Безликите

30. Берилия

Берилия бе откъсната от заетото си домакинско ежедневие от позвъняване на вратата. Там я чакаше младо момиче с рошава руса коса и кожени дрехи, определено твърде тесни за нея.

— Трябва да сте Берилия — започна момичето с английски акцент и развеселен тон. — Много съм чувала за вас.

Откакто с Фъргус бяха продали огромната лодка, завещана им от Гордън, Берилия подозираше, че всички искат парите им.

— Танит ми викат. Стефани тук някъде ли е?

— Обядва.

— Може ли да спре да обядва и да дойде за минутка?

Берилия се намръщи.

— Обядва, казах. Не може да обядва и да дойде за минутка.

Младата жена помълча и накрая каза с усмивка:

— Добре, може ли да дойде за по-малко от минутка? Така все едно почти не е спряла да обядва. Добре ли ти звучи, Берилия?

— Г-жа Еджли.

— Г-жо Еджли, бъдете добро момиче и доведете Стефани.

— Не харесвам тона ви.

— Не харесвам обувките ви.

— Че какво не ми е… хей!

Танит вече бе зад гърба й и влизаше в кухнята.

— Егаси мамата! — чу се гласът на Фъргус.

Берилия затропа яростно натам.

— Фъргус, повикай полицията!

Съпругът й мълчеше, удивен от гледката. Близначките също зяпаха любопитно, а Стефани ставаше от стола.

— Ако имаш нещо общо със станалото днес, полицаите със сигурност ще искат да говорят с теб! — закани се Берилия.

— Какво е станало днес?

— Преди три часа един местен, Алън Бренън дойде да ми каже, че са атакували Стефани посред бял ден! В Хагард!

— Кой те е атакувал, Стефани? — попита Танит.

— Не знам. Като че ли още съм в шок и не помня много.

— Намерихме я под леглото у тях — подигравателно подхвърлиха близначките.

— А Вал? Знаеш ли нещо за нея?

— Трябваше да се върне, но не го направи.

— За какво говорите, по дяволите! Някакъв ненормалник върви на свобода по улиците и се представя за полицай, а вие си говорите за някаква непозната!

— За какъв се представя?

— Е, не полицай, казал на Алън, че е детектив…

— Крукс… Права сте, наистина е луд. Повикахте ли вече полицията?

— Ами, аз, такова, ей сега — смънка най-сетне Фъргус.

— Не, недейте. Този мъж има сериозни психически отклонения. Забравил е да си вземе хапчетата днес. Аз го лекувам.

— Че кой лекар се облича в кожа?! — сухо попита Берилия.

— Който изглежда добре в нея — смигна й Танит и излезе преди лелята на Стефани да измисли отговор.