Безликите

33. Бягство от затвора

Междувременно Валкирия скучаеше в килията си. Скейпгрейс бе буден и веднъж се опита да я нападне, но тя само подръпна вързаните за леглото превръзки на ръката му и той се отказа сред ридания.

Някой изтрополи пред вратата и през процепа във вратата се показаха очи.

— Уийпър? — попита Валкирия.

— Каин? — изуми се той. — Какво правиш тук? И защо има човек с теб? По-надолу има четири свободни килии.

Валкирия видя слаб шанс. Скри ръце зад гърба си и се примоли с влажен поглед.

— Премести ме в някоя от тях! Не мога повече тук. Моля те.

— Не мога да те трансферирам без одобрението на Върховния маг.

— Какъв ти трансфер?! Просто ме премести. Не издържам.

Той помълча.

— Добре, добре. Но ще трябва да те закопчая.

— Няма да има нужда. Гилд не си направи труда да ми свали белезниците, когато ме набута тук. Побързай или той ще ме убие. — Тя изгледа яростно Скейпгрейс, който въздъхна тъжно и рече:

— Права е. Ще я убия…

Уийпър отвори вратата.

— Никакво говорене. Никакви опити за нищо. Просто излизаш от тази и влизаш в първата празна отляво.

— Разбрано.

Тя излезе, направи крачка надолу по коридора и вдигна ръце.

— Толкова съжалявам.

Измести леко въздуха и Уийпър се препъна в собствените си крака и падна в килията. Очите му се разшириха:

— О, не, не пак, не пак…

Валкирия тресна вратата с извинително изражение.

Скейпгрейс стана и се присмя на чиновника, докато крачеше към нея:

— Раздават медали на най-големите идиоти, нали знаеш? Колко ли трябва да си глупав наистина.

— А къде си мислиш, че отиваш — обади се момичето с огнено кълбо в ръка.

— Ама аз ти помогнах да избягаш.

— Лежа на земята и хленчеше.

— Да, но хленчех в твоя помощ.

После обаче размисли — ако ги спипаха, първо биха погнали по-възрастния. Пусна го като го предупреди да не върши глупости, което включваше кажи-речи всичко, с изключение на ходенето. Намери телефона си в бюрото на Уийпър и се обади на Скълдъгъри.

— Валкирия, добре ли си? — звучеше тревожен, ако и облекчен, че я чува. — Къде си?

— В Убежището, измъкнах се от килията.

— Можеш ли да избягаш?

— Да, ще използвам тайния проход.

— Гилд ще го е дезактивирал преди да тръгне към нас.

— А той къде е?

— Върнаха ни го, но взеха Флетчър, а Гилд е в безсъзнание. Още сме бегълци, докато не се събуди.

— Някои идва — прошепна тя. — Трябва да бягам.

И тъкмо затвори, когато лампите угаснаха.

От другия коридор пред нея се изпречи Секач и дъхът и секна. Той обаче я подмина в почти пълния мрак — или не я бе видял, или не я считаше за достатъчно важна. Дали виждаше в тъмното?

Приглушени гласове се чуха от другия край на коридора.

— Сър, трябва да не се съглася с вас. Върховния маг е ранен, не можем да позволим да рискуваме и вас — казваше Администраторката, която държеше факла, а до нея се открояваше фигурата на г-н Блис.

— Ако не рискувам, може да закъснеем да се намесим и тогава ще загубим.

Валкирия се успокои. Блис щеше да я измъкне, а Администраторката щеше да върне Скейпгрейс в килията му.

— Сър — рязко изрече жената. — Какво е това?

— Символ. Сестра ми разбира повече от тях, но това прилича на предупреждение. Ако го престъпим, някой от другата страна ще разбере, че сме тук.

— Да се върнем тогава — притеснено рече тя.

— Светни с фенерчето върху него.

— Сър, дали да не извикаме Секачите…

— Светни с фенерчето.

Тя го стори и той посегна към знака. Той засия.

— Сгрешил съм. Това не е предупреждение.

— Не, сър, не е.

Още няколко символа светнаха и резки от синя светлина се кръстосаха между тях, през Блис. Той не можа да се изправи.

— Не сте лесен за убиване, г-н Блис. Бату трябваше дълго да проучва начините. Но накрая откри един. Увери ме, че ще е бързо и болезнено.

Администраторката бе предателят! Зад нея Скейпгрейс се заотдалечава от цялата сцена. Значи трябваше сама да се справи с жената, при това да я държи в съзнание, защото Валкирия нямаше понятие как да деактивира капана. Тя изскочи и опита да изстреля струя въздух, но Администраторката само махна с ръка и Валкирия се заби в стената.

— Благороден опит, но си още новак. Съжалявам, но и ти трябва да умреш, това е планът на Бату.

Валкирия усети как въздуха започна да се изсмуква от дробовете й. Миг преди да загуби съзнание, Скейпгрейс изскочи отнякъде, удари се в стената и се изстреля напред, подминавайки и двете, и г-н Блис, все едно ги нямаше. Двама Секачи спряха рязко на входа на коридора. Видяха случващото се и извадиха косите си.

— Не… Чуйте ме. Просто… не… — запелтечи жената. Опита се да побегне, но Валкирия я препъна и тя падна в мрежата синя светлина до г-н Блис. Лъчите се отклониха към нея и не след дълго се чу силен пукот, те изчезнаха, а тя остана неподвижна на земята. Блис се изправи и без да продума, поведе Валкирия към изхода.

Там ги чакаше Лилавата напаст.

— Къде са другите? — бързо попита момичето.

— Вече пътуват към Аранмор.

— Да вървим.

Скълдъгъри сложи в скута й плика със Скиптъра и тримата потеглиха към фермата.