Безликите

27. В миг

Г-н Блис ги посрещна пред киното и им разказа за случилото се. Добави, че Крукс се е впуснал в някакъв жалка спасителна операция, макар никой да не знаеше как са се измъкнали похитителите. Пред екрана ги посрещнаха Танит и Гастли. Валкирия притеснена ги заоглежда за наранявания, но Танит улови погледа й и намигна, което успокои малко блъскащото сърце на момичето.

Гастли започна да се извинява, че не са спрели шайката на Галоу, но Скълдъгъри го спря с ръка.

— Няма нужда от оправдания. Пазите Рен, не Върховния маг. Къде е хлапакът, между другото?

— Тук — чу се глас току до ухото на Валкирия. Тя подскочи и изсумтя гневно. Флетчър изчезна и се появи до Танит.

— Няма да ме давате на ония лудите, нали? Така де, имат някакъв заложник, ама той е стар, направо си е жив умрял така или иначе. Аз съм важният, който трябва да е в безопасност, нали тъй?

— Няма да правим размяна — каза Танит.

— Не, ще правим — отвърна Блис.

Той се извиси над тях, неподвижен като скала в бурно море.

Гастли пръв продума:

— Но как?! Ще им поднесем последния жив Телепортатор, заради Гилд?!

— В противен случай не биха се поколебали да го убият.

— Блис — намеси се Скълдъгъри. — Ако им дадем Флетчър, ще убият света.

— Убият ли Гилд, светът ще рухне в хаос.

— По-добре това, отколкото смърт — измърмори Гастли.

— Ирландия е Люлката на магията — рече Блис. — Крие ужасни и прекрасни тайни. Нашите предни, първите Древни, са се сражавали с Безликите на тези брегове. Ако загубим втори предводител, колко време ще мине преди останалите Убежища да се полакомят да ни завладеят отвътре?

— Не съм най-големият фен на английското Убежище — обади се Танит, — но дори те не биха сторили нещо толкова тъпо.

— Трябва да пазим своето. Не е въпрос на политика, а на оцеляване.

— Именно. — Скълдъгъри свали шапката си, изтупа прашинка от нея. — Ако дадем Флетчър на Диаблерията, няма да има оцеляване.

— Затова няма да даваме никого на никого. Това е вашата работа, детективе. Върнете Турид жив и пазете Рен от Диаблерията.

— С други думи, ще ги измамим?

— Да, ще ги измамим.

— Е, аз поначало това имах предвид — сви рамене Скълдъгъри. — Още ли сме бегълци?

— За съжаление, да. Ще се постарая да държа Рем далеч от вас.

Кенспекъл пристъпи през екрана.

— Вън. Всички. Туй не е място на побоища, а научен комплекс!

Преди Скълдъгъри да успее да каже нещо, Кенспекъл започна:

— Носиш смърт и разрушение на прага ми. И все е радост съм ви кърпил всичките, но няма да ползвате това място за база на операциите.

Валкирия предвкусваше добре познатия аргумент — нея самата. Но той така и не дойде. Гневът на професора изтля.

— Ще ви лекувам — повтори той, — но няма да ви помагам в битките. Всички вън.

И с тези думи той си тръгна.

Пръв последва примера му Блис.

Когато всички се озоваха навън, пред Лилавата напаст, се разбраха да се върнат у дома на Гастли и там да продължат кроежите.

— Окей — каза Флетчър, — ще ви чакаме.

Той хвана Валкирия под ръка и се телепортира с нея.

Беше като че само за едно мигване тя бе изгубила тялото си. Само ръката на Рен й напомняше какво е. И после бяха на покрива на ателието.

— Добре ли си? — попита с усмивка момчето, докато тя се мъчеше да повърне пред себе си. Накрая събра сили и му заби един добър прав точно в зъбите. Той се олюля и викна изумено:

— Защо го направи, бе?!

— Ти си идиот. Каквото и да си решил да правиш, първо ме питай! — викна тя на свой ред. — Ами, ако ме беше телепортирал само наполовина.

— Невъзможно.

— Или ме беше пуснал по време на скока?

— Невъзможно.

— Или, ако се бяхме телепортирали в някоя стена!?

— … да, това е възможно. Но ми стига само картина на целта в главата ми, оттам наистина е много лесно.

Скълдъгъри й се обади, за да се увери, че всичко е наред. Валкирия го успокои и му каза, че ще ги чакат в ателието.

— Каза, че ще те убие.

— Все така казва. А и, ако ме дадете на ония откачалки, все едно съм мъртъв, нали?

Вместо отговор Валкирия се загледа в дъблинските светлини.

— Дали ще убият онзи, Върховния? — попита той.

— Не знам.

— Пука ли ти?

— Какво? Естествено.

— Но ти не го харесваш.

— Е, и?

— Танит има ли си приятел?

Валкирия се позамая от рязката смяна на темата, но успя да реагира бързо.

— Нямаш шанс.

— Не знаеш.

— Зная.

— Дай ми три причини.

— И две стигат. Твърде е стара за теб, а ти си твърде досаден за нея.

— Ти пък си твърде малка, за да ме оцениш по достойнство. Аз съм си страшен улов.

— Така ли ти каза мама? — ухили му се тя.

— Не. Тя е мъртва.

Усмихната на Валкирия се стопи.

— Ами твоето семейство? Какво казват за заниманията ти?

— Те не знаят — призна тя. — Отражението ми живее скучната част от живота ми, вместо мен.

— Имаш живо отражение? — попита с изумление той. — Ама ти сериозно ли? Имаш си изкуствен близнак?

— Нещо такова.

— Хм, сигурно е много яко… Ако можех да разменя едно такова мое отражение за онзи магьосник. Те не са напълно еднакви, нали? В смисъл, моето няма да може да се телепортира?

— Не, няма да може. Но няма смисъл от този план. Маговете лесно разпознават имитациите.

— Е, както и да е. Просто би било хубаво да разполагам пак с живота си.

— Какъв е бил той?

— Ами, какъвто го поискам. Да ходя навсякъде, да правя всичко.

— Някой трябва да те обучи.

— Кой? Всички като мен са мъртви.

— Магията е магия. Принципите са еднакви за всички.

— Звучи ми като в даскало.

— Всъщност е много забавно. Може да си естествен талант, но никога няма да си наистина добър без обучение.

Той изчезна, появи се зад нея:

— Вече съм добър.

— Да, и много зрял…

Валкирия прекара следващия половин час в опити да не се смее на простотиите му, макар противно на себе си, всъщност си прекарваше приятно.

Когато видяха Лилавата напаст долу на пътя, Флетчър пак я сграбчи и отново настъпи миг на пълно объркване. Бяха долу, а пред тях се намираше Скълдъгъри, малко зад него — Гастли и Танит.

Флетчър доби нервен вид.

— Никога — каза детективът, — не прави това отново.

Момчето кимна.

— В ателието има някого — отбеляза почти шепнешком Гастли. Вътре бе тъмно, но се усещаше нечие присъствие. Скълдъгъри пак се обърна към Флетчър:

— Забрави какво ти казах и се телепортирай някъде. Валкирия, отиди с него.

Без да чака покана, Флетчър я сграбчи за лакътя и двамата отново бяха на покрива. Този път гаденето бе доста по-слабо. Двамата се събраха над покривния прозорец. Няколко секунди след като тримата влязоха, се чуха гласове — разговор.

Някой светна лампите.

Скълдъгъри прибираше пистолета си, а Танит — меча. В стаята стояха Соломон Рийт и още двама Некроманти.

— Безопасно е — каза момичето. — Да вървим.

И пак този миг, по-кратък от примигване. Присъстващите бяха обърнали глави към тях. Рийт само й кимна леко в поздрав, преди да продължи:

— Това е пълният контингент на Некромантските сили.

— Трима не е кой знае колко… — скептично отбеляза Гастли.

— Всъщност четирима. — Рийт почука с бастунчето си по пода и от другата стая пристъпи фигура. Настъпи хаос, Скълдъгъри размахваше пистолет, Танит — меч, а Гастли — огнени кълба в дланите си.

Белият секач зае мястото си до Рийт.

— Обяснявай, Рийт — подкани го Скълдъгъри. — Този човек вече две години е на върха в списъците с издирвани от Убежището.

— Каквото и да е сторил, не е било по негова воля, както и вие добре помните.

Белият секач стоеше напълно неподвижен и безмълвен.

— Как се е озовал при вас? — попита Танит.

— Серпин използваше наши техники, за да го върне от мъртвите. Когато разбрахме, разрушихме хватката му върху Секача и той дойде при нас.

— Значи заради вас е спрял да помага на Серпин.

— Именно. Ако бяхме малко по-бързи, г-ца Лоу не би беряла толкова ядове с онази огромна рана, а г-н Биспоук не би се превърнал в градински гном.

Гастли се хвърли напред и Скълдъгъри трябваше да го усмирява с мъка.

Танит го доближи, огледа го.

— Има ли Некромантски умения?

— Уви, не. Той е войник. Приживе — един от най-добрите. Сега — още повече. Той се лекува почти мигновено и в общи линии не може да бъде спрян. Естествените му импулси са да изпълнява заповеди и да стои на наша страна, която в случая е и вашата страна.

— Не и моята — рече мрачно Танит.

— Нито моята — изръмжа Гастли.

— Как да е — отвърна Рийт. — Той и ние тримата представляваме Некромантския контингент. А може да минете и без нас, ако пожелаете, м?

Скълдъгъри прибра револвера.

— Рийт, ако се измъкнем живи от това, ще си поговорим.