На ръба на гроба

Глава 9

Независимо от трескавото проследяване на сметките на Домино с надеждата да установим кой е предоставил парите, останахме с празни ръце. Който ида го бе направил, определено бе умен. Фирми фантоми, фалшиви имена, закрити сметки — това бяха само част от трудностите, с които се сблъскахме.

Две седмици по-късно телефонът на Боунс иззвъня. Пронизителният звън трябваше да ми прозвучи като предупреждение, но аз се бях съсредоточила върху документите пред себе си.

— Ало… а, не познах номера ти, Менчерес. Името веднага привлече вниманието ми. Какво ли искаше вампирският прагосподар на Боунс?

Докато слушаше, спокойното лице на Боунс се превърна в непроницаема маска. После той каза:

— Добре. Ще се видим скоро. — И затвори телефона.

— Е? — подканих го аз.

— Менчерес ме покани у тях, за да обсъдим нещо.

Смръщих вежди.

— Не можеше ли просто да ти го каже по телефона?

— Сигурно е нещо важно, сладурче — отвърна леко раздразнено Боунс. — Моят прагосподар не обича да драматизира, така че за каквото и да иска да говорим, определено не е за да ме попита дали ще поливам цветята му, докато отсъства за малко от града.

Въпреки че бях облечена с дебел пуловер, по гърба ми полазиха студени тръпки. Какво ли толкова важно искаше Менчерес да обсъди с Боунс, та той да захвърли всичко, за да се срещнат лично?

Имаше само един начин да разбера.

Менчерес ни отвори вратата лично и аз цялата потреперах от съприкосновението с могъщата му аура. Енергията се вихреше около него като малка гръмотевична буря. Чертите на лицето му издаваха египетския му произход, а царственото му държание и дългата до кръста черна коса му придаваха вид на фараон. Предположих, че е на над две хиляди години, но изглеждаше на не повече от двайсет и пет.

— Имаш чудесен дом — отбелязах, когато влязохме, оглеждайки богато украсената къща. — Виждам защо ти е нужно толкова пространство при многобройните ти гости.

Бях очаквала, че ще бъдем заобиколени от обичайния антураж на Менчерес, но грешах. По всичко личеше, че в къщата сме само ние тримата, като изключим няколкото кучета — порода мастиф. Благородни животни. Самата аз си падах повече по котки.

Боунс ме изгледа косо, което накара неговият прагосподар да се усмихне.

— Не се притеснявай, може да говори каквото си иска. Харесва ми прямотата й. Прилича на твоята, само че понякога е по-малко дипломатична.

— Жена ми правилно отбеляза, макар и нетактично — каза Боунс. — Обикновено край теб винаги има няколко от приближените ти. Трябва ли да приема отсъствието им като знак, че искаш разговорът ни да си остане между нас?

— Помислих си, че ще искаш именно това — отговори Менчерес. — Преди да продължим, мога ли да ви предложа нещо? Тук има всичко.

Можех да се обзаложа, че е така. Къщата бе три пъти по-голяма от нашата и притежаваше огромна изба. Боунс ми беше казал, че неговият прагосподар поддържа персонал от вампири и гули, а също така е приютил някои членове на семейството му, както и че има запаси от „жива закуска“. За старец като него е разбираемо да има голям антураж.

Боунс си поръча отлежало уиски. Аз се отказах, искайки веднага да минем по същество. Менчерес ни въведе в една прекрасна гостна, обзаведена в подчертано мъжки стил — тапицирани с лъскава кожа дивани, каменна камина, дървен под и ръчно тъкани килими. Менчерес се разположи на дивана срещу нас и едно от кучетата веднага легна в краката му. Боунс държеше в едната ръка чашата си, а с другата стискаше моята длан.

— Харесва ли ти уискито? — попита ме Менчерес.

— За бога, просто кажи какво е предложението ти — възкликнах аз, тъй като със способността си да чете мисли, той така или иначе бе доловил нетърпението ми.

Студените пръсти на Боунс стиснаха ръката ми.

— Не можах да се въздържа — продължих аз, обръщайки се повече към него, отколкото към Менчерес. — Виж, мога търпеливо да флиртувам с враговете си и после да ги убия, или направо да ги убия. Обаче не мога да говоря със заобикалки. Менчерес не ни е извикал да дойдем чак дотук, за да ни пита дали уискито е добро.

Боунс въздъхна.

— Прагосподарю, ще бъдеш ли така добър… — Красноречивият му жест довърши недоизказаното „да минеш по същество“.

Менчерес се наведе напред и впери стоманено сивите си очи в тъмнокафявите очи на Боунс.

— Предлагам да сключим дълготраен съюз между нашите две семейства, Боунс. Ако приемеш този съюз, ще те даря със силата, която някога бе дарена на мен.

Брей! Със сигурност не бяхме очаквали това.

Боунс замислено потупа с пръст брадичката си, докато аз неспокойно се въртях на мястото си. Вампирската политика и без това ме изнервяше, така че идеята за постоянен съюз с този супер зловещ вампир изобщо не ме зарадва. Трябваше да се крие нещо зад това предложение. Не можех да повярвам, че Менчерес го прави единствено от великодушие.

Явно и Боунс си бе помислил същото.

— Искаш да обединиш двете семейства и да увеличиш силата ми? Защо имам чувството, че не ми казваш всичко?

Лицето на Менчерес остана безизразно.

— Задава се война. Видях я. С твоята новопридобита сила и обединението на семействата ни ще имаме по-големи шансове да победим.

— Знаеш със сигурност или си имал видение за нея? — попитах аз.

Освен че бе способен да чете мислите на всеки, който имаше пулс, Менчерес бе известен с виденията си. Кратки надзъртания в бъдещето или нещо такова. Не бях сигурна дали е вярно — ако беше, защо не играеше на лотария? — но Боунс вярваше, че прагосподарят му притежава тази ясновидска дарба, а пък той го познаваше от векове.

— Войната е неизбежна — отговори Менчерес с глас, лишен от емоция.

Боунс обмисли чутото. Аз запазих мълчание. Изборът бе негов. Той познаваше Менчерес откакто бе станал част от света на неживите. Бях далеч от мисълта да изразявам неодобрението си само защото старият вампир ме изнервяше.

След дълго мълчание Боунс най-накрая кимна в знак на съгласие.

— Ще го направя.

Знаех, че Менчерес ме е чул, когато изругах наум „О, мамка му!“, въпреки това той не каза нищо. Просто стана, отметна дългата си черна коса и прегърна Боунс.

— Ще скрепим нашия съюз следващата седмица. Дотогава не казвай на никого, освен на най-доверените си хора.

След това Менчерес го пусна и хладно ми се усмихна.

— Сега вече можете да си вървите, Кат.

Къщата, в която Менчерес организира събирането в чест на скрепяването на съюза им с Боунс, в известен смисъл имаше сантиментална стойност за мен. Именно в нея се бях срещнала с Иън, когато той се опита да ме изнуди да стана част от семейството му, но вместо това се бях омъжила за Боунс. Очевидно тя принадлежеше на Менчерес, а Иън я бе използвал през онази нощ.

Що се отнася до Иън, като бивш господар на Боунс, той също бе удостоен с покана за тазвечерното тържество. Боунс бе довел и всичките си потомци — над двеста вампира, без да броим гулите, които бяха около стотина.

За да побере всичките си преки потомци, Менчерес трябваше да наеме цял стадион, затова се бе ограничил да покани само най-силните и предпочитаните от него членове на семейството си. За да станат свидетели на новия съюз, присъстваха и видни господари на други семейства, като не всички от тях бяха приятелски настроени.

Много от разкошните дивани, които преди няколко месеца бяха наредени около централната част на залата, сега ги нямаше, тъй като за събралото се множество имаше нужда от повече пространство. Помещението бе превърнато в салон за прием с няколко стола и дивани по края, запазени само за най-почетните гости. Централната част бе празна, така че всички останали щяха да стоят прави.

Това бе най-голямото сборище на неживи, което бях виждала. Излъчващата се от тях енергия направо пронизваше кожата ми. Нашата почетна охрана се състоеше от Спейд, Тик Ток, Ратлър, Зиро и още десетина повече или по-малко познати вампири. Имената им може и да ми убягваха, но не и техните енергийни нива. Дори в помещение, в което повече от половината присъстващи бяха потомци на Боунс и Менчерес, нашият ескорт излъчваше енергия, която направо пращеше от безмълвно предупреждение. Радвах се, че бях част от тази група, а не трябваше да се изправя срещу тях на бойното поле — енергията им просто щеше да ме размаже.

Когато се качихме на квадратната платформа в средата на залата, изпитах усещането, че се намирам на боксова арена. В единия й ъгъл застана Менчерес, а в другия — Боунс, и никой не разговаряше. Мълчаха и всички зрители. После Менчерес пристъпи в средата и се обърна към публиката.

Беше облечен в бяла египетска туника, препасана с колан, за който можех да се обзаложа, че е от чисто злато. Горната част на ръцете му бе пристегната от златни гривни и даже кожата му хвърляше леки златисти отблясъци. Сигурно бе използвал златна пудра. Дългата му черна коса се спускаше свободно по гърба и бе прихваната само от тънка корона от лазурит, която минаваше през челото. Всичко това придаваше на Менчерес вид, сякаш бе слязъл от древна фреска на египетска гробница. По дяволите, ако не грешах, в някоя от фараонските гробници наистина имаше негово изображение.

— Всички вие сте тук, за да станете свидетели на обричането ми във вярност към съюз, който може да бъде разтрогнат само от смъртта. От тази нощ нататък се заклевам, че всички от моето семейство ще принадлежат на Боунс, както и всички от неговото семейство ще принадлежат на мен. Като доказателство на моите думи и за скрепяването на този съюз, предлагам моята кръв. Ако го наруша по някакъв начин, трябва с нея да измия вината си. Криспин, ти, който си приел името Боунс, приемаш ли предложението ми да се обединят нашите семейства?

Боунс стисна ръката ми и отиде да застане до стария вампир.

— Да, приемам.

Менчерес забави следващия си въпрос може би за по-голяма тържественост.

— А с какво доказателство ще подкрепиш своята дума?

Боунс отвърна спокойно:

— Ще подкрепя думата си с моята кръв. Ако предам нашия съюз, пак тя трябва да измие вината ми.

При обичайни обстоятелства сега те трябваше да срежат дланите си и да си стиснат официално ръцете, точно като при вампирската брачна церемония. Но тази нощ на гостите им предстоеше да видят нещо друго. Всички присъстващи знаеха, че Менчерес и Боунс обединяват семействата си, но нямаха представа каква ще е цената на този съюз — прехвърлянето на сила. Така че само стоящите на платформата не се изненадаха, когато старият вампир, вместо да извърши традиционното срязване на дланта си, наклони глава към шията на Боунс.

Сред наблюдателите се разнесоха изумени възклицания. Предполагам, че вече се досещаха какво се случваше. Чух как стоящият на третия ред от платформата Иън злобно изруга. Реакцията му ме накара да се усмихна. О, някой май се чувстваше пренебрегнат!

Иън не беше единственият. Чуха се още недоволни викове от страната, където стояха потомците на Менчерес. Явно те самите се бяха надявали някой ден да получат този дар. Това бе другата причина, поради която бяхме довели охрана с нас — ако някой или група вампири не се ограничеше единствено до издаването на недоволни възгласи.

Без да обръща внимание на тази врява, Менчерес продължи да пие кръв от шията на Боунс. Когато най-накрая отдръпна главата си, видях Боунс леко да се олюлява — загубата на кръв бе отслабила силите му. Съдейки по външния му вид, старият вампир бе източил солидно количество.

— Думата ми е скрепена с кръв — изхриптя Боунс, — дадена и приета доброволно.

Менчерес на свой ред подканящо наклони глава и Боунс заби зъбите си в откритата му шия.

Този път бе различно. Във въздуха нещо се промени, сякаш в залата протече невидим ток. Между двете фигури в средата на платформата като че ли се създаде статично електричество и аз премигнах, разтривайки неволно настръхналите си ръце. Значи ето как ставаше предаването на сила. Боунс ми бе казал, че Менчерес трябва сам да пожелае да я дари; тя не можеше да бъде открадната като някой пие от кръвта му. Пред очите ми кожата на египетския вампир започна да излъчва някаква свръхестествена светлина, сякаш милиони звезди извираха от тялото му.

Внезапно зад нас се разнесе шум от боричкане. Някой или се опитваше да започне разправия, или да си пробие път към платформата. Спейд изрева някаква команда и няколко вампира се спуснаха от покрива като смъртоносни паяци. Те скочиха върху малката разбунена група и шумът веднага секна.

През това време Боунс продължаваше да пие, без да обръща внимание на случващото се около него, а краката му все по-стабилно стояха на пода. Знаех, че той не се храни с кръвта на Менчерес, а с всяко всмукване поглъща чиста сила. Блестящите искрици по кожата на стария вампир се прехвърлиха върху кожата на Боунс и попиха в нея със същата лекота, с която водата попива в пясъка. Гледката бе прекрасна и… плашеща.

В залата се разнесе усилващо се жужене, което за част от секундата прерасна в пронизителен тътен. Инстинктивно запуших с ръце ушите си точно когато Боунс залитна назад и тялото му изведнъж се отпусна. Втурнах се към него и го хванах, като бавно го положих на пода. Менчерес се справяше по-добре, макар и не много. Двама от хората му го сграбчиха под мишниците, когато главата му клюмна и той се олюля, като едва не загуби съзнание.

Държах главата на Боунс в скута си. Нашият охранителен отряд направи защитен кръг около пас, а Спейд предупреди на висок глас, че всеки, който се приближи, ще бъде убит. Той не преувеличаваше. Всичките ни хора бяха въоръжени със сребърни кинжали, подобни на тези, които бяха скрити под червената ми рокля.

Менчерес събра достатъчно сили, за да смотолеви:

— Думата ми е скрепена с кръв, дадена и приета доброволно. — После впи зъби във врата на един човек, доведен специално за тази цел.

Погледнах настрани, като галех лицето на Боунс и го чаках да дойде в съзнание.

След няколко минути той се свести. Усетих го по прилива на енергия, която ме накара да потреперя още преди да потрепнат клепачите му. Изведнъж Боунс ми се стори някак непознат. Вибриращата енергия, която обичайно се излъчваше от него, не само бе нараснала — тя продължаваше да расте ли да расте, докато не изпитах чувството, че той буквално ще избухне в ръцете ми.

В следващия миг ръката му стисна моята и аз рязко се отдръпнах, разтърсена, сякаш бях бръкнала в контакт.

— По дяволите, съкровище, чувствам се съвсем различно — бяха първите му думи.

Внимателно докоснах с ръка челото му.

— Добре ли си?

Беше глупаво да го питам при припукващата енергия, която боцкаше като с игли дланта ми, но не можах да се сдържа.

Той кимна утвърдително и отвори очи.

— Напълно. Всъщност никога не съм се чувствал по-добре, освен в миговете, когато сме били сами.

Прасе! Е, сега вече знаех, че това е същият мъж, в когото бях влюбена. Силата му може и да бе променена, но всичко останало си беше както преди. Изпитах направо облекчение, че е все така циничен.

— Тогава стани от мен, че лакътят ти се е забил в бъбреците ми и…

Нещо в изражението му ме накара да млъкна насред изречението.

— Какво? — попитах аз.

— Преди малко не ме ли нарече прасе?

Застинах на място. На глас ли го бях казала?

— По дяволите, не, не го каза! — отговори Боунс вместо мен и е ловко движение скочи на крака.

Мили боже, сега можеше да чете мисли? Това беше нещо, което никой от нас не бе очаквал да се случи.

Боунс ми помогна да се изправя и ме целуна. От него се излъчваше толкова силна енергия, че езикът му почти ме опари, когато се плъзна в устата ми, но после ми стана приятно. Много, много приятно.

— Шшшт! — прошепна той в ухото ми, след като устните му се откъснаха от моите.

Досетих се защо искаше да запази това в тайна. Ако враговете му не знаеха за новопридобитата му способност, нямаше да се притесняват, че ще прочете мислите им.

Няма да кажа нищо. Обаче двамата с теб трябва да си поговорим за това, защото не съм съгласна да нахлуваш в мозъка ми, когато си поискаш.

— Ох! — извиках неволно, когато той внезапно ме захапа за шията. Света Богородице, краката ми се подкосиха. Боунс ме подхвана в мига, в който коленете ми омекнаха.

Бяхме планирали след церемонията той да пийне малко от моята кръв. Въпреки че бе поел огромно количество от тази на стария вампир, тя не можеше да го нахрани. Можеше да го засити единствено човешката кръв и моята, макар че бе само наполовина такава. Не бях шокирана от ухапването му, а от невероятните еротични вълни, които ме заливаха при всяко смукване на устата му. По дяволите, никога не се бях чувствала така. Беше все едно че целува най-интимната част от тялото ми.

Боунс отдръпна устни от шията ми, но не ме пусна, което бе добре, защото иначе щях да се свлека на пода. Слава богу, че спря да пие от кръвта ми, защото бих потънала от срам ако стигна до оргазъм пред очите на хиляди хора. Достатъчно лошо бе, че всички можеха да усетят колко ми бе приятно да предоставя врата си за ползване като вкусен коктейл, но поне можех да си спестя желанието за цигара след това.

— Не се смущавай — каза тихо Боунс. — Аз се чувствам по същия начин всеки път, когато пия от теб. Скоро ще приключим тук, Котенце, тъй като формалностите вече минаха.

Без да ме пуска от прегръдките си, двамата се обърнахме към Менчерес. Той също се бе ободрил благодарение на кръвта на донора си, но се обзалагам, че не бе изпитал такова чувствено удоволствие. Старият вампир и Боунс си стиснаха ръцете и се обърнаха към тълпата.

— Нашият съюз е сключен — обяви официално Менчерес.

Думите на Боунс бяха по-прозаични:

— Време е да го отпразнуваме. Забавлявайте се, приятели.