Бату обхвана стъкленицата с дясната си ръка и внимателно покапа от течността върху вътрешната част на ръката си.
Тя гореше като киселина и чертаеше символ, изобразен в кръв и изгорена плът.
Когато символът стана готов, той остави стъкленицата и го разгледа. Болката бе цяло изтезание.
Водачът на Диаблерията го погледна.
— Това ще те пази — каза той. — Когато дойдат Тъмните богове, този символ ще те бележи като вярващ.
— А Сангуайн? — попита Грюсъм Крав. — На него ще му кажем ли за този символ?
— Сангуайн е наемник. Няма вяра в нищо и не заслужава специално отношение.
— Добре. Не го харесвам.
Бату излезе от стаята, а останалите се заеха да се татуират. Той отиде до съседната сграда, за да нагледа армията си.
Отвори вратата и включи осветлението. Редиците Кухи хора го погледнаха, чакайки заповеди.
— Скоро — обеща им той.