Елитът

Двайсет и първа глава

Спестиха ни унижението да разискваме крайния резултат от приемите ни пред камерите на осведомителния бюлетин. Новината за визитите на чуждестранните ни приятели беше спомената само между другото и събитията около тях не бяха разкрити пред обществото. Чак на следващата сутрин Силвия и кралицата дойдоха да ни споделят впечатленията си относно двата приема.

— Възложихме ви изключително сложна задача и несъмнено можехте сериозно да оплетете конците. С радост мога да заявя обаче, че и двете групи се справихте похвално. — Силвия огледа преценяващо всяка от нас.

Всички въздъхнахме и двете с Крис се хванахме за ръце. Колкото и да ме притесняваха отношенията им с Максън, знаех, че нямаше начин да се справя без нейна помощ.

— Откровено казано, смятам, че едното събитие се получи малко по-добре от другото, но всички трябва да се гордеете с постижението си. Дългогодишните ни приятели от Германската федерация ни изпратиха благодарствени писма заради любезното ви посрещане — обяви Силвия, поглеждайки към Селест, Натали и Елиз. — Имаше няколко дребни пропуска и предполагам, че подобни сериозни събития не са по вкуса на никоя от нас, но гостите ни определено си тръгнаха доволни. А що се отнася до вашия прием — обърна се тя към двете ни с Крис, — дамите от Италия се забавляваха най-искрено. Останаха безкрайно впечатлени от обстановката и храната; освен това доста ентусиазирано разпитваха за виното, което им поднесохте, така че — браво! Няма да се учудя, ако Илеа се сдобие с прекрасен нов съюзник благодарение на топлото ви посрещане. Заслужавате официална похвала.

Крис изпищя от щастие, а от моето гърло се надигна напрегнат смях. Така или иначе се радвах, че всичко бе приключило, но победата над другата група беше допълнителен повод за ликуване.

Силвия продължи с речта си, уведомявайки ни, че предстои да напише официален доклад, с който да запознае краля и Максън с представянето ни, но никоя от нас нямала причина за тревога. Докато менторката ни говореше, една прислужничка влезе с бързи стъпки в салона, притича до кралицата и зашепна в ухото и.

— Разбира се, да заповядат — каза кралицата, скочи на крака и тръгна напред.

Прислужничката се спусна обратно към вратата, отваряйки я за краля и Максън.

Знаех, че в салона не се допускаха мъже без разрешението на кралицата, но когато сцената се разигра пред очите ми, я намерих за доста комична.

Щом мъжката част от кралското семейство влезе през вратата, всички станахме за реверанс, но като че ли точно в онзи момент етикетът не ги интересуваше.

— Скъпи дами, простете, че се натрапваме, но носим важна вест — обяви кралят.

— Опасявам се, че войната в Нова Азия е тръгнала в лоша посока — обясни сериозно Максън. — Тежкото положение налага двамата с баща ми да отпътуваме натам незабавно, за да окажем съдействие.

— Какво се е случило? — разтревожи се кралицата, притиснала ръце към гърдите си.

— Нямаме повод за безпокойство, любов моя — заяви уверено кралят. Но ако наистина вярваше в това, нима щяха да се втурнат към размирната страна така неотложно?

Максън отиде до майка си. Размениха си няколко тихи думи, а накрая кралицата го целуна по челото. Той я прегърна и се отдалечи. После кралят се впусна да й изрежда цял списък с наставления, а през това време Максън дойде да си вземе довиждане с всяка от нас поотделно.

Сбогуването му с Натали беше толкова кратко, че почти не се състоя. Натали не изглеждаше особено засегната, което ме озадачи. Дали липсата на внимание от страна на Максън действително не я притесняваше, или всъщност я притесняваше дотолкова, че се стремеше да не издава тревогата си?

Селест се увеси на врата на Максън и избухна в най-нелицеприятния изблик на крокодилски сълзи, който някога бях виждала. Напомни ми на Мей като малка, когато си мислеше, че сълзите магически ще ни снабдят с пари за необходимото. Той понечи да се отскубне от нея, а тя му лепна една целувка по устните, която принцът побърза да изтрие по възможно най-деликатния начин, разбира се, още щом й обърна гръб.

Елиз и Крис се намираха толкова близо до мен, че дочух сбогуването им.

— Обадете се предварително и им кажете, че сме ваши хора — каза той на Елиз. Почти бях забравила, че основната причина да се задържи толкова време в двореца бяха семейните й връзки с лидерите на Нова Азия. Чудех се дали влошеното военно положение щеше да й коства мястото в съревнованието.

После внезапно осъзнах, че нямах ни най-малка представа какво щеше да загуби Илеа, ако загубехме войната.

— Ако ми подсигурите телефон, ще говоря с родителите си — обеща тя.

Максън кимна и целуна ръката и, после отиде при Крис.

Тя моментално преплете пръсти в неговите.

— Ще си изложен ли на опасност? — попита го тихо с разтреперан глас.

— Не знам. При последното ни посещение в Нова Азия ситуацията далеч не беше толкова напрегната. Този път не мога да заявя нищо със сигурност. — Говореше й с толкова нежен глас, сякаш бяха сами в залата. Крис вдигна поглед към тавана и въздъхна, а в този кратък момент Максън надникна към мен. Аз веднага извърнах очи.

— Моля те, пази се — прошепна му тя. По едната й буза се търкулна сълза.

— Разбира се, скъпа. — Максън и отдаде чест с престорена тържественост, разсмивайки я. После я целуна по бузата и приближи устни до ухото й. — Моля те, постарай се да занимаваш майка ми. Много се тревожи.

Той се отдръпна, за да я погледне в очите, а Крис кимна веднъж и пусна ръцете му. В момента, в който пръстите им се откъснаха, по тялото й видимо пробяга трепет. Ръцете на Максън също потръпнаха, сякаш се канеше да я прегърне, но после отстъпи назад и тръгна в моя посока.

Като че ли думите му от миналата седмица не бяха достатъчни, а сега ми поднасяше и веществено доказателство за близостта им. Ако съдех по видяното, помежду им имаше нещо много истинско и сантиментално. Един поглед към Крис, заровила лице в дланите си, беше достатъчно свидетелство за чувствата й към него. Или просто беше невероятна актриса.

Опитах да направя сравнение между начина, по който гледаше мен, и онзи, по който бе гледал Крис. Изражението му същото ли беше? Или имаше по-малко топлота в него?

— Постарай се да не се забъркваш в неприятности, докато отсъствам, става ли? — подразни ме той.

С Крис не се беше пошегувал. Дали това не говореше за нещо?

Аз вдигнах дясната си ръка.

— Заклевам се да спазвам поведение.

Той се изкиска.

— Отлично. Поне тази грижа ще падне от плещите ми.

— Ами ние в двореца? Имаме ли и ние повод за тревоги?

Максън поклати глава.

— Предполагам, че ще успеем да загладим отношенията си. Татко е много умел дипломат…

— Понякога си голям глупчо — прекъснах го аз, а той сбърчи чело озадачен. — Говорех за теб. Имаме ли повод да се тревожим за теб?

Тогава лицето му придоби изключително сериозно изражение, което само задълбочи страховете ми.

— Кацаме и излитаме. Стига да ни допуснат до земята… — Максън преглътна сухо и си пролича колко е уплашен.

Мъчеха ме и други въпроси, но не знаех как да ги подхвана.

Той се прокашля.

— Америка, преди да тръгна…

Аз вдигнах поглед към лицето му и усетих как сълзите напират в очите ми.

— Искам да знаеш, че всичко…

— Максън — изрева кралят. Максън вдигна глава в готовност да се отзове. — Време е да потегляме.

Максън кимна.

— Довиждане, Америка — пророни тихо и вдигна ръката ми до устните си. В този момент забеляза саморъчно изработената ми гривничка. Проучи я с объркан поглед, после целуна ръката ми нежно.

Тази лека като перце целувка ме върна към спомен, който вече ми се струваше толкова отдавнашен. Беше целунал ръката ми по същия начин през първата ми нощ в двореца, когато му се бях развикала, а той въпреки това ми беше позволил да остана.

Когато кралят и Максън се запътиха към вратата, другите момичета не откъснаха очи от тях, но моите бяха насочени към кралицата. Цялото й тяло изглеждаше немощно. Още колко ли пъти трябваше да види съпруга си и единственото си дете изложени на опасност, преди да рухне?

Веднага щом вратата се затвори след тях, кралица Амбърли примигна няколко пъти, пое си дълбоко въздух и изопна гръб.

— Простете, дами, но тази внезапно създала се ситуация ще изисква много усилия от моя страна. Мисля, че е най-добре да се прибера в покоите си, за да се съсредоточа. — Личеше колко й е трудно. — Съгласни ли сте да ви донесат обяда тук и да хапнете в удобен за вас момент, а аз ще ви правя компания за вечеря?

Всички кимнахме.

— Прекрасно — каза тя и тръгна към вратата. Знаех, че е силна. Беше отраснала в беден квартал на беден окръг и беше работила във фабрика, преди да я поканят за участие в Избора. А след коронясването си беше понесла спонтанен аборт след спонтанен аборт, преди най-накрая да се сдобие с единствената си рожба. Щеше да стигне до стаята си с поведението на дама, както предполагаше позицията и. Но останеше ли сама, щеше да се облее в сълзи.

След като кралицата напусна салона, Селест също си отиде. И аз не виждах причина да остана. Прибрах се в стаята си, тъй като имах нужда да помисля насаме.

Мислите ми постоянно се връщаха към Крис. Какво ги беше сближило така внезапно с Максън? Неотдавна принцът градеше планове за съвместното ни бъдеще. Едва ли по онова време бе проявявал такъв интерес към нея, щом ми се вричаше толкова искрено. Вероятно нещото помежду им се беше случило след това.

Денят отлетя неусетно, а след вечеря, докато прислужничките мълчаливо ме подготвяха за сън, едно-единствено изречение успя да ме изтръгне от размишленията ми.

— Знаете ли кого открих в стаята ви тази сутрин, госпожице? — попита Ан, прокарвайки внимателно четката през косата ми.

— Кого?

— Страж Леджър.

Вцепених се, но само за част от секундата.

— Така ли? — направих се на учудена аз. Момичетата продължиха с разказа си, а аз не откъснах очи от отражението си в огледалото.

— Да — потвърди Луси. — Каза, че правел оглед на стаята ви. Нещо, свързано с охранителния протокол. — Изглеждаше ми малко объркана.

— Но едно нещо ми се видя странно — продължи Ан с не по-малко недоумяващо изражение. — Беше в цивилни дрехи, а не в униформа. Не би трябвало да изпълнява служебните си задължения в свободното си време.

— Сигурно е изключително отдаден на професията си — коментирах аз отнесено.

— Така ми се струва — съгласи се Луси с почтителен тон. — Когато и да го срещна из двореца, винаги е съсредоточен в работата си. Достоен за уважение войник.

— Вярно е — каза сериозно Мери. — Някои от мъжете, които назначават в стражата, изобщо не са подходящи за такава позиция.

— А и той поне изглежда добре в цивилни дрехи. Повечето от тях не приличат на нищо, свалят ли униформата — отбеляза Луси.

Мери се изкиска и бузите й поруменяха, дори Ан си позволи усмивка. От доста време не ги бях виждала толкова отпуснати. В друг ден, в друг момент може би с удоволствие щях да си поклюкарствам с тях за стражите. Само че днес не бях в настроение за това. Можех да мисля единствено за писмото, което Аспен беше скрил в стаята ми. Изгарях от желание да надникна през рамо към бурканчето, но не посмях.

Имах чувството, че мина цяла вечност, докато прислужничките ме оставят сама. Насилих се да поизчакам няколко минути, за да съм сигурна, че няма да се върнат в стаята ми. Най-накрая се спуснах към леглото и грабнах бурканчето. И наистина вътре ме очакваше малко късче хартия.