Беглец по равнините

18.

— Нека изясним нещо. Множеството е отвлякло баща ти и го е довело в нашата вселена. — Капитан Анастейзия си взе парченце суджи халва от чинията. Докато бе издирвал продукти за пържените яйца на Сен, Еверет беше забелязал финия грис, розовата вода и всички останали необходими съставки, складирани из инфундибуларните ниши на шкафовете в кухнята. Тутакси бе забравил за тях — до момента, когато Сен бе изпаднала във възторг от готварските му умения. Ето как можеше да бъде полезен с нещо, а не да е просто свръхбагаж на борда на Евърнес. Пътят до сърцето минава през стомаха. Всички онези вечери, посветени на кулинарията, в крайна сметка щяха да се окажат полезни. Ако превъзнасяха някакви си яйца, беше време да опитат от добрата стара пенджабска кухня. Баба Аджит имаше обичая да отбелязва всеки незначителен семеен празник със сладки неща, от които на човек можеха да му изпопадат зъбите. А грисът, розовата вода и захарта говореха на Еверет едно. Халва. Той проследи как капитан Анастейзия отхапва възпитано от сладкото кубче грис. — И след като вече си в нашата вселена, какъв е планът ти за действие?

— Да го намеря. Да го спася.

Анастейзия Сикссмит можеше да доминира във всеки един разговор само с очи. Гледаха право в Еверет и бяха разширени невярващо. Формулирано по този начин, наистина му звучеше като най-глупавата идея, която може да хрумне на човек с неговите дарби и коефициент на интелигентност.

— И сам се справих някак дотук, нали?

Капитан Анастейзия довърши парченцето халва. Тя погледна алчно към последното останало.

— Защо му е на Множеството да отвлича баща ти?

— Той е учен. Физик. Квантов физик. Работил е по проекта за изграждането на Портала на Хайзенберг… Портала на Айнщайн, както го наричате вие.

— Не съм особено добре запозната с темата, но си имаме наш собствен Портал на… както там предпочиташ да го наричаш, на Хайзенберг или Айнщайн, и учени, които работят по него. Не го приемай като неуважение към баща ти, но изглеждат поне толкова добри, колкото него, вероятно и по-добри. Още дори не съм била родена, когато са отворили портала към З₂, и разполагаме с няколко десетилетия преднина пред вас. Не ме убеждаваш с нищо, мистър Синг. Опитай отново. Може би това ще опресни паметта ти? — Тя извади Доктор Квантум от чекмеджето на компактното бюро, което се прибираше в стената, и сетне замръзна с широко отворени очи. Вдигна пръст към устните си, след което стовари юмрук върху дървената преграда до себе си: — Сен! Престани да подслушваш поверителни разговори. — Стаята за инструктаж на капитана беше също толкова спретната и функционална, колкото корабната кухня. Дървените плоскости се сгъваха и разгъваха, за да образуват писалища, столове, килери и поставки. Лампите се прибираха, изваждаха и завъртаха на акордеонни рамена с панти. Еверет не виждаше легло или място, където можеше да се крие тоалетната. Може би когато бюрото се вдигнеше в стената, на мястото му се появяваше койка. Всичко бе безупречно чисто и подредено. Малката каюта миришеше на сандалово дърво и нафталин. Капитан Сикссмит обърна таблета с екрана му към себе си. Движението напомни на Еверет за начина, по който Сен бе обърнала картата таро „Евърнес“ във влака по пътя им към Хакни. По някакъв начин бе успяла да отвори Инфундибулума. Северното сияние на мултивселената грееше по екрана на компютъра. — Любопитна сврака е дъщеря ми, винаги се оглежда за нещо жужи, все си намира нещо ярко и лъскаво и го донася в гнездото. В каютата ѝ не можеш да се разминеш от лъскави неща. Плюс плакатите на ръгбисти. А това тук е точно от лъскавите работи, които биха привлекли вниманието ѝ, но не мисля, че би го донесъл дотук от друга вселена само заради светлинното шоу. Какви са тези неща? Звезди?

— Не са звезди, а вселени. Равнини. — Сега бе моментът за взаимно доверие. Сега бе моментът да поеме риск. Капитан Сикссмит беше готова с радост да изхвърли Еверет от кораба си, ако сметнеше, че е шпионин на мистериозния Идлър. Намираше се в собствената си капитанска каюта и хапваше от халвата на баба му. Вече му бе отнела Инфундибулума веднъж. Нищо не ѝ пречеше да го предаде, заедно с Еверет, на Шарлът Вилие. Така че, Еверет Синг, имаш ли доверие на този капитан на въздушен кораб? — Това е карта на мултивселената. Не на Множеството. На Целостта. Всички равнини. Всички паралелни вселени.

Очите на капитан Анастейзия бяха по-широки от всякога.

— Изобразени са комплекси от координати. С помощта на картата… и с помощта на Портала на Хайзенберг… можете да отидете във всяка точка на всяка една вселена. Не просто от портал до портал. Точно така се озовах тук. Не дойдох през вашия Портал на Хайзенберг. Пристигнах на втория етаж на въздушната кула в Садлърс Уелс.

— Сериозно постижение, мистър Синг — каза капитан Анастейзия. — И доста важен предмет за млад мъж на твоята възраст… извинявай, на колко си години — тринайсет, четиринайсет, — че да бъде твое притежание?

— Постижението е на баща ми. Намерил е начин да събере всички координати на едно място и да ги подреди смислено. Ето защо го отвлякоха — защото са смятали, че важният предмет е у него. Заради това ми го е дал; за да отдели информацията от интелекта. Разполагат с човека, но нямат данните. И е бил сигурен, че ще я разгадая. Видях смисъла и използвах информацията, за да дойда да го спася.

Капитан Анастейзия щипна последното парче халва с прецизно движение на палец и показалец. Отхапа изискано от връхчето на кубчето сладост. Очите ѝ се присвиха от удоволствие.

— И как предлагаш да стане?

— Ще открия къде го държат. Ще проникна вътре. И… и…

— Ще импровизираш може би?

— Стигнах дотук.

— Да, стигнал си. Но можеше да направиш живота си… а също и моя… толкова по-прост, като им предадеш това… устройство.

— Инфундибулума.

— Хубаво, сложно за произнасяне название. — Капитан Анастейзия си отхапа за втори път от халвата. — Предай им го. Проста размяна. Ти имаш каквото те искат; те имат каквото ти искаш.

— Не мога — каза Еверет.

— Защо не, мистър Синг?

— Баща ми предупреди да не го давам на никого. Да не го поверявам на никого. — Само за теб, Еверет.

— Аз го взех — каза капитан Анастейзия. — Даде го на мен.

— Вие ми го отнехте. — Еверет се наведе през масата, като задържа погледа ѝ.

— Вие ми го отнехте, мадам. — Капитан Анастейзия изяде последната хапка от последното кубче халва. — Струва ми се, мистър Синг, че няма за какво толкова да благодариш на баща си. Не те е питал дали искаш да участваш във всичко това. Насадил те е. Принудил те е да откриеш сам за какво служи нещото, с което се перчиш наоколо, какво може да върши и кой го иска. Оставил те е да се справяш сам с типовете от Множеството и с шарпите. Изложил те е на опасността. Принудил те е да дойдеш да го спасяваш. Какво друго ти е оставало? Бих постъпила по абсолютно същия начин. Знам какво ти е, мистър Синг. — Тя избърса пръстите си с някаква стара товарителница. — Пространството на моя кораб не е в изобилие. Никакви пасажери, никакви авантаджии. Но това тук беше бона манджари. Добър готвач си, мистър Синг. За мъж. Сен се старае, но продължителността на вниманието ѝ е като на комар. Макхинлит е добър готвач… за машинист. Имам нужда от временен готвач и помощник-матрос. Мистър Шарки ще те въведе в работата, а мистър Макхинлит ще ти покаже онова, което трябва да знаеш, за да не бъдеш убит още при първото разтоварване. Аз? Аз искам на масата си най-добрите хранителни продукти, достъпни за човечеството, два пъти дневно. Обядът е празник с плаваща дата.

— Мога да остана?

— Можеш да работиш. — Капитан Анастейзия почука по дървената стена: — Сен. Изведи го и му намери някакви дрешки като на истински ветровик. — Но Еверет не си тръгваше. Едната вежда на капитана се повдигна: — Да, мистър Синг?

— Компютърът ми, мадам.

Докато подаваше Доктор Квантум на Еверет, тя се усмихна.