябва ли да се отдалечиш от мен, Жътварю? — изсъска тя толкова тихо, че дори аз едва я чух. — Не искаш да изплашиш рибата, нали?

Хвърлих й хладен, преценяващ поглед, преди да се обърна и да се отдалеча. Не се бях пошегувала. Ако Белинда ни извъртеше някой номер по време на мисията и застрашеше някое от многобройните деца тук, щях да я убия. Но както се казва, бяхме й отпуснали каишката. Сега трябваше да чакаме и да видим дали ще се справи.

Докато се връщах към Итън, телефонът ми отново завибрира. Погледнах го и мислено изпъшках. Още едно 911. Това означаваше, че има двама вампири. Не беше добре.

Стигнах до момчето, с намерението да следя зорко и него, и вратата. Не след дълго видях да влизат двама мъже със специфичен тен на кожата и целенасочени движения, които отличаваха вампирите от хората.

Огледах отново притеснено вътрешността на „Чък Е. Чийз“. С всички деца тук това бе възможно най-лошото място за конфронтация с неживи. Ако аз бях стръвта, щях да се помъча да примамя вампирите на паркинга, за да сведа до минимум опасността за околните. Обаче на Белинда вероятно нямаше да й пука, за да го направи. Е, трябваше просто и аз да се включа.

Хванах Итън за ръка и му казах:

— Време е.

Синьо-зелените му очи се разшириха.

— Лошите хора са тук? — попита той шепнешком.

Съмнявах се, че Дон е обяснил на момчето или на родителите му — които и да бяха тези откачалки, оставили сина си да участва в това — какви „лоши хора“ преследваме. И аз нямах намерение да му давам допълнителни подробности.

— Помниш, че не трябва да те губя от поглед, нали? — казах нежно, но категорично. — Всичко ще бъде наред.

Итън кимна, видимо събирайки кураж.

— Добре.

Какво послушно момче.

Мобилният ми телефон пак завибрира с нова серия от номера на дисплея.

911–911.

— О, м… да му се не види — възпрях се навреме.

Итън примигна срещу мен.

— Какво не е наред?

Стиснах по-здраво ръката му.

— Нищо.

Това беше лъжа, разбира се. Вдигнах очи точно навреме, за да видя трети вампир да влиза през вратата. После и четвърти. Белинда, която тъкмо се канеше да хвърли следващата топка, се спря, погледна ги и се усмихна широко.

Това щеше да бъде ужасен следобед.