Изпепелена

СЕДМА ГЛАВА Стиви Рей

Е, започна тя, докато мажеше горчица по хляба. -Каква е твоята теория за изчезването на баща ти?

Погледите им се срещнаха и от единствената дума, която той произнесе, кръвта й изстина.

- Неферет.

- Далас ми каза, че Неферет е занесла безжизненото тяло на Калона пред Висшия Съвет.

- Кой е този Далас? - попита Репхайм.

Едно момче. Е. явно Неферет е предала Калона, въпреки че изглеждаха като двойка.

Неферет съблазняваше баща ми и се преструваше на негова партньорка, но единственото, за което наистина й пука, е самата тя. Ако той е изпълнен с гняв, тя е изпълнена единствено с омраза. А омразата е много по-опасна.

- Значи смяташ, че Неферет е готова да предаде Калона, за да се спаси? - попита Стиви Рей.

- Убеден съм, че тя би предала всеки, ако това ще й е от полза.

- Какво би спечелила с предаването на Калона, особено ако е безжизнен и т.н.?

- Като го предава на Висшия Съвет, сваля подозренията от себе си - отвърна Репхайм.

- Да, в това има смисъл. Знам, че тя иска смъртта на Зоуи. И въобще не й пука за Хийт. Всъщност Неферет би била доволна от факта, че виждайки как Калона убива Хийт, Зоуи ще запрати всичката си сила срещу него, без да е в състояние да го спре, и това ще пръсне душата й. На практика това състояние е на крачка от смъртта.

Репхайм я прониза с поглед:

- Зоуи е нападнала баща ми със силата на елемента дух, така ли?

- Да, така ми казаха Ленобия и Дракона.

- В такъв случай той е смъртно ранен.

Репхайм отмести поглед и не каза нищо повече.

- Хей, трябва да ми разкажеш всичко, което знаеш. - Той не отговори и тя въздъхна примирено. - Добре, ето ти моята истина. Дойдох тук, решена да те заставя да говориш и да ми разкажеш всичко за баща си, за Отвъдното и т.н. Но ето че сега съм тук и на практика не мога да те заставя да го направиш. - Тя докосна ръката му колебливо. Цялото му тяло потрепна, когато пръстите й докоснаха кожата му, но той не се отдръпна. - Не може ли да работим заедно? Ти наистина ли искаш Зоуи да умре?

Той отново я погледна:

- Нямам никаква причина да искам смъртта на приятелката ти, но ти искаш да навредиш на баща ми.

Стиви Рей въздъхна безнадеждно:

- А какво ще кажеш да направя компромис с това, което искам? Да кажем, че искам просто Калона да ни остави на мира.

- Не мисля, че това е възможно изобщо - отвърна Репхайм.

- Но е възможно да го искам. Точно сега и Зоуи и Калона са без души. Знам, че баща ти е безсмъртен, но не може да е все едно колко време душата му е извън тялото.

- Да, не е все едно.

Така че, нека да работим заедно и да видим какво можем да направим, за да ги върнем и двамата, и тогава ще решим какво ще действаме после, ако това после дойде някога.

- Съгласен съм.

- Добре! - Тя стисна ръката му, а после се отдръпна. -Казваш, че Калона е ранен. Какво имаш предвид?

- Тялото му не може да бъде убито, но ако духът му е ранен, той отслабва физически. По този начин Ая е успяла да го плени в капана си. Духът му е бил замъглен от емоции, свързани с нея. Това го е объркало и отслабило, затова и тялото му е станало уязвимо.

- Точно така Неферет е успяла да го занесе пред Висшия Съвет. Зоуи е наранила душата му и тялото му е станало уязвимо.

- Би трябвало да има още нещо. Ако Ая не го бе затворила в земята, баща ми е щял да дойде на себе си почти мигновено. Докато е свободен, той има способността да се възстановява бързо.

- Е, явно Неферет го е пленила, преди да се е възстановил. Тя е толкова зла, че сигурно му е изкарала въздуха с мрачните си сили.

- Точно така! Репхайм се изправи въодушевено и изохка от болка в крилото. Разтривайки ранената си ръка, той седна обратно и го притисна към себе си. - Тя е продължила атаката върху душата му. Неферет е Тси Сгили. Използва тъмни сили и получава способностите си от Мрака.

-Тя уби Шекина, без дори да я докосне - спомни си Стиви Рей.

- Докосна я. но не с ръце. Тя може да контролира нишките на убийствата, за които е отговорна, и всяка жертва я прави все по-силна. Тази сила е погубила Шекина и с зова се е изправила срещу баша ми, когато е бил ранен и слаб.

- Но какво е намислила да прави с него?

- Да задържи тялото му и да използва духа му за своите цели.

- Което ще я направи да изглежда една от добрите пред Висшия Съвет. Обзалагам се, че чупи китки и оплаква „бедната Зоуи“. Сигурно твърди, че е нямала представа за намеренията на Калона.

- Тси Сгили е много могъща. Защо би излязла пред Съвета с някакви си преструвки?

- Неферет не иска те да разберат колко е зла и че намерението й е да управлява света. Едва ли е готова да се противопостави на хората и вампирите едновременно. Поне не и засега. Така че не би искала Съветът да знае, че желае смъртта на Зоуи.

- Баща ми със сигурност не иска Зоуи мъртва. Той просто иска да я притежава.

Стиви Рей го погледна строго:

Според някои от нас да бъдеш притежаван против волята си е дори по-лошо от смъртта.

Той изсумтя:

- Искаш да кажеш нещо като да се Обвържеш по случайност?

Стиви Рей се намръщи:

- Не, нямам това предвид.

Той изсумтя още веднъж и продължи да разтрива ранената си ръка:

- Но ти каза. че Калона не е убил Хийт, за да навреди на Зоуи.

- Не, защото той знае, че това би могло да причини смъртта й.

- Би могло? - Стиви Рей произнесе думите отчетливо. -Това значи ли, че не е сто процента сигурно, че Зоуи ще умре? Понеже другите вампири точно това твърдят.

- Вампирите не мислят от позицията на един безсмъртен. Никоя смърт не е толкова сигурна, колкото смъртните смятат. Зоуи ще умре, ако душата й не се завърне в тялото, но не е невъзможно душата й да стане отново цяла. Да. ще бъде трудно, и да. ще й е нужен водач и защитник в Отвъдното, но...

Той замълча и Стиви Рей забеляза ужас в очите му.

- Но какво?

- Неферет използва баща ми, за да се увери, че душата на Зоуи няма да се завърне. Тя е пленила тялото му, докато е бил ранен, и е пратила душата му в Отвъдното.

- Но нали каза, че Калона е прогонен оттам и не било възможно да се върне?

Репхайм се ококори:

- Забранено му е физически да се върне.

- А тялото му е все още в този свят! Само душата му се е върнала - довърши вместо него Стиви Рей.

- Да! Неферет го е заставила да се върне. Познавам баща си добре. Никога не би се прокраднал обратно при Никс. Той е твърде горд. Би се върнал само ако богинята го помоли за това.

- Откъде си толкова сигурен? Може да е тръгнал след Зоуи, защото най-после е разбрал, че тя никога няма да бъде с него, и като някой луд ревнивец е решил, че е по-добре да е мъртва, отколкото чужда. Може това да го е раздразнило толкова много, че да е преглътнал гордостта си.

Репхайм поклати глава:

- Баща ми никога няма да повярва, че Зоуи ще го отхвърли. Ая му се покори, а част от нея все още живее в душата на Зоуи. Той замълча за миг и преди Стиви Рей да е успяла да го попита още нещо, продължи: - Знам как можеш да се увериш напълно. Ако Неферет го използва, значи е оплела тялото му с нишките на Мрака.

- Мрак? Имаш предвид отсъствие на светлина?

В някакъв смисъл е това. Трудно е да се обясни, понеже този тип чисто зло непрекъснато се променя, еволюира. Мракът, за кой го аз говоря, е осезаем. Намери някого, който има връзки с духовния свят, и той ще може да види нишките, които Тси Сгили използва, за да прикове баща ми, ако всичко е както си го мисля.

Ти имаш ли връзка с духовния свят?

- Да - отвърна той, като я гледаше в очите, без да трепне. - Би ли искала да се предам на Висшия Съвет на вампирите?

Стиви Рей започна да дъвче устната си. Дали би искала? Това би означавало да предаде живота на Репхайм за този на Зоуи и може би дори и своя, защото тя ще трябва да го последва. А и изключително могъщите Жрици от Висшия Съвет без съмнение ще усетят, че двамата са Обвързани. Тя би умряла заради Зоуи, разбира се. Но не би било зле, ако не се налага да го прави. Е, не я иска и Обвързана с гарван-демон. Мамка му, никой не би искал такова нещо. Богинята би могла да потвърди, че и самата Стиви Рей не го желаеше. Или поне през повечето време.

- Стиви Рей?

Тя подскочи и видя как Репхайм я изучава с поглед:

Искаш ли да се предам на Висшия Съвет на вампирите'?

Само като най-последно средство. А ако ти отидеш, това означава и аз да се присъединя към теб. По дяволите. Съветът най-вероятно няма да повярва на нищо, което им кажеш. Но според теб ни трябва някой, който има връзка с духовния свят. Достатъчно добър, че да усети Мрака, нали така?

Да.

- Е, там е пълно с могъщи вампирски Жрици. Все някоя трябва да е в състояние да го направи.

Той поклати глава:

- Би било необичайно за вампир да усети тъмните сили, с които една Тси Сгили разполага. Това е една от причините Неферет да се преструва успешно пред тях. Да усещаш скритите сили на Мрака е уникална дарба и би било ужасно трудно, ако не си близък с тях.

- Да, но Жриците от Висшия Съвет би трябвало да са в състояние да го направят. Все някоя ще може.

Каза го с много повече увереност, отколкото изпитваше. Всички знаеха, че Жриците в Съвета са избрани заради своята вярност, почтеност и най-вече заради добротата си, която не се връзва много-много с усещане на злото.

Тя прочисти гърлото си:

- Добре, време е да се връщам в Дома на нощта и да се обадя до Венеция. - После премести поглед към ръката му и крилото, което беше привързано зад гърба му. - Боли ли много?

Той само изсумгя.

- Нахрани ли се?

Той кимна.

Тя просто преглътна тежко, като си спомни как почувства болката му, когато превързваше крилото му миналия път.

- Трябвала намеря някои медикаменти. За съжаление сигурно са точно в онази зала, в която пратих бедния пазач, което значи, че отново ще трябва да бъркам в дребния му мозък.

- Усещаш ли, че мозъкът му е малък?

Не видя ли как се беше загащил? Никой под осемдесет с нормален мозък не носи такива дядовски панталони, за-гащени до подмишниците. Казах ти, мозъкът му е колкото грахово зърно.

И тогава, за изненада и на двама им, Репхайм се засмя.

Харесва ми звукът от неговия смях. И преди собственият й мозък да заповяда на устата й да мълчи, тя се усмихна и изстреля:

- Трябва по-често да се смееш, приятно е.

Репхайм не каза нищо, но Стиви Рей не успя да разшифрова странния поглед, който й хвърли. Почувства се малко неудобно и стана от кухненския стол:

- Е, аз отивам за медикаментите. Ще оправя крилото ти, доколкото мога, ще взема храна и разни неща за теб и после се връщам, за да проведа супер далечни разговори. Стой тук, след малко се връщам.

- Предпочитам да дойда с теб - каза той и се изправи внимателно, като държеше ръката си до тялото.

- Може би ще ти бъде по-лесно, ако просто останеш тук.

-Да, но предпочитам да съм с теб - каза той тихо.

Стиви Рей почувства силно вълнение при тези думи, но

просто вдигна рамене и равнодушно отвърна:

- Добре, приготви се тогава. Но не мрънкай, ако те боли, като се разхождаш насам-натам.

- Аз не мрънкам.

Погледът му бс толкова преизпълнен с мъжка гордост, че беше неин ред да се засмее.

На път за вкъщи Стиви Рей се замисли за Зоуи и за следващия си план за действие. Това беше лесно. Ще се обади на Афродита. Независимо какви трагедии се разиграваха там.

Афродита без съмнение ще е набъркала носа си в центъра на събитията, особено щом се касае до Зоуи.

Значи следващата стъпка по спасяването на Зоуи бе планирана и сега тя можеше спокойно да мисли за Репхайм.

Наместването на счупеното му крило беше ужасно. Все още чувстваше пронизващата болка по рамото и гърба си. Дори след като намери шишенце с лидокаин и го изсипа цялото върху крилото и ранената си ръка, все още усещаше тъпата болка от счупването. Репхайм не беше казал нито дума по време на цялото мъчение. Просто извърна глава настрана и точно преди да докосне крилото му, попита:

- Ще направиш ли онова нещо с говоренето, докато ме превързваш?

- Какво нещо с говорене имаш предвид? - попита тя.

Той й хвърли поглед през рамо и тя видя усмивка в очите

му:

-Говориш. И то много. Така че давай. Ще имам нещо много по-досадно, което да понасям, и няма да мисля за болката.

Тя му хвърли гневен поглед, но после се усмихна. Говори му през цялото време, докато почистваше раната и превързваше счупеното му крило. Беше се отдала напълно на словесното си излияние, без да казва нищо конкретно и с твърде много думи, за да понесе и гя по-леко болката, която двамата споделяха. Когато приключи, той я последва бавно и внимателно до изоставеното имение, а тя се опита да направи килера му малко по-уютен, като натъпка няколко одеяла, които беше задигнала от стаята на персонала в музея.

По-добре е да тръгваш. Не се тревожи за това.

Той взе последното одеяло от нея и просто се строполи върху купчината.

- Виж, ще сложа тук чантата с храната. Има само неща, които не се развалят бързо. И не забравяй да пиеш много сок и вода. Хидратацията е важна каза тя и изведнъж почувства безпокойство, че го оставя сам толкова слаб и уморен.

- Добре. Тръгвай.

-Тръгвам. Да. Отивам си. Ще се опитам да дойда пак утре.

Той кимна едва доловимо.

- Добре. Сега тръгвам.

Тя се обърна към вратата, но гласът му я спря:

- Трябва да говориш с майка си.

Стиви Рей се завъртя рязко:

Защо, по дяволите, го каза?

Той примига насреща й смутено, замисли се и най-после отвърна:

- Говореше за нея, докато ми превързваше крилото. Не помниш ли?

- Не. Да. Предполагам, че не съм внимавала особено за какво говоря. Понякога просто си движа устата, без да влагам мисъл.

- Стараех се да слушам теб, вместо болката.

-О!

Стиви Рей не знаеше какво да каже.

- Каза, че тя те мисли за мъртва. Аз просто... - не успя да довърши той. Изглеждаше смутен, сякаш трябваше да разгадае непознат език. Просто си помислих, че трябва да й кажеш, че си жива. Тя би се зарадвала да го научи, нали?

-Да.

Гледаха се известно време, докато тя най-после успя да каже нещо:

- Чао! И не забравяй да се храниш.

А после буквално изтича навън.

- Защо, по дяволите, това, че спомена майка ми. ме накара да откача така? - запита се Стиви Рей гласно.

Тя знаеше отговора, но не искаше да го изрече гласно. Беше го грижа за нещата, които му бе говорила. Беше го грижа за това, че й е мъчно за майка й. Когато паркира в Дома на нощта и излезе от колата на Зоуи, си помисли, че не точно неговата загриженост я накара да откачи. По-скоро беше начинът, по който тази загриженост я караше да се чувства. Бе доволна, че той е загрижен за нея, а Стиви Рей много добре осъзнаваше колко е опасно да си доволен от такова нещо.

Далас буквално изскочи от храстите до паркинга:

- Ето те най-после! Крайно време беше да се връщаш.

- Далас! Заклевам се в Богинята, че ще ти наритам задника, ако не престанеш да ми изкарваш акъла.

- По-късно ме ритай. Сега трябва спешно да идем в стаята за съвещания, защото Ленобия не е никак щастлива, че офейка така.

Стиви Рей въздъхна и последва Далас по стълбите към залата, която се намираше точно срещу библиотеката. Тя се качи бързо, но се поколеба за миг пред вратата. Напрежението във въздуха бе толкова силно, че почти можеше да го пипне. В средата на стаята имаше кръгла маса. на която би трябвало да са седнали всички, но не и днес. Днес приличаше повече на кафене с отделни сепарета.

От едната страна седяха Ленобия. Дракона, Ерик и Крамиша. От другата бяха проф. Пентесилея, Гарми и Венто. Бяха в разгара на някаква караница, когато Далас се закашля и Ленобия обърна поглед към него.

- Стиви Рей! Най-после. Струва ми се, че обстоятелствата са малко необичайни и всички сме под неописуем стрес, но бих оценила, ако се въздържаш да ходиш до парка, или къдего другаде си ходила извън училище, точно когато е свикано събрание. В момента изпълняваш ролята на Висша Жрица и не трябва да забравяш да се държиш като такава.

Тонът на Ленобия беше толкова остър, че Стиви Рей моментално настръхна. Тя отвори уста да й отвърне подобаващо, след което да напусне скапаната зала и да се обади във Венеция. Но тя вече не беше просто хлапе. А да се сдърпа с групата вампири, които също искаха да помогнат на Зоуи, нямаше да бъде от голяма полза.

Започни така, както би завършила, почти чу тя гласа на майка си.

Така че вместо да отвърне нешо грубо, Стиви Рей пристъпи напред и седна на един от столовете между двете групи. Когато заговори, се постара да не личи колко е раздразнена.

Всъщност направи всичко по силите си, за да повтори изражението на майка си, когато искаше да й покаже колко е разочарована от нея:

- Ленобия, аз имам връзка с елемента земя. Това означава, че понякога ще имам нужда да се откъсна от всички и да бъда насаме с нея. По този начин се концентрирам, а сега имам нужда точно от това. Така че понякога ще напускам, със или без разрешение и без значение дали е свикано събрание. Освен това аз не играя ролята на Висша Жрица. Аз съм първата и единствена червена Висша Жрица в целия свят. Това е нещо ново, за което може би се налага да се измисли ново описание на длъжността.

Тя се обърна към останалата част от залата:

-Здравейте, професор Пи, Гарми и Венто. Не съм ви виждала от доста време.

Тримата учители промърмориха някакъв поздрав и тя игнорира факта, че се взираха в червената й татуировка, сякаш беше някакъв сбъркан научен експеримент.

- Така. Далас ми каза, че Неферет е занесла тялото на Калона пред Висшия Съвет и изглеждало сякаш неговата душа също се е пръснала.

- Да, макар че някои просто не искат да го повярват - каза проф. Пентесилея, като метна мрачен поглед на Ленобия.

-Калона не е Еребус! - практически избухна Ленобия. - Точно както всички знаем, че и Неферет не е земното превъплъщение на Никс! Всичко това е просто нелепо.

- Съветът ни докладва, чс Пророчината Афродита е потвърдила липсата на душа в тялото на безсмъртния, точно както е и при Зоуи - каза проф. Гарми.

-Чакайте малко. - Стиви Рей вдигна ръка, за да спре тирадата, която се задаваше от страна на Крамиша. -Правилно ли чух да казвате Афродита и Пророчица в едно изречение?

- Така я наричат от Висшия Съвет - обясни Ерик сухо. Въпреки че повечсто от нас не биха използвали точно това определение.

Стиви Рей вдигна въпросително вежди към него:

- Така ли? Аз бих. Зоуи също. И ти би трябвало. Следвал си нейните видения неведнъж. Бях Обвързана с нея, независимо дали ми харесваше или не, но мога да кажа, че тя определено е докосната от Никс и знае разни неща. Всъщност много неща. - Тя погледна проф. Гарми. - Значи Афродита може да усеща неща, свързани с духа на Калона?

- Така твърдят от Висшия Съвет.

Стиви Рей въздъхна е облекчение:

- Това е най-добрата новина, която съм чувала от дни.

Тя погледна часовника и започна да пресмята часова разлика от седем часа. В Тулса бе десет вечерта, значи там е малко преди изгрев.

- Трябва да се обадя на Афродита. По дяволите, забравила съм мобилния си телефон в стаята.

Тя се изправи и тръгна да излиза.

Стиви Рей, какво правиш? - попита я Дракона.

Тя се поколеба за миг, колкото да огледа стаята отново и да усети напрежението между вампирите:

Какво ще кажеш да ти отговоря какво не правя? Не седя на едно място да споря какъв бил Калона и каква Неферет. когато Зоуи има нужда от помощ. Няма да се откажа от Зоуи и няма да допусна да ме въвлечете в някаква глупава учителска война. - Тя хвърли остър поглед на Крамиша. -Вярваш ли, че съм твоята Висша Жрица?

- Да - отвърна тя без колебание.

- Чудесно. Тогава ела с мен. Тук си губиш времето.

- Далас?

- Както винаги съм с теб, момиче.

Стиви Рей погледна вампирите един по един:

А вие просто трябва да се стегнете. Ето ви специално изявление от единствената Висша Жрица, която ви е останала. Зоуи не е мъртва, а, повярвайте ми, аз познавам мъртвите. Минала съм през смъртта.

С тези думи тя се обърна и напусна залата, следвана от червените новаци.