На ръба на гроба

Глава 27

От потенциалните тринайсет заподозрени вампири изборът ни се спря на четирима. За Боунс това бе изключително болезнен процес, тъй като познаваше всеки от тях не по-малко от век и смяташе всички за близки приятели. То и Цезар не е подозирал Брут, но всички знаем до какво е довело това. Така че Боунс трябваше да забрави за чувствата си при оценките.

В списъка бе включен Зиро, въпреки привидно робската му преданост, следван от Тик Ток, Ратлър и Док. Влад бе оставен като възможна алтернатива.

Докато закусвах, Боунс най-сетне се обади на Дон да му каже, че е пристигнал при мен. Чичо ми естествено попита за Тейт и получи безцеремонния отговор, че той все още не се е спаружил. Веднага си представих как по време на разговора Дон подръпва нервно сивите, косъмчета на едната си вежда. Чичо ми обичаше Тейт, но беше реалист. Знаеше какво ще стане, ако Тейт е извършил това престъпление. Вампирите не даваха втори шанс на враговете си.

За да подкрепи думите на Менчерес за дългото си възстановяване, Боунс се движеше преднамерено бавно, което бе в ярък контраст с обичайната му гъвкавост и бързина на хищник. Прекарахме следобеда на дивана, а през това време Менчерес го запозна накратко със случилото се, докато той бе смятан за мъртъв. Сбито, но с безпощадни подробности, старият вампир описа как Патра бе провалила събранието в операта. Майка ми се отказа да се преструва, че не подслушва, и седна на близкия стол. Когато Менчерес приключи разказа си, тя наруши настъпилата тягостна тишина.

— Тя е истинска кучка, Катрин. Трябва да я убиеш.

Боунс изръмжа:

— Възнамерявам лично да се погрижа за това.

А междувременно щяхме да видим кой ще се опита да се свърже с Патра, за да й съобщи, че Боунс е жив. Дон се бе разпоредил да бъдат подслушвани всички телефони, както и да бъдат прихващани безжичните съобщения, които се изпращаха от къщата. Компютрите, факсът и другите средства за комуникация бяха иззети. „От съображения за сигурност“, студено бе заявил Менчерес и никой не бе посмял да възрази. Когато предателят решеше да действа, трябваше да го направи по телефона и тогава щяхме да го пипнем. Сега просто трябваше да чакаме.

— Боунс, все още си малко блед — каза Менчерес. — Трябва повече да се храниш и да си почиваш.

— Добре — отвърна Боунс и ме дръпна за ръката. — Котенце, искам да ти покажа нещо.

Последвах го по стълбите до сутерена, където минахме през няколко стаи, които досега не си бях направила труда да изследвам. Поне една трета от къщата бе под земята — напълно в стила на вампирите и гулите. Това, което се виждаше на повърхността, бе само малка част от нея.

Двама вампири се поклониха ниско, преди да отворят двойната врата пред нас.

Няколко души — всичките хора — погледнаха към нас, когато влязохме в помещението, което, изглежда, бе зала за развлечения. Някои от тях седяха на голям диван, загледани в широк плазмен телевизор, други играеха билярд на една от четирите билярдни маси, а петима бяха погълнати изцяло от играта на покер.

— Какво е това? — попитах шепнешком.

Боунс посочи с широк жест стаята.

— Вампирската версия на кухня, любима. В много вампирски семейства е така — грижат се за хората в замяна на тяхната кръв. Исках да го видиш със собствените си очи.

— Искам на червенокоската! — извика луничав млад мъж, който тръгна с усмивка към нас. — Ще ви харесам, моята кръв е най-вкусна.

— Мислиш, че съм тук, за да се нахраня с теб? — Зяпнах от изненада, когато той наклони глава и оголи врата си.

Боунс се изсмя.

— Точно това си помисли. Извинявай, Нийл, но тя няма да се храни от теб, а и кръвта ти не е най-вкусната — добави той, като сложи ръка на рамото му. — Но все пак ставаш, въпреки че трябва да ядеш по-малко лук.

Пред очите ми Нийл се обърна към Боунс, а той долепи уста до врата му и го захапа, сякаш беше ходеща тарталетка. След по-малко от минута Боунс се отдръпна, затвори дупчиците и дружески потупа Нийл по брадичката.

— Яж и по-малко чесън, приятелю. Пил съм кръв от италиански готвачи, но дори и те не воняха така.

Нийл продължи да се усмихва.

— Това бе най-хубавата пица, която някога съм ял, бледолики, и тя бе отрупана с чесън и лук. Съжалявам.

Боунс изсумтя развеселено:

— Четка за зъби, момче. Запознай се с нея или никога няма да бъдеш превърнат във вампир. Не, не ставай — добави, когато едно от момичетата се надигна от дивана. — Ние само ще направим кратка обиколка и после ще си вървим.

Майка ми ще припадне, ако разбере какво става под краката й — помислих си изумено. — Живи закуски на една ръка разстояние.

— Кои са тези младежи? — попитах тихо. Нито един от хората не изглеждаше на повече от двайсет години.

Боунс ме разведе из другите стаи. Имаше библиотека, компютърна зала, дори подземно джакузи. И през десетина метра имаше спални. Някои от тях бяха заети, други бяха празни, а през затворените врати на няколко от тях се чуваха отчетливите звуци от правещи секс хора.

— О, те са най-различни — отговори той. — Някои са студенти, други — начинаещи художници, бегълци от лоши семейства, бездомни деца или наши чираци. Нийл е един от тях. Той иска да стане вампир, така че показва ангажираността си, като дава кръвта си и изпълнява малки поръчки. Подобно е положението във всяка голяма къща, където живее група вампири.

— Те хипнотизирани ли са?

— По дяволите, съвсем не. Те са наясно кой ги издържа и защо. Бегълците получават домашно обучение, място за живеене и джобни пари, които спестяват, в случай че решат да заживеят самостоятелно. Заради собствената им безопасност, повечето от тях не знаят местонахождението си, нито истинските имена на тези, които ги издържат. Когато си тръгнат, всичките им спомени се изтриват от съзнанието им. Този порядък съществува от хилядолетия, Котенце. Своеобразна форма на феодализъм.

— Феодализъм? — Спрях до една от спалните, от която се чуваха страстни стонове. — Така ли го наричате?

— Това — Боунс кимна към затворената врата — е по взаимно съгласие. Не мога да гарантирам за всички домакинства, но по принцип се счита за недопустимо чрез хипноза да се прави секс с хора, предназначени да бъдат източник на храна. Ако си гост и извършиш подобно нещо, може да платиш с живота си. Но ако хората са склонни да го правят, кой може да ги съди за това? Изборът е техен.

Кой може да ги съди? Аз? Браво, Менчерес. Доставка на всякаква храна по всеки възможен начин. „Не забравяй да се храниш редовно, Боунс. Имаме хубави младежи.“ Копеле.

— Познаваш ме много добре, Котенце — каза напълно сериозно Боунс. — Това никога няма да се случи.

Вярвах му, но колкото и нелогично да бе, подобна лесна възможност ме караше да се чувствам застрашена.

— Затова ли ми показа това място? За да не се притеснявам, че се опитваш да скриеш нещо?

— Да, това е една от причините — усмихна се той. — Но главната е зад теб, вперила очи в задника ти, заради което ще си изпроси боя.

— Amigo — каза някой с ласкав тон. — Не съм те виждал отдавна…

Обърнах се рязко и се втурнах към него, с което прекъснах изречението му. Хуан ме прегърна и заговори тихо на испански:

— Mi querida9, твоят съпруг се е върнал, que bueno10.

— И аз се радвам, че е при мен — подсмръкнах аз. — Както и че ти си тук. Как се чувстваш?

Хуан се ухили с обичайната си непристойна усмивка, което ми напомни, че превръщането във вампир не променяше характера на човека.

— Чувствам се прекрасно, а ти ми се струваш още по-хубава, като те гледам с новите си очи. Само си виж кожата! — Той докосна с пръст бузата ми. — Magnifico11.

— Приятел, не я докосвай повече.

Боунс леко го бутна, принуждавайки го да отстъпи крачка назад. Хуан не престана да се усмихва.

— Трябва да ти благодаря за много неща, amigo, но най-вече за това. Ти направи жените още по-привлекателни за мен. Техният аромат! Туптенето на сърцата им! А какъв вкус имат… — Той затвори очи. — Delicioso12.

Погледнах невярващо Боунс.

— Превърнал си го в нещо по-лошо от прасе!

Той сви рамене.

— Просто е малко объркан от изострените си сетива, но ще свикне. Или ще го кастрирам, ако се самозабрави и реши, че може да ти опипва дупето. Да не мислиш, че съм сляп? — Той плесна ръката на Хуан, оказала се сякаш случайно близо до бедрото ми. — Научи се да се контролираш, amigo.

— Querida — Хуан ме целуна по бузата, този път с уважение. — Вече не съм подвластен на глада и мога отново да се бия. Той ми даде нови сили… и аз не смятам да ги пилея.

Една от девойките, които гледаха телевизия, мина през залата, като кокетно се засмя, вперила поглед в двамата мъже. Хуан веднага застана нащрек, сбърчи нос, а в очите му лумнаха зелени пламъци.

— Като говорех да не ги пилея… — Той ме целуна за последно по бузата и с широка усмивка тръгна след девойката.

— Ta rubra, por favor… почакай. Гладен съм, а пък и съм много податлив на ласки. Можеш да ме уговориш за всичко…

— Дотук беше със самоконтрола — отбелязах сухо. — След седмица ще има харем.

Боунс остана загледан след Хуан, който така сгуши глава до врата на блондинката, че едва ли ставаше дума само за глад.

— Той е добър човек. Ще се научи.

— На какво? — Поне вече не може да се зарази от някоя болест или да зарази някого, помислих си. Превръщането на Хуан във вампир щеше да има това предимство за жените.

Боунс ме прегърна през талията и ме поведе към изхода на това убежище за плътски наслади.

— Ще се научи, че многото жени могат да го задоволят за кратко, но когато се влюби, ще му бъде достатъчна само една, и то завинаги.

Хвърлих му кос поглед.

— Да не се опитваш да ме прелъстиш?

Той се усмихна многообещаващо.

— Разбира се.

Преплетох пръсти с неговите. Да, ситуацията, в която се намирахме, бе много сложна. Някой, на когото вярвахме, желаеше смъртта му, и това бе само началото на нашите проблеми. И все пак, живота си пропиляваха само онези, които не се възползваха пълноценно от времето, с което разполагаха, независимо дали бяха хора, вампири или гули. Или странна смес от двете, като мен.

— Добре.