Елитът на Дерините

Приложение I Хроники на дерините Показалец на действащите лица

Агнес, лейди — придворна дама на царица Джихана [I].

Аларик — виж Морган.

Алейн — псевдоним, който Морган използва при параклиса на Свети Торин [II, (III)].

Алрой, принц — най-големият син на херцог Лайънел, дванадесет годишен, наследник на Торънт [ПГ].

Анселм, отец — бивш изповедник на лейди Елис, майката на Морган; понастоящем свързан с енорийската църква на Свети Тейло в Кулди [II].

Арилан, епископ Денис — помощник-епископ на Ретмут, пълен Дерини [I, II, III].

Барет, Де Лейни — Наместник на Камберианския съвет, истински Дерини [III].

Бенет — един от сержантите на Бран Корис [III].

Бенър, Джон — псевдонимът на Дери в кръчмата „Кучето Джек“ във Фатейн [II].

Бетан — вещица от хълмовете Кулди [II].

Брайън Донал Синил Юриън Халдейн — бивш крал на Гуинид и баща на Келсън; погубен от магията на Чариса на Кендър Рий [I, II, III].

Бран Корис, лорд — граф на Марли [I, II, III].

Брендън, лорд — четиригодишният син на Бран Корис [III].

Бронуин де Морган, лейди — сестра на Морган, сгодена за лорд Кевин Маклейн; покосена от магия в Кулди заедно с Кевин [1X11].

Бърхард, лорд — един от генералите на Джеърд спасил се от клането в Ренгарт заедно с генерал Глодрут [III].

Вера, херцогиня — втора жена на Джеърд Маклейн и майка на Дънкан; пълна дерини [(II)].

Вивиан, лейди — член на Камберианския съвет; истинска Дерини [III].

Върховният от Хауис — представител на обединените кралства Хауис и Ланид на коронацията на Келсън, придружен от Конетски търговци [II].

Гариш Де Брей — агент на Торънт убит от Дери във Фатейн [II].

Гарон — телохранител на Уенсит от Торънт [III].

Герент, лорд — жесток барон от времето на Междуцарствието, отговорен за смъртта на Метюрин и Дъвъргайл [(II)].

Глодрут, генерал — един от генералите на херцог Джеърд, спасил се от клането в Ренгарт, по-късно адютант на Келсън [III].

Годуин — един от генералите на Келсън, присъствали на военния съвет в Дхаса [III].

Горони, монсиньор Лорънс — помощник на архиепископите Лорис и Кориган; подпомогнал на Уорън при залавянето на Морган в Свети Торин [II, (III)].

Греъм — един от сержантите на Бран Корис [III].

Гудуин, Ал Пленит — велик трубадур от двора на Морган [III].

Гуилим — капитан в армията на Бран Корис и личен негов придружител [III].

Данок, граф — един от лордовете на Келсън присъстващи на военния съвет в Дхаса [III].

Де Вали, граф — васал на Морган, пострадал от войниците на Уорън [(II)].

Девърил, лорд — сенешал на херцог Джеърд [II].

Дееган — един от подчинените на Уенсит в крепостта Есгаир.

Дейвис — един от войниците на Кардиъл; помогнал при залавянето на Морган и Дънкан в Дхаса [III].

Дейвънси, Питър — войник при Бран Корис; убит от Дери [III].

Де Лейси, епископ — един от епископите, първоначално взели страната на Лорис по време на разкола; по-късно се присъединява към Кардиъл и Арилан [II, III].

Дери, Шон лорд — военен адютант на Морган; член на Гуинидския съвет след смъртта на лорд Ралсън [I, II, III].

Деръл — мъртвият съпруг на вещицата Бетан [(II)].

Де Форест, Майкъл — страж използван като посредник от лорд Ян и после убит, за да бъде обвинен Морган [I].

Джеймс, брат — чиновник в канцеларията на архиепископ Морган Кориган [II].

Дженъс, граф — един от лордовете, заловени с херцог Джеърд в Ренгарт [III].

Джеръм, брат — клисар на катедралата „Свети Георги“ в Ретмут [I].

Джеърд Маклейн, херцог — херцог на Касан и баща на Дънкан и Кевин; заловен в Ренгарт и екзекутиран от Уенсит на поляните Линдред [I, II, III].

Джилбърт, епископ — един от дванадесетте епископи на Гуинид, без поверена му епархия; взел страната на Кардиъл и Арилан по време на разкола [II, III].

Джихана, кралица — пълна дерини, майка на Келсън и вдовица на крал Брайън [I, II, (III)].

Джоузеф — чиновник на Бран Корис [(III)].

Дикън, Кърби — осемгодишният син на капитана на кораба на Морган „Рафалия“, Хенри Кърби [II].

Добс — разузнавач в армията на Келсън [III].

Доминик, херцог — първият херцог на Коруин и предшественик на Морган [II].

Донал, крал — баща на Брайън, починал през 1095, когато Брайън бил на четиринадесет години [III].

Доукин — майстор обущар, разпитван от Морган и Дънкан на пътя за Дхаса [III].

Дъвъргайл, лейди — митична жена, свързана с баладата носеща нейното име и написана от лорд Луълин; убита от жестокия лорд Герент през девети век [(II)].

Дънкан, Хауърд Маклейн, монсеньор — дерински свещеник — братовчед на Морган [I, II, III].

Едгар, лорд — барон на Мателуейт и един от тримата васали на Морган, убеден от Ян, че Морган трябва да бъде убит, самоубил се, вместо да издаде участието на Ян в заговора срещу Келсън [III].

Елас — един от генералите на Келсън, присъствал на военния съвет в Дхаса [III].

Елвира, лейди — придворна дама на кралица Джихана [II].

Елис Де Коруин Де Морган, лейди — майка на Морган и Бронуин, пълна дерини [(II)].

Елсуърт, Джон — втори страж използван от Ян като посредник [I].

Ендрю — кормчия на кораба на Морган „Рафалия“; взел бавнодействаща отрова, преди да се опита да убие Морган [II].

Ерик — паж на Бран Корис [III].

Естер, лейди — придворна дама на кралица Джихана; изпратена да извика Келсън на събранието на Съвета [I].

Етълбърга, Света — закрилница на Дхаса [(II)].

Ивънс, отец — секретар на епископ Кардиъл [(II)].

Илейн, херцогиня — първата съпруга на херцог Джеърд и майка на Кевин [(II)].

Истелин, епископ — един от дванадесетте епископа без епархия; не присъства на събранието, довело до разкол в църквата, но по-късно се присъединява към армията на Келсън, за да проповядва на войниците [III].

Иуон, херцог — херцог на Клейбърн и наследствен лорд-маршал на Гуинидския кралски съвет, командва най-северната от трите гранични армии на Келсън [I, II, III].

Ифър, епископ — един от епископите първоначално застанали на страната на Лорис и Кориган по време на разкола; по-късно обявява неутралитет [II, III].

Йоузеф — емир на Муур и телохранител на Чариса [I].

Калнавей — един от лордовете заловен с херцог Джеърд в Ренгарт[(III)].

Камбър от Кулди, Свети — пълен дерини, покровител на магията; главната фигура при Реставрацията през 904 [(I), (II), (III)].

Камбел, барон — барон на Истмарч и адютант на Бран Корис [III].

Кара — починалата дъщеря на Торн Хейгън; умряла още като дете [(III)].

Кардиъл, епископ Томас — епископ на Дхаса, на четиридесет и една години; ръководител на отцепилите се от Курията епископи, заедно с Арилан [II, III].

Карстън, епископ — епископ на Меара; първоначално на страната на Лорис по време на разкола; по-късно обявява неутралитет [II, III].

Кевин Маклейн, лорд — граф на Киърни и доведен брат на Дънкан; убит заедно с Бронуин в Кулди [I, II, (III)].

Келсън Синил Райе Антъни Халдейн, крал — син на Брайън и Джихана; понастоящем крал на Гуинид, четиринадесетгодишен; смятан за пълен дерини [I, II, III].

Киара, херцог — анаграма на Аларик в балада против него, пята от трубадура Гуидиън [II].

Кири, лейди — известна като Кири Огнената; член на Камберианския съвет, пълна дерини; около тридесетгодишна [III].

Колин от Фиана — осемнайсет годишният син на граф Фиана, убит от засада заедно с лорд Ралсън край Валорет [I].

Колиър, лорд — един от лордовете заловен заедно с херцог Джеърд в Ренгарт [III].

Конал, принц — най-големият син на принц Нигел, четиринадесетгодишен [III].

Конлан, епископ — един от дванайсетте епископи на Гуинид без поверена му епархия; отначало взел страната на Лорис по време на Интердиктското клане; по-късно се присъединил към Кардиъл и Арилан [III].

Корам, Стефан — наместник на Камберианския съвет; пълен дерини [III].

Кордън — главен лекар на Бран Корис [III].

Кориган, архиепископ Патрик — архиепископ на Ретмут и заедно с Лорис водач на кликата против Морган в Гуинидското духовенство [I, II, III].

Креода, епископ — епископ на Карбъри; отначало взел страната на Лорис по време на разкола; по-късно обявил неутралитет [II, III].

Кърби, капитан Хенри — капитан на кораба на Морган „Рафалия“ [II].

Лайл, Едмънд — агент на Торънт, убит от Дери във Фатейн [III].

Лайъм, принц — втория син на херцог Лайънел, седем годишен [II, III]

Лайънел, херцог — херцог на Арджинъл и зет на Уенсит от Торънт, трите му сина са преки наследници на престола [III].

Ларън Ал Пардис — доктор; член на Камберианския Съвет, пълен дерини; около петдесет и пет годишен [III].

Лестър, лорд — един от лордовете заловен с херцог Джеърд в Ренгарт [III].

Ликън, генерал — един от генералите на Уенсит [(III)].

Лорис, архиепископ Едмънд — архиепископ на Валорет и Гуинид ръководител, заедно с Кориган на кликата против Морган в Гуинидското духовенство [I, II, III].

Лорънс, лорд — един от трите васали на Морган, убеден от Ян да убие Морган; заловен [III].

Луълин, лорд — известен трубадур от девети век, композирал „Балада за Метюрин и Дъвъргайл“ [(II)].

Люис Ал Норфал — дерини с лоша слава, отхвърлил върховенството на Камберианския съвет [(III)].

Люк, сестра — монахиня от духовенството на епископ Кардиъл, назначена да придружава графиня Рикенда [III].

Майкъл — един от лейтенантите на Уорън [I, III].

Майкъл — едно от децата заловено в опит да открадне коня на Морган [III].

Майлс Соколджията — немият соколджия на Морган в замъка Корът[III].

Малкълм, крал — дядо на Брайън [(I)].

Малкълм Доналсън — селянин излекуван от Морган и Дънкан в Дженън Вейл [III].

Маргарет, херцогиня — третата жена на херцог Джеърд Маклейн [II].

Маркъс — един от лейтенантите на Уорън [III].

Марлук — баща на Чариса; убит от Брайън с помощта на Морган [(I)].

Марта, лейди — придворна дама на Бронуин [II].

Мартин — човек на Уорън, излекуван от него в кръчмата „Табърт“, Кингслейк [II].

Мартин от Грейстоук — началник на чиновника Тиъри [(III)].

Мартам, Харълд — васал на Морган, глобен за това, че е оставил добитъка си да пасе в чужди земи [(II)].

Мери Елизабет, лейди — придворна дама на Бронуин [III].

Мерит от Райдър — един от бароните на Уенсит [III].

Метюрин, лорд — легендарен лорд свързан с „Балада за Метюрин и Дъвъргайл“ написана от трубадура Луълин; убит от жестокия лорд Герент през девети век [(II)].

Мойра — любовницата на Торн Хейгън [III].

Мораг — сестра на Уенсит и жена на Лайънел [(III)].

Морган, херцог Аларик Антъни — херцог на Коруин, Защитник на краля; братовчед на Дънкан Маклейн и брат на Бронуин [I, II, III].

Морган, лорд Кенет-баща на Аларик и на Бронуин [I].

Морис, епископ — един от дванайсетте епископи на Гуинид без епархия; първоначално на страната на Лорис и Кориган по време на разкола [III].

Мортимър, лорд — един от генералите на Келсън, присъствал на военния съвет в Дхаса [III].

Мустафа — емир на Мур; един от лейтенантите на Чариса [I].

Нигел Клюим Гуидиън Райе Халдейн, принц — херцог на Кортмур и по-малък брат на Брайън, тридесет и четири годишен; вуйчо на Келсън, предполагаем престолонаследник [I, II, III].

Оуен Матисън — човек на Уорън, чийто премазани крака са излекувани от Уорън в Корът [III].

Пейни, принц — най-малкият син на Нигел, шест годишен; кралски паж [II, (III)].

Перис, лорд — един от генералите на Келсън [III].

Пол Де Джендъс — лейтенант на Уорън [II, III].

Радър Де Корби, лорд — пратеник на Хорта на Орсал и дългогодишен приятел на Морган [II].

Райдън от Истмарч, лорд — пълен дерини, съюзник на Уенсит; бивш член на Камберианския Съвет [III].

Ралсън, лорд — барон на Ивринг и бивш член на Гуинидския кралски съвет; убит от засада заедно с Колин от Фиана край Валорет [(I)].

Ретълд, лорд — камердинер на Морган [(III)].

Рейми, генерал — един от генералите на Келсън; присъствал на военния съвет в Дхаса [III].

Рикенда лейди — графиня на Марли и жена на Бран Корис [III].

Римъл — придворен архитект на Джеърд; екзекутиран в Кулди заради участието си в убийството на Кевин и Бронуин [II].

Рис Турин — древен дерински лекар, свързан със Свети Камбър от Кулди; откривател на Туринската техника [1,11,111].

Ричард от Найфорд, епископ — един от дванайсетте епископи без епархия; заловен с херцог Джеърд в Ренгарт [(III)].

Робърт от Тендъл, лорд — канцлер на Морган, петдесет годишен [II].

Роджиър, лорд — граф на Фелън; убит от Ян в кралските крипти под катедралата „Свети Георги“ [I].

Ройстън Ричардсън — селско момче, десет годишен; свързан с оздравяването на Малкълм Доналсън [III].

Ролф Макферсън — дерински лорд от десети век, въстанал срещу властта на Камберианския съвет [(III)].

Ронал, принц — най-малкия син на херцог Лайънел, три годишен [(III)].

Рос — човек на Уорън; водач на групата изгорила имението на граф Де Вали [II].

Роугън — втория син на Хорта на Орсал (и трето дете), единадесет годишен е изпратен в двора на Морган като скуайър [(II)].

Роури, принц — втория син на принц Нигел, единадесетгодишен [III].

Сайуърд, епископ — един от дванадесетте епископи на Гуинид без епархия; първоначално на страната на Лорис и Кориган при разкола на Курията [II, III].

Селдън — един от войниците на Кардиъл, помогнал за залавянето на Морган и Дънкан в Дхаса [III].

Стефан Де Лонгвил — войник на Бран Корис, избран от Кордън, за да изпробва приготвената от него течност за отрова [II].

Тирсъл Де Кларън — най-младия член на Камберианския съвет; пълен дерини [III].

Тиъри, учител — чиновник на лорд Мартин от Грейстоук; задържан и разпитван от Морган и Дънкан на пътя за Дхаса [III].

Толивър, епископ Ралф — епископ на Корът, петдесет годишен [II. III].

Торвал от Нетерхавен, барон — пратеник на заложниците, изпратен от Уенсит в лагера на Келсън; убит от Уорън и Дънкан [III].

Торин, Свети — покровител на Дхаса; израснал в гората [(II), (III)].

Торн Хейгън — член на Камберианския съвет, пълен дерини [III].

Уенсит от Торънт, крал — крал, магьосник от Торънт във война с Гуинид [(I), (II), III].

Уилям — главен управител на владенията на Бронуин в Донъръл[(III)].

Уолфръм Де Бленит, епископ — водач на дванадесетте гуинидски епископи без епархии; взел страната на Кардиъл и Арилан в [II, III].

Уорън Де Грей — самозван месия; вярва, че е предназначен да унищожи всички дерини [II, III].

Фергюс, лорд — васал на херцог Джеърд; екзекутирал Римъл по заповед на Джеърд [II].

Фицуилям, барон Фълк — лорд на Келдиш Райдинг, баща на Ричард [(II)].

Фицуилям, Ричард — скуайър на Келсън, седемнадесет годишен; загива на борда на „Рафалия“, като спасява живота на Морган [I, II].

ХАМИЛТЪН, лорд — управител на замъка на Морган в Корът [II, III].

Харкнес, лорд — един от лордовете заловени заедно с херцог Джеърд в Ренгарт [III].

Харълд, лорд Фицмартин — един от тримата васали на Морган убеден от Ян, че Морган трябва да бъде убит; пронизан от меча на Дънкан в последвалата схватка [I].

Хилъри, лорд — началник на гарнизона в замъка на Морган в Корът [II, (III)].

Хорт на Орсал — абсолютен владетел на земите на изток от Орсал и съюзник на Морган [(I), (II)].

Хърд Де Блейк — васал на Морган, чиито земи са изгорени от хората на Уорън [II].

ХЮ. Де Бери, отец — проповедник и бивш секретар на архиепископ Кориган; дългогодишен колега на Дънкан Маклейн [II, III].

Чариса, графиня — графиня на Толан, отговорна за смъртта на крал Брайън; убита от Келсън по време на коронацията му [I, II, III].

Ян Хауел, лорд — граф на Истмарч, който се съюзява с магьосницата Чариса. Тя го убива, когато той е тежко ранен на дуела си с Морган [I].

Приложение II Хроники на дерините

I — Възходът на дерините

II — Поражението на дерините

III — Елитът на дерините

Абатство на Свети Жил — абатство в Шанис Меер, близо до границата с Истмарч, където Джихана се оттегля преди раждането на Келсън и след коронацията му [II].

Абатство на Свети Марк — абатство близо до Валорет, където били погребани телата на лорд Ралсън и Колин от Фиана [I].

Арджинъл — херцогството на херцог Лайънел, роднина на Уенсит; намира се на изток от Торънт [III].

Базилика на Свети Хилари — кралската базилика в Ретмут, част от кралския дворец; църквата на Дънкан [I].

Белдор — столицата на Уенсит в Торънт [II, III].

Бетенар — баронство на един от древните родове на Единадесетте кралства [III].

Валорет — седалището на архиепископа на Валорет, Едмънд Лорис, и мястото, където се намира абатството на Свети Марк; разположен е между Истмарч и баронството Халдейн [I, II, III].

Вариан — баронство на един от древните родове на Единадесетте кралства [III].

Вратата на Свети Матей — врата в градските стени на Корът, където Гуидиън научил една от песните, които пеел за Морган [II].

Гаруод — село близо до параклиса на Свети Торин [III]. ГОРАТА Велдър — намира се нагоре по течението на реката от Фатейн [II].

Грикота — университетски град, в който се намира училището на Варнаритите; седалище на епископа на Грикота, Бредин [II, III].

Гуинид — централното от Единадесетте кралства, управлявано от династията Халдейн [I, II, III].

Дженън Вейл — село в Коруин, близо до северната граница; мястото на боя между отряда на принц Нигел и въстанали селяни [III].

Долшая — мястото на лагера на Келсън в Кортмур, на границата с Коруин [III].

Донъръл — част от имения, които са приготвени за зестра на Бронуин [II].

Дрелингъм — градът, където генерал Глодрут се съгласил да се срещне с Келсън и армията му, на път за Кардоса [III].

Дхаса — свободен, свещен град, седалище на Гуинидската Курия и на Дхаската епархия; известен като средище на занаятите и с гробниците на покровителите на града Светците Торин и Етълбърга, които го пазят от юг и от север [II, III].

Единадесетте кралства — старото име на Гуинид и териториите, които го заобикалят, днес този термин е неточен и остарял [I, II, III].

Езерото Джашан — езеро, ограничаващо достъпа до Дхаса от юг, прекосява се с лодка [II, III].

Есгаир Ду — черната скала, затвора на замъка Кардоса [III].

Истмарч — графството на лорд Ян Хауел; станало кралска собственост след смъртта му [II].

Каньонът Аранъл — северен проход през планините, който разделя Торънт от Марли, охраняван от армията на херцог Иуон [III].

Карбъри — седалище на епископа на Карбъри, Креода [II, III].

Кардоса — граничен град в планините между Торънти Истмарч, който е спорно владение [I, II, III].

Кардът пазар — мястото, където Торн Хейгън среща Мойра [III].

Касан — херцогството Джеърд Маклейн, граничещо с графство Киърни и протектората Меара [I, II, III].

Катедралата на Свети Георги — седалището на архиепископа на Ретмут, Патрик Кориган [I].

Катедралата на Свети Шенън — седалище на епископа на Дхаса Денис Арилан [III].

Кел Диш Райдинг — северна област под прякото управление на короната; известна с тъкачите си [I, II, III].

Кен Дър Рий — поле извън Ретмут, където крал Брайън е убит [I, II].

Кингслейк — село, в северозападен Коруин, посетено от Уорън; там се намира кръчмата „Табърт“ [II].

Киърни — графството на лорд Кевин Маклейн; граничи с Касан, протектората Меара и Гуинидските кралски земи [I, II, III].

Конет — варварско кралство на запад, известно с наемниците си [I, II].

Конкардин, свободно пристанище — пристанищен град на делтата на реката, известен със златарите и бижутерите си, пределна точка на походите на южните флотилии, като тази на. Морган [I, II].

Кор Рамат — поле, където Келсън и въстаналите епископи, решават да се срещнат [III].

Кортмур — херцогството на принц Нигел, граничещо с Коруин и кралското имение Халдейн [I, II, III].

Коруин — херцогството на Аларик Морган, наследено от майка му, лейди Елис Де Морган [I, II, III].

Коруод — имот на територията на Коруин, който е трябвало да бъде част от зестрата на Бронуин [(II)].

Корът — столицата на Коруин [I, II].

Коумър — планини на южната граница на поляните Линдрет, разделящи пролома Кардоса от Дхаса [III].

Кръчма „Извиващият се дракон“ — кръчма в пристанищния град Фатейн, където Дери прекарва една нощ [II].

Кръчмата „Кучето Джек“ — любимото място на Дери във Фатейн, Торънт [II].

Кръчмата „Табърт“ — кръчма в Кингслейк, където Дери става свидетел на лечението на Мартин от Уорън [II].

Кулди — родният град на Свети Камбър; лобното място на лейди Елис Де Коруин Де Морган; лобно място и на Бронуин и Кевин [I, II, III].

Лайнстарк — баронство на един от древните родове на Единадесетте кралства [II].

Ланид — югозападно кралство, обединено с Хауис [I].

Марбъри — седалището на епископа на Марбъри, Ифър [II, III].

Марли — графството на Бран Корис [I, II, III].

Меара — кралски протекторат на запад кралете на Гуинид са също така и принцове на Меара [I, II, III].

Медрас — торънтски град на север от Фатейн; място за почивка за войските на Уенсит [II].

Найфорд — градът откъдето произлиза странстващият епископ Ричард от Найфорд [III].

Нортнес — баронство на един от древните родове на Единадесетте кралства [III].

Планините Лендър — планинска верига, простираща се между Коруин и Халдейн; в района им се намират Дхаса, параклисът на „Свети Торин“, руините на „Свети Неот“ и прохода Гънъри [II].

Плийгът — баронство на един от древните родове на Единадесетте кралства [III].

Поляните Линдрет — пасище, в края на дефилето Кардоса, място на последния сблъсък между Келсън и Уенсит [II, III].

Проходът Гънъри — южен проход в планините Лендър, който води до Свети Торин и Дхаса [II].

Пурпурни покрайнини — пасища на север от Ретмут, под управлението на короната; една от титлите на кралете на Гуинид е господар на Пурпурните покрайнини [I, II, III].

Рамос — мястото, където се състоял прочутият съвет от 917 г., който въвежда твърда антидеринска политика, според която се забранява на дерини да притежават собственост, да заемат държавни длъжности, да стават членове на духовенството и пр. [II, III].

Релиан Рейндж — планинска верига, която разделя Торънт от Истмарч; там се намира град Кардоса (III).

Релъд — град в Коруин близо до Кингслейк, където барон Де Вали търси помощ срещу разбойниците на Уорън [II].

Ретмут — столицата на Гуинид [I, II, III].

Рендъл — прочут заради сините си езера; в случая сравнението на Морган между езерата и очите на Рикенда [III].

Ренгарт — мястото на поражението на войските на херцог Джеърдот Бран Корис [III].

Рорал — баронството на един от древните родове на Единадесетте кралства [III].

Свети Неот — бивш манастир, сега руини; някога местонахождение на прочутото деринско училище; намира се в планините Лендър, между Коруин и Дхаса [III].

Свети Торин — параклис на покровителя на Дхаса, разположен на юг от града и езерото Джашан [II, III].

Ставънъм — седалище на епископа на Ставънъм, Де Лейси [II, III].

Толан — херцогството на Чариса, на изток от Марли и на север от Торънт [I].

Торънт — кралството на Уенсит на изток от Гуинид; мястото откъдето произлиза легендарният „Дивак от Торънт“ [I, II, III].

Тофел Лийк — планина видима от замъка на Торн Хейгън [III].

Фатейн — пристанищен град в Торънт, където Дери прекарва една нощ в кръчмата „Извиващият се дракон“ [II].

Фелън — графството на лорд Роджиър [II].

Фиана — винарска провинция отвъд южното море, управлявана от граф Фиана, баща на Колин от Фиана [I, II].

Форсин и Буфър — група малки княжества на юг от Хорта на Орсал, които номинално са под негово управление; известни с кожените си изделия [I, II].

Халдейн — кралско имение, което се намира в централната част на кралство Гуинид; собственост на рода Халдейн от Гуинид [I, И, III].

Хауис — югозападно кралство обединило се с Ланид [I].

Храм на Света Етълбърга — храм на покровителката на Дхаса; пази северния път към Дхаса [II, III].

Църквата „Свети Тейло“ — енорийската църква на Кулди, където са погребани Бронуин, Кевин и лейди Елис Де Коруин Де Морган [II].

Шанис Меер — местоположението на абатството на Свети Жил, където Джихана се оттегля, за да роди Келсън и отново се връща след коронацията му [II].

Приложение III Част от историята на Единадесетте кралства

822 — Фестилския преврат, започва Междуцарствие — продължава 82 години. Ифър Халдейн е детрониран и екзекутиран. Фестил I е коронован във Валорет, който става новата столица.

Фестил I 822–839 (17 години)

Фестил II 839–851 (12 години)

Фестил III 851–885 (34 години)

Блейн 885–900 (15 години)

Имри 900–904 (4 години)

846 — Камбър от Кулди, роден в Кор Кулди.

900 — Крал Блейн умира; принц Имри наследява трона.

904 — Реставрацията. Имри е свален и екзекутиран; Синил Халдейн, праправнук на Ифър Халдейн е коронован в Ретмут.

905 — Неуспешен опит на привържениците на Имри да преустановят Реставрацията. Камбър умира.

906 — Камбър от Кулди е канонизиран от съвета на епископите.

917 — Първите масови гонения срещу Дерини; Рамоският съвет деканонизира Камбър, забранява всякаква употреба на магия, под страх от анатема, забранява на дерини да заемат отговорни длъжности, да наследяват земи без прякото разрешение на Короната, да придобиват духовни санове.

Синил 904–917 (13 години)

Алрой 917–921 (4 години)

Джейвън 921–922 (1 година)

Райе 922–928 (6 години)

Оуейн 928–948 (20 години)

Ютар 948–980 (32 години)

Найджъл 980–983 (3 години)

Джешър 983–985 (2 години)

Клюим 985–994 (9 години)

Юриън 994–1025 (31 години)

Малкълм 1025–1074 (49 години)

Донъл 1074–1095 (21 години)

Брайън 1095–1120 (25 години)

Келсън 1120-

1081 — Ражда се Брайън.

1087 — Ражда се Нигел.

1091 — Ражда се Аларик Морган.

1092 — Ражда се Дънкан Маклейн.

1095 — Крал Донъл умира; Брайън се качва на престола; лейди Елис Де Коруин Де Морган умира при раждането на дъщеря си Бронуин.

1100 — Лорд Кенет Морган умира; Аларик Морган отива в кралския двор като паж.

1104 — Брайън се жени за Джихана.

1105 — Брайън и Морган убиват Марлук.

1106 — Ражда се Келсън.

1120 — Брайън е убит, Келсън се качва на трона; Келсън убива Чариса, дъщеря на Марлук, по време на собствената си коронация.

1121 — Кампанията Кардоса; Уенсит от Торънт побеждава на поляните Линдрет.

Приложение IV Генетична основа за наследствеността на дерини

Първият генетичен фактор, определящ нормалната наследственост на дерините е прост, доминантен белег, намиращ се в X-хромозомата (означена с X’). Поради това, деринската наследственост се определя по майчина линия, а не по бащина, и за да може едно момче да притежава способностите на дерини, то майка му трябва да произлиза поне от хетерозигота (X’X)

X’X-XY

X’Y

Само X’ — факторът е достатъчен, за да прояви детето всички характерни дерински способности; няма и съществена разлика между способностите на мъжки и женски индивиди, между X’Y и X’X. При все това, лесно може да се предположи, че поради двойната X-конфигурация на майката, възможно е и получаването на комбинация X’X’ Това са т.нар. двойни дерини, които са хомозиготни женски индивиди, но не са по-способни от хетерозиготните си сестри, тъй като X’-факторът не е кумулативен. Единственото преимущество, което една хомозиготна жена ще има над хетерозиготната си сестра е, че всичките й деца ще са дерини, но даже и това не е съществена разлика, тъй като факторът като че ли подсилва X-хромозомата, в която се съдържа, така че даже и жена-дерини, израснала от хетерогенна зигота е по-вероятно да предаде X’-хромозомата на поколението си, отколкото X-хромозомата. (X’-гаметите са по-издръжливи от X-гаметите, а и е по-вероятно да са оплодени). Склонността на X’-хромозомата да се ползва в предаването в наследство с привилегии пред X-хромозомата е позволила на много дерини да оцелеят по време на големите гонения. Ето и възможните генетични комбинации получени от кой да е родител дерини:

Има и втори дерински генетичен фактор, съдържащ се само в Y-хромозомите, който е основата на човешкото възприятие на способностите на дерини (потенциалната, а не генетичната способност, тъй като феноменът бил открит от Камбър от Кулди и Рис Турин в средата на 890-те години). Когато този фактор се активизира, той е равен по сила на гена, намиращ се на X’-хромозомата, но за разлика от него се предава по бащина линия. Следователно, мъж, с дарбата да развие способностите на дерини със сигурност е имал баща с такива, макар че може и факторът да се предава поколения наред без знанието на носителите му, точно както и X’-факторът. Сам по себе си Y’ факторът няма да предаде дерински способности на мъжко дете, тъй като усвояването им е труден и отегчителен процес, на който може да бъде попречено или подпомогнато от редица психологични и физиологични фактори. За тези, които показват потенциална възможност за изявяване на деринските способности, без да имат генетично необходимите за това родители (като например лорд Дери), причината се крие в рецесивен Y’-фактор, останал латентен в продължение на няколко поколения. Освен ако носителя на този Y’-фактор (съответно X’) да бъде забелязан и напътстван от истински дерини, той никога няма да може да реализира своя потенциал и вероятно никога няма да се досети за способностите си.

Възможността да се придобият дерински способности не се ограничава само с един носител на поколение от дадено семейство, въпреки че много хора от Единадесетте кралства вярват, че не е така. Нигел Халдейн е донякъде наясно с този факт, той е носител на Y’-фактора, както са и трите му сина. Но с течение на годините се е приело, че само един член на семейството може да използва способностите си по всяко време — вероятно отначало е било така, за да се избегне евентуалния конфликт между наследниците, тогава, когато просперитетът на рода е поставен на първо място по значение. Лесно е да се разбера как, във второстепенен клон на рода, в какъвто е Нигел, самото усещане за възможността за придобиване на способностите на дерини е загубено. Дери, потомък на благородническо семейство от векове, най-вероятно е придобил способностите си от фактор, останал латентен в продължение на 7–8 поколения. А кой може да каже колко крале са оставили по малко от произхода си в селянин като Уорън Де Грей, започвайки по този начин род от потенциални дерини?

Правото на господаря на първа брачна нощ е причина за много деформации при раждане.

Двата дерински фактора, X’ и Y’ са обаче независими — което ще рече, че и двата могат да бъдат притежавани от един и същи човек едновременно, по правило мъж, заради Y’-фактора. Но деринските фактори не са кумулативни, така че притежател на X’Y’-фактори няма да има забележимо преимущество над някой с X’Y или XY’. Но има вероятност носителят на X’Y’ да използва способностите си с по-голяма ефективност, тъй като възможностите получени от Y’-фактора позволяват да бъдат използвани без нужда от по-нататъшно усъвършенстване (дерини носещ X’Y-фактор трябва да се научи да използва способностите си, и следователно е в неизгода, освен ако няма преимуществото на предварителната подготовка). По този начин Келсън, носещ двойната конфигурация X’Y’ е имал възможността да се прояви като напълно овладял способностите на дерини още от самото начало, веднага след като е приел способностите на баща си — даже и без предварително обучение как да използва възможностите си и без да подозира, че е носител и на Х’-фактора. Подобно на него, баща му, Брайън използвал силата си без обучение, получена направо от неговия баща. Джихана, от друга страна, никога не си е позволявала да използва наследствеността си, и по този начин лесно може да бъде сразена от опитната и могъща Чариса, потомка на вещи дерински магьосници.

Изследването на този ген разкрива и една друга негова особеност: митът за „полудерини“ (хора, на които само един от родителите е дерини) няма нищо общо с действителността. Тъй като само X’-факторът е този, който определя деринската наследственост, дерини като Морган и Дънкан, при чиито родители само майката притежава този ген, са точно толкова дерини, колкото и Келсън, Чариса, или който и да е друг пълен дерини. Тъй като способностите на дерини се наследяват изцяло от единия от родителите, средно положение няма. Индивидът или е дерини, или не е.