Беглец по равнините

9.

Еверет се обади от старата телефонна кабинка в края на улицата на Райън. Вече нямаше доверие на собствения си телефон. Светът бе пълен със слушатели. Имаше наблюдатели зад всяка врата и стена, във всяка кола. Екранът на уличния телефон беше омазан с нещо лепкаво, а кабинката миришеше на урина и още някаква субстанция, която не успяваше да идентифицира.

— Колет, изгледах ги. — Не спомена Райън. По-просто беше да не го прави. И бездруго лъжите вече се трупаха. — Трябва да се срещнем.

Пиацата на Ковънт Гардън беше сива и подгизнала от дъжда, а поривите на вятъра опитваха да преобърнат всеки чадър, но бе открита и дори в противна сутрин като тази из нея имаше хора. Дъждът бе прогонил уличните артисти от площада, но лондонските купувачи бяха по-издръжливи. Свиваха се под чадърите си, нахлузваха качулки, вдигаха яки, претичваха през дъжда, без да изпускат от ръце дръжки на чадъри и хартиени пазарски торби в коледни цветове. Коледа. Видях друг Лондон, където никога не вали така, където няма разкъсана коледна украса и отскачане в последния момент до магазините, помисли си Еверет, загледан през пиацата към две жени, скрити на сухо и безопасност в кафене „Коста“, където посръбваха от чашите си с капучино. И вас ли ви има в онзи друг свят? Излизате ли на кафе, приятелки ли сте, какъв живот водите? Той духна през пяната на собственото си капучино, седнал на масата под стъкления покрив на Маркет Хол.

— Отворихме портали на Хайзенберг към девет други паралелни вселени — каза Колет Харт, като загреба цяла лъжица пяна от повърхността на чашата си. — Нашият термин за тях е „равнини“. Първата, с която осъществихме контакт, е място, което наричаме З₂. Нея си видял в клиповете. Ислямска Британия в покрайнините на Средиземноморието. Повечето други равнини обикновено също осъществяват първи контакт с тази земя — технологично тя ни изпреварва с около седемдесет до сто години. Там порталната технология е зряла наука. Проблемът е, че имат само още една равнина, към която могат да отворят портал; равнина, която ние наричаме З₃, друго място, където наскоро са усвоили порталната технология… Със З₂ и З₃ са се свързали още през 1995 година от друга равнина, З₄, която независимо е разработила своя портална технология. З₂ и З₃ са доста различни от нашата Земя; З₄ е почти идентична с нашата. На З₂ имат теория, че З₄ и ние — З₁₀ — сме част от грозд сходни паралелни вселени, които са се разцепили наскоро. Можеш да минеш през портала до З₄ и дори да не разбереш, че си на паралелна Земя. Всичко това ще ти изглежда същото… може дори да имат едни и същи метеорологични условия. Ти си там и аз съм там. Но има някои различия: Ал Гор е във втория си мандат на президент на САЩ, трагедията от 11 септември не се е състояла, премиерът на Великобритания е Майкъл Портильо. А, и нещо се е случило с Луната, нещо, за което не ни казват.

— И така — баща ми? — подсети Еверет.

Колет се намръщи.

— Да започнем с трите най-важни термина. За равнините вече знаеш. Другите два са следните: Множеството и Целостта. Множеството… или Множеството на познатите светове… е съюз на равнините, които са влезли в контакт едни с други. Има девет известни свята; нашият е номер десет. Нещата се развиват бързо, Еверет, и вече не съм в центъра на събитията — в ръцете на политиците са, — но от Множеството идват дипломати и преговарящи. От аудиозаписите вече знаеш за Ибрим Ходж Керим от З₂ — той е част от екипа. Има една жена от З₃ и нейната противоположност от З₄, където тя е мъж. Както казах, вече не зная какво се случва; сега говорят политиците. Назначили сме правителствен министър, има представител от Европейския съюз и дипломатически пратеник на САЩ. Руснаците също ги има, както китайците и Индия. Мисли за Множеството като за Обединените нации на паралелните вселени.

— Десет свята — каза Еверет. — Това дори не е част от частта от частта на цялото. Не е дори микроскопична частица.

— Останалото… всички останали паралелни вселени… са Целостта. Мултивселената; цялата история. Има достатъчно място. Други равнини, други светове. Други Множества. Може би по-големи. Може би не чак толкова приятелски настроени. Може би доста по-малко приятелски настроени. Чух слуха, че в самото Множество съществува групировка, която иска да бъде не толкова ОН, колкото отбранителен пакт.

— Ние сме З₁₀; З₂, З₃ и З₄ разполагат от дълго време с портали на Хайзенберг — каза Еверет. — Ами З₁?

— Там е въпросът. Никой не казва… или може би на мен не са казали.

— Баща ми още ли е на този свят? — попита Еверет. Колет го погледна стреснато при този прям въпрос.

— Не зная, Еверет. Възможно е да не е.

Еверет знаеше какъв трябва да бъде следващият му въпрос.

— По собствено желание ли е преминал през портала, или някой го е отвел насила?

Колет си пое дълбоко дъх. После постави длани на масата.

— Добре. Преди да изчезне, каза, че е открил нещо.

— В Инфундибулума.

— По начина, по който са се развивали нещата досега, всички познати светове от Множеството са се открили едни други, защото са разработили портали на Хайзенберг. Малко прилича на радиостанции, които са се засекли. В другия край на връзката е имало приемник. Но работата с порталите е, че могат да се отварят към всяка една равнина в Целостта. Към всяка една от милиардите паралелни вселени. Проблемът е, че не знаеш накъде води този портал. Можеш да се озовеш на пет мили под земята, на петнайсет километра над повърхността или във вътрешността на стена; можеш се изтърсиш пред изгладнял саблезъб тигър или вбесен тиранозавър рекс, или в каквото са се превърнали там след няколкостотинте допълнителни милиона години еволюция, или пък на свят, превърнат в радиоактивно стъкло. Не си сигурен. Също като с GPS координатите ти трябва карта, за да знаеш къде отиваш.

— Той е открил картата.

— Намерил е нещо. Каза ми го.

— Кога?

— Три дни преди да изчезне.

Еверет си спомняше онзи петък. Беше телефонирал. Бяха се разбрали къде да се срещнат преди мача и какво могат да сготвят заедно на поредната си вечер, посветена на екзотичната кухня. А, и в понеделниците имаше интересни лекции в Института за съвременно изкуство. Нанотехнологията и как щяла да промени всичко. И през цялото това време — докато седяха до Вини на сезонните си места, докато Еверет приготвяше своето специално чили с шоколад, Теджендра бе отварял портали към паралелни вселени, беше разговарял с учени и министър-председатели от други Земи, бе открил ключа към десет на осемдесета степен светове.

— Казвал ли е на някой друг?

— Да.

— Пол Маккейб — произнесе Еверет.

— Да.

Еверет потръпна. Студът отново го пронизваше до кости; вледеняващ студ, който се просмукваше през пролуките между вселените. В един студен свят, където на никого не можеше да се има доверие. На онези тръгнали на покупки лондончани, притичващи в студения, всепроникващ дъжд; на онези улични артисти, които храбро бяха решили, че шоуто на пиацата трябва да продължи; можеха да са шпиони, врагове или двойници, които са се прокраднали от друг свят. Само за три дни светът на Еверет се бе разтърсил из основи и беше нараснал до милиард други светове, разбит на съставните си атоми на страха и недоверието. Опасяваше се, че никога повече няма да почувства топлина.

— Отвлекли са го, защото са смятали, че Инфундибулумът е в него.

— Онзи, който контролира Инфундибулума, контролира Множеството и Целостта. Може да не са десет свята. Могат да бъдат десет хиляди. Десет милиона. Империя.

— Но той не разполага с Инфундибулума.

— Не.

— Защото е в мен.

— Да. И ми се иска баща ти да не ти го беше давал. Еверет, така никога няма да бъдеш в безопасност. Ти, майка ти, сестра ти, баба ти и дядо ти, чичовци, лели и братовчеди, без значение дали са в Британия или Индия; приятелите ти. Аз. Ще направят всичко, за да се доберат до него. Никога няма да се откажат. Притежаваш най-важния артефакт във Вселената.

Уличните артисти вече играеха представлението си. Отправящи предизвикателство срещу лошото време, се клатушкаха напред-назад на своите едноколки, жонглираха и си подхвърляха едни на други пламтящи факли.