Безликите

12. В офиса на Върховния маг

Рем Крукс почука и Върховния маг му направи знак да влезе. Книги претъпкваха помещението, а всеки сантиметър от отсрещната стена бе покрит с карти. Турид Гилд не бе човек, който се отпускаше, само защото е се е сдобил с определена власт. Крукс му се възхищаваше заради това и убедено следваше примера му. Заедно щяха да върнат силата на Убежището.

— Идиот — посрещна го Гилд и замечтаната полуусмивка слезе от лицето на детектива.

— Сър?

— Знаеш ли от колко места ми звънят? Хората ни са ужасени, Крукс. Гледат какво се случва и си мислят: ако някой убива Телепортатори без да остави нито следа, значи може да убие и мен. Това си мислят.

— Г-н Върховен маг, уверявам ви, правя всичко по силите си…

— Уверяваш ме!? Аз пък уверих тях, Крукс, че най-добрият ми детектив работи по въпроса. Знаеш ли какво ми казаха те?

Крукс се поизпъчи едва забележимо от комплимента, но поклати глава отрицателно.

— Казаха, о, не знаех, че си върнал на работа Скълдъгъри Плезънт.

Кръвта нахлу в лицето на Крукс.

— Уплашени са и искат резултати. Възложих работата на теб и още чакам да ме впечатлиш с нещо.

— Но, сър…

— Има още един Телепортатор. Това знаеше ли го? Последният Телепортатор. Момче.

— Да, сър. Казва се Рен, сър. Последно е забелязан в нощен бар в Ми. Агентите ми претърсват района. Ще го открием.

— Не ме разочаровай, Крукс.

— Няма, сър.

— Тръгвай си.

Крукс се поклони и побърза да излезе, затваряйки внимателно вратата след себе си.