Безликите

7. Бату

— Къде е Галоу? — Били Рей Сангуайн попита празната стая.

— Другаде — каза гласът, изкривен от тенекиения високоговорител, увиснал в ъгъла. — Всички са другаде.

Стените бяха студен камък. Една-единствена врата, никакви прозорци, самотно огледало. Сангуайн бе почти сигурен, че зад стъклото го наблюдава камера.

— И кой си ти? — попита той.

— Никой — отвърна гласът.

— Ти си Бату, нал тъй? — усмихна се наемният убиец. — Тоя, за когото все говорят.

— Него ли съм?

— Него си. Ти си големият шеф. Как така те няма лично? Вече повече от година работя за теб. Не е ли време да се срещнем лице в лице?

— Ценя усамотеността си.

— Разбирам те — сви рамене Сангуайн.

— Провалихте ме, г-н Сангуайн. Поръчах ви работа и не я свършихте.

— Не каза нищо за скелета и момичето. На това му се вика смекчаващи вината обстоятелства. Ако знаех, че ще са там, можех да се приготвя. Или поне да поискам двойно заплащане.

— Ще имате възможност да се поправите.

— Много готино — промърмори Сангуайн без особен ентусиазъм.

— Ще трябва да откраднете нещо за мен, веднага щом се върне Грюсъм Крав. Има голяма вероятност да срещнете отпор.

— Значи ще ми удвоите заплащането?

— Разбира се.

— Много готино — с повече ентусиазъм повтори Сангуайн.