На ръба на гроба

Глава 13

На следващия ден двамата с Боунс потеглихме с колата към Дениз. Не бях виждала най-добрата си приятелка от доста време — първо заради превръщането на Тейт във вампир, а после заради последвалите неразбории след отвличането ми. Така че щеше да е чудесно просто да си побъбрим и да се отпусна. Дениз знаеше всичко за мен: за Боунс, вампирите, гулите и дори за войната, в която бяхме въвлечени. Все пак й се бях обадила, за да й обясня причината за внезапното й преместване. Доколкото познавах Дон, вероятно просто бе казал на нея и съпруга й Ранди да опаковат багажа си, без допълнителни обяснения.

Новият им дом се намираше в покрайнините на Мемфис. Беше добре, че Ранди е независим компютърен консултант и можеше да работи навсякъде, защото никак не ми се искаше да остане безработен заради мен. Дениз бе напуснала работа скоро след като се бяха оженили, така че и заради нея нямаше нужда да се чувствам виновна. Не бяха казали нищо, но предполагах, че се опитват да си направят бебе. Това би обяснило внезапния й интерес към неща, с които никога преди не се занимаваше. Например, сама приготви вечерята за нас, вместо да я поръча от ресторант — определено нова линия на поведение.

— Ястието наистина си го бива — казах ентусиазирано, като си сипах допълнително от задушеното месо. — Трябва да дойдем тук за празниците. Както знаете, аз мога само да стопля вода.

Дениз отвърна с усмивка:

— Или можеш да си направиш собствено тържество и да оставиш Родни да сготви. Не ми ли каза, че той е невероятен готвач?

— О, наистина е такъв — отвърнах с пълна уста. После наклоних глава към Боунс. — Според теб, ще бъде ли много опасно за нас да си направим коледно парти?

Той се замисли за миг.

— Можем да поканим само няколко души, но не смятам, че това би било повод за сериозна тревога.

Преглътнах хапката си и изведнъж ми хрумна идея.

— Досега никога не съм организирала такова нещо. Баба ми и дядо ми не бяха много общителни хора, а и през годините, в които бяхме разделени, не мислех за развлечения. Къщата ни за гости вече е завършена, така че ще има предостатъчно място. В момента не можем да вдигнем сватба, но можем да си организираме малко коледно тържество. Това ще бъде първата ни Коледа заедно, Боунс.

Той ме погледна с усмивка.

— Това е прекрасен повод за празнуване и съм сигурен, че Родни с удоволствие ще дойде да приготви ястията. Това е любимото му занимание.

Дениз плесна с ръце.

— О, ще бъде страхотно! Никога досега не съм празнувала Коледа с мъртъвци.

Ранди възмутено завъртя очи, но Боунс само се засмя.

— Да, предполагам, че ще е малко по-интересно от среднощната литургия в църквата.

— Трябва да поканим и майка ми — казах аз. — В действителност тя не е много далече оттук. Колко е до дома на Родни? Около час път?

Боунс кимна утвърдително.

— Да. Искаш ли след това да я посетим?

Обмислих възможностите. Ако тя разбереше, че съм била толкова наблизо и не съм се отбила, щеше цял живот да ми го натяква. Добре, значи решено.

— Ще отскочим. Сигурно ще е там. Майка ми никога не излиза.

— Кога ще е готов новият й дом? — попита Дениз.

— Следващата седмица. Мисля, че Дон умишлено протака преместването й от Родни, за да й го върне за някои неприятности, които тя му причини в миналото. Няма друга причина намирането на безопасно място да отнеме толкова време. Не че ще й го кажа.

Дениз стана, порови за минута в кухненския шкаф, след което се появи с неотворена бутилка джин.

— Заповядай. Ако ще ходиш при майка ти, ще ти е нужна.

След час се сбогувахме с Дениз и Ранди и се отправихме към временния дом на майка ми. Пътуването през селската местност беше много приятно и разтоварващо. Внезапно Боунс наклони глава, сякаш заслушан в нещо, после натисна педала на газта.

— Какво има?

Преди секунди бе казал, че почти сме стигнали. Разтревожена, наострих слух, но моят не бе така добър като неговия. Единственото, което долових, бяха разговорите на хората, край чиито къщи профучавахме.

— Там не се лее кръв, повярвай ми — пошегува се Боунс.

— Какво?

Той продължи да кара с висока скорост по улиците на предградието.

— О, сама ще видиш, а и ще ти потрябва бутилката, която ти даде Дениз.

Реших, че не ни очаква кървава баня, защото той продължаваше да се усмихва. Надявах се, че звуците от посичането на майка ми не биха го развеселили толкова. Когато спряхме на алеята пред дома на Родни, чух само майка ми да мърмори и да проклина. Че какво необичайно имаше в това?

Боунс изскочи от колата, без да изключи двигателя, и задумка по вратата толкова силно, че прозорците задрънчаха.

— Отвори, Джъстайна, или ще разбия вратата.

Входната врата се отвори, когато аз я наближих с известно закъснение. Някой все пак трябваше да изгаси мотора.

Боунс мина решително край майка ми, без да обръща внимание на молбите й да не влиза. Той й хвърли лукав поглед и устните му неконтролируемо затрепериха.

— Да му се не види! Джъстайна, косата ти е малко разрошена. Да не би да си чистила къщата, скъпа? Не? И лицето ти… ако не те познавах толкова добре, бих си помислил, че си се изчервила. Много отдавна, когато бях пропаднало жиголо, както обичаш да се изразяваш, често виждах жени, които изглеждаха като теб, след като се бяха чукали.

Зяпнах от изненада и се вгледах в майка ми. Тя бе само по халат, кестенявата й коса бе наистина щръкнала на всички страни, лицето й определено бе зачервено и по дяволите, това на шията й смучка ли беше?

— Гадно животно, махай се оттук! — извика тя на Боунс.

Той се разсмя толкова силно, че направо се преви надве.

— Всъщност това е малко като присмял се хърбел на щърбел, нали? И като си помисля как Котенцето се боеше, че ще разбереш, че тя спи с вампир. Сега няма какво да кажеш, а? Хайде, приятелю, слез и приеми нашите поздравления! Свалям ти шапка.

— Боунс — долетя раздразненият глас на Родни от горния етаж, — махай се оттук.

Аз се стъписах.

— Мамо? Ти и Родни!

Лицето на майка ми се покри с гъста руменина.

— Той ми приготвяше вечеря — изломоти тя.

От изумление едва успях да проговоря:

— Очевидно и десерт. Не мога да повярвам. През всичките тези години ме разпъваше на кръст, задето спя с вампир, а я се виж. Лицемерка, Родни е гул!

— Той не убива хора, а се възползва само от мъртъвци — отвърна тя наперено, демонстрирайки някаква съмнителна логика. — А пък и вече съм на четирийсет и пет и няма нужда да се оправдавам пред собствената си дъщеря.

Гледах я така, сякаш я виждах за първи път.

— А на Родни хареса ли му? — попитах.

Тя раздразнено изпухтя:

— Кое да му е харесало, Катрин?

— Чукането с теб, ето кое.

Боунс отново се разсмя и избърза с ръкав сълзите си.

— Да си вървим, Котенце. Просто исках да й натрия носа, не можах да устоя. Всичко хубаво, Джъстайна — отново се изсмя злорадо. — Родни, проявил си забележителна смелост.

Той ме избута навън от къщата, като не преставаше да се хили. Вратата се хлопна шумно зад нас.

Докато колата се отдалечаваше с безопасна скорост по улицата, Боунс продължаваше да се смее.

— Радвам се, че не й звънна предварително, сладурче. Беше много забавно.

Не отговорих нищо, просто се отпуснах назад в седалката и отворих бутилката с джин.

Роклята ми бе в сребрист цвят. Спускаше до земята, като плътно прилепваше към ханша и бедрата ми, а горната част бе прихваната с връзки на врата. Беше с гол гръб и дълбоко остро деколте, което изключваше носенето на какъвто и да е модел сутиен.

Изгледах намръщено отражението си в огледалото.

— Когато ми стане студено, веднага ще се разбере. Аз съм домакинята и не трябва да изглеждам непристойно.

Отражението на Боунс се появи зад мен в огледалото.

— Не изглеждаш непристойно, а зашеметяващо.

Устните му леко докоснаха гърба ми в потвърждение на комплимента и зърната ми моментално щръкнаха. Това определено изглеждаше непристойно.

— Възхитително — прошепна той, без да отделя устни от кожата ми.

Нямаше как да не харесва роклята ми, тъй като той я бе избрал. За разлика от мен, Боунс винаги предпочиташе по-предизвикателните дрехи. Поне носех бельо, колкото и оскъдно да бе то. Това бе нещо, на което държах, въпреки безграничната убедителност на доводите му.

Той наклони глава за миг.

— Майка ти е тук.

Слязох долу да я посрещна, тъй като Боунс още не бе облечен. Не бях я виждала от онази потресаваща вечер в дома на Родни и дори не исках да знам дали още бяха гаджета. Като истински джентълмен, той не бе споменал нищо за инцидента, когато пристигна тази сутрин, за да приготви празничните ястия, но чух, че Боунс го посрещна с думите „Привет, укротителю на дракони!“.

Отворих вратата и усмивката ми замръзна. Това не можеше да е майка ми.

В кестенявата й коса вече не се виждаха бели коси, а си бе направила руси кичури. Не знам дали се дължеше на грима или на химически пилинг, но през изминалите три седмици тя се бе подмладила с десет години. Тъмнолилавата й кадифена рокля бе по-плътно прилепнала и от моята, като от едната страна стигаше до глезена, а от другата имаше цепка чак до бедрото. Едното й рамо бе оголено в гръцки стил, а косата й бе прибрана на хлабав кок, от който висяха свободно единични кичури. Единствено сините й очи си бяха същите.

— Катрин. — Тя мина покрай мен, без да ме прегърне. Е, какво пък, и това ми бе познато. — Трябва да се обличаш по-топло, навън е много студено.

Здравей и на теб, мамо, или която и да си, по дяволите, защото определено не приличаш на жената, която ме отгледа.

— Намерил се кой да ми го каже — отвърнах. — Краката ти са голи чак до задника. Боже, ако баба можеше да те види, щеше да се обърне в гроба!

Майка ми отвори уста да каже нещо, но се въздържа и вместо това се усмихна.

— Аз нищо няма да й кажа, ако ти не ме издадеш.

Трябваше да отида в кухнята и благоговейно да падна на колене пред Родни. Виж ти, той бе успял да й внуши чувство за хумор, като за това навярно бе прибягнал до вуду магия, няколко обезглавени пилета и множество амулети.

— Нека ти предложа един яйчен пунш, мамо — казах, като се окопитих достатъчно от изненадата си, за да я поканя в хола. — Доста е сгряващ.