Тази книга е посветена на моя агент, Мишел Кас.
Няма да я карам сълзливо, става ли? Няма да говоря колко много си направила за мен (което си е доста), или за влиянието, което си оказала върху живота ми (което е извънредно голямо), дори няма да застъпвам темата за съветите, куража и подкрепата, които си ми дала, откакто се познаваме. Няма да споменавам и разговорите ни относно трактори и айподи, които сме водили докато сме вечеряли, нито колко много идишки1 думи съм научил от теб и после чинно съм забравил.
В крайна сметка, абсолютно изненадващо, нямам какво да кажа.
Съжалявам за това.