Крукс влетя в апартамента на Чайна с едновременно победоносно и гневно изражение. Тя го изгледа хладно.
— Къде е Бату? Къде е Плезънт?
— Моля?
— Всичко пасва. Толкова беше лесно, че не знам как не съм го видял по-рано. Чак когато арестувах момичето…
— Валкирия. Детето. Браво, много смело от твоя страна.
— Тогава се сетих. Скълдъгъри е Бату.
— О, боже… Ти си по-тъп, отколкото изглеждаш.
— Къде държат Върховния маг?
— Рем, опитах се да ти помогна. Вместо това ти нахлу в киното, изтърва Скълдъгъри и Валкирия и позволи някой да отвлече Гилд. Просто си некадърен, никой не е виновен.
— Не съм! Открих тайната ти, нали?
— Не си. Казал ти я е умиращ човек, защото само ти си бил наоколо тогава. Знам също, че няма нужда да търсиш Скълдъгъри. Вече сигурно е разбрал какво си направил и ще дойде за теб.
— Не се страхувам от него.
— Напротив. Всички се страхуват от него. И отново търсиш грешните хора, когато идваш при мен. Защо не тръгнеш след Диаблерията, Рем? И от тях ли се страхуваш твърде много?
— Опитите ти за сплашване са жалки като опитите ти за прелъстяване, Чайна.
Тя се изсмя.
— Имаш думата ми, Рем. Теб никога не съм опитвала да те прелъстя.
Той поморавя.
— Правиш огромна грешка, Чайна. Нямам скрупули да разкрия тайната ти.
— Не знам къде е Скълдъгъри, Рем. Слушай ме. Каквото и да са ти казали за тази „тайна“, не е всичко.
— Ще обясниш на приятеля си, когато те намери.
Крукс отвори вратата и почти се блъсна в някого на прага. Джарън Галоу.
— Здравей, Чайна.
Крукс бързо отстъпи обратно в апартамента и сега почти се блъсна в Чайна.
— Всички! Всички сте заедно…
— Да, детективе. Разкрихте всичко — мързеливо започна Галоу. — Всички. Аз, Чайна, Плезънт, Върховния маг. Организираме купон с преспиване на една ферма, но решихме да не те каним. Никой не ще да се вози с теб, не го приемай лично.
Крукс се опита да го порази с въздушна струя, но Галоу се дръпна встрани и изрита една от ниските масички в стаята право в гърдите на детектива. Крукс понечи да извади пистолета си, но Галоу лесно го обезоръжи. Паникьосан, Крукс реши да постъпи неочаквано и се хвърли през прозореца.
Галоу първо вдигна вежда, след което погледна надолу към улицата.
— Жив е, но не пълзи особено бързо. Счупена ръка или крак, или и двете. Чуваш ли писъците му. Необичайно тънички, нали?
— Какво има, Джарън?
— Не можете да ни спрете, нали знаеш, Чайна? Винаги е било ясно, че ще победим накрая.
— Ще върнете раса побеснели божества, дано това ти е ясно.
— Може да беснеят, може да управляват мъдро. А може и нищо да не правят. Ти самата ми го каза отдавна. Не е наша работа да ги съдим.
— Да, чудесен ученик се оказа — призна тя. — Но сигурно искаш да се присъединя към вас. Няма да стане.
— Това ли отговори на Венгос?
— Това.
— Но той е бил сам, не е знаел кой дърпа конците. Бату е добър лидер. Би ти позволил да се върнеш. И след това ще можеш да превземеш Диаблерията отвътре, да ни поведеш.
— Колко услужливо двуличен си, Джарън.
— Диаблерията винаги е била твоя, Чайна. Не можеш просто да загърбиш хиляда години отдаденост. Цялото ти семейство е посветено на Тъмните богове.
— Брат ми не е.
— Г-н Блис е… уникален.
— А Бату?
— Ще умре, ако заповядаш.
Чайна прекоси стаята от стена до стена.
— Изкушаваш ме. Но в крайна сметка, по-скоро бих отказала да върна раса луди богове, които ненавиждат човечеството.
— Тогава ще те убия.
— А толкова ми се искаше да не го правиш! — усмихна се Чайна. — Предполагам не мога да те убедя да оставиш този пистолет в ръката си, поне да се бием на равни начала?
— Страхувам се, че не. Ще е бързо, не се тревожи.
Тя тропна с крак три пъти.
— Никой няма да те чуе — каза с въздишка той.
Тя само му се усмихна отново и пропадна през скрита в пода врата. Вече в коридора на втория етаж, тя се изправи нестабилно. Някой щеше да чака Галоу на входа. Крав, или Роуз, или онази гад Сангуайн. Чайна се насочи към стълбището водещо към един от скритите й изходи. Отгоре се чуваха стъпките на Галоу.
Отново, за пореден път я бяха въвлекли право във водовъртежа на събитията. Това не й допадаше.