Изпепелена

ОСМА ГЛАВА Афродита

Афродита не искаше Дарий да я извежда от залата на Съвета, както той възнамеряваше. Не можеше да остави Зоуи сама насред целия цирк, който Неферет разиграваше с тотално изтрещелия воин и полуистеричната групичка на приятелите й.

- Да, вярвам, че е много важно да запазим тялото на Еребус под непрекъснато наблюдение, докато духът му отсъства. Предполагам, че това е просто временно състояние, в което той е изпаднал в резултат на атаката от страна на Зоуи - заяви Неферет пред Висшия Съвет.

- Атаката от страна на Зоуи? Правилно ли чух какво каза току-що?

Очите на Старк бяха подпухнали, бузите му - хлътнали, а той сякаш се канеше да избухне.

- Иди при Старк и се опитай да му помогнеш да овладее темперамента си - прошепна Афродита на Дарий. Той се поколеба, затова тя добави - Аз съм добре. Просто ще поседна тук и ще слушам. Все едно съм на някое от коктейлните партита на майка ми. ама в но-кофти вариант.

Дарий кимна и се доближи до Старк, като сложи ръка на рамото му. Според Афродита беше добър знак, че той не отхвърли ръката, но въпреки това стрелецът изглеждаше ужасно. Тя отново се запита какво ли би станало е нейния воин, ако неговата Пророчица умре, и после потръпна от ужасно предчувствие.

- Да, Зоуи нападна Еребус. И неговото безжизнено тяло е доказателство за това - каза Неферет самодоволно.

- Зоуи се опитваше да попречи на безсмъртния да убие нейния консорт - намеси се Дарий, преди Старк да е дал воля на гнева си.

- О, така ли? - възкликна Неферет и се усмихна глуповато на Дарий, от което Афродита изпита желание да й издере очите. - А защо моят консорт би желал да убива Хийт? Единственото истинско сведение, което имаме, е от самия Еребус, който преди да напусне тялото си, ми каза: „Аз защитавах своята богиня“. Така че това, което сс е случило между Зоуи, Еребус и Хийт, е много по-сложно, отколкото може да се стори на някой млад и объркан свидетел.

- Това не е бил някакъв спор за Никс! Калона уби Хийт. Може би от ревност, защото Зоуи го ценеше твърде много -извика Старк, който изглеждаше така, сякаш единственото му желание бе да обвие с ръце шията на Неферет и да стиска ли, стиска.

- А теб как те караше да се чувстваш тази прекомерна привързаност на Зоуи към Хийт? Връзката между воин и неговата дама е от доста личен характер, нали така? Ти си бил там с тях, косато се е случило това с пръсването на душата. Каква е твоята вина, воине? - попита Неферет.

Дарий хвана здраво Старк, за да не се втурне към Неферет, а Дуантия взе думата бързо:

Неферет, всички сме съгласни, че има много неясноти около трагедията, случила се на малкия ни остров днес. Старк, разбираме трагедията и гнева, които изпитваш от загубата на своята Жрица. Много е тежко за един воин.

Мъдрите слова на Дуантия бяха прекъснати от звуците на песента „Респект“ на Арета Франклин, които се носеха от чантичката на Афродита.

Опа, много се извинявам - каза тя и започна трескаво да бърка, за да намери телефона си. - Мислех си, че съм го изключила. Не знам кой би могъл да е...

Тя млъкна внезапно, като видя името на Стиви Рей на дисплея. Беше на косъм да натисне заето, но я обзе някакво предчувствие, силно и отчетливо. Налагаше се да говори със Стиви Рей.

Извинявам се отново, но ще трябва да вдигна.

Афродита се изкачи бързо по стълбите и излезе от залата, чувствайки как всички погледи са вперени в нея, сякаш току-що е пребила някое бебе или е удавила малко кученце.

- Стиви Рей - започна тя. Знам. че сигурно току-що си научила за Зи и не си на себе си, но сега не е най-подходящият момент...

- Можеш ли да усещаш неща от Отвъдното? - попита Стиви Рей директно, без никакви предисловия.

Нешо в тона на гласа й накара Афродита да се въздържи от обичайния си саркастичен стил:

- Да, започвам да го усешам. Изглежда, се пренасям в Отвъдното, когато получавам видение, но не го осъзнавах до днес.

- Къде е тялото на Калона'.'

Афродита надникна към коридора. Нямаше никого, но тя въпреки това продължи да шепти:

- Долу, в залата на Съвета.

- Неферет там ли е?

- Естествено.

А Зоуи?

- И тя е там. Е. поне тялото й. Самата Зи я няма. Старк съвсем откачи, а Неферет го дразни допълнително и той направо не е на себе си. Дарий крепи положението, като не му позволява да разкъса Неферет на парчета с голи ръце. Останалите са в истерия.

- Но ти си напълно адекватна.

Стиви Рей не го каза като въпрос, но Афродита се почувства длъжна да отговори:

- Все някой трябваше да бъде.

Добре. Мисля, че открих нещо. свързано с Калона. Ако съм права, Неферет до ушите е затънала в тъмни сили. Предполагам, че е пленила тялото му, а душата му използва за свои цели.

Нима това е изненада за някого?

- Обзалагам се, че е изненада за по-голямата част от Висшия Съвет. Неферет има таланта да привлича хората на своя страна.

- Без съмнение. Повечето нямат дори бегла представа каква е - изсумтя Афродита.

- Така си и мислех. Да й се противопоставим там ще бъде много по-трудно, отколкото когато бяхме тук.

-Това е положението накратко. Е, каква е историята с Калона?

- Трябва да провериш тялото му, като използваш спай-дърменската си чувствителност за духовното.

- Колко си глупава. Спайдърмен не съществува. Това е просто комиксов герой.

- Нарича се графична новела, а не комикс. Не бъди толкова превзета. Нямам достатъчно време да дискутирам с теб ползата за въображението от четенето на графични новели.

- О, моля ти се. Картинките с текст в балончета се наричат комикси. Те са глупави и са предназначени за смотани и антисоциални по предназначение индивиди.

- Афродита! Концентрирай се! Върни се в залата и провери тялото на Калона посредством сетивността си към Отвъдното. Провери за нещо странно, което никой друг не може да види. Като... не знам точно...

- Като отвратителна, лепкава паяжина от мрак, увита около него като верига? предположи Афродита.

Не ме занасяй, важно е.

Гласът на Стиви Рей беше станал напълно сериозен.

- Не те занасям изобщо. Казвам ти какво видях вече. Цялото му тяло е покрито от тези тъмни нишки, които никой друг, освен „моа“, не може да види.

Значи е Неферет! - извика развълнувано Стиви Рей. -Тя се е забъркала е нещо, наречено Мрак. С главно М. По този начин използва силите на Тен Сгили. Успяла е да плени Калона, след като Зоуи го е ранила - само тогава тялото му е уязвимо.

- Откъде знаеш?

- По този начин жените от племето чероки са го пленили навремето. - Стиви Рей избегна въпроса, като отговори с единствената част от историята, която можеше да сподели.

- Ая е използвала емоциите, които е изпитвал към нея, за да го отслаби физически, и възрастните жени са се възползвали от това.

- Звучи логично. Значи сега Неферет го държи в плен и без душа? Но защо? Нали е неговата супер гадна любовница. Не иска ли той да е с нея? Двамата биха могли да духнат заедно и да не се налага да отговарят за убийството на Хийт.

-Да, само че има две подробности. Тя би изглеждала виновна и Висшият Съвет щеше да се настрои против нея. Втората е, че няма как да е сто процента сигурна, че Зоуи ще умре.

- Какво искаш да кажеш? Според Съвета тя има най-много седмица.

- Не е вярно. Ако душата й се завърне, няма да умре. Неферет знае това, така че...

-.. .е пленила Калона и му е казала да проследи Зи в Отвъдното, за да се увери, че няма да успее да се върне довърши Афродита вместо нея. Впечатляващо! Но нещо не се връзва. Калона е напълно обсебен от Зи. Не мисля, че би искал да я убие.

-Да, но ако това е единственият начин да си върне тялото?

- В такъв случай ще я убие - каза Афродита с леден глас.

- Стиви Рей, какво ще правим?

- Трябва да намерим начин да я защитим и да й помогнем да се върне в тялото си. И не, не знам как ще го направим. - Тя се поколеба, после кръстоса пръсти зад гърба си и добави: - Днес земята ми помогна да открия някои неща за Калона. Изглежда, навремето е бил воин на Никс. Явно е бил от добрите. После нещо се е случило в Отвъдното и Богинята го е прогонила. Така се е озовал на земята.

- Което значи, че той познава Отвъдното много по-добре от всеки от нас - каза Афродита мрачно.

- Да. Мамка му! Трябва ни воин, който да защитава Зоуи в Отвъдното и да се изправи срещу Калона.

Изведнъж на Афродита й просветна нещо:

- Но тя вече си има воин.

Старк е част от този свят. Не от Отвъдното.

- Но Жрицата и нейният воин са свързани по начин, който е свързан с духа, клетвата и посвещението. Знам го, за-щото го има между мен и Дарий. - Афродита ставаше все по-въодушевена. - Не можеш да ми кажеш, че той не би ме последвал директно в ада, за да ме зашити. Единственото, което трябва да направим, е да пратим душата на Старк в Отвъдното, за да защити Зоуи. А това може да спаси и него, добави Афродита мислено.

Не знам, Афродита. Старк сигурно е много объркан след загубата на Зоуи.

- Именно това имам предвид. Ще помогне и на себе си, като я спаси.

- Но това няма как да стане. Спомням си нещо от Наръчника за новаци от трети курс. Имаше някаква история за Жрица, която умряла, щом душата й се пръснала. Нейният воин я последвал в Отвъдното.

- Моля те, не ставай глупава. Тази история е публикувана в учебника за трети курс, за да изкара акъла на хлапетии като теб, за да може сексапилните млади новачки да стоят настрана от Синовете на Еребус. Тази глупост сигурно е написана от някоя стара и съсухрена кучка, която не е правила секс от поне сто години. Буквално. Старк трябва да иде след Зоуи в Отвъдното, да нарита задника на Калона и да я доведе обратно тук.

- Предполагам, че ще е малко по-сложно.

Сигурно, но какво от това. Той ще се справи.

- Как?

Афродита замълча за миг, спомняйки си за мъдрите, тъмни очи на Танатос.

- Знам някой, който най-малкото може да ни насочи в правилната посока.

- Нека Неферет да не узнава, че сме я разкрили - каза Стиви Рей.

- Не съм толкова гъпа, глупачке - отвърна Афродита. -Остави всичко в талантливите ми красиви ръце. Ще ги се обадя по-късно, за да ти кажа как вървят нещата. Чао.

Тя натисна бутона за край на разговора, преди Стиви Рей да успее да й отговори нещо.

И като се усмихваше лукаво, се върна обратно в залата на Съвета.