Беглец по равнините

13.

— Три пресечки надолу по Кингсуей, завий наляво и след това още веднъж наляво по Ивлин Стрийт — осведоми го един от шофьорите при колонката за таксита. Шестима мъже се бяха облегнали на сергията за чай, стиснали чаени чаши в ръце. Такситата им бяха чуждоземни, аеродинамични превозни средства, с капковидна форма, с гуми, скрити под обтекаеми калници, с големи решетки отпред. Две от колите бяха включени към станцията за презареждане до сергията за чай. — Отпред има голямо стълбище. Няма да се изгубиш. Искаш ли да те откарам до там?

— Нямам пари — призна Еверет. — А и сам казвате, че е само на няколко пресечки.

— Изчезвай, малко, хитро… — махна с ръка шофьорът на таксито, като донякъде се шегуваше.

Ако не можеш да попиташ полицай, някой таксиметров шофьор ще те упъти; очевидно важеше за всеки Лондон. Веднага щом се отдалечи на безопасно разстояние от Мисионерите на летището, Еверет забави крачка съвсем, за да придобие по-пълна представа за този Лондон, в който се намираше в момента. Улиците бяха като каньони, тесни и здрачени в сенките на големите сгради. Трясъкът на един преминаващ влак го бе накарал да вдигне глава. Сигналните светлини по пресечките на надземните железници се сменяха от червено на зелено и обратно. Там горе имаше спирки. Още по-нагоре имаше снопове от жици и енергопроводи. Над всичко това под слънцето, освен въздушните кораби, свеждаха погледи само корабите, ангелите, античните богове и митологични създания. Улиците бръмчаха заето от движение. Еверет разпознаваше функциите на превозните средства: автобуси, камиони, таксита, частни автомобили. Трамваите се плъзгаха в средата на улицата, като пръскаха искри от захранващите линии над тях. Но и автобусите се движеха с електричество, което черпеха от паяжината от проводници посредством дълга, гъвкава антена, плъзгаща се по кабелите. Някои от камионите и колите разполагаха с подобни пантографни системи. Много от паркираните коли бяха включени към червени пилони, маркирани с релефен герб, подобен на онзи по пощенските кутии у дома. Еверет пресметна, че имаше приблизително по един заряден пилон на всеки двайсетина ярда. Коли, автобуси, камиони споделяха онзи футуристичен, но старомоден външен вид, който доста напомняше на начина, по който хората от 30-те години на миналия век си бяха представяли, че ще изглежда следващият, двайсет и първи век. Едно определено беше сигурно: на този площад „Тависток“ имаше поне толкова велосипеди, колкото и онзи площад „Тависток“, откъдето идваше. Но беше тихо. Толкова тихо. Изчезнали бяха безкрайното ръмжене на двигатели с вътрешно горене от Лондон от света на Еверет, писъкът на дискови и въздушни спирачки. Тук нещата бръмчаха, мърмореха и громоляха на гумените си колела.

Въздухът миришеше. На пара, пушек, химикали. Лепнеше в гърлото му. Вкусът на устните и по езика му беше маслен, мръсен, мазен. Представи си как полепва по белите му дробове, дъх след дъх. Еверет вече бе вкусвал и помирисвал такъв въздух, в Делхи, през един мъглив януарски ден, когато Теджендра го бе взел със себе си, за да посетят пенджабските си роднини — смог от въглеводороди. Имаше различен привкус от този на отработените газове на пет милиона „Марути“ и моторизирани рикши. Беше адски, парлив, серен привкус. Пушек от въглища.

На ъгъла стоеше нещо, което Еверет разпозна. Телефонна кабинка. Не беше кутия от червен метал и стъкло, каквито дори по негово време вече бяха на изчезване от улиците; тази кабинка беше орнаментиран балон с игриво заострен шпил на върха, с декоративни листа от ковано желязо, с органични, красиво изработени букви. Във вътрешността ѝ имаше метална клавиатура, чиито месингови бутони бяха излъскани от години натискане с пръсти. Имаше още слушалки и екран с размерите на кибритена кутия. Еверет откри едно квадратно увеличително стъкло, монтирано на подвижно рамо, и го дръпна над екрана. Появиха се букви, бели на зелен фон: Британски кралски телекомуникационни съобщения. Моля, изберете услуга. Обаждане/Интермрежа. Нямаше мишка или тъчпад. В долната част на клавиатурата имаше малка месингова топка.

— Готина ОС — промърмори Еверет. Той маневрира курсора над думата Интермрежа. Допусна, че е еквивалентът на онлайн. Направи. Еверет кимна. Толкова по-осмислено от обикновеното Въведи. Той натисна бутона. Докато го правеше, забеляза горната редица от клавиши на клавиатурата. Поредността не беше QWERTY. Буквите бяха PYFGC. — О, еха. Клавиатурна подредба по стандарта „Дворак“.

Появи се нов текст, бяло на зелен фон: Моля, пуснете монета от един шилинг или използвайте карта за разплащане на Британски кралски телекомуникационни услуги. Надеждата, че може да се окаже безплатно, беше прекалена.

— Добре тогава. Към библиотеката.

И точно затова в крайна сметка се бе спрял при таксиметровите шофьори на сергията за чай. Три преки надолу по Кингсуей. Завий наляво. Още веднъж наляво. Грейт Ръсел Стрийт. Голямо стълбище. Библиотеката беше построена като старогръцки храм. Еверет опита да си припомни какво имаше на мястото ѝ в неговия Лондон, но улиците бяха разположени по различен начин и не беше сигурен къде точно се намира. Може би просто магазини. Нищо чак толкова великолепно като библиотеката „Сър Джон Слоун“. Колоните, които поддържаха големия триъгълен портал, бяха каменни жени в мраморни роби. Имаше название за жени, които поддържат покрива, спомни си Еверет. Кариатиди. Всяка кариатида държеше отворена книга. Заглавията на книгите бяха издялани в каменните корици. Точни науки. Право. Драма. Медицина, теология, риторика. Еверет се втурна нагоре по стълбите между погледите на кариатидите. Вътрешността на библиотеката беше също толкова огромна и сплашваща, колкото и отвън. Пътят до униформения разпоредител зад високото бюро в центъра на мраморното фоайе му се стори дълъг цели километри. Шапката на мъжа беше доста претенциозна.

— Справочен отдел, моля.

— Крило „Нюет“ — каза разпоредителят. — Направо през периодичен печат. Никаква храна или напитки. Затваряме точно в пет.

Крилото „Нюет“ беше обширна зала под стъклен полуцилиндричен свод. Слънцето се изсипваше върху главите на читателите, сведени над бюрата. От двете страни на помещението имаше дълги лавици. Докато Еверет подминаваше, лицата се вдигаха и мръщеха. Хлапе в справочната библиотека. Той беше виждал странни хора, които прекарват дните си в библиотеките, заети в изследване на генеалогии и исторически събития, поели на пътешествия из миналото, които никога нямаше да свършат, защото с това щеше да изчезне и смисълът на живота им. И в тази вселена не беше по-различно. Библиотеките ти дават власт, обичаше да казва Теджендра.

— Извинете.

Жената на бюрото погледна нагоре с широко отворени очи. Едва ли можеше да изглежда по-шокирана, дори Еверет да беше стрелял с пистолет до главата ѝ.

— Търся телефонния указател.

Тя вдигна костелив пръст и посочи. Еверет се обърна, за да тръгне накъдето му сочеха, и видя, че всички бледи лица на читателите гледат към него. И тогава — едва тогава — го осъзна. От идването си в този свят не бе забелязал нито едно не бяло лице.

По пътя му до лавицата вниманието на Еверет беше привлечено от спретнатите еднакви гръбнаци на енциклопедията. Енциклопедия Британия. На страниците ѝ можеше да провери всички си теории и предчувствия, всички странности на този свят. Щеше да отнеме само секунда. Щеше да провери за номера по-късно. Време беше да задоволи любопитството си. Том 22. Оахака до Оригами. Той отнесе тежкия том до бюрото и разтвори страниците. Oil3. Вж. олио за готвене, подточка масла от рапица, палмови масла, зехтин, животински мазнини: Вж. китова мас, тлъстини, китоловство в Южния Атлантически океан. Нищо за минерални масла. Еверет започна да отгръща страници напред и назад. Не. Нищо за суров петрол. Нищо за химикали, добивани от петрол. Нищо за нефт. Еверет почувства как главата му се замайва. Цяла технологична цивилизация без петрол. Беше видял електрическите коли и влаковете, пилоните за презареждане и паяжината от кабели, обвързващи Лондон в едно, и дори прекрасните, крайно невероятни въздушни кораби — беше вкусил пушека от въглища във въздуха и почувствал как полепва по гърлото му, — при което веднага си бе представил един свят след края на петролния му период. Че са изчерпали запасите си. Но ето че сега ставаше дума за нещо повече. Никога не бяха използвали петрол. Цялата им високотехнологична цивилизация беше построена без употреба на течни горива. Епохата на въглищата никога не бе приключвала.

— Стиймпънк. Яко! — възкликна Еверет, достатъчно високо, че да си заслужи укорителния поглед на добросъвестна жена със сериозни очила.

Не, нищо подобно на стиймпънк. Не сега. Постстиймпънк. Електропънк. В нервните окончания на този Лондон пулсираше електричество, из всеки град на този свят, както вените на градовете в света на Еверет бяха задръстени от петрол. Въглища, разбира се — още усещаше как изпаренията им драскат по гърлото му, — но със сигурност и ядрена енергия. Хидро–, вятърна енергия, всичко, което можеше да генерира електричество.

Еверет прокара пръст по гърбовете на томовете. … Ементал… Електричество. Той огледа алчно отпратките. Генериране на електричество. През 1789 г. Хенри Кавендиш изследва взаимовръзката между електрическия заряд и магнетизма и през 1790 г. конструира Магнитната въртяща се производствена машина, прототип на ръчно задвижван генератор. Прославената догадка на Кавендиш — че същото устройство, но при обратна ротация, би функционирало като двигател — му хрумва след знаменития му сън, в който ангелът на мълниите върти оста на Нютоновата вселена. Първата комерсиална електростанция е „Боудънс Мил“, построена в Манчестър през 1799 г., където един задвижван от водно колело генератор захранва шестнайсет електрически тъкачни стана…

Еверет отскочи така, сякаш страницата го беше зашлевила. Въображението му не спираше да се върти, да преобръща исторически факти и възможности отново и отново. Електрически двигатели, изобретени преди парната машина. Въпросният Хенри Кавендиш не беше постигнал нищо чак толкова забележително във вселената на Еверет. В тази обаче беше създал задвижвана от електричество Джорджианска епоха. Еверет прочете набързо останалото от статията: Разработването на тяговия електродвигател от сър Майкъл Фарадей през 1819 г… Електропроводи за променлив ток… първата изцяло електрифицирана правотокова железница от Лондон до Оксфорд през 1830 г…

На този свят епохата на парата не се беше състояла. Епохата на електричеството бе започнала през осемнайсети век. Въглищата бяха създавали парата за генерирането на електричество, но бяха минали без влакове, коли или чудновати, задвижвани от пара автобуси. Без течни горива. Всичко — задвижвано от електричество. В мислите на Еверет се появи идея, надигна се и зае целия хоризонт като цунами. Обратно към лавиците. Томовете от Южния полюс до Тенеси, от първороден грях до Порт Харкорт. Откри Космически изследвания. Прокара пръст по кратката статия. Тази Земя не бе изпращала хора на Луната, роувъри на Марс, роботи на спътниците на Юпитер и Сатурн или сонди, лутащи се из Слънчевата система, поели на пътешествия с продължителност от милион години до други звезди. Така и не се бяха откъснали от земната орбита.

— Не, насочили сте силите си в изследвания на друго, нали?

Еверет отвори друг том. Паралелни вселени. Физическото съществуване на мултивселената е извлечено от „Принципите на мултивалентността“ (1889) на Едуин Бел Колинс. Еверет отгърна страница. Порталът на Айнщайн е изведен теоретично през 1912 г. от немския квантов физик Алберт Айнщайн… В тази вселена Айнщайн беше квантов теоретик. Вместо това един американец го беше изпреварил с двайсет и шест години в теория, която доста напомняше на версия на специалната теория на относителността. На Айнщайн от вселената на Еверет това едва ли би се харесало. Приживе физикът бе определил квантовата теория като призрачна. Момчето прескочи нататък. През 1978 г. е осъществен контакт с Равнина З₂…

Еверет затвори енциклопедията. Сърцето му препускаше. Бяха отворили Портала на Хайзенберг към мултивселената трийсет и три години преди неговия свят. И всеки го знаеше. Беше написано в енциклопедията на рафта в библиотеката. Още нещо. Едно последно кюлче важна информация за този свят, преди да остави настрана книгите и да се насочи към купчината телефонни указатели — основната причина да дойде в библиотеката. Дори се намираше в същия том. Той прокара пръст надолу по списъка от статии.

Множество на познатите светове.

Множеството на познатите светове е междувселенска надзорна организация, която се грижи за развитието, изграждането, лицензирането и употребата на междуравнинното транзитно устройство, известно като Портал на Айнщайн. Освен това улеснява сътрудничеството между членовете на равнините в областите на междувселенските юридическо право, сигурност, търговия, развитие, политическите и дипломатическите представителства, изследванията и разширяването…

Равнините З₂, З₃, З₄ и З₅ са основателите на Множеството. Настоящото членство е с численост от девет свята.

— Изданието ви е остаряло — прошепна Еверет. — Вече са десет.

Всеки членуващ свят поема Първенство на ротационен принцип и за периода на това Първенство Централният президиум се разполага в Главния щаб на Множеството в съответния свят на Първенеца. Земята — или З₃ съгласно Официалната номенклатура в Целостта — разполага своя щаб в Тайрон Тауър, Клийвланд Стрийт, Блумсбъри, Лондон.

Еверет заби пръст надолу, докато не стигна до снимката на Тайрон Тауър — заострена сграда от контрафорси, тесни двойни прозорци, кулички и митологични създания, които надминаваха в своята готика дори бароковия небостъргач, който Еверет бе зърнал от пристанището в небето.

— Ето къде го държите — изсъска той. — Сигурен съм, сигурен. Не може да бъде на друго място.

— Млади господине?

Еверет вдигна очи, стреснат и гузен, че някой е подслушал гнева му. Жената от бюрото на разпоредителя се бе навела над него. Светлината за четене огряваше лицето ѝ отдолу и хвърляше зловещи сенки по него.

— Исках да ви уведомя, че затваряме след десет минути. Минути. Десет.

Еверет не бе забелязал кога се е включила светлината на бюрото му. Беше се увлякъл прекалено силно от книгите, че да забележи как небето се е смрачило зад стъкления свод на покрива, а читатели, изследователи и ексцентрици един по един бяха напуснали дългата зала на Справочната секция. Всичко важно рано или късно се озовава в книгите, беше казал веднъж Теджендра. Махни това от Интернет и ще ти останат само мненията.

Но: десет минути! Лондонският телефонен указател на фирмените абонати се простираше на седем тома. Заложни къщи, изкупвачи на злато и оценители на ценни метали. Можеше и да е станало прекалено късно; нямаше представа кога свършва работното време в този Лондон. Повечето абонати бяха просто име, адрес и телефонен номер. Някои бяха оградени и имаха по ред-два описание. Авансови кредити. Ниски лихви. Изкупуване на злато и скъпоценности. Конкурентни цени. Попадна на един и на половин страница. Броите си стотинките? Не можете да изкарате до заплата? Незабавно изкупуване. Без наказателни такси при ранно изплащане. Финансови услуги „Невин“. Работим до късно…

— Четвъртък! — стисна триумфално юмрук Еверет.

Записа си бързо адреса. Мина покрай лавиците, докато не стигна при „Карти и картография“, намери Резюме на всички улици от Хенсън-Дженсън за Лондон, издири адреса и извади Доктор Квантум. В меко осветената библиотека от дърво и кожа компютърът изглеждаше като извънземен космически кораб. Не му се нравеше идеята да изразходва батерията, преди да е проучил как може да я презареди. Направи снимка. Щракването на камерата му се стори по-шумно от книга, паднала от най-високия рафт. Добросъвестна Жена вдигна поглед, намръщи се, насочи по-внимателно очи към Доктор Квантум. Тя бе единственият останал читател в дългото, смълчано помещение. Една последна справка от Енциклопедия Британия: Напрежението на електрическото захранване във Великобритания е 110 волта на честота 60 херца. Резултат. Не по-различно от това в САЩ в родния му свят. На бюрата за четене имаше контакти с по две клеми и Еверет вече беше преценил, че ще му трябват не повече от десет минути работа с комбинирания инструмент, за да промени дизайна на адаптера, с който разполагаше.

— Благодаря! — подхвърли небрежно на библиотекарката, докато излизаше.

Навън улиците бяха тъмни и студени. Нощният въздух жълтееше от смога. Минувачите вдигаха яки и връзваха шаловете си. Еверет потрепери. Не би отказал някое от тези топли палта. Може би когато се сдобиеше с пари. Не, ще ти трябва всяко пени. С малко упражнения щеше да се стопли. И най-добре да побърза — разстоянието не беше малко.