Изпепелена

ДЕВЕТА ГЛАВА Старк

Колкото повече стоеше в една стая с Неферет, толкова повече се разгаряше гневът му. А гова не беше зле. Той можеше да мисли чрез него. Можеше да мисли през скръбта. Богиньо! Непоносимата скръб от загубата на Жрицата... на неговата Зоуи...

- Значи се споразумяхме каза Неферет. - Ще отнеса тялото на своя конеорт на Капри. Там ще мога да го наблюдавам, докато...

Старк най-после осъзна какво казваше тази кучка и единствено Дарий го удържа да не й се нахвърли.

- Не можете да я оставите да избяга с него! - изкрещя Старк на Дуантия, председателката на Висшия Съвет. -Калона уби Хийт. Зоуи го видя. Именно той й причини това. - Той посочи с ръка безжизненото тяло на Зоуи, без да свежда поглед към нея. Не би могъл да го понесе.

Да избягам? - възкликна подигравателно Неферет. Вече се съгласих да бъда придружена от група Синове на Еребус, които ще докладват периодично пред Съвета за състоянието му. В крайна сметка моят конеорт не е престъпник. Не е против законите ни воин да убие човек, ако служи на Богинята.

Старк се обърна към Дуантия, без да обръща никакво внимание на Неферет:

- Не я оставяйте да си тръгне. Не й позволявайте да го вземе. Той е направил много повече от това да убие човешко момче, а те двамата в никакъв случай не служат на Никс.

- Това са лъжи, разпространявани от ревнива тийней-джърка, чийто самоконтрол е толкова слаб, че душата й се е пръснала - изстреля Неферет.

- Ах ти, гадна кучка!

Старк се хвърли към Неферет. която дори не трепна. Просто вдигна елегантната си ръка с дланта към него. Когато той се пребори с Дарий, сякаш видя някакъв черен пушек около пръстите й.

- Престани, малоумник такъв!

Изведнъж Афродита се оказа на крачка пред него. Старк беше наясно, че тя е приятелка на Зоуи, но ако Дарий не го беше хванал здраво, гой нямаше да се поколебае да я блъсне, за да се добере до Неферет.

- Старк! - изкрещя му Афродита. - Така не помагаш на Зоуи!

После тя направи нещо, което напълно го шокира, и понеже Дарий бе плътно до тях, шокира и него. Афродита хвана лицето му в нежните си ръце и го застави да я погледне в очите. После прошепна думите, които промениха живота му:

- Знам как да помогнем на Зоуи.

- Виждате ли колко е неконтролируем? Ако тялото на моя конеорт остане тук, кой знае какво би му направил този недисциплиниран младеж!

Неферет избълва отровата си, докато Старк гледаше Афродита в очите:

- Заклеваш ли се'.' - прошепна той. - Нали не ме бала-мосваш?

Афродита повдигна русата си вежда:

- Ако ме познаваше по-добре, щеше да знаеш, че никога не баламосвам. Но, да, заклевам се в новата си и отговорна титла на Пророчица, че знам начин как да помогнем на

Зоуи, само че трябва да я държим далеч от Неферет. Разбра ли?

Старк кимна и спря да се бори с Дарий. Афродита махна ръцете си от лицето му.

С достойнството на Пророчица на Никс тя се обърна към Неферет и Жриците от Висшия Съвет.

- Защо сте толкова сигурни, че Зоуи ще умре?

Дуантия отговори първа:

- Душата й напусна тялото не просто на пътешествие до Отвъдното и не просто за разговор с Богинята. Душата на Зоуи се пръсна.

Една от Жриците, която досега беше запазила мълчание, се намеси:

Трябва да разберете какво значи това. Душата на Зоуи е в Отвъдното, но на парчета. Различни спомени и преживявания са откъснати от нея, както и различни аспекти на нейната личност. Ще се превърне в Каоиник Ши - нито жива, нито мъртва, пленена в света на духовете, без комфорта на своята собствена душа.

- Не. Питам сериозно. Говорете ми на американски, а не на този древен, старовремски, объркан и заплетен евро боклук. - Афродита сложи ръка на хълбока си и насочи показалец към Висшия Съвет. - Без заплетени приказки. Обяснете ми защо отписвате Зоуи?

Старк чу как някои от членовете на Съвета си поемат дълбоко въздух при неуважителните думи на Афродита, а Неферет ги погледна красноречиво и каза: „Видяхте ли, че не могат да се контролират“.

Но Танатос отговори спокойно:

- Това, което Етер каза, е, че пластовете на душата, които съставляват личността на Зоуи - нейните минали преживявания, спомени и опит, са изтръгнати от нея. Без тези пластове да се съединят, за нея е невъзможно да почива в Отвъдното, нито душата й ще може да се завърне в тялото. Представи си го, сякаш си преживяла тежък инцидент и пластовете на тялото ти са се разделили. Костите, мускулите и кожата, които защитават сърцето, вече не са в тялото и са оставили жизненоважния орган открит и беззащитен. Какво би се случило при това положение?

Афродита не отвърна нищо и Старк си помисли, че тя се колебае, защото не иска да каже очевидния отговор, но тя се обърна към него и когато погледите им се срещнаха, той с изненада забеляза триумф и въодушевление у нея.

- Ако сърцето ми няма никаква защита, то ще престане да бие. Така че защо да не намерим на Зоуи някаква ?

Защита! Аз съм защитата на Зоуи! Трепет на надежда премина по тялото му:

- Аз съм нейната защита! - извика той. - Без значение дали в този свят, или в следващия. Само ми кажете как да стигна до нея и ще го направя.

- Това определено звучи логично, Старк каза Танатос. - Но твоята дарба е свързана с физическото, а не идва от света на духовното.

- Защитата си е защита - настоя той. - Просто ми покажете как да стигна дотам, останалото е моя работа.

- Зоуи трябва да намери начин да възстанови душата си, а това не е битка, която можеш да проведеш вместо нея -обясни Етер.

- Но мога да я защитавам, докато събере частите на душата си - настоя Старк.

- Жив воин не може да пристъпи в Отвъдното. Дори и за да последва своята Жрица - отвърна Етер.

- Опиташ ли се, ти също ще бъдеш погубен - добави Дуантия.

- Няма как да знаете това със сигурност - каза Старк.

В цялата ни история няма нито един воин, който се е завърнал от опит да последва разпръснатата душа на своята Жрица в Отвъдното. До един са загинали. И воините, и жриците - обясни Танатос.

С изненада Старк осъзна, че дори не се бе замислял за това. Някаква част от него изпитваше по-скоро любопитство, отколкото съпротивление при мисълта да умре. Особено ако по този начин изпълни обета си към Зоуи.

Но преди да успее да отговори, леденият глас на Неферет отново нахълта без покана в ума му.

- А всички тези воини и жрици са били много по-възрастни и опитни от вас.

- А може би точно в това е бил проблемът - прошепна Афродита, така че само Старк да я чуе. - Били са твърде възрастни и са имали твърде много опит.

Старк трепна с надежда:

- Мисля, че преди малко не бях прав. Не би трябвало да има проблем Неферет да отнесе Калона, където иска, а аз ще взема Зоуи - каза той на Дуантия. После посочи с ръка Афродита, Дарий и останалите. - Ние ще вземем Зоуи.

-Старк, не мога да дам съгласието си за нещо, което ще те остави пред смъртна опасност. - Гласът на Дуантия беше изпълнен със състрадание, но твърд. - Зоуи ще почине следващата седмица. Най-доброто място за нея е тук, в нашата болница, на спокойствие, докато моментът настъпи. Най-доброто за теб ще бъде да се подготвиш за това, което следва, и да не се жертваш в опити да я спасиш.

Ти си твърде млад - каза Танатос. Пред себе си имаш дълъг и плодотворен живот. Не прекъсвай нишките на съдбата си.

- Зоуи ще остане тук до самия си край - кимна Дуантия в знак на съгласие. - Ти, разбира се, можеш да останеш до нея.

- Хм, извинете ме, не бих искал да бъде неуважителен или нещо такова...

Всички погледи се насочиха към групичката приятели на Зоуи, които до този момент бяха запазили пълно мълчание. Ръката на Деймиън беше високо вдигната, сякаш се намираше в училище и искаше да бъде изпитан.

Как е името ти, момче? - попита Дуантия.

- Деймиън, аз съм един от приятелите на Зоуи.

- Също така има връзка с елемента въздух - добави Джак и избърса с ръка сълзите от бузите си.

- Аха, спомних си за теб - каза Дуантия. - Искаш да кажеш нещо на Съвета ли?

- Той е просто новак. Има право да присъства, но не и да се изказва пред Съвета - изстреля Неферет.

- Откога имаш право да се изказваш от името на Висшия Съвет на вампирите, Неферет? - попита Афродита.

- Няма такова право - каза Танатос и стрелна Неферет с твърд поглед. - Е, момче, искаш да кажеш нещо пред Съвета ли?

Деймиън се изправи, преглътна тежко и отвърна:

- Потвърждавам.

Устните на Танатос се разтеглиха в лека усмивка:

- В такъв случай можеш да говориш. Също така можеш да свалиш ръката си, Деймиън.

- О, благодаря ви. Е, исках да кажа просто, че е право на Старк като положил клетва да бъде воин на Зоуи, да реши как точно да я защитава. Или поне така си спомням от записките си по вампирска социология.

Зоуи умира. - Думите на Дуантия бяха сурови, но тонът й бе нежен. - Трябва да разберете, че нейният воин скоро ще бъде освободен от клетвата си.

- Разбирам го. Но тя все още не е мъртва. И казвам, че нейният воин има правото да я защитава по всички начини, за които прецени, че биха могли да са й от полза, докато е жива.

Ще трябва да се съглася с теб, момче каза Танатос и кимна с уважение към Деймиън. - Той е напълно прав по принцип. Законът казва точно това. Отговорност на самия воин е да прецени кое е най-доброто за безопасността на неговата Жрица. Зоуи Редбърд е жива, следователно тя все още е под защитата на своя воин.

- Всички ли сте съгласни с Танатос? - попита Дуантия останалите Жрици.

Старк притаи дъх, докато изчакваше отговорите им. Всички казаха „Да!“ или кимнаха утвърдително.

- Добра работа, Деймиън - поздрави го Танатос.

- Благодаря Ви, Жрице - отвърна той и се изчерви.

Дуантия поклати глава:

- Аз никак не съм удовлетворена от вероятността един млад и посветен воин да се прости с живота си. - Тя сви рамене в знак на съгласие. - Но Съветът е единодушен. Това много ме натъжава, но ще се съобразя с волята на Съвета и с нашите закони. Старк, къде искаш да прекара последните си дни твоята Жрица?

Преди той да успее да отговори, се разнесе леденият глас на Неферет:

- Това единодушие означава ли, че аз също съм свободна да взема своя консорт и да напусна?

- Вече се произнесохме по този въпрос, Неферет. - Гласът на Танатос беше не по-малко леден. Предвид обстоятелствата, можеш да се завърнеш на Капри с тялото на своя консорт.

Благодаря Ви каза тя. После направи високомерен жест към Синовете на Еребус, които бяха донесли тялото на Калона. - Вземете го. Тръгваме си от това място.

С едва доловим поклон Неферет излезе от залата.

Всички гледаха как тя си тръгва, а през това време Афродита стисна ръката на Старк.

- Увъртай! Не им казвай къде мислиш да отведеш Зоуи.

- След като прекъсването приключи, имаш думата да ни кажеш къде мислиш да отведеш Висшата Жрица, Старк каза Танатос.

- Точно сега искам да я отведа в стаята ни. В случай че нямате нищо против. Наистина ми трябва малко време да помисля кое е най-доброто място за нея, тъй като до момента не съм имал такава възможност.

- Млад, но мъдър - каза Танатос и се усмихна благосклонно.

- Приятно ми е да видя, че вече владееш своя гняв, воине - добави Дуантия. - Надявам се ще продължиш да мислиш трезво и мъдро.

Старк стисна зъби и се поклони, като внимаваше да не срещне погледите на никоя от Жриците, за да не разкрие неовладения си все още гняв.

- Съветът ви дава възможност да се оттеглите в стаята си с ранената Висша Жрица и приятелите си. Утре ще те попитаме за решението ти къде Зоуи да прекара последните си дни. Имай предвид, че все още можеш да избереш да остане тук. Ако поискаш това от нас, ние ще осигурим убежище за всички вас за колкото време е необходимо.

- Благодаря - каза Старк.

После се поклони на Жриците.

- Съвещанието е закрито. Ще се съберем отново утре. Бъдете благословени.

Още преди Дарий да успее да му помогне, Старк тръгна към Зоуи, взе тялото й на ръце и като я притискаше до себе си, я изнесе от залата.

Старк

- Разкажи ми всичко, което знаеш.

Той остави тялото на Зоуи на леглото в спалнята на апартамента, който им бе отреден, и се обърна към Афродита.

Ами, не е кой знае какво, но е достатъчно, за да смятам, че Жриците грешат отвърна тя и се настани на един удобен кадифен стол зад Дарий.

- Искаш да кажеш, че знаеш за случай, в който някой воин успява да спаси своята Висша Жрица от Отвъдното? - попита Деймиън и с Джак си придърпаха столове от кухнята.

Не. Не точно.

- Какво имаш предвид, Афродита? - Старк кръстосваше напред-назад пред леглото на Зоуи.

- Имам предвид, че не ми пука въобще за древната история. Зоуи не е някоя фръцла от миналото.

- Който пренебрегва историята, най-често повтаря грешките от нея каза Деймиън нежно.

- Не казвам, че я пренебрегвам, педалче. Казах, че не ми пука за нея. - Острият поглед на Афродита се стрелна към Близначките, които все още стояха на вратата. - Слабоумни близначки, защо дебнете тук?

- Не дебнем, гаднярке.

Гласът на Шоуни беше почти шепот.

- Да, ние просто отдаваме почит - довърши Ерин също с шепот.

О, майната му. Какви ги дрънкате въобще - каза Афродита.

- Неуважително е спрямо... ъ-ъ тялото на Зоуи, да я наобиколим и да дърдорим около нея, докато тя... - Шоуни млъкна и погледна близначката си с очакване.

Преди Ерин да успее, както обикновено, да довърши мисълта й, Старк се намеси:

- Не, няма да я третираме като мъртва. Тя просто не е тук в момента. Това е всичко.

- Така че това е по-скоро като чакалня, отколкото като болница - допълни Джак и се протегна от стола си, за да докосне ръката на Зоуи.

- Да, точно така. И освен това очакваме нещо хубаво -добави Старк.

- Все едно сте си взели шофьорския изпит и чакате да си получите книжката - каза Джак.

- Същото, само че без мръсотията и необходимостта да се тълпиш с разни селяндури - добави Афродита. - Ей, вие с общия мозък, вземете си по един стол и престанете да се държите, сякаш Зоуи е труп.

Близначките се поколебаха, спогледаха се, вдигнаха рамене и си донесоха столове.

Добре. Сега след като сме всички заедно, трябва да ни кажеш какво научи от Стиви Рей — започна Дарий.

- Ти откъде знаеш, че съм получила информация от нея? - попита изненадано Афродита.

- Познавам те - отвърна той и я докосна нежно.

Старк стисна зъби и отмести поглед от тях, защото връзката им беше твърде очевидна. Искаше му се да удари нещо. Не, направо изпитваше нужда да удари нещо. Щеше да избухне, ако не намереше начин да потисне част от чувствата, които го задушаваха. Изведнъж думите на Афродита започнаха да проникват в замъгленото му съзнание и той се обърна към нея:

Я повтори!

- Казах, че Калона наистина е в Отвъдното. Неферет го е изпратила там, за да се увери, че Зоуи няма да успее да събере душата си в едно и да се върне.

- Не, чакай малко. Веднъж чух Калона да говори е Репхайм. Беше наистина бесен, защото гарванът-демон спомена нещо за завръщане в Отвъдното, Сигурен съм, че Калона каза, че не би могъл да се завърне, защото Никс го е изритала оттам.

- Така е, но е изритала тялото му. А то не е там - отвърна Афродита. - Само душата му се е промъкнала обратно.

- О, Боже мой! - възкликна Деймиън.

- Значи Зоуи е в още по-голяма опасност, отколкото сме предполагали - каза Ерин тъжно.

- А и това така или иначе си беше достатъчно голяма опасност - добави Шоуни.

И става все по-лошо каза Афродита. - Зад всичко това стои Неферет. - Тя въздъхна и срещна погледа на Старк.

Е, няма да ти е много приятно да го чуеш. но ще се наложи. Калона е бил воин на Никс.

Старк пребледня:

-Точно това ми каза и Зоуи, преди да... Той прокара ръка през косата си. - Аз не й повярвах. Бях ядосан и ревнив глупак. Затова не бях с нея.

- Ще се наложи да си простиш за тази грешка - каза му Дарий. - Ако не го направиш, няма да си в състояние да се концентрираш върху настоящия проблем.

- А за да спасиш Зоуи, ще трябва да се концентрираш адски много - добави Афродита.

Защото ше му се наложи да отскочи до Отвъдното и да се пребори с Калона - каза Джак с мекия си глас, сякаш беше на църковна проповед.

- И трябва да намериш начин да й помогнеш да събере душата си в едно - добави Деймиън.

Щом трябва, ще го направя.

Старк беше доволен, че успя да прозвучи уверено, защо-то се чувстваше, сякаш някой го пробожда в корема.

- Ако се опиташ да го направиш без подготовка, шансовете ти няма да са особено големи.

Очите на Старк се обърнаха по посока на гласа, където стоеше Танатос и изглеждаше като персонификация на самата смърт.

- Кажете ми как да се подготвя!

Старк искаше да изкрещи от безсилие.

- За да водиш битка в Отвъдното, воинът в теб трябва да умре и да даде началото на шаман.

Старк изобщо не се поколеба:

- Всичко, което трябва да направя, е да се самоубия? Имате предвид, че тогава душата ми ще отиде при Зоуи?

- Нямам предвид буквална смърт. Помисли си какво би преживяла Зоуи, ако трябва да понесе и твоята смърт, след като загуби и консорта си.

- Тогава просто не би поискала да напусне Отвъдното -каза Деймиън. - Дори и да събере душата си в едно.

- Точно това си мисля, че се е случило с другите Жрици, чиито воини са ги последвали в Отвъдното, за да ги спасят - каза Танатос и прекрачи прага на стаята.

- Значи другите воини наистина са се самоубили, за да защитят Жриците си? попита Афродита, като се доближи до Дарий и преплете пръстите си с неговите.

- Повечето са направили точно това. А воините, които не са умрели, преди душите им да напуснат телата, са починали малко след това. Трябва да разберете, че воините не са като Жриците. Те нямат дарбата да се движат свободно в света на душите.

- Калона е там, а той със сигурност не е Жрица каза Старк.

Дори тези от нас, които не вярват, че той е самият Еребус, слязъл на земята, са наясно, че това същество, което наричаш Калона. е безсмъртно и е дошло тук от Отвъдното. Правилата, които важат за воин или вампир, ни най-малко не се отнасят до него.

- Той е пленен - каза Афродита и се наведе леко напред.

- Успях да видя веригите му. Цялото му тяло е покрито с тях.

- Разкажи ми какво видя, Пророчице - каза Танатос. Афродита се поколеба.

- Разкажи й всичко - каза Деймиън. Афродита го погледна в очите. Трябва да се доверим на някого, иначе всичко гова просто няма да завърши по-различно за Зоуи и Старк, отколкото за предишните воини и Жрици.

Освен това трябва да се доверим на Смъртта добави Старк. - Защото по един или друг начин именно пред нея ще трябва да се изправя, за да спася Зоуи.

Афродита отмести поглед от пребледнялото лице на Старк и погледна Дарий.

- Аз съм съгласен - каза той.

- И аз - каза Джак.

- Да - започна Шоуни.

- Разкажи й всичко - добави Ерин.

- Добре тогава. - Афродита се усмихна криво на Танатос.

- Най-добре да започна с Неферет, а вие по-добре седнете.