Изпепелена

ДЕСЕТА ГЛАВА Старк

Старк определено беше впечатлен от непоклатимостта, с която Танатос изслуша цялата история за Зоуи и идването й в Дома на нощта, за червените новаци, въздигането на Калона, откритието колко дълбоко се е забъркала Неферет е тъмните сили и накрая за последния телефонен разговор между Стиви Рей и Афродита.

В края на историята Танатос се изправи и се доближи до тялото на Зоуи. Когато най-после заговори, изглеждаше сякаш говори на нея, а не на тях.

- Значи от самото начало това е било битка между Светлината и Мрака, само че до този момент е била водена предимно във физическия свят.

- Светлината и Мракът? Звучи, сякаш това са някакви имена - каза Деймиън.

- Много проницателно от твоя страна, момче - отвърна Танатос.

- И Стиви Рей го каза по същия начин. Все едно този Мрак е име - добави Афродита.

- Имена? Все едно са двама души ли? - попита Джак.

- Не точно хора, това би било твърде ограничаващо. Мисли за тях по-скоро като за безсмъртни, толкова силни, че могат да използват енергията по уникален начин и да направят духовното видимо - обясни Танатос.

- Все едно Никс е Светлината, а Калона е Мракът? - попита Деймиън.

- По-правилно е да се каже, че Никс е на страната на Светлината. Същото може да се каже и за Калона и Мрака.

Добре де, може да не съм перфектната ученичка, но съм умна, а и внимавам в час. Е, през повечето време. И никога не съм чувала за тези неща - каза Афродита.

Нито пък аз каза Деймиън.

- А това определено е показателно, защото Деймиън без

съмнение заслужава званието „перфектната ученичка“ -обясни Ерин. .

- Абсолютно - добави Шоуни.

Танатос въздъхна и откъсна поглед от Зоуи, за да се обърне към останалата част от децата:

Това е древно вярване, което не съм сигурна дали някога е било напълно приемано от нашето общество или поне от Жриците на обществото ни.

- Защо? Какъв е проблемът? попита Афродита.

- Базирано е на борба и насилие и е свързано със сблъсъка на първичните сили на доброто и злото.

- Имаш предвид мъжки работи - изсумтя Афродита.

- Да вдигна вежда Танатос.

- Чакай малко. Какво толкова мъжко има в това да вярваш в борбата между доброто и злото? - попита Старк.

- Това е много повече от просто вярване, че има добро, което трябва да се бори със злото в света. Това са персонификации на Светлината и Мрака на най-първично ниво. Като сили, които са толкова погълнати от себе си, че никоя не може да съществува без другата, въпреки че са в постоянен конфликт. - Танатос видя празните изражения на хлапетата и въздъхна. - Едни от най-ранните изображения на Светлината и Мрака са под формата на огромни бикове. Светлината е представена от черния, а Мракът, от белия бик.

- Хм, не би ли трябвало да е обратно? попита Джак.

- На пръв поглед да. но те са представени точно по този начин в древните свитъци. Записано е, че всяко от тези същества носи нещо, към което другото вечно се стреми. Помислете си за биковете - огромни, заради мощта, която притежават, водещи вечна битка, в която всеки се стреми да вземе от другия нещо, което не би могъл да постигне, без да се саморазруши. Веднъж, когато бях млада Висша Жрица, видях изображение на битката между тях и никога няма да забравя колко първична и жестока беше. Рогата им бяха заострени, мощните им тела - напрегнати от усилие да стигнат до другия, хвърчи кръв, ноздрите им горят. Бяха хванати в мъртва хватка, която ме ужаси с напрежението, което излъчваше. Дори имах чувството, че самото изображение потрепва от силата им.

- Мъжествена сила каза Дарий. - Аз също съм срещал това изображение, когато се обучавах за воин. Беше върху корицата на едни от древните писания, написани от великите воини на нашето минало.

- Мъжествена сила. Разбирам защо Жриците са обърнали гръб на тази история с биковете - каза Ерин.

- Така е, сестра ми. В цялата история има твърде много мъжествена сила, при положение, че нещата при вампирите се въртят около женствената сила.

Не бих казал, че вярванията ни са основани на женствената сила, която превъзхожда мъжествената. Става дума за баланс между двете - намеси се Дарий.

- Всъщност нашето общество не е замислено да вярва, че женствената сила превъзхожда мъжествената. Но при Светлината и Мрака имаме една непрекъсната борба да се запази балансът между тях, без никоя да унищожи другата. Представете си изображението на Никс, което виждаме около нас всеки ден, с женствената й красота и привлекателност. Сравнете я с картината на суровата и първична сила.

отприщена под формата на две сражаващи се мъжествени създания. Сега виждате ли как един свят. който се стреми да поддържа баланса между двете, ще бъде в конфликт и поради това едното трябва да бъде потиснато, за да може другото да оцелее?

Афродита изсумтя:

- Не е толкова трудно да си го представя. По-скоро не мога да си представя префърцунения Висш Съвет да има нещо общо с някакви гигантски мъжки бикове и всички вярвания, които вървят с тях.

- Тя имаше предвид останалите, не Вас - намеси се Старк и се намръщи на Афродита, казвайки й с изражението си „Никак не ни помагаш“.

- Не, Афродита е права - засмя се Танатос. - Съветът много се е променил през вековете, особено през последните четири, на които съм била свидетел. В началото беше жизнена сила, по своя си начин много стихийна и доста варварска с мощта си. Но в днешно време е станал...

Тя се поколеба, търсейки точната дума:

- Цивилизован - каза Афродита. - Станал е твърде цивилизован.

- Точно това е - потвърди Танатос.

Афродита се ококори:

- А да си твърде цивилизован не е непременно нешо хубаво. Особено когато си имаш работа с два бика, блъскащи се един в друг и помитащи всичко, което стои на пътя им.

- Зоуи е адски близо до Светлината - каза нежно Деймиън.

- Толкова близо, че може да бъде унищожена от Мрака -каза Старк. - Особено ако Мракът е специално изпратен да се увери, че тя няма да може да се върне.

Изведнъж настъпи тишина и всички обърнаха поглед към Зоуи, която лежеше бледа и безмълвна на прекадено цивилизования сатен.

Внезапно някаква идея осени Старк и той. благодарение на инстинкта си на воин, знаеше, че е на прав път:

- Не трябва да игнорираме миналото, за да помогнем на Зоуи. Трябва да погледнем по-дълбоко в него. По-дълбоко, отколкото някой досега е мислил - каза Старк въодушевено.

- А това е свързано с приемане и разбиране на първичната сила, която се отприщва при сблъсъка на Светлината и Мрака - каза Танатос.

- Но откъде, по дяволите, бихме могли да намерим информация? - възкликна Афродита и отметна коса ядосано.

Вярванията, които са ни нужни, отдавна са отмрели, чухте какво каза Танатос.

- Може би не навсякъде - включи се Дарий. Той погледна твърдо Старк. - Ако искаш да научиш за древните варварски вярвания, трябва да отидеш на място, където те са още живи. Място, което е напълно откъснато от днешната цивилизация.

Отговорът изведнъж стана много очевиден:

- Трябва да отида на Острова.

- Точно така - каза Дарий.

- За какво, по дяволите, става дума? - намеси се Афродита.

Говорят за мястото, на което са били тренирани първите воини от Сгиат.

Сгиат? Кой е той? - попита Деймиън.

- Древна титла за воин, наречен Великият обезглавител

обясни Дарий.

- Сгиат е бил суров варварин, както подобава на един Воин - каза Старк.

Добре, всичко това е много хубаво, но на нас ни трябва жив сега, а не като част от древните легенди. Понеже съм сигурна, че както Старк не може да пътува в Отвъдното, така не може да пътува и в миналото.

- Сгиат е жена - обясни Дарий.

- Моля?

- Жена воин, вампир, притежаващ огромна сила - отвърна Старк.

- А в тези „древни истории“, красавице моя, се казва, че винаги ще има носителка на титлата Сгиаа. Дарий се усмихна на Афродита подкупващо. Тя живее на Острова на жените, в техния Дом на нощта.

- На Острова на жените има Дом на нощта? възкликна Ерин.

- А ние защо не знаем нищо за гова? - попита Шоуни. -Ти знаеш ли нещо? - обърна се тя към Деймиън.

- Никога не съм чувал - поклати глава той.

Защото не си воин - каза Дарий. Островът на жените също така се нарича Островът на Скай.

- Скай? Като в Шотландия? попита Деймиън.

-Да, това е мястото, на което са се обучавали първите воини - обясни Дарий.

- Но вече не се обучават там, нали? - попита Деймиън и отмести поглед от Дарий към Старк. - Доколкото знам, в момента се обучават във всеки Дом на нощта. Например при нас Дракона Ланкорд се занимава с някои момчета, но на място и определено не ходят до Шотландия.

Прав си, Деймиън. В днешно време всеки Дом на нощта си провежда свое обучение на воините - каза Танатос. През деветнайсети век Съветът реши, че по този начин ще бъде по-удобно.

- По-удобно и по-цивилизовано. обзалагам се - каза Афродита.

- И двамата сте прави - отвърна Танатос.

- Значи това ще направим. Ще взема Зоуи на Острова заяви Старк.

- И после? - попита Афродита.

- Ще стана нецивилизован дотолкова, че да открия как да стигна до Отвъдното, без да умирам. А след като веднъж се озова там, ще направя каквото е нужно, за да й помогна да се върне.

Хм, никак не звучи зле - отвърна Афродита.

- Ако Старк изобщо бъде допуснат на Острова - каза Дарий.

Нали е Дом на нощта, защо да не го допуснат? - попита Деймиън.

- Това е един доста по-различен Дом на нощта - обясни Танатос. - Решението, тренировките да бъдат преместени от Скай. е кулминацията на едно продължително напрежение и неразбирателство между владетелката Сгиат и Висшия Съвет.

- Звучи, сякаш е някаква кралица - каза Джак.

- В някакъв смисъл, да. Кралица на воините - отвърна Танатос.

- Кралица на Синовете на Еребус? Предполагам, че Висшият Съвет на вампирите няма да хареса това, не и ако въпросната кралица не е част от него - каза Афродита.

- Сгиат е воин. а воини не се допускат като членове на Висшия Съвет.

Но е жена. Би трябвало да има право на глас в Съвета -предположи Деймиън.

- Не - отвърна Дарий. - Никой воин не може да седи на троновете в Съвета. Такъв е вампирският закон.

- АтовасигурносвбесилоСгиат-предположи Афродита. - Мен поне би ме вбесило. Би трябвало да има право да е част от Съвета.

Танатос кимна с разбиране:

- Съгласна съм с теб, Пророчице. но повечето не биха били. Когато Съветът й отне подготовката на воините. Сгиат ее оттегли на острова си. Не е говорила с никого за намеренията си. но и не беше необходимо. Всички почувствахме нейния гняв. Почувствахме също така и защитния кръг, който тя направи около острова си. - Очите на Танатос бяха изпълнени със сенките на миналото. - Никой не го беше правил от времето, когато царица Клеопатра обви със защитен кръг любимата си Александрия.

- Никой не може да влезе на Острова без разрешението на Сгиат - добави Дарий.

- А ако някой се опита, намира смъртта си - каза Танатос.

- А как мога да се сдобия с разрешение да отида на Острова? - попита Старк.

Настъпи дълбока тишина и Танатос отвърна:

- В това се състои първият ти проблем. Откакто съществува защитният кръг, никой външен не е получил разрешение да отиде на Острова.

Аз ще получа разрешение - каза Старк решително.

- И как мислиш да го постигнеш? - попита Танатос.

Старк си пое дълбоко дъх и отвърна:

- Не знам още какво ще направя, но знам какво няма да направя. Няма да съм цивилизован. А в момента това е всичко, което знам.

- Чакай малко - намеси се Деймиън. - Танатос, Дарий, вие двамата знаете разни неща за Сгиат и нейните варварски религии. Откъде сте ги научили?

- Винаги съм обичал да чета много - каза Дарий и вдигна рамене. - Така че бях привлечен от старите ръкописи в Дома на нощта, където тренирах фехтовка. В свободното си време четях.

- Опасен и привлекателен. Каква перфектна комбинация

- измърка Афродита и се гушна в него.

- Добре, после ще се натискате - каза Ерин.

- Точно така, сега спри да прекъсваш разговора - добави Шоуни.

- А Вие откъде знаете за биковете и Сгиат? - попита Деймиън и каза с поглед на Близначките да млъкнат.

- От древните текстове в архива на Съвета. Когато станах Висша Жрица, прекарах много часове в четене. Налагаше се. Нямах ментор - отвърна Танатос.

- Как така без ментор? Сигурно никак не е било лесно?

- попита Старк.

- Както изглежда, светът ни се нуждае само от една Висша Жрица с дарба за смъртта - отвърна Танатос с усмивка.

- Това е доста кофти позиция - каза Джак и после се плесна през устата. - Извинявам се.

- Не се засягам от думите ти, дете усмихна се Танатос. - Никак не ми е било лесно, да съм в съюз със смъртта.

- Но благодарение на това и понеже Дарий е любител на четенето, имаме някаква първоначална информация - каза Деймиън.

- Какво мислиш да правим? - попита го Афродита.

- Мисля, че ме бива най-вече в едно нещо в ученето. Значи трябва да ти връчим нещо за изучаване - ококори се Афродита.

- Архивите. Трябва ти достъп до архивите на Съвета -каза Танатос и тръгна към вратата. - Ще говоря с Дуантия.

- Чудесно. Заемам се с учене каза Деймиън.

- Аз ще ти помагам - каза Джак.

- Зубрачи, колкото и да ми е неприятно да го кажа, май всички ще трябва да се заемем с това.

Старк гледаше как Танатос излиза. Бегло отбеляза, че останалите бяха ентусиазирани, че ще има върху какво да насочат енергията си, но той обърна поглед отново към бледото лице на Зоуи.

A аз ще трябва да се подготвя за съюз със смъртта.

Зоуи

Нищо не изглеждаше, както би трябвало.

Не че не знаех къде се намирам. Знаех, че съм в Отвъдното, но не съм мъртва. Освен това срещнах Хийт, който пък беше мъртъв.

Богиньо! Всичко е толкова странно, че все по-нормална ми се струва мисълта, че Хийт е МЪРТЪВ.

Но и без това всичко изглежда не както трябва.

В този момент се бях сгушила в Хийт. Излежавахме се като възрастна семейна двойка под едно дърво върху одеяло от мъх с формата на овал, образувало се в корените на дървото. Би трябвало да съм спокойна. Мъхът беше мек, а Хийт изглеждаше сякаш наистина е жив. Виждах го, чувах го, докосвах го, дори можех да го помириша. Би трябвало да мога да се отпусна и да съм с него.

Тогава защо, зачудих се аз и се взрях в танцуващите наоколо сини пеперуди, защо съм толкова неспокойна и въобще, „извън строя“?

Баба...

Липсваше ми. Отсъствието й бе като зъбобол. Понякога не го усещах, но знаех, че го има и ще се върне. Най-често още по-болезнено.

Сигурно е много притеснена за мен. И тъжна. Мисълта колко тъжна би била баба ми беше непоносима и веднага я прогоних.

Не можех да продължавам да лежа тук. Отдръпнах се от Хийт внимателно, за да не го събудя.

Станах и започнах да крача.

Това малко ми помогна. Но само малко. Крачех напред и назад, за да съм сигурна, че не се отдалечавам от Хийт. Изглеждаше красив в съня си.

Искаше ми се да мога и аз да поспя.

Но не можех. Ако затворех очи, сякаш губех части от себе си. Но как е възможно това? Как е възможно да губя себе си? Напомняше ми малко на времето, когато имах висока температура и сънувах някакъв адски странен сън, че се въртя толкова силно и продължително, докато части от мен се разхвърчават на всички страни.

Потръпнах. Защо ми беше толкова лесно да си спомня това, докато много други от спомените ми бяха като потънали в мъгла?

Господи, толкова съм уморена.

Запътих се към една от красивите бели скали, които стърчаха от тревата и мъха, и едва не се спънах, но за щастие се хванах с ръка за близкото дърво.

Тогава забелязах ръката си. Не изглеждаше добре. Спрях и се загледах и, заклевам се, кожата ми се движеше, като в някой долнопробен филм на ужасите, където гадни неща пълзят под кожата на полуголо момиче и изглежда сякаш.,,

- Не! - извиках аз и започнах да търкам ръката си. Не! Спри!

- Зоуи,какво става?

- Хийт, Хийт. погледни. - Протегнах ръка към него. -Като във филм на ужасите е.

- Зо, за какво говориш? - попита той и местеше неразби-ращо поглед ту към ръката, ту към лицето ми.

- Ръката ми! Кожата ми!

Хвърлих се към него. _u

Усмивката не можеше да прикрие притеснението му. Той се протегна и бавно прокара ръка по моята, а после преплетохме пръсти.

- Нищо й няма на ръката ти, скъпа.

- Наистина ли мислиш така?

- Да, съвсем наистина. Хей, какво става с теб/

Отворих уста, за да му кажа как имам усещането, че губя

себе си, че части от мен отплават, когато нещо привлече погледа ми. Нешо тъмно.

- Хийт, това не ми харесва - казах и посочих с трепереща ръка тъмната сянка между дърветата.

Вятърът клатеше широките зелени листа на дърветата и изведнъж вече не ми изглеждаха така уютни и подходящи за подслон, както преди миг. Усетих как тялото на Хийг потрепва и осъзнах, че не си въобразявам.

В този момент сянката се раздвижи и чух плясък на кри-

ле.

- О, не! - прошепнах.

Хийт стисна ръката ми по-силно'.

- Хайде, трябва да влезем по-навътре. Ела.

Замръзнах на място:

- Защо? Как тези дървета могат да ни предпазят от това,

което ни дебне?

Хийт хвана брадичката ми:

Зо, не го ли усещаш? Тази горичка е добра. Чисто добра. Мила. не усещаш ли своята богиня тук/

Сълзите започнаха да се стичат по лицето ми и гледката се размаза.

Не - казах тихо, сякаш едва намирах думи. - Изобщо не усещам богинята.

Той ме придърпа към себе си и ме прегърна силно:

- Не се тревожи, Зо. Аз я усещам. Така че всичко ще бъде наред, обещавам ти.

И той ме поведе все по-навътре в гората на Никс, а горещите сълзи се стичаха по хладните ми бузи.