Беглец по равнините

29.

Светът се появи. И беше бял.

Пак не заболя, изобщо.

— Още сме тук! — каза Макхинлит.

— Което, сър, според мен е без значение точно сега — отвърна Шарки.

— Радар и радио, мистър Шарки — каза капитан Анастейзия. — Искам да знам къде сме. Мистър Макхинлит, докладвайте за ситуацията при първа възможност. Искам да съм сигурна, че всичко е преминало. Очаквах нещо по-… драматично. Мистър Синг, добре ли си?

Скоковият пистолет изпадна от пръстите на Еверет. Изтрака на палубата и замря, студен като лед.

— Нищо на радара, нищо в ефира — каза Шарки. — Сами сме.

— И непокътнати — обади се Макхинлит, като превключваше през фийдовете на вътрешните и външните камери.

— Стоп машини! — заповяда капитанът. Сен незабавно върна всички лостове в неутрална позиция. Леките, но непрестанни вибрации на двигателите изчезнаха. — А сега: къде, по дяволите, се намираме?

Екипажът на Евърнес се подреди пред големия прозорец.

— Това се казва бяла Коледа — произнесе Макхинлит.

— „Чрез духане от Бога се дава лед, и широките води замръзват“ — каза Шарки.

Зората се разливаше над свят от лед. От единия до другия край на хоризонта се простираше море от лед, а хребетите, пукнатините и долините из него хвърляха дълги пурпурни сенки в слабата светлина. Дори от тази височина Еверет различаваше как снежните вихрушки и повеите от ледена прах се носят през замръзналото море и преминават в сенките на хребетите. Лед, безкраен лед. Усещаше бездънния студ през дебелото стъкло.

Почувства как ръката на Сен се плъзна в неговата. Пръстите ѝ бяха топли; бяха живот, допир на жив човек. Беше погледнал в безличното дуло на пистолета и бе видял студ, унищожение и случайност.

— Чака ни работа — заяви капитан Анастейзия. — Но преди това, мистър Синг, мисля, че в камбуза ти ни очакват фазани и най-добрата манджари на Ридли Роуд. Когато намериш време, приготви ни фантабулоза коледно угощение. Ще празнуваме.

— Слушам, мадам.

— В удобно за теб време, Еверет.

С пръстите на свободната си ръка Еверет проследи очертанията на картата таро „Евърнес“, която Сен бе направила специално за него. Измъкна я и я обърна. Подобно на повечето карти на Сен, и тази беше колаж, парченца, изрязани от странна смесица списания и вестници, подредени грижливо и залепени. Мъжка фигура във военна куртка и торбести шорти, която пристъпваше от чисто бяла врата. Ръцете на фигурата бяха протегнати встрани: в едната си длан държеше глобус, в другата — спирална галактика. Над фона зад фигурата — нисък, нарисуван на ръка хоризонт — имаше мъничка изрезка на кораб. В празното пространство на дъното Сен бе изписала името на картата с неумел краснопис.

Беглец по равнините.