Изпепелена

ДЕВЕТНАЙСЕТА ГЛАВА Старк

Стиви Рей не спря, не се обърна и въобще не го погледна повече. Просто си тръгна.

Репхайм стоя дълго така. Когато звукът от колата й престана да се чува, той най-после се раздвижи. С вик на отчаяние се затича и се понесе в нощното небе, удряйки по хладния вятър с крилете си все повече и повече, до топлите течения, които да го издигнат и понесат на някъде. Където и да е.

Просто надалеч! Отведи ме далеч оттук!

Гарванът-демон се насочи на изток, точно в обратната посока на тази, в която пое Стиви Рей. Далеч от Тулса и объркването, което настъпи в живота му, откакто тя се появи в него. После затвори съзнанието си за всичко, освен за познатата радост от летенето, и се понесе надалеч.

- Да, слушам те, Афродита. Искаш от мен да запомня това стихотворение - каза й Старк през слушалките в хеликоптера.

Искаше му се да знае как може да ги изключи. Не желаеше да я слуша повече. Не му се говореше нито с нея, нито с когото и да било друг. Беше прекадено зает да прехвърля отново и отново в ума си стратегията за проникване на острова. Той се загледа през прозореца в опит да види нещо през мрака и мъглата. Според Дуантия и останалата част от Висшия Съвет той щеше да се сблъска със сигурната смърт след най-много пет дни.

- Не стихотворение, идиот такъв. Това е пророчество. Не бих искала от теб да зубриш стихотворение. Метафори, сравнения, алюзии, символизъм, дрън-дрън. Косата ме заболява, като се замисля за всички тези простотии. Не че пророчествата са по-малко гадни, но за съжаление са важни. А Стиви Рей има право конкретно за това пророчество. Звучи като указание.

-Съгласен съм с Афродита и Стиви Рей - намеси се Дарий. - Пророчествата на Крамиша са били от полза на Зоуи и преди. Това сигурно също би могло да й помогне.

Старк откъсна погледа си от прозореца:

- Знам.

Той погледна първо Дарий, после Афродита, а накрая погледът му се спря върху безжизненото тяло на Зоуи, което бе завързано за носилка, поставена между седалките им.

- Тя вече намери Калона по вода. Сега остава да го пречисти през огън. Вятърът ще й прошепне нещо, което духът вече знае. И ако тя продължи да се придържа към истината, ще успее да се освободи. Вече съм запомнил проклетото нещо. Не ми пука дали е стихотворение или пророчество. Щом има шанс да й помогне, ще й го предам.

Гласът на пилота прозвуча в слушалките им:

- Тук ще кацна. Запомнете, че единственото, което мога да направя, е да ви сваля. Всичко останало си зависи от вас. Само да знаете, че ако направите и една крачка на острова без разрешение от Сгиат, ще умрете.

Схванах го още след първите десетина пъти, в които го каза, тъпак такъв промърмори Старк, без да обръща внимание на мрачния поглед, с който пилотът го стрелна през рамо.

Хеликоптерът се приземи и Дарий му помогна да откоп-чае Зоуи. Старк скочи на земята, Дарий и Афродита внимателно му подадоха тялото на Зоуи и той я пое в ръце, опитвайки се да я предпази от студения и влажен вятър от перката на хеликоптера. Не беше минала и минута и пилотът си тръгна.

- Глупаци каза Старк. _

- Те просто си следват инструкциите - каза Дарий, който се оглеждаше така, сякаш очаква някое зомби да изскочи и да ги нападне.

- Няма майтап, това място е адски зловещо - каза Афродита и се присламчи към Дарий, който я притисна към себе си собственически.

- Вие двамата добре ли сте? - намръщи им се Старк. -Само не ми пробутвайте страхотиите, с които вампирите са ви напълнили главите.

Дарий и Афродита се спогледаха.

- Ти не го усещаш, нали?

- Усещам, че е студено и влажно. Усещам колко съм ядосан, че Зоуи е в опасност, а аз все още не съм намерил начин да й помогна. Усещам, че съм раздразнен, защото изгревът е след час, а единственото ми прикритие е някаква колиба, за която вампирите казаха, че била на половин част път назад по посоката, от която дойдохме. Някое от тези неща включва ли това, за което ме попитахте?

- Не - отвърна Афродита, а Дарий само поклати глава.

- Това, което имахме предвид, е мощно желание да побегнеш. И мисля, че точно това трябва да направим. Веднага.

- Искам да изведа Афродита оттук. Да я отведа от този остров и никога повече да не се върнем - каза Дарий. - Това казват моите инстинкти.

- А ти не чувстваш нищо подобно? попита го Афродита.

- Не искаш да отнесеш Зоуи далеч оттук?

-Не.

- Мисля, че това е добър знак каза Дарий. - Предупреждението, заложено на острова, някак си го прескача.

Или просто главата му е пълна с бръмбари, вместо с мозък - предположи Афродита.

Предлагам да тръгваме. Нямам време за губене с някакви глупави усещания.

Все още със Зоуи на ръце той се загледа към дългия и тесен мост, който свързваше континенталната част на Шотландия с острова. Беше осветен от факли, които едва се виждаха в мъглата.

- Вие двамата идвате ли? Или смятате да побегнете оттук с писъци като момиченца?

- Идваме с теб - каза Дарий и го настигна след няколко крачки.

- Да, освен това казах само, че искам да побягна. Не съм споменавала нищо за пищене. Въобще не съм от пищящите

- каза Афродита.

И двамата изглеждаха достатъчно решителни, но не беше изминал и половината от пътя до моста, когато чу Афродита да шепне нещо на Дарий. Обърна се да ги погледне. Дори на едва доловимата светлина от факлите той забеляза колко са пребледнели. Реши да спре за малко.

- Не е нужно да идвате с мен. Всички, дори Танатос, казаха, че няма начин да допуснат който и да било друг, освен мен на острова. Дори да грешат и да успеете да влезете, не бихте могли да направите кой знае какво. Трябва да открия начин да помогна на Зоуи. Сам.

- Можем да сме до теб, докато си в Отвъдното каза

Дарий.

-Да ти пазим гърба, така да се каже. Зоуи би ми била адски ядосана, като се върне ей там - и Афродита посочи тялото й - и разбере, че с Дарий сме офейкали и сме те оставили да се оправяш сам. Знаеш я каква е с нейните мании един за всички и всички за един. Вампирите нямаше как да докарат тук цялата групичка смотаняци, за което не мога да ги обвиня, така че с Дарий ще поемем и тяхната роля. Отново. И както вече каза, спри да губиш времето, с което и без това не разполагаш. Тя посочи към мрака около тях. - Тръгвай. Аз просто няма да обръщам внимание на огромните черни вълни под нас и че съм абсолютно сигурна, че скапаният мост ще се срути и ще ни запрати в шибаната вода, където морските чудовища ще ни завлекат надолу в зловещата, черна бездна и ще ни изсмучат мозъците.

- Наистина ли така се чувстваш? - попита Старк и неуспешно се опита да прикрие усмивката си.

Да, тъпако.

Старк погледна към Дарий, който кимна в знак на съгласие, защото вместо да говори, беше избрал да стисне челюсти и да хвърля подозрителни погледи към „зловещата, черна бездна“.

- Хм, на мен ми изглежда просто обикновена вода с мост над нея. - Той вече дори не се опитваше да прикрие усмивката си. - Срамота, че така се плашите.

- Върви, - каза му Афродита, - преди да съм забравила, че носиш Зоуи, и да те бутна от моста, за да можем двамата с Дарий да побегнем оттук, крещейки или не.

Усмивката на Старк издържа само още няколко крачки. Не му беше нужно древно заклинание за прогонване, за да се отрезви. Всичко, което го интересуваше, беше неподвижното тяло на Зоуи в ръцете му.

Не трябва да се занимавам с Афродита. Трябва да се концентрирам. Да помисля за това, което ще им кажа, и моля те, моля те, Никс, нека да успея. Нека да кажа правилното нещо, което ще ме допусне на острова.

Сериозен и с решителна крачка, Старк ги поведе по моста, като в един момент спряха до внушителна арка, направена от ефирно красив бял камък. Светлината от факлите разкриваше сребърни жилки в нещо, за което Старк реши, че е рядък вид мрамор, и караше цялата арка да блещука примамливо.

- О, по дяволите, дори не мога да го погледна - каза Афродита и извърна глава от арката. - А обикновено харесвам блестящи неща.

И тук има от същото заклинание. - Гласът на Дарий беше изпълнен с напрежение. Предназначено е да отблъсква.

- Да отблъсква? - Афродита погледна пак към арката и потръпна, а после отново извърна поглед. - Отвращава е по-точно казано.

- На теб не ти въздейства, така ли? попита Дарий.

Старк сви рамене:

- Впечатляващо е и очевидно доста скъпо, но не ми изглежда ни най-малко странно. - Той направи крачка към арката. - Е, къде е звънецът или каквото е там? Как да повикаме някого? Има ли телефон или трябва да крещя?

- Ха гаелик акив?

Безплътният мъжки глас прозвуча сякаш от вътрешността на самата арка. Старк се огледа в мрака объркано.

- Д°бре, ще говоря на английски - продължи гласът. -Нежеланото ви присъствие е достатъчно, за да ме призове тук.

Трябва да видя Сгиат. Това е въпрос на живот и смърт - заяви Старк,

- Сгиат не се занимава с уейнз, дори да е въпрос на живот

и смърт. _{г г} ^

Този път гласът прозвуча по-близо, по-ясно и притежаваше силен шотландски акцент.

- Какво, по дяволите, е уейнз? - прошепна Афродита.

_ Ш-т - скастри я Старк и се обърна отново към безплътния глас. - Зоуи не е дете. Тя е Висша Жрица и се нуждае

от помощ. _Т1

Един мъж пристъпи към тях от сенките. Носеше килт,

но не типично шотландски. А и останалата част от носията липсваше. Нямаше риза и елек от туид. Мускулестите му гърди и ръце бяха голи, носеше единствено кожен елек и протектори на ръцете. Дръжката на меча му проблясваше на кръста. С изключение на малък кичур в средата на главата, останалата му коса беше обръсната. На едното му ухо висяха две златни халки. На китката си носеше златна гривна символизираща ранга му на военачалник. В контраст със силното тяло лицето му бе покрито с бръчки, а късата му брада беше напълно бяла. Татуировките по лицето му бяха грифони, чиито нокти се простираха до скулите му. Общото впечатление, което той остави у Старк, беше, че този воин е в състояние да мине през огън и вода невредим и да излезе като победител.

- Това дете е някакъв новак, а не Висша Жрица - каза

- Зоуи не е като другите новаци започна да говори бързо Старк, защото се опасяваше, че воинът можеше да се изпари също така внезапно, както се бе появил. - Допреди два дни тя имаше вампирски татуировки по цялото си тяло. Освен това има и дарба да управлява всичките пет елемен^Та Преценяващите очи на воина останаха върху Старк, без изобщо да поглеждат Зоуи, Дарий или Афродита.

- Но сега виждам просто един новак в безсъзнание.

- Душата й се пръсна преди два дни, когато се бореше с паднал безсмъртен. Щом това се случи, татуировките и изчезнаха.

- Тогава я очаква смърт.

Вампирът вдигна ръка и направи жест, с който ги отпращаше, след което се обърна да си тръгне.

- Не! - извика Старк и пристъпи напред.

- Стад анис! — нареди воинът и с невероятна скорост се завъртя, скочи напред и препречи пътя на Старк. - Глупав ли си или просто тъп, момко? Не ще получиш позволение да пристъпиш във владенията на Сгиат, Островът на жените. Ако опиташ, значи се отказваш от живота си без съмнение.

На сантиметри от внушителния воин Старк стоеше непоколебимо и го гледаше в очите:

- Не съм глупак. Аз съм воин на Зоуи и мисля, че мога да я защитя най-добре, като я доведа на този остров, защото е мое право да отнеса своята Висша Жрица при Сгиат.

- Не си разбрал правилно, воине - каза вампирът ведро, но твърдо. - Сгиат и островът й не се подчиняват на правилата на Висшия Съвет. Аз не съм Син на Еребус, аз съм мо банн ри, моята кралица не е в Италия. Независимо че си воин на ранена Висша Жрица, ти нямаш право да влизаш тук. Тук нямаш никакви права.

Старк рязко се обърна към Дарий:

- Вземи Зоуи.

Той предаде Висшата си Жрица на другия воин и отново застана лице в лице с вампира. Вдигна ръката си с дланта напред и докато мъжът го гледаше с подчертано любопитство, той разряза с нокът кожата на китката си.

- Не моля да вляза тук като Син на Еребус. Напуснах Висшия Съвет. Техните правила не струват пукната пара за мен. По дяволите, аз не моля за разрешение да вляза! По силата на правото, което ми дава моята кръв, аз настоявам да видя Сгиат. Имам нещо важно да й кажа.

Вампирът не отмести поглед от очите на Старк, но подуши внимателно въздуха.

- Как е името ти?

- Наричат ме Старк, но мисля, че името, за което питаш, е това, което носех преди да бъда Белязан. МакУолис.

- Остани тук, МакУолис - каза вампирът и изчезна в нощта.

Старк забърса кървищата си ръка с дънките и взе обратно

Зоуи от Дарий:

- Няма да я оставя да умре.

Пое си дълбоко дъх, затвори очи и се приготви да мине през арката и да последва вампира, като разчиташе кръвта на човешките му предни да го защити.

Дарий го хвана за ръката и му попречи да премине:

- Според мен той имаше предвид да го изчакаш тук, за-

щото ще се върне. ^

Старк спря и погледна първо Дарий, а после и Афродита,

която завъртя очи с досада:

- Знаеш ли, трябва да се научиш на малко търпение и на малко „сещай се сам“. Боже, просто почакай няколко минутки. Варваринът ти каза да почакаш тук, не да си тръгваш. Звучеше, сякаш смята да се върне.

Старк изсумтя, отдръпна се на крачка от арката и размести малко Зоуи в ръцете си, за да я хване по-удобно:

- Добре. Ще почакам. Но няма да чакам дълго. Или ще ме пуснат на скапания остров, или няма. Което и от двете да е, искам да приключим колкото може по-бързо е това.

което идва.

Момичето има право — разнесе се женски глас, идващ от тъмнината. - Трябва да се научиш на малко търпение. Старк се изпъна като струна и се обърна към арката:

- Имам само пет дни да я спася. Иначе тя ще умре. Нямам време да се уча на търпение точно сега.

Смехът на жената накара Старк да настръхне.

- Буен, арогантен и нетърпелив - каза тя. - Напомня ми за теб преди няколко века, Сеорас.

- Да, но аз не бях чак толкова млад - отвърна вампирът. Старк се бореше с желанието си да им изкрещи да дойдат и да се покажат пред него, когато те изведнъж сякаш се материализираха от мъглата директно пред арката. Воинът отново беше тук, но Старк изобщо не го погледна. Цялото му внимание бе грабнато от жената.

Тя бе висока, с широки рамене, мускулеста и в същото време женствена. Имаше бръчици в ъгълчетата на големите й красиви очи, в които проблясваше златиста сянка, примесена със зелено — точният цвят на първото зърно от кехлибарената огърлица, която висеше на врата й. С изключение на един канелено-червеникав кичур, дългата й до кръста коса беше изцяло бяла, но въпреки това не изглеждаше стара. Нито пък млада. Старк осъзна, че по някакъв начин му напомняше за Калона. Без определена възраст и в същото време древна. Татуировките й бяха удивителни - мечове със заплетени дръжки и остриета очертаваха силното й и чувствено лице. Той изведнъж осъзна, че никой не е отронил и дума, затова прочисти гърлото си, притисна Зоуи по-близо до себе си и се поклони с уважение:

- Добра среща, Сгиат.

- Защо трябва да те допускам на острова си? попита тя без предисловие.

Старк си пое дълбоко въздух, вдигна брадичката си и срещна погледна й решително, както преди това беше погледнал воина.

- Имам това право заради кръвта, която тече във вените ми. Аз съм потомък на МакУолис. Това значи, че съм част от твоя клан.

Не от нейния, момче. От моя — каза вампирът.

Устните му се закривиха в лека усмивка, която изглеждаше по-скоро опасна, отколкото приветствена.

Старк насочи вниманието си към воина:

- От твоя? Аз съм част от твоя клан? - попита той глупаво.

- Помня, че ти беше по-умен на тази възраст - каза Сгиат.

- Да - изсумтя мъжът. — Млад или не, имам повече мозък.

- Достатъчно умен съм, за да знам, че миналото на човешката ми кръв все още ми дава връзка с двама ви и с този остров - заяви Старк.

- Ти едва си излязъл от пелените, момченце каза воин ът саркастично - По ще са ти прилика игри за ученици, ама такива не се намират на този остров.

Вместо да се подразни, Старк се замисли над думите на мъжа и сякаш записките на Деймиън изплуваха в паметта

^У- Точно затова имам право да вляза - каза той. - Нямам никаква представа какво е да си истински воин, но мога да ви кажа, че Зоуи е повече от Висша Жрица. Преди душата й да се разпилее, тя бе започнала да се превръща в нещо, което вампирите никога не са виждали. - Мисълта му продължаваше да тече, парченцата от пъзела започваха да се нареждат. Той видя изненадата в очите на Сгиат и интуицията му подсказа, че е на прав път. - Зоуи беше на път да се превърне в Кралица на елементите. Аз съм неин воин, неин бранител, а тя е моята Аса. Тук съм, за да се науча да защитавам своята Аса. Нали с това се занимавате тук. Учите воините как да защитават своите Аси?

- Те престанаха да идват при мен - каза Сгиат.

Старк си помисли, че само си е въобразил тъгата в гласа й, но когато воинът се приближи леко до нея, сякаш беше така свикнал да откликва на нуждите й, че искаше да отнеме дори този лек дискомфорт от нея, Старк осъзна, че без съмнение е открил отговора и отправи мислено благодарствена молитва към Никс.

- Не, не сме престанали да идваме. Аз съм тук - заяви Старк на древната кралица. - Аз съм воин. Принадлежа към клана МакУолис. Моля ви за помощ, за да защитя своята Аса. Моля те, Сгиат, нека да вляза на острова. И ме научи как да запазя живота на своята кралица.

Сгиат се поколеба за миг, колкото да се спогледа с воина

си, а после вдигна ръка и каза:

Фаилте гу ант Еилеан нан Сгиат... Добре дошъл на острова на Сгиат. Можеш да влезеш.

- Ваше величество, - гласът на Дарий накара всички да замлъкнат. Воинът беше застанал на коляно пред арката, а Афродита стоеше на крачка зад него.

- Говори, воине - каза Сгиат.

-Аз не съм от клана, но също защитавам Аса. Затова моля за разрешение да вляза на острова. Макар да не идвам като новопосветен воин, вярвам, че тук има много неща, които бих могъл да науча, докато се боря заедно със своя брат по войнство в мисията ни да спасим живота на Зоуи.

- А това с теб е човешко момиче, не Висша Жрица. Как е възможно да сте обвързани с воински обет? - попита вампирът.

- Извинявам се, не разбрах името ти. Шоунъс ли беше? -попита Афродита и пристъпи напред до Дарий, като сложи ръка на рамото му.

- Ти глуха ли си или какво, казвам се Сеорас отвърна той.

Старк с изненада установи как устните му се разтегнаха в усмивка.

- Добре, Сеорас - тя имитира акцента му с удивителна точност. — И аз не съм човек. Бях новак и получавах видения. А после изведнъж вече не бях новак. Когато това се случи, поради причини, които не са ми известни, Никс реши да запази дарбата, която ми бе дала. Така че аз съм Пророчицата на Никс. Надявам се, че това, заедно с всичките главоболия и ужас, които виденията ми причиняват, означава, че ще остарея също така грациозно, както вашата кралица. - Афродита млъкна и се поклони на Сгиат, която леко повдигна вежди, но не я порази смъртоносно на секундата, въпреки че според Старк си го заслужаваше. - Така че Дарий е дал обет да бъде мой воин. Ако съм схванала правилно алюзията, което може и да не е така, понеже хич ме няма с образното изразяване, аз съм Аса по някакъв своеобразен начин. Така че Дарий пасва на изискванията ви, със или без кръвна връзка.

Старк чу как Сеорас промърмори „арогантна кучка“ в същия момент, в който Сгиат прошепна „интересно“.

— Фаилте г\^! ант Еилеан нан Сгиат, Пророчице и воинът ти - каза Сгиат.