Безликите

25. Нападението

Малко след девет часа същата вечер, голям микробус за разнасяне на хляб спря на гърба на кино „Хибърниън“. Не привлече вниманието на никого. Кола с матови прозорци спря до него. Отново никой не я забеляза.

Танит се подпираше на рамката на вратата, която водеше към лазарета. Гастли си бе донесъл малко материали, за да може да работи, докато Кенспекъл го тестваше за каквото там бе нужно. Танит гледаше как Гастли шие новите дрехи на Валкирия, докато той й разказваше за майка си.

Задната врата на микробуса се отвори и от нея изскочиха няколко мъже, тихо и безмълвно — облечени бяха в сиво, на гърбовете си носеха коси.

— Майка ми се боксираше — говореше Гастли, докато опитваше здравината на шевовете. — Четири пъти й чупеха носа, но според баща ми пак е била най-хубавата жена във всяка стая, където се намирала.

— Чувала съм някои от историите — рече Танит. — Звучи като да е била забележителна жена.

— Бих се рамо до рамо с нея в схватката при Блек рок и видях някои от най-свирепите наемници на Меволент просто да се обръщат и да бягат от нея. Би се и със Серпин, и с Венгос, и победи и двамата. „Забележителна“ нищо не значи. Беше невероятна, чак до самия край.

— Как е умряла?

— Направи грешка — каза той. — Изправи се срещу лорд Вайл.

Един старец, който се движеше като младеж, излезе от колата. Имаше излъчване на човек, свикнал да налага властта си. Погледът му искреше от студ. Този след него нямаше брадичка и определено му липсваше властна осанка, но изглеждаше жаден да се докаже, пред когото може.

Мъжът със студения поглед влезе в киното, а другият направи знак на сивите воини. Те нахлуха в сградата от няколко посоки.

Високо на покрива на киното, самотна фигура стоеше в мрака и наблюдаваше.

Гастли остави палтото на една страна и се зае с туниката.

— Имахме си едно правило. Не се изправяш срещу Вайл сам. Събираш цялата си армия, атакувате едновременно и се молиш някой да извади късмет.

— Вайл толкова страшен ли е бил?

— Може би да, може би не — вдигна рамене Гастли. — Трудно е да разделиш изверга от легендата, нали така? Появил се отникъде, станал най-страховитият генерал на Меволент и изчезнал — всичко това само за няколко години. Имаше бронята си и некромантските си способности и откъдето минеше, оставяше следи на разрушение. Майка ми се изправи срещу него и беше убита, аз също щях да загина, ако не беше…

Кларабел влезе и Гастли млъкна.

— Виждали ли сте професора?

— Не. Има ли нещо? — попита Танит.

— В киното има един мъж. Настоява да говори с професор Граус, но отказва да си каже името. Доста е груб.

— Защо не потърсиш професора? — предложи Гастли. — Ще си поговорим с този мъж и ще разберем какво иска.

— Много ще съм ви задължена — с внезапна налудничава усмивка обяви Кларабел. Тя си излезе, тананикайки си нещо нечленоразделно.

Танит и Гастли заслизаха към киното в сумрака. Когато минаха през екрана, някой ги чакаше между редовете плесенясали седалки.

— Г-н Биспоук — проехтя гласът на Турид Гилд. — Добре дошъл обратно в света на живите.

— Гилд. Какво те води тук?

— Върховен маг Гилд — поправи го възрастният мъж. — Но две години си бил статуя — ще ти простя този пропуск.

— Не беше пропуск.

— Какво да направим за вас? — попита Танит с възможно най-студен и неприветлив тон.

— Нищо. Тук съм, за да говоря със собственика на тази сграда.

— За какво става въпрос?

— Дела на Убежището, боя се.

Танит огледа сенчестото кино.

— Сам ли си?

— Защо да не съм? Сред приятели съм, нали така?

— Зависи — каза Гастли. — Скълдъгъри Плезънт брои ли се?

Гилд се усмихна насилено.

— Скълдъгъри Плезънт е предател.

— Същото каза и той за теб — добави Танит.

— Скълдъгъри Плезънт работи с Диаблерията. Заедно с момичето, той съдейства за кражбата на останките от Гротескния и се възпротиви на законен арест, нападна служители на Убежището и избяга. Той е враг на Убежището и на всички здравомислещи хора.

Кенспекъл се появи иззад Танит и Гастли.

— Какво искате, Върховен маг Гилд?

— А, професоре. Нужен ми е само миг от вашето време.

— Миговете ми са ценни. Казвайте, каквото имате да казвате.

Гилд кимна учтиво.

— Запознати сте, вярвам, със заплахата, която Диаблерията представлява. Наясно сте с плановете им, включващи трупа на Гротескния и последния Телепортатор, момче на име Флетчър Рен.

— Знам всичко, да.

— Имам причини да смятам, че момчето се намира тук. Бих желал да ми го предадете.

— Върховен маг Гилд, уверявам ви, че не…

— Професоре… Уважавам ви безмерно. Възхищавам се на работата и принципите ви. Моля ви, не ме лъжете, след като знам, че момчето е тук. По-добре замълчете, отколкото да се препъвате в разни полуистини. Такива неща са под достойнството ви.

Лицето на Кенспекъл поморавя, но той се овладя.

— Върховен маг Гилд, не знам защо сте решил, че ме познавате, но подобен тон ми лази по нервите. Няма да ме засрамите, колкото и златнословия да излеете. Не понасям подобни приказки, не понасям и снизхождението. И в интерес на истината, не познавам Флетчър Рен и не знам къде е.

Гилд поклати разочаровано глава.

Алармите от сградата изпищяха рязко и Кенспекъл със закъснение осъзна, че цялото театро бе за отвличане на вниманието.

— Секачите ми са вече вътре — рече Гилд. — Заповядано им е да задържат, не да нараняват, но ще използват сила, ако трябва.

— Как смееш! — прогърмя Кенспекъл.

Гастли и Танит вече тичаха към вратата в екрана. Тогава видяха още една компания.

Грюсъм Крав. Мърдър Роуз. Били Рей Сангуайн. Джарън Галоу. В ръцете на жената бе мечът на Танит.

— Ти си част от това — едва промълви тя.

— От какво, мис Лоу? — студено се усмихна той.

Самият той обаче не знаеше какво има зад него. Галоу го удари изотзад и го събори, сетне нареди мързеливо:

— Убийте ги.

Крав се метна на сцената, към Гастли. Роуз и Танит се запремятаха една около друга, а Сангуайн се опита да изненада младата магьосница, но тя го пресрещна с ритник. Нямаше време за стойки и акробатики, срещу нея бяха експерти.

Междувременно Гастли научаваше по трудния начин липсата на ефект, която ударите с голи ръце имаха върху Грюсъм Крав. Чудовищният мъж сграбчи шивача отново.

Танит застана с гръб към Сангуайн и успя да го убеди поне за част от секундата в уязвимостта си. След това бързо сграбчи носещото се към нея тяло на американеца и използва инерцията му, за да го блъсне в Роуз, която изтърва меча.

Кенспекъл пък изтича зад Крав и го докосна със светещи ръце. Онзи изрева от болка и блъсна професора, но това даде възможност на Гастли да го издуха от сцената с концентрирана въздушна струя.

Сангуайн се опомни и успя да грабне меча на Танит преди нея. Не бе обаче свикнал с толкова дълго оръжие и го размахваше непохватно, описваше твърде широки дъги. Танит лесно се шмугна между маховете и с няколко удара в коленете, ръцете и ребрата го обезоръжи и си прибра оръжието.

— Достатъчно — каза отнякъде Галоу и Сангуайн веднага се отдръпна. Макар и с явно нежелание, Роуз и Крав го последваха — тя с отровен поглед към Танит, той — с изръмжаване към Гастли.

Галоу продължи:

— Момчето сигурно се е телепортирало далеч. Не можем да го гоним така. Но пък вие — обърна се той към Гастли и Танит, — можете да ни го доведете. Тогава ще ви върнем Върховния маг. Някъде на оживено място, за да няма неразбирателство. На моста Лифи. Утре по обяд. Закъснеете ли, Гилд умира.

С тези негови думи той и дружинката му се оттеглиха.