На ръба на гроба

Глава 16

„Изглежда, Дядо Коледа не е пил само яйчен пунш“ — помислих си, докато минавах край хората от тълпата, които се бяха наредили на опашка да се снимат със стареца. В момента глътка-две от силната напитка щяха да ми дойдат добре и на мен.

Тейт ме придърпа по-близо към себе си. Макар че ми се искаше да го отблъсна, не го направих. Тъкмо обратното, наклоних глава към него и се усмихнах. Нали трябваше да изглеждаме като щастлива двойка?

— Толкова си красива — прошепна той, като притисна лице към бузата ми. Устните му се плъзнаха по кожата ми и покриха устата ми.

При моята работа беше стандартна процедура да целуна нежива мишена. Когато се правиш на възбудена мацка, която се опитва да свали някой мъж, точно това се очаква от теб. Обаче Тейт не беше набелязан обект, нито непознат или някой, който ще умре до края на вечерта.

Освен ако Боунс не се разяреше и не го убиеше, преди да приключи мисията.

Хладните устни на Тейт се затоплиха от допира с моята гореща плът. Не можех да не забележа, че се целува добре, макар че се държеше прилично и не ми пускаше език. Стараех се да не обръщам внимание, че целувам мой приятел. Опитвах се да гледам на това като на елемент от работата, но без особен успех.

Отдръпнах се малко по-рязко, отколкото предполагаше ролята ми на негово гадже.

— Аа… Искам захарен памук — изтърсих.

Тейт наведе глава и прошепна само една дума в ухото ми:

— Страхливка.

Беше прав. Ако беше просто поредната задача, нямаше да се поколебая да изиграя малко страст, да му позволя френска целувка и дори да го сграбча за задника, за да изглеждат нещата по-правдоподобни. Но това беше Тейт, така че бях загубила обичайната си обективност. А и като оставим настрана липсата на безпристрастност от моя страна, всеки момент очаквах Боунс да изскочи от някой ъгъл и да откъсне главата на Тейт.

Да, Влад се оказа прав: никой не би си и помислил, че Боунс ще търпи да се мотая из увеселителния парк и да флиртувам с мъжа, когото ненавиждаше.

Над нас децата изкрещяха от възторг, когато Лудия шапкар завъртя виенското колело още по-бързо. Подобни крясъци долитаха и от въртележката вляво от нас. Добавете към това шума от другите атракции, разговорите на безброй хора, коледните песни, скърцането на металните машини и ще получите представа за неспирния хаос, който цареше около нас.

Според думите на Влад някъде сред тази пъстра тълпа се намираше Антъни — един от помощниците на Патра. Антъни бил направо луд по коледните карнавали, дотолкова, че противно на здравия разум, не можел да се лиши от това удоволствие, дори и след обявяването на войната. По принцип всеки си мисли, че може да проследят, заловят или убият всеки друг, но не него. Аз също не правех изключение. Не си бях представяла, че Макс може да ме дебне в дома на майка ми. Така че коя бях аз да обвинявам Антъни, задето е предположил, че никой няма да се сети кое празненство е избрал да посети тази вечер?

По дяволите, може би той изобщо нямаше да се появи и Влад просто искаше да скрои номер на Боунс.

Ще излъжа, ако кажа, че Боунс хареса идеята ми да се представя за гадже на Тейт. Той избълва порой ругатни, които шокираха даже мен, после каза на Тейт нещо от сорта на „Май Коледата дойде по-рано за теб, задник“, преди накрая да се съгласи, че това е чудесна маскировка.

Разбира се, намеренията на Влад за тази вечер можеха да бъдат и по-зловещи. Менчерес, изглежда, не смяташе, че той може да ни устрои капан. Боунс също, иначе нямаше да съм тук, и все пак бе трудно да се доверя на вампир, който открито не го харесваше.

— Съсредоточи се върху целта на операцията — прошепнах на Тейт, избягвайки да срещна погледа му.

— Това и правя — отвърна той леко насмешливо.

Тонът му ме накара да спра рязко насред пътя към продавача на захарен памук. В последно време двамата с Тейт не бяхме оставали насаме, така че това бе идеалната възможност да изясним някои въпроси.

— Виж, Тейт, трябва да превъзмогнеш чувствата, които изпитваш към мен. Те пречат на нашето приятелство, на работата ни и поставят в опасност живота ти всеки път, когато ги показваш в присъствието на Боунс.

Той се приближи до мен и понижи глас, макар че бе излишно при целия този шум. Някой вампир трябваше да стои на педя от нас, за да подслуша разговора ни.

— Знаеш ли защо нямам намерение да си мълча за това, което чувствам към теб? Защото си мълчах години наред. Ние бяхме приятели, но аз продължавах да се надявам, че с времето дружбата ни ще прерасне в нещо повече. Няма да допусна повторно тази грешка, като се колебая, когато трябва да направя крачка напред. Не ми пука, ако това нервира Пазителя на криптата или те кара да се чувстваш неудобно. Няма да се преструвам, че искам да ти бъда само приятел.

Тейт се наведе напред и аз трябваше или да го оставя да ме прегърне или да направя сцена и да си тръгна.

— Не ми казвай, че тази мисъл никога не ти е минавала през ума — каза много тихо. — Още си спомням онази вечер, когато се целунахме, преди Боунс отново да се появи в живота ти. Тогава ти не се държеше с мен само като с приятел.

Сигурна бях, че ще спомене това — помислих си, изпълнена едновременно с огорчение и яд. Една вечер, след твърде много питиета и самота, бе довела до целувка, която никога не трябваше да се случва.

— Ти си привлекателен мъж, а аз съм жена от плът и кръв. Да, минавало ми е през ума един или два пъти. Но това беше преди Боунс да се върне. Признавам си честно, че след това не се е случвало нито веднъж.

— Понякога мразя Дон — каза рязко Тейт.

Изгледах го объркано.

— Какво общо има чичо ми с това?

— Дон е знаел коя си още от мига на твоето раждане, а аз го познавах цели три години, преди да те срещна. Три години, Кат! Това страшно ме измъчва. Единственото, което Дон е трябвало да направи, е да те намери шест месеца по-рано. Тогава ти щеше да срещнеш първо мен, а не Боунс. Двамата с теб се харесваме, аз те привличам и като твой колега в преследването на вампири щях да съм идеалният мъж за теб. Ти щеше да се влюбиш в мен, вместо в Боунс.

Бях изумена от факта колко много е разсъждавал по този въпрос, а най-лошото бе, че ако го бях срещнала преди Боунс, вероятността да започна да се срещам с него наистина съществуваше. Не можех да кажа дали щях да се влюбя в Тейт, но той бе достатъчно привлекателен, за да ми стане гадже.

— Или аз можех да бъда убита още при първата ми задача, което е по-вероятният сценарий, тъй като Боунс нямаше да ме е обучил. А и дори всичко да се бе случило, както го описа, можело е пак да не се получи между нас.

— Защо? — рязко попита той.

— Можеха да наемат Боунс да ме убие. Това предложение му е било правено през годините, когато бяхме разделени, тъй като неживите не са знаели за нашата връзка. Така че или той щеше да ме убие, или да бъде заинтригуван от моя смесен произход и да ме плени, както направи при първата ни среща. Така или иначе, между мен и теб нищо нямаше да се получи. Понякога двама души просто не са родени един за друг.

— Не вярвам в това — упорито заяви Тейт.

Нежеланието да отстъпи, независимо от огромните трудности — точно това правеше Тейт такъв смел войник, но и то го подтикваше да държи на нещо, от което трябваше да се откаже.

— Нещата ще се променят — казах накрая. — Един ден ще срещнеш жена, която ще те накара да осъзнаеш, че чувствата ти към мен не са били истинската любов. И когато това се случи, ще се радвам за теб.

Тейт поклати глава.

— А може и да осъзнаеш, че Боунс не е такъв, за какъвто си го мислила, и ще го напуснеш. Хайде, Кат, та ти едва го познаваш.

— Не познавам Боунс? — възкликнах. — Сигурно се шегуваш.

— Той е на почти двеста и петдесет години, а ти общо си била с него по-малко от година — заяви убедено Тейт.

— Знам онова, което е от значение — отвърнах грубо, засегната от думите му.

— Заслепена си от страстта. Боунс е бивше жиголо, Кат. Той е омайвал жени в продължение на векове. Анет ми е разказвала някои неща за него и трябва да призная, че понякога се чудя дали да го пробода с кинжал, или да му стисна ръката. Такъв мъж не може просто да се събуди някоя сутрин и променяйки се изцяло, да стане верен съпруг. — Гласът му стана тих и хриплив. — Аз съм до теб вече почти пет години. Знаеш, че можеш да ми се довериш. Знаеш, че никога не съм те лъгал или мамил, а той ще го направи, скъпа. Може би не днес или утре, но това непременно ще се случи. И тогава ти ще го напуснеш, а аз ще те чакам.

Разговорът не водеше доникъде. Дотук бях с опитите си да го вразумя по въпроса за нашето приятелство. Хвърлих раздразнен поглед на Тейт, макар да бях лепнала на лицето си фалшива усмивка, и се насочих отново към продавача на захарен памук. Не можех да гаврътна един джин, но можех да похапна захар, докато чаках да видя дали ще се появи Антъни.

Три захарни памука и после две завъртания на Виенското колело — нямаше по-добър наблюдателен пункт от колелото — а все още нямаше и помен от Антъни или други вампири, освен Тейт. Минаваше десет часът и по-малките деца вече си бяха отишли. Докато времето се влачеше, Дядо Коледа ставаше все по-унил. Без съмнение той броеше минутите до полунощ, когато празникът приключваше.

След последния ни спор двамата с Тейт не бяхме разговаряли много, въпреки че продължавахме да се преструваме на щастлива двойка. Тейт реши да постреля на стрелбището за огромен ужас на служителя в него, тъй като благодарение на военното си обучение и новите си вампирски умения той улучваше всяка мишена. След това ми се наложи да се разхождам, носейки огромен плюшен мечок.

Обаче никой, който ни погледнеше, не би си и помислил, че сме ловци на вампири.

Ето защо бях изненадана, когато Тейт внезапно ме завъртя към себе си и започна да ме целува, сякаш бе последното нещо, което правеше в живота си. Глухите ми протести секнаха, когато прошепна:

— Той е тук.

Пуснах плюшения мечок и прегърнах с две ръце Тейт, отвръщайки на целувките му със същата страст, като в същото време се оглеждах наоколо. Ето го. Долових вампирска енергия на петдесетина метра от нас. Колко мило от твоя страна най-сетне да се появиш и да се включиш в играта, Антъни. Освен ако не беше някой друг вампир, решил да дойде на коледното празненство. Оставаше да се надяваме на късмет.

Източникът на енергията се приближи. Който и да беше непознатият, явно също усети присъствието на Тейт, защото се насочи право към нас. Вложих още страст в целувките си. Тейт изпъшка и ме притисна по-плътно към себе си. От силната му прегръдка и безконечната целувка бях останала без дъх, когато той най-сетне отдръпна главата си.

Сега вампирът стоеше на десетина метра от нас. Тейт не си направи труда да бъде вежлив — той впери поглед в него и дори придаде зеленикав блясък на тъмносините си очи.

— Какво искаш?

Обърнах се и премигнах изненадано. Това ли беше вампирът, когото трябваше да заловим?

Големи кафяви очи ме гледаха от лице на юноша, който изглеждаше на не повече от четиринайсет години. Той имаше къдрава тъмна коса, леко издължен нос и стройна фигура, която подчертаваше младежкия му вид.

— Не съм те виждал досега — отвърна вампирът. Гласът му съответстваше повече на аурата му. Може и да не изглеждаше достатъчно голям, за да гледа филми за възрастни, но тембърът свидетелстваше за поне двестагодишна възраст.

Тейт ми позволи да отстъпя малко назад, без да сваля ръка от рамото ми.

— А трябва ли?

Вампирът се усмихна и на бузите му се появиха трапчинки. Боже, те му придаваха още по-младежки вид.

— Познавам много от обитателите на нашата… страна, но не и теб.

Тейт се усмихна студено.

— Аз съм нов, така да се каже. Името ми е Тейт.

Вампирът наклони леко глава.

— Към кое семейство принадлежиш?

— Към семейството на един кучи син — отвърна Тейт и ми се прииска да го шамаросам.

Вампирът се изсмя сухо, което не отговаряше на младежката му външност.

— Това може да се каже за всеки от нас, нали? Аз съм Антъни.

Да! — извиках наум и веднага се сепнах, надявайки се, че Антъни не може да чете мисли, въпреки че Боунс ми бе казал, че тази способност се среща много рядко.

— Ти така и не отговори на въпроса ми — каза Антъни с приятната си усмивка, от която се образуваха трапчинки на бузите му.

Тейт възмутено завъртя очи.

— Че да не съм длъжен? Не съм тръгнал на лов. Просто се наслаждавам на празника заедно с моята приятелка.

— Нека ти дам един съвет, синко — отговори вампирът. За всеки, достатъчно близо, за да го чуе, подобно обръщение към Тейт от човек, приличащ на юноша, щеше да прозвучи комично. — Когато срещнеш когото и да е от нас, трябва да се представиш, а това включва и да назовеш семейството, към което принадлежиш. Или някой може да се ядоса и да реши да те научи на добри обноски.

— Боунс — Тейт направи пауза, преди да промърмори. — Кучият син.

Разбирах, че това бе част от ролята, която играеше, но знаех и че наистина го мисли, така че още по-силно ми се приискала го цапардосам.

Антъни се огледа, при това толкова бързо, че нямаше да забележа, ако не дебнех всяко негово движение.

— Ти си онзи Тейт! — прошепна той.

Тейт скръсти ръце.

— Сега не е ли твой ред?

Усмивката на вампира стана предизвикателна.

— Патра — каза той, чакайки да види реакцията му.

Тейт се огледа, но много по-явно. Пристъпих от крак на крак, преструвайки се на объркана.

— За какво говорите, момчета? — попитах.

— Няма за какво да се безпокоиш, мила — отвърна Тейт, като стисна успокоително рамото ми. — Антъни, ъъъ, работи за конкурент на шефа ми, а те двамата се стремят да получат една и съща поръчка. Ако питаш мен, не бих имал нищо против да я спечели неговият шеф.

Антъни изненадано вдигна вежди.

— Наистина ли? Правиш доста дръзко изказване пред непознат за твоя… шеф.

— Да кажем просто, че по-рано имах възможност да помогна на шефа ти, но не се възползвах, и сега се разкайвам, защото щях да получа повече от това, което имам в момента — отговори Тейт. Доскоро отпуснатата му стойка сега вече излъчваше нескрито предизвикателство.

Антъни сигурно бе чул за ролята, която бе изиграл Тейт в дома на Менчерес точно преди експлозията, защото кимна утвърдително.

— А ако имаш възможност да поправиш грешката си? Случайно знам, че моят шеф се интересува силно от всяка информация, която може да му предостави някой… корпоративен шпионин.

Тейт се усмихна.

— Как плаща твоят бос? Защото искам пари и защита.

Антъни махна с ръка.

— Не можеш да си представиш колко е щедра моята работодателка към онези, които й служат.

Обзалагам се, че е така — помислих си цинично. — Като изключим онези, които й служат, защото тя заплашва да убие семействата им.

— Сега ли трябва да говорите за бизнес? — попитах капризно.

Антъни сякаш ме забеляза току-що. Огледа ме бавно от главата до петите и в погледа му нямаше нищо детинско. Колко типична вампирска реакция — да ме подцени, защото в гърдите ми бие сърце.

— Коя е твоята приятелка, Тейт?

— Катлийн — отговори Тейт, използвайки второто ми име. — Не е ли прекрасна?

— Така е — съгласи се Антъни, като пристъпи към мен. Очите му проблеснаха. — Но с тази външност, с червената коса и биещо сърце, ми напомня за една личност, за която много съм слушал.

В гласа му се долавяше открито предизвикателство. Погледнах го невинно, сякаш питах „Кой, аз ли?“

— Падам си по двойниците — отвърна хладно Тейт. — Затова накарах Катлийн да си боядиса косата и да носи контактни лещи. Това проблем ли е за теб?

Ръката на Антъни се стрелна мълниеносно и смъкна дънките ми, разкривайки първо лявото, а после и дясното ми бедро. Но кожата и на двете бе гладка и чиста.

Тейт настръхна, докато аз вътрешно се усмихнах. Точно така, приятелю. Няма никаква татуировка. Беше адски болезнено, когато Макс я изряза, макар че това едва ли ти е известно, но сега липсата й ми е много полезна.

— Ако я пипнеш още веднъж, разговорът ни приключва — изръмжа Тейт.

Антъни видимо се отпусна.

— Тя наистина ли прилича на Жътваря?

Тейт сви рамене.

— Според мен — да.

Бях боядисала косата си отново в естествения й тъмночервен цвят, но мирисът на боя беше подвеждащ, а и носех сини контактни лещи, които скриваха сивите ми очи. Плюс това бях намазала кожата си с лосион за слънчев загар, от което тя бе станала по-тъмна и бе загубила блясъка си. Това бе идея на Влад. Да, Дракула наистина бе хитър.

Засега номерът с двойниците минаваше. Антъни не хукна да спасява живота си, нито прибягна към употреба на оръжие.

— Трябва ли да говорите за онова момиче?

Нацупих се, както се очакваше, имайки предвид темата на разговора. Тейт ме целуна по главата.

— Вече не, мила.

— Тогава може ли да си отиваме у дома? — попитах още по-нацупено.

Тейт ме погледна снизходително.

— Първо трябва да се погрижа за една работа, после съм на твое разположение.

Антъни облиза устните си.

— Чудесно. Ще те заведа при моя надзорник Хиксо, който може да финализира сделката. Изчакай ме само да докарам колата пред задния вход. Така ще се измъкнем по-незабелязано.

— Не мисля така, приятел — възрази Тейт и в гласа му прозвучаха стоманени нотки. — Може да промениш мнението си и да решиш да включиш и други хора в нашия бизнес, а аз не искам да прекарам остатъка от нощта като мъртъв нежив.

Антъни се престори на обиден.

— Не съм си и помислял подобно нещо.

Тейт се усмихна, но каза упорито:

— Тогава ще тръгнем заедно, и то веднага.

Антъни загриза долната си устна с нормални равни зъби. Поведението му бе толкова момчешко, че би могъл да мине за едно от по-големите деца, които чакаха на опашка, за да се снимат с Дядо Коледа. Той огледа колебливо хората около нас, било защото трябваше да напусне празненството, било от съжаление за пропуснати по-зловещи планове.

Исках да пипна „надзорника“ на Антъни — колкото по-високо стигнехме в йерархията на подчинените на Патра, толкова по-успешна щеше да се окаже вечерта.

— Ако няма да ходим с него, искам да си вървим у дома — прошепнах аз, като потърках тялото си в Тейт, така че да не остане никакво съмнение какво предлагах като стимул.

— Имаш пет секунди да решиш, преди тя да ме е накарала да размисля — заяви Тейт на Антъни, като ме целуна с такава страст, че никой не би могъл да се усъмни в неговата искреност.

— Добре, да вървим — каза вампирът.

Тейт отдели устата си от моята. Очите му блестяха в зелено. Устните ми бяха леко подпухнали от невъздържаната му целувка и дишах на пресекулки.

— Дали ще успеем да тръгнем още тази нощ? — рече раздразнено Антъни, като започна да си проправя път сред тълпата с присъщата за деловите вампири безкомпромисност.