На ръба на гроба

Глава 11

Стояхме в далечния край на моравата пред все още димящата къща. Пожарникарите бяха пристигнали, както и полицията, но този път на Хуан и Тейт не им се наложи да показват документите си. Не и при всички тези вампири, които можеха със зелените си очи да внушат на спасителните екипи първо да се заемат с гасенето на пламъците, а задаването на въпросите да оставят за по-късно… или напълно да забравят за тази част.

Ето защо никой от полицаите не обърна внимание на отчаяните викове на шестимата виновници за тазвечерния взрив. Другите четирима съучастници бяха заловени, след като първите двама вампири, подложени на жестока „обработка“, ги издадоха. По обясними причини, докато траеше това, на нито един от гостите не бе разрешено да си тръгне, въпреки протестите им. След двучасов „разпит“ най-сетне се разкри, че поръчителят на нападението е жена вампир на име Патра.

И както можеше да се очаква пак тя бе мистериозният покровител на Макс, макар да нямах никаква представа коя е и защо иска смъртта ми.

Щом чу името й, Боунс рязко вдигна глава и се втренчи в Менчерес. Египетският вампир затвори очи и на лицето му се появи изражение, което бих нарекла страдалческо.

— Нека да позная — казах, изпълнена с тревога от техните реакции. — Става дума за много стар и могъщ вампир, нали?

Боунс погледна към мен.

— Да. Тя е мастер вампир на повече от две хиляди години. Менчерес, знаеш какво означава това.

Туниката на стария вампир вече не беше искрящо бяла, а златистият прашец по кожата му бе скрит от саждите. Точно сега видът му напълно отговаряше на настроението му. Обаче, когато отвори стоманено сивите си очи, всичките му емоции бяха скрити зад непроницаема маска.

— Да. Означава война.

— Онези от вас, които не принадлежат към нашите семейства — каза високо Боунс на събраните вампири, — трябва да направят своя избор сега: да останат тук и да се присъединят към нас, или да изберат Патра и да си тръгнат. Само тази нощ можете да направите това свободно. Ако след това някой от вас или от семействата ви се изпречи на пътя ми, ще бъде убит.

Менчерес си изправи и застанало него.

— Решавайте — каза просто той.

Първи дойдоха при нас онези, в които не се съмнявахме. Спейд се приближи още преди Боунс да завърши изказването си. Родни последва примера му, както и няколко други видни представители на общността на неживите. Вампири и гули, които не познавах, също минаха на наша страна или от лоялност към Боунс и Менчерес, или от страх от тях.

Други не можеха да вземат толкова лесно решение. Някои просто се изнизаха в мрака, без да кажат и дума. Имаше и такива, които се колебаеха и изчакваха да видят колко ще останат и колко ще си тръгнат, за да решат чия страна да вземат. Ала най-много ме изненада реакцията на Иън, който мълчаливо кимна на Боунс и доведе хората си при нас. Бях сигурна, че ще си тръгне заради двете поражения, които понесе от Боунс през последните два месеца. Погледнах към Боунс и си помислих: Не му вярвам. В отговор той само леко сви рамене.

В крайна сметка, около седемдесет процента от независимите мастер вампири бяха заложили на нас. Останалите трийсет процента бяха предпочели противника ни. Обаче никой не знаеше колко от присъединилите се към нашия лагер бяха искрени. Само времето щеше да покаже.

След съответното вричане във вярност всички напуснаха руините на къщата. Надявах се, че Менчерес има застраховка, защото при експлозията бе загубил огромно количество ценни предмети, но после си помислих, че едва ли „вампирска вендета“ е включена като клауза в застрахователната му полица.

Менчерес, Ратлър, Тик Ток и Зиро тръгнаха с мен и Боунс към специално оборудвания ни джип. Освен другите екстри, той имаше бронирани стъкла, но преди да включи двигателя, Зиро провери дали няма поставени взривни устройства. Стигаше ни една преживяна експлозия. Спейд и Родни отговаряха за четиримата пленени заговорници и можех да се обзаложа, че им предстоеше един доста дълъг ден.

Когато се отдалечихме достатъчно, за да не се притеснявам, че можем да бъдем подслушани от други неживи, зададох въпросите, които не бях посмяла да изрека на глас преди това.

— Как тази жена е успяла да накара вампирите да се самовзривят? Очевидно е, че хората могат да бъдат хипнотизирани да станат ходещи бомби, но вампирите? Това не ми изглежда присъщо за тях.

Тик Ток седеше зад волана, Менчерес бе заел седалката до него, а ние с Боунс се бяхме настанили отзад. Добре че огромният автомобил имаше и трета седалка, та не се наложи другите вампири да седят в скута ни.

— Вероятно, като държи за заложник някой техен близък и заплашва, че ще го подложи на мъчения в случай на отказ — отговори Боунс. — Едва ли има нещо друго, което би накарало вампир да се пожертва по този начин, но ще разберем със сигурност, като разпитаме по-подробно нашите пленници.

Аз трепнах.

— Боже, тогава не мога да ги виня за извършеното. Може би не трябва да бъдеш толкова суров с тях…

— А те дойдоха ли при мен да ми кажат за заговора? — прекъсна ме Боунс. — Не. Ако го бяха направили, щях да се опитам да помогна на тях и семействата им, но те не дойдоха, макар че са знаели какви ще бъдат последиците.

Не започнах да споря с него. Вампирите си имаха други правила, а тъй като едва не бяха причинили смъртта на Боунс… Да, тези четиримата заслужаваха съдбата си.

— А тя наистина ли ще пощади семействата им?

Боунс вдигна рамене.

— Ще е в нейна полза. Иначе следващия път заплахата няма да подейства.

— Мразя тези гадости — промърморих аз. — Удари от засада. Заложници. Самоубийствени бомбени атентати. Нараняване на близки и приятели само защото обичат някой от противниковия клан. Сега нещата ще се влошат още повече, нали?

— Да.

В повечето случаи считах откровеността на Боунс за най-привлекателната черта на характера му. Обаче понякога ми се искаше той просто да ме излъже.

Въздъхнах дълбоко:

— Това ще отложи сватбата ни. Не можем да организираме шумно празненство при сегашната обстановка. Вместо марша на Менделсон в църквата вероятно ще се чуе тиктакането на някое взривно устройство.

— Съжалявам, сладурче — отвърна Боунс. — Няма да е безопасно, не и в този момент.

Освен ако не отидем направо в някое кметство и просто се подпишем — помислих си мрачно, но веднага се упрекнах, че се държа детински. Голяма работа, щяхме да вдигнем сватбата по-нататък. Имайки предвид случилото се тази вечер, отлагането й бе най-малката ми грижа.

— И коя все пак е тази Патра? — полюбопитствах аз. — Не виждам какъв е смисълът, от една страна, да стига до такива крайности, за да помогне на баща ми да ме убие, а след това да изпрати нейния лакей Талисман при Тейт е предложение да ме изведе от къщата, преди тя да избухне.

Видях как Менчерес изпъна гръб на предната седалка, щом Боунс отвърна:

— Не, няма никакъв смисъл, нали прагосподарю? Въпреки че мога да се сетя за няколко причини, поради които Патра би искала моята и твоята смърт, сега, когато свързахме в съюз двете ни семейства, нямам и най-малката представа защо тя ще преследва жена ми.

Нещо в тона му ме накара да погледна рязко към него, а после към мълчаливия вампир на предната седалка. Тук явно нещо се премълчаваше. Напрежението в автомобила нарасна, докато не стана осезаемо почти като мъгла.

— Никога не е било насочено срещу Кат — отвърна най-сетне Менчерес.

— Моля? — Вече бях ядосана. — По мое мнение, когато някой се опитва да ме убие, това определено е насочено към мен.

Старият вампир не се обърна, а продължи да гледа пътя отпред.

— Значи мнението ти е грешно, тъй като е напълно възможно да си само средство за постигане на целта. Макс и Калибос са смятали, че Боунс не го е грижа за теб и са решили, че може да им се размине за стореното. Обаче Патра е знаела, че Боунс те обича. И то толкова много, че смъртта ти ще бъде смазващ удар за него, което ще го направи лесна плячка. Това е единствената причина, заради която е помогнала на Макс, а не защото се интересува от теб, Кат. Убийството ти е само средство да стигне до Боунс.

Боунс изруга тихо, преди аз да избухна:

— Но защо? Какво й е направил той?

Лицето на Боунс стана още по-мрачно. Както бе омазан със сажди и пепел, той изглеждаше направо страховит.

— Мисля, че е време да й обясниш, прагосподарю.

— Всички ми завиждат за дарбата ми да предвиждам бъдещето — каза с горчивина Менчерес. — Нямате представа какво е постоянно да ме питат: защо не съм предвидил предстоящото земетресение или цунами, или изригване на вулкан, или самолетна катастрофа, или каквото и да е друго трагично събитие, засягащо съдбата на онези, които ме заобикалят. Не знам защо някои видения се появяват пред очите ми с кристална яснота, докато други са като обвити с пелена, а трети е невъзможно да бъдат различени. Мога да предупреждавам само за това, в което съм сигурен, и после да чакам да видя дали съм бил прав.

Премигнах изненадано. Никога не бях виждала Менчерес толкова разстроен. Хладната му невъзмутимост явно сериозно се бе пропукала и той изглеждаше готов да разбие с юмрук предното стъкло. Тик Ток го погледна с крайчеца на окото си, несъмнено за да прецени дали да спре джипа, или не.

— Никой не те обвинява за случилото се тази вечер — каза глухо Боунс. — Но още не си отговорил на въпроса ми.

Не, не беше, но добре бе завоалирал нещата. По дяволите, след избухването му почти не си спомнях за какво ставаше дума. А, да, защо онази стара кучка искаше смъртта на Боунс. Съсредоточи се, Кат!

— Преди много години предупредих Патра какво ще се случи, ако продължи по избрания от нея път. — Гласът на Менчерес бе толкова тих, че трябваше да напрегна слух, за да го чуя. — Преди няколко века имах видение за мъж, който се женеше за жена, която не беше нито човек, нито вампир, нито гул, а после този мъж прониза с кинжала си Патра. Сега разбираш, Боунс, че щом се разкри, че Кат е полувампир и двамата се свързахте в брак пред Иън, Патра е разбрала, че онова, което й бях предсказал преди толкова години, ще се сбъдне. Решила е, че единственият начин да избегне тази съдба, е като те убие.

— Кучи син — яростно изкрещях аз. — Знаел си, че Патра ще преследва с всички сили Боунс, но не го предупреди. Не направи нищо!

— Котенце, раздорите помежду ни няма да разрешат проблема — каза Боунс, но по тона му си личеше, че и той не е доволен. — Трябва да бъдем единни, иначе ще осъществим замисъла на Патра вместо нея.

Логиката в думите му проникна в мозъка ми през алената пелена на яростта, която ме подтикваше „Убий го! Убий го!“, отнасящо се за вампира на предната седалка.

Менчерес поклати глава.

— След нощта у Иън изпратих мои хора, които постоянно охраняваха Боунс, освен в случаите, когато изпълнявахте мисии за твоя чичо Дон. Нещо повече, аз… аз очаквах, че когато осъзнае, че съм бил прав, Патра ще престане да заговорничи срещу мен. Но след случилото се с Кат разбрах, че тя няма да се откаже от намеренията си. И именно затова побързах да предложа на Боунс да сключим съюз. Смятате ли, че без него, който и да е от вас има шанс да оцелее?

Сурови думи. Боунс погледна решително Менчерес.

— Напълно си прав. Аз ще убия Патра за това, което причини на съпругата ми, независимо дали ще се застъпиш за нея, или не.

— Защо ще го прави, по дяволите? — попитах раздразнено. — Струва ми се, че тя иска да унищожи и него, иначе нямаше да превърне дома му в огромно барбекю с надеждата, че и той ще бъде в къщата заедно с теб. Всъщност, могъщи прагосподарю, защо самият ти не си я премахнал? Не можеш ли да се справиш със собствени сили?

Старият вампир затвори очи. Вместо него ми отговори Боунс:

— Има неща, които не знаеш за Патра. Когато е станала вампир, тя е избрала името на майка си — една от най-прославените владетелки на Египет, като просто го е съкратила. Патра е дъщеря на Клеопатра и Менчерес отказва да я убие, защото… тя е негова съпруга.