Елитът

Четиринайсета глава

Следващата сутрин на закуска наблюдавах тайно Максън. Питах се доколко беше запознат с факта, че хората от Юга губеха кастите си. Един-единствен път отправи поглед в моя посока, но дори тогава като че ли не гледаше мен, а нещо друго.

Всеки път, заглождеше ли ме неприятно чувство, докосвах копчето от Аспен, което бях вързала на фина панделка около едната си китка. Той щеше да е опората ми в двореца.

Към края на закуската кралят стана на крака и всички обърнахме погледи към него.

— Тъй като вече останахте толкова малко, реших да ви поканя на чай утре вечер преди осведомителния бюлетин. Все пак някоя от вас ще стане съпруга на сина ни, затова с кралицата бихме искали да ви опознаем, да научим какво ви вълнува и други подробности за вас.

Тази новина ме смути. Разговорите с кралицата бяха едно нещо, а личната среща с краля, към когото изпитвах смесени чувства — съвсем друго. Докато останалите момичета попиваха думите му с нетърпение, аз насочих вниманието си към чашата с натурален сок.

— Заповядайте в салона на първия етаж един час преди бюлетина. Не се безпокойте, ако не знаете къде е. Вратите ще са отворени и ще звучи музика. Ще ни чуете, преди да ни видите — пошегува се кралят.

Другите момичета се изкискаха любезно.

Скоро след това всички се отправихме към Дамския салон. Аз тръгнах с въздишка. Колкото и просторна да беше стаята, често пораждаше у мен клаустрофобия. Обикновено по време на престоя си там гледах да общувам с околните или да чета. Днес възнамерявах да последвам примера на Селест — да се паркирам пред телевизора и да изпадна в транс.

Само дето на думи беше по-лесно, отколкото на практика. Момичетата се оказаха в крайно разговорливо настроение.

— Чудя се какво ли ще ни пита кралят — зачеса езика си Крис.

— Просто ще трябва да си припомним всичко, на което Силвия ни е учила в часовете по обноски — посочи Елиз.

— Дано прислужничките да са ми подготвили хубава рокля за утре вечер. Разправиите преди хелоуинското парти ми бяха достатъчни. Толкова са вятърничави понякога. — Селест звучеше ядосано.

— Ех, как ми се иска кралят да си пусне брада — пророни замечтано Натали. Като надникнах през рамо, я видях да гали въображаема брада по собствената си долна челюст. — Сигурна съм, че много ще му отива.

— Да, мога да си го представя — каза вежливо Крис, преди да смени темата.

Поклатих глава и опитах да се съсредоточа върху нелепото предаване, което вървеше по телевизията, но колкото и усилия да полагах, не съумявах да заглуша думите на останалите момичета.

Докато дойде време за обяд, вече бях кълбо от нерви. За какво му беше да говори точно с мен — участничката от най-ниска каста? Какво щеше да обсъжда с момичето, от което очакваше да се провали?

Крал Кларксън беше прав. Музиката от пианото достигна слуха ми дълго преди да открия салона. Пианистът беше добър. Със сигурност по-добър от мен самата.

Поспрях колебливо пред вратите. Взех решение да не бързам с приказките, хубаво да обмислям думите си. Усетих как у мен напираше желанието да му докажа колко бе грешал. И на него, и на онзи репортер. Дори да загубех надпреварата, не исках да се завърна вкъщи като пораженец. Фактът, че това внезапно бе придобило важност за мен, ме изненадваше.

Прекрачих прага и очите ми веднага попаднаха на Максън, който си приказваше с Гаврил Фадей в дъното на салона. Забелязах, че вместо чай Гаврил пийваше вино, както и че тутакси загуби вниманието на Максън. Очите на принца ме обходиха от глава до пети, а после, колкото и странно да звучи, устните му оформиха думичката „еха“.

Аз извърнах глава с пламнали бузи и влязох навътре. Позволих си да му хвърля още един кратък поглед и видях, че ме наблюдава как вървя из салона. Трудно ми беше да разсъждавам логично, когато ме гледаше по този начин.

Крал Кларксън разговаряше с Натали в единия ъгъл на залата, а в отсрещния си приказваха кралица Амбърли и Селест. Елиз пиеше чай, а Крис се разхождаше из помещението. Видях я да минава покрай Максън и Гаврил, удостоявайки водещия на бюлетина със сърдечна усмивка. Каза нещо, което разсмя и двамата мъже, а после продължи по пътя си, надзъртайки през рамо към Максън.

Най-накрая стигна и до мен.

— Закъсняваш — нахока ме на шега.

— Бях леко притеснена.

— О, няма от какво да се безпокоиш. Даже беше забавно.

— Редът ти е минал? — Щом кралят вече беше разговарял с две от момичетата, значи, разполагах с по-малко време да събера смелост, отколкото бях очаквала.

— Да. Ела да поседнем. Можем да изпием по чай, докато чакаш да ти дойде редът.

Крис ме издърпа към близката маса, една от прислужничките незабавно се спусна към нас и ни сервира чай, мляко и захар.

— Какви въпроси ти зададе? — попитах я аз.

— Всъщност проведохме съвсем свободен разговор. Не мисля, че целта му е да се докопа до някаква информация, а по-скоро да опознае характерите ни. Успях да го разсмея, представяш ли си! — възкликна тя. — Мина прекрасно. А ти имаш вродено чувство за хумор, така че, ако просто се държиш естествено, ще му направиш добро впечатление.

Аз кимнах и взех чая си. Ако съдех по думите и, нямаше нищо страшно. Може би кралят имаше няколко лица. Имаше ли работа със заплахи към държавата, трябваше да проявява решителност и хладнокръвие. Трябваше да действа навременно и целеустремено. А сега просто пийваше чай с групичка момичета. Нямаше нужда да ни показва онова си лице.

Кралицата беше оставила Селест и сега говореше тихо на Натали. По лицето на момичето се разстилаше изражение на обожание. Имаше момент, в който отнесеният й характер ми беше действал изнервящо, ала напоследък намирах безобидното й поведение за глътка свеж въздух.

Отпих още една глътка чай. Крал Кларксън заговори Селест, а тя му отвърна със съблазнителна усмивка. Гледката ме потресе донякъде. Нямаше ли граници това момиче?

Крис се приведе към мен и докосна роклята ми.

— Платът е чудесен. И много пасва на косата ти. Приличаш на залез.

— Благодаря ти — премигнах насреща и аз. Колието й отразяваше светлината и сребърната експлозия на шията й ме заслепи за момент. — Прислужничките ми са изключително талантливи.

— Няма спор. Харесвам си моите, но ако стана принцеса, ще открадна твоите!

Тя се разсмя, макар че не бях сигурна дали се шегуваше, или не. При всички случаи мисълта прислужничките ми да шият нейните дрехи не ми допадаше. Въпреки това се усмихнах насила.

— Какво ви се видя толкова смешно? — доближи ни Максън.

— Момичешки работи — отвърна кокетно Крис. Беше се развихрила тази вечер. — Опитвам се да успокоя Америка. Притеснява се да говори с баща ви.

Хиляди благодарности, Крис.

— Нямате никакъв повод за притеснение. Дръжте се естествено. Изглеждате ослепително. — Максън ми се усмихна непринудено. Очевидно се опитваше да възстанови контактите ни.

— И аз това й казах! — възкликна Крис. Размениха си бързи погледи, сякаш бяха играли в тандем. Което ми се стори странно.

— Е, оставям ви да си говорите за момичешки работи. До скоро. — Максън ни направи по един отривист поклон и се запъти към майка си.

Крис го изпрати с поглед, въздишайки.

— Невероятен е. — Усмихна ми се набързо и отиде да поговори с Гаврил.

Наблюдавах отстрани сложния танц, който се разиграваше в салона: хората се събираха по двойки на приказка, после се разделяха в търсене на нови партньори. Дори се зарадвах, когато Елиз дойде в моя ъгъл, макар и да не беше особено разговорлива.

— О, дами, времето ни се изплъзна — обяви кралят. — Чакат ни на долния етаж.

Вдигнах поглед към стенния часовник и установих, че кралят беше прав. Имахме десетина минути да стигнем до сцената и да се подготвим за предаването.

Явно нямаше значение дали исках да съм принцеса, нито пък какво беше отношението ми към Максън, или към каквото и да било друго. Кралят очевидно ме смяташе за толкова недостойна кандидатка, че дори не му се занимаваше да говори с мен. Бях пренебрегната, вероятно умишлено, а май на никого не му направи впечатление.

Успях да запазя самообладание по време на бюлетина. Не се издадох дори пред прислужничките си. Но още щом ме оставиха сама, рухнах.

Не знаех как щях да се оправдая, когато Максън почукаше на вратата ми, но в крайна сметка не ми се наложи. Той така и не се появи. И в съзнанието ми неканен се промъкна въпросът на чия ли компания се наслаждаваше в момента.