Изпепелена

ПЪРВА ГЛАВА Калона

Калона вдигна ръце. Изобщо не се поколеба. Нямаше никакво съмнение какво трябва да направи. Не би допуснал нищо и никой да застане на пътя му, а това човешко хлапе се опитваше да го спре. Не може да се каже, че държеше момчето непременно да умре, нито пък да живее. Беше просто необходимост. Не изпитваше капка съжаление или разкаяние. Всъщност от векове Калона изпитваше твърде малко чувства. Така че крилатият безсмъртен равнодушно завъртя главата на момчето и сложи край на живота му.

- Не-е-е-е-е!

Страданието в тази единствена дума накара сърцето на Калона да замръзне. Той пусна безжизненото тяло на момчето и се обърна точно навреме, за да види как Зоуи тича към него. Погледите им се срещнаха. В нейните очи се четеше отчаяние и ненавист. В неговите беше невъзможното отричане. Той се опита да формулира думите, с които да я накара да го разбере и може би да му прости. Но нямаше нищо, което би могъл да каже и с което да промени случилото се пред очите й. А дори и да беше в състояние да направи невъзможното, вече нямаше време.

Зоуи хвърли по него цялата сила на елемента дух.

Духът запрати по безсмъртния сила, която бе отвъд физическото. А духът беше в същината му, неговата сърцевина. Елементът му бе служил с векове и с него се чувстваше силен и спокоен. Атаката на Зоуи го срази. Удари го с такава сила, че го запрати зад огромната каменна стена, която разделяше вампирския остров е Венецианския залив. Ледената вода го погълна. Болката беше толкова убийствена, че той не й се съпротивляваше. Може би трябваше да остави ужасната борба за живот и всичко да свърши. Може би още веднъж трябваше да се остави да бъде победен от нея. Но в следващия миг почувства, че душата на Зоуи се разбива и както неговото падение го водеше от една форма към друга, така и нейната душа напусна този свят.

Тази мисъл му причини повече болка, отколкото нападението й срещу него.

Не, Зоуи! Той никога не беше възнамерявал да я нарани. Въпреки всичките машинации на Неферет, въпреки всичките й манипулации като Тси Сгили, той винаги е знаел, че ще използва свръхестествените си сили, за да спаси Зоуи. В този свят само чрез нея можеше да се доближи до Никс. а този свят беше единственият, който му бе останал.

Калона се бореше за живота си. Повдигна масивното си тяло от обгърналите го вълни и осъзна истината. Заради него духът на Зоуи си бе отишъл, което значи, че тя щеше да умре. С първата глътка въздух, която пое над водата, той нададе вик на отчаяние, който отекна в последната й дума: „Не!“.

Наистина ли беше вярвал, че след падението няма да изпитва чувства? Не би могъл да бъде по-далеч от истината. Емоциите се взривяваха в него, когато въздигна над водата разкъсаната си и наранена душа. Силите му отслабваха и му причиняваха болка. Със замъглен поглед той се взря в лагуната с надеждата да види светлините, които описваха сушата. Не би могъл да стигне дотам. Но нямаше избор. С последни сили той разпери крила в леденостудения въздух, издигна се над стената и се строполи на земята.

Не знаеше колко дълго е лежал така в студения мрак. Емоциите вземаха връх над разтърсената му душа. С край-чеца на съзнанието си той разбра защо чувството му е познато. Отново беше паднал, но този път по-скоро с душата си, отколкото с тялото.

Той усети присъствието й още преди да заговори. Беше така от самото начало, независимо дали го искаше, или не -те се усещаха един друг.

- Допусна Зоуи да стане свидетел на убийството, което извърши!

Тонът на Неферет беше по-студен от зимното море.

Калона вдигна глава и се опита да фокусира погледа си.

-Беше инцидент. - Гласът му прозвуча като стържеш шепот. - Тя не трябваше да е там.

Инцидентите са недопустими. А и няма значение, че е била там. Каквото и да е видяла, е без значение.

- Знаеш, че душата й се разби?

Калона ненавиждаше необичайната слабост в гласа си и странната отпуснатост на тялото си почти толкова, колкото ненавиждаше и ефекта, който ледената красота на Неферет оказваше върху него.

- Предполагам, че повечето вампири на острова го знаят. Типично за Зоуи. духът й не можа да си вземе довиждане тихомълком. Чудя се колко ли от вампирите са усетили силата, с която те зашлеви.

Неферет почукваше по брадичката си с дългия си и остър нокът на показалеца.

Калона не каза нишо, концентрира се и се опита да събере частите на разкъсаната си душа, но земята, към която лежеше притиснат, беше твърде реална и той нямаше енергия да се издигне над нея и да почерпи сили от висините.

- Не, не мисля, че някой го е усетил - продължи Неферет с възможно най-студения си и пресметлив глас. - Никой от тях не е така обвързан с Мрака... с теб. както съм аз. Така е, нали, любов моя?

- Нашата връзка е уникална - каза Калона, макар че желаеше думите му да не бяха истина.

- Именно... - отвърна гя замислено. Изведнъж очите й се разшириха от прозрението, което я споходи. - Винаги съм се чудела как е било възможно Ая да те нарани, след като си толкова могъщ безсмъртен. И то до такава степен, че да даде възможност на онези смехотворни индиански старици да те пленят в земята. Смятам, че малката Зоуи току-що ми даде отговора на въпроса, който ти така грижливо пазеше от мен. Възможно е да бъдеш физически наранен, но единствено чрез душата ти. Не е ли очарователно?

- Ще се оправя. - Той се постара да вложи колкото може повече сила в гласа си. - Върни ме в замъка на остров Капри. Качи ме на покрива, колкото се може по-високо и по-близо до небето, и ще възвърна всичките си сили.

- Предполагам, че би могъл. Но имам други планове за теб, любов моя. - Неферет протегна ръце към него. Дока го говореше, въртеше пръстите си в сложни движения, подобно на паяк. койго плете мрежа. - Няма да допусна Зоуи отново да застане между нас.

- Тя е мъртва. Зоуи повече не може да бъде заплаха за нас.

Калона погледна изпитателно Неферет. Тя се обгърна с пълзящата тъмнина, която той познаваше толкова добре. Беше прекарал цял живот в борба с този мрак, преди да се обърне към него и да получи жестоката си сила. Той пулсираше и потрепваше около пръстите й. Не би трябвало да може да командва Мрака така осезаемо. Тази мисъл отекна в раненото му съзнание като камбанен звън. Една Висша Жрица не би трябвало да притежава такава огромна сила.

Но Неферет отдавна не бе просто Висша Жрица. Беше се разпростряла далеч извън г раниците на тази роля много отдавна и нямаше проблеми да контролира Мрака, когото призоваваше.

Тя придобива безсмъртие, осъзна Калона и се изпълни със страх, отчаяние и гняв.

- Може да изглежда като мъртва, - каза Неферет спокойно, като привличаше оше и още черно мастило около себе си. - Но Зоуи има ужасно досадния навик да оцелява. Този път смятам да се уверя, че наистина е мъртва.

- Душата й има навика да се преражда - каза Калона, вероятно с цел да разконцентрира Неферет.

- В такъв случай ще я унищожавам отново и отново.

Гневът засили концентрацията й.

-Неферет - Калона се опита да я достигне, изричайки името й. - Разбираш ли в пълнота силите, които се опитваш да управляваш?

Погледите им се срещнаха и за пръв път Калона видя аления блясък в очите й.

- Разбира се. Низшите същества го наричат зло.

- Аз не съм низше същество, но също го наричах така.

-О, сигурна съм, че от векове не си. - Смехът й беше

зловещ. - Но, изглежда, напоследък твърде много живееш сред сенките на миналото си. вместо да тържествуваш с великите и мрачни сили на настоящето. И много добре знам чия е вината.

С неимоверно усилие Калона се изправи до седнало положение.

- Не, не искам да се движиш.

Неферет посочи към него и тънка нишка черен мрак се плъзна около врата му и започна да го придърпва отново към земята.

- Какво искаш от мен? - простена той.

- Искам да проследиш душата на Зоуи в Отвъдното и да се увериш, че никой от приятелите й - тя изсъска думата - няма да успее да я придума да се върне отново в тялото си.

Калона изтръпна:

и

Аз бях прогонен от Отвъдното, лично Никс го направи, Не мога да проследя Зоуи там.

- О, грешиш, любов моя. Приемаш думите ми твърде буквално. Никс те с прогонила, паднал си, не можеш да се завърнеш. И в продължение на векове си вярвал, че това е така. Е, буквално наистина не можеш да се върнеш.

- Тя въздъхна драматично, а той я гледаше пребледнял. -Просто божественото ти тяло не може да се върне там. Но дали Никс е споменала нещо за безсмъртната ти душа?

Не е нужно да казва нищо. Ако душата бъде отделена от тялото за дълго, то ще умре.

- Но ти си безсмъртен, което значи, че можеш да бъдеш разделен от тялото си, без да се страхуваш, че ще умреш,

Калона се бореше да не покаже ужаса, който думите й го караха да изпитва.

- Вярно е, че не мога да умра, но това не значи, че ще остана невредим. ако душата ми напусне тялото за дълго.

- Мога да остарея, да се побъркам... да се превърна в безсмъртна обвивка на самия себе си... Вариантите се гонеха в ума му.

- В такъв случай ще се наложи да се справиш със задачата си бързо, за да се върнеш при божественото си тяло. преди да се е повредило. - Тя се усмихна съблазнително.

- Ще ми бъде много неприятно, ако нещо лошо се случи с тялото ти, любов моя.

- Неферет. не прави това. Забъркваш се в неща, за които ще трябва да платиш, а последиците ще са прекадено ужасни и дори ти няма да искаш да се изправиш очи в очи с тях.

--Не ме заплашвай! Аз те освободих от пленничество-зо. Обичах те. А после те видях да хукваш след тази прос-товага ученичка. Искам тя да се разкара от живота ми! Последствия? Прегръщам последствията! Аз не съм слаба и безполезна Висша Жрица, следваща заповедите на богинята. Не разбираш ли? Ако не беше толкова замаян от това дете, щеше да си го забелязал, без да се налага да ти го казвам. Аз съм безсмъртна, също като теб, Калона! - Гласът й беше зловещ, усилен от огромната й мощ. - Ние си подхождаме идеално. Ти също вярваше в това и отново ще го повярваш, щом Зоуи Редбърд изчезне веднъж завинаги.

Калона я погледна и осъзна, че е напълно луда. Зачуди се защо тази лудост усилва мощта й и прави красотата й все по-ослепителна.

- Така че ето какво съм решила да направя - продължи тя. - Смятам да запазя твоето привлекателно и безсмъртно тяло под земята, докато душата ти странства в Отвъдното и се погрижи завръщането на Зоуи да не се случи.

- Никс никога няма да го допусне!

Думите се изстреляха от него. преди да успее да ги спре.

-Никс винаги е на страната на свободната воля. Като нейна предишна Висша Жрица мога да те уверя с абсолютна сигурност, че ще позволи на духа ти да последва Зоуи в Отвъдното - каза Неферет лукаво. - Запомни, Калона. любов моя, като се увериш в окончателната смърт на Зоуи, ще отстраниш последната пречка пред нашето царуване рамо до рамо. Ще бъдем толкова могъщи, колкото никой никога не е допускал. Представи си само, ще покорим хората, ще възвърнем властта на вампирите без никакви ограничения. Земята ще бъде наша. Ще дадем нов живот на славното ни минало.

Калона беше наясно, че тя си играе с неговата слабост. Прокле се наум, че бе допуснал Неферет да узнае толкова много от най-съкровените му желания. Беше й се доверил и тя знаеше, че понеже той не е Еребус, никога не би могъл да управлява Отвъдното заедно с Никс. Затова мечтаеше да създаде негово подобие тук, на земята.

- Е, виждаш ли, любов моя? Само като се замислиш малко, разбираш колко логично и правилно е да проследиш Зоуи и да прекъснеш връзката между душата и тялото й. Това действие ще помогне да осъществиш най-съкровени ге си желания.

Неферет говореше равнодушно, сякаш двамата обсъждаха каква да бъде материята за новата й рокля.

- А как бих могъл да открия душата на Зоуи? Калона се опита да имитира безгрижния й тон. -- Отвъдното е необятно място, единствено боговете и богините могат да го обходят.

Любезното изражение на Неферет се изкриви и сега тя изглеждаше неудържимо жестока.

- Не се преструвай, че нямаш връзка с душата й! -Безсмъртната Тси Сгили си пое дълбоко дъх и продължи с по-спокоен тон. Приеми, любов моя, че можеш да намериш Зоуи и то по-лесно от всеки друг. Е. какво избираш, Калона? Да управляваш Земята с мен или да останеш роб на миналото?

-Избирам да управлявам. Винаги бих избрал да управлявам - заяви той без колебание.

Очите на Неферет се промениха. Зеленото в тях беше погълнато от червената светлина. Тя обърна блещукащите си ириси към него.

-Тогава ме чуй, Калона, паднал воине на Никс. Нека сключим обет. Ще запазя тялото ти в безопасност. Когато Зоуи Редбърд, младша Жрица на Никс, приключи със съществуването си, заклевам се, че ше премахна от тялото ти тези мрачни окови и ще пусна душата ти вътре. После ще те заведа на покрива на замъка, където небето ще ти вдъхне живот и сила, за да можеш да управляваш този свят като мой консорт и мой защитник. Като .йод Еребус.

Калона гледаше безпомощно, без да може да я спре, и Неферет насочи пръста си към дланта на дясната си ръка. Поряза се с нокът и няколко капки кръв потекоха по ръката й.

- От кръвта вземам тази сила, с кръв обвързвам този обет.

Около нея Мракът се раздвижи и се насочи към дланта й, като се гърчеше, трепереше и пиеше от нея. Калона почувства присъствието на първичния Мрак. Той му говореше с изкусителен и властен шепот.

Да! - изстена той гърлено и се предаде на Мрака.

Когато Неферет отново заговори, гласът й бе привлекателен и изпълнен с мощ:

- Заради твоя собствен избор сключих този обет е Мрака. Но ако ме провалиш...

- Няма да те проваля.

Усмивката й беше неописуема, а очите й се замъглиха от кръв.

- Ако ти, Калона. паднал воине на Никс, се провалиш и не успееш да унищожиш Зоуи Редбърд, младша Жрица на Никс, аз те властвам над душата ти, докато си безсмъртен.

- Ако се проваля, ше властваш над душата ми, докато съм безсмъртен - извика той под влияние на изкусителния Мрак, който в продължение на векове беше избирал през Светлината.

- Заклех се! - Неферет поряза дланта си оше веднъж, изписвайки хикс. - Така да бъде!

Лицето й се изкриви от болка, когато Мракът пи от нея повторно, но не помръдна, докато въздухът около нея не затрепери.

Едва тогава тя свали ръката си. Езикът й се плъзна по алената линия и преустанови кървенето. Тя се доближи до Калона, наведе се и хвана лицето му в ръце. Той усещаше Мрака в нея като яростен бик, чакаш е нетърпение да получи команда.

Кървавочервените й устни спряха на сантиметри от неговите.

- Със силата, кояго получих от Мрака, както и от животите, които съм отнела, заповядвам ви, мои прекрасни мрачни нишки, ла разделите тази безсмъртна душа от тяла то й и да я насочите към Отвъдното. Върви и направи тш(а, което ти наредих, а аз се кълна да ви ггринеф в жертва/жи-

вота на някой невинен, който не сте успели да покварите. Както го изричам, тъй да бъде!